Големите платформи и търговци в България показват добра готовност за адаптиране към Законодателния Акт за цифровите услуги (DSA), докато по-малките онлайн магазини и посредници срещат затруднения в публикуването на ясни и прозрачни правила за идентификация, модериране и алгоритмични препоръки. Това посочи в интервю за БТА Александър Колячев, временно изпълняващ длъжността председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП).
Ролята на КЗП в прилагането на DSA е съсредоточена върху защитата на потребителите в онлайн среда – контрол на електронната търговия, нелоялни практики, подвеждаща реклама, безопасност на продуктите и участие в европейските механизми за сътрудничество, каза още Колячев. Основен координатор по DSA в България е Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), а Съветът по електронните медии (СЕМ) и Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) допълват регулаторната рамка.
По думите на Колячев КЗП е във висока степен подготвена за новите изисквания, благодарение на опита си в контрола на онлайн търговията, но институциите все още изграждат пълната архитектура за прилагане на регламента. Временният председател на агенцията отчита леко увеличение на сигналите за фалшиви онлайн магазини, но го отдава на по-висока информираност на потребителите, а не на ръст на нарушенията.
Той отбелязва, че най-чести проблеми се наблюдават при електроника, козметика, хранителни добавки, облекло и абонаментни услуги. КЗП ще следи внимателно за нарушения, свързани с таргетиране на непълнолетни и уязвими групи чрез реклама. Органът разполага с капацитет да работи с големи данни и ще извършва целенасочени проверки, включително чрез рекламните регистри, които платформите вече са задължени да поддържат.
Следва пълният текст на интервюто:
Каква е ролята на Комисията за защита на потребителите при прилагането на Акта за цифровите услуги и къде се пресичат вашите правомощия с тези на Министерството на електронното управление (МЕУ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Съвета за електронни медии (СЕМ)?
Актът за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065) създава обща рамка, която позволява държавите членки да определят няколко компетентни органа – национален координатор за цифровите услуги (Digital Services Coordinator) и допълнителни органи с отговорности в областта на защитата на потребителите, личните данни, аудиовизуалните медийни услуги и други.
В България Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е определена за национален координатор и основен компетентен орган по DSA, а по отношение на платформите за споделяне на видеоклипове компетентен орган е Съветът за електронни медии (СЕМ).
Ролята на КЗП се фокусира върху потребителското измерение на DSA, включително:
• борба с нелоялни търговски практики онлайн – подвеждаща реклама, скрита реклама, фалшиви онлайн магазини, т.нар. „тъмни модели“;
• контрол на електронната търговия и договорите от разстояние – коректна информация за търговеца, право на отказ, гаранции и рекламации;
• надзор върху безопасността на продуктите и услугите, предлагани чрез онлайн платформи;
• участие в европейските мрежи за сътрудничество по защита на потребителите.
Пресичането на правомощията е най-видимо в три направления:
• с КРС – по отношение на онлайн посредници и платформи, като между двата органа съществува рамка за сътрудничество и обмен на информация;
• със СЕМ – по съдържателни въпроси при видеоплатформи, включително когато рекламата поставя и потребителски, и медийни въпроси;
• с Комисията за защита на личните данни – при обработване на лични данни, профилиране и таргетиране.
Министерството на електронното управление има координационна функция в подготовката на законодателните промени, работните групи и националната архитектура за прилагане на DSA.
В момента България изгражда архитектурата за прилагане на регламента. Как КЗП оценява своята готовност?
КЗП участва активно в междуведомствените работни групи по DSA, адаптира вътрешните процедури за обработка на жалби и сигнали, свързани с онлайн услуги, и надгражда електронните канали за комуникация с гражданите чрез мобилното приложение и електронната форма за подаване на жалби.
Комисията има дългогодишна практика в контрола на електронната търговия и работа с големи обеми данни, което е ключово и в контекста на DSA. Оценяваме своята готовност като висока в областта на потребителския контрол и като развиваща се по отношение на новите механизми за координация между институциите и платформите.
КЗП вече получава сигнали за фалшиви онлайн магазини и подвеждащи реклами. Забелязвате ли увеличаване на нарушенията след влизането в сила на DSA, особено при фалшиви онлайн магазини и подвеждащи реклами?
Има умерено нарастване на сигналите, но то се дължи преди всичко на по-висока информираност на потребителите и по-голяма видимост на темата. Фалшивите онлайн магазини остават един от най-сериозните проблеми, като голяма част от тях са регистрирани извън ЕС. Тенденцията е към по-сложни и по-добре прикрити схеми, а не толкова към значителен количествен ръст.
Как оценявате съответствието на българските онлайн търговци с изискванията за идентификация („know your business customer“)?
Големите платформи и онлайн търговци в България вече в значителна степен спазват изискванията за идентификация. Най-сериозните пропуски се наблюдават при по-малки онлайн магазини и търговци, опериращи в социалните мрежи, където често липсват адреси, фирмени данни и контакти.
DSA позволява на платформите да ограничават или спират търговци, които системно не предоставят пълни данни. КЗП ще сигнализира в такива случаи.
В кои категории стоки и услуги се наблюдават най-чести нарушения?
Най-рискови остават:
• електроника – гаранции, несъответствие на стоки, забавени доставки;
• козметика и хранителни добавки – подвеждащи твърдения, непълна информация за състав;
• облекло и обувки – несъответствие с описанието, проблеми при връщане;
• абонаментни услуги – автоматични подновявания, скрити такси, затруднено прекратяване на договори.
Тези сектори са приоритетни за засилен мониторинг.
Как КЗП ще контролира забраната за поведенческа реклама към непълнолетни и чувствителни групи?
Основните задължения са на платформите и националния координатор (КРС), но КЗП се намесва, когато таргетирането към деца или уязвими групи води до нелоялни практики. Комисията ще анализира жалби, ще проверява рекламни формати и ще работи съвместно с КРС и КЗЛД при риск за непълнолетни.
Фокусът е върху реклами, които подвеждат, насърчават импулсивно пазаруване или прикриват търговския си характер.
Готова ли е КЗП да анализира данните от рекламните регистри, които платформите са задължени да поддържат?
Да. Опитът, натрупан при анализи на ценови данни и контрола на онлайн търговията, ни позволява работа с големи масиви информация. Няма да се извършва „масов мониторинг“, а целенасочени проверки при риск за потребителите, при постъпили сигнали или при индикации за системни нарушения.
Рекламните регистри ще ни помагат в проследяването на рекламодателите и оценката за законосъобразност на таргетирането.
Как оценявате подготвеността на българските онлайн посредници да публикуват прозрачни правила за модериране, реклама и алгоритмични препоръки?
Големите платформи и утвърдените онлайн търговци вече адаптират правилата си към изискванията на DSA и осигуряват по-ясна информация. Предизвикателства съществуват основно при по-малките платформи, които често използват шаблонни или непълни текстове и не предоставят информация за начина на модериране и функционирането на препоръчващите системи.
КЗП ще насърчава бизнеса към по-голяма прозрачност и ще санкционира практики, които подвеждат потребителите или ограничават правата им.
/ИЦ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
