site.btaЕвропейски нюзрум: САЩ оказват натиск върху ЕС заради митата

Трансатлантическите търговски отношения са напрегнати - Вашингтон и Брюксел спорят как да приложат споразумението за митата, постигнато през юли, пише Европейският нюзрум, платформа за сътрудничество между агенциите на 23 европейски държави, сред които е и БТА. САЩ искат допълнителни отстъпки, както и ЕС да отстъпи по ключови политически въпроси.

Ако някой се е надявал, че митническото споразумение между Европейската комисия и САЩ ще уреди въпроса веднъж завинаги и че държавите и компаниите могат спокойно да правят плановете си за бъдещето, то тази илюзия вече не съществува.

Прилагането на договореното върви бавно и в понеделник американският министър на търговията Хауърд Лътник и специалният търговски представител Джеймисън Гриър се срещнаха с търговските министри от ЕС за първи път от юли насам.

Със споразумението, целящо да предотврати пълномащабна търговска война, бе договорено 15-процентно американско мито за вноса на повечето европейски стоки – но и двете страни продължават да настояват за по-нататъшни отстъпки и изтъкват нерешените въпроси.

Докато ЕС иска САЩ да намалят митата от 50 процента за стоманата и алуминия, то Вашингтон настоява Брюксел да отмени правила в областта на зелената политика и цифровизацията, които според него вредят на американските компании.

След срещата Лътник изрично обвърза двата въпроса, като призова ЕС да преразгледа подхода си към регулацията на технологичния сектор в замяна на сделка за намаляване на митата за европейския износ на стомана и алуминий.

Споразумението трябва да бъде одобрено от Европейския парламент, преди да може да се продължи с прилагането му.

Какво включва споразумението?

Сделката, договорена на 25 юли между председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и американския президент Доналд Тръмп, трябва да възстанови „стабилността и предвидимостта“, заяви ЕС.

Основните договорени точки са:

• 15 процента мита за повечето европейски износни стоки, включително автомобили, полупроводници, фармацевтични продукти и дървен материал;
• Нулеви или почти нулеви мита за някои важни продуктови групи, включително труднодостъпни природни ресурси, самолети (и самолетни части);
• Съвместни усилия за защита на секторите на стоманата и алуминия от нелоялна и изкривяваща пазара конкуренция;
• Либерализиране на взаимноизгодната търговия, намаляване на нетарифните бариери и сътрудничество в областта на икономическата сигурност;
• Намерение на ЕС да закупува втечнен природен газ, петрол и продукти за сектора на ядрената енергия от САЩ.

Оттогава обаче условията продължават да се променят – често по-бързо, отколкото европейските институции и правителства могат да реагират.

Спорни въпроси

Тръмп разшири обхвата на митата върху стоманата и сега те включват продукти, които през юли не бяха обект на тези тарифи. През август САЩ добавиха 407 вида продукти към списъка с т.нар. „производни продукти“ от стомана и алуминий, които по този начин подлежат на облагане с по-високи мита.

Има и опасения относно други евентуални мита върху полезни изкопаеми от критична важност или вятърни турбини, които заплашват да изпразнят от съдържание юлската сделка.

ЕС направи няколко отстъпки, включително като даде обещание да закупи енергийни продукти от САЩ на стойност 750 милиарда долара до края на мандата на Тръмп през януари 2029 г., както и да направи други големи инвестиции.

Европейският комисар за търговията и икономическата сигурност Марош Шефчович заяви, че ЕС е решен да изпълни своите ангажименти и подчерта напредъка, който блокът е постигнал при прилагането на споразумението.

Той заяви, че ЕС е закупил енергийни продукти от САЩ на стойност 200 милиарда долара. Делът на САЩ от вноса на втечнен природен газ в ЕС се е увеличил от 45 на 60 процента. Инвестициите на ЕС в САЩ са достигнали над 150 милиарда долара от януари насам.

Еврокомисарят отбеляза също, че процедурите в Европа са по-бавни, отколкото във Вашингтон. Например двете регулации, които бяха приети в резултат от споразумението за мита, договорено между ЕС и САЩ, все още чакат одобрение от Европейския парламент, който е донякъде разделен по въпроса.

Чешкият министър на промишлеността и търговията Лукаш Вълчек заяви, че е казал на срещата, че „проблемът при най-големите търговски отношения в света може да не е размерът на определени тарифни компоненти, а нетарифните компоненти“. Това са всички търговски ограничения, които не представляват мита, но все пак влияят върху движението на стоки и услуги през границите, например правила, базирани на различни регулации, стандарти или административни изисквания.

Натиск в цифровата сфера

Основните противоречия за по отношение на технологичния сектор. САЩ настояват ЕС да облекчи цифровите си регулации, подчертавайки, че едва тогава биха били готови да намалят 50-процентните мита върху вноса на стомана и алуминий.

„Ако [министрите] могат да постигнат този балансиран подход, а аз мисля, че могат, тогава ние – заедно с тях – ще се занимаем с въпросите за стоманата и [алуминия]“, каза Лътник след срещата.

Тръмп многократно е критикувал цифровите правила на ЕС във връзка с редица производства, започнати от Европейската комисия срещу американски корпорации като „Гугъл“ (Google), „Амазон“ (Amazon), „Епъл“ (Apple) и „Майкрософт“ (Microsoft). Особено спорни са Законът за цифровите услуги (DSA) и Законът за цифровите пазари (DMA).

През септември Тръмп заплаши с ответни мита в отговор на наложената на „Гугъл“ огромна глоба от 2,95 милиарда евро.

„САЩ от много години имат значителни опасения относно Закона за цифровите пазари и подобни нормативи в ЕС“, заяви Гриър, добавяйки, че много често засегнати са почти изцяло американски компании, прилагането на регулациите „понякога е доста агресивно“, а глобите могат да бъдат високи.

Брюксел засега настоява, че няма да позволи на други държави да диктуват цифровото му законодателство, но митата вредят на икономиките на държавите членки и се появяват сигнали за вътрешно разделение.

Германският министър на икономиката Катерина Райхе призова в кулоарите на срещата за по-малко цифрови регулации и по-широко използване на изкуствения интелект (ИИ) в Германия. „Германия ясно заяви, че иска възможности да играе роля в дигиталния свят и да внедрим ИИ в нашите индустриални процеси,“ каза Райхе. „Без внедряването на ИИ модели няма да има светло бъдеще,“ добави тя, поради което германското правителство се застъпва за облекчаване на рестриктивните правила на ниво ЕС.

Запитан след разговорите в понеделник да дали цифровите правила на ЕС са „червена линия“, Шефчович отказа да коментира.

Той отбеляза, че Лътник се е срещнал и с представители на Еврокомисията, отговарящи за дневния ред в областта на цифровизацията. „Искаме да уверим министъра, че нашите закони не са дискриминационни, не са насочени срещу американските компании“, каза той и добави, че Комисията е готова да отговори на този въпрос, когато САШ станат готови да разговарят за опасенията на ЕС.

Стомана и алуминий 

Европейските износители на стомана, алуминий и продукти, съдържащи тези метали, все още са подложени на мита от 50 процента за вноса  в САЩ. Намаляването на ставките до 15 процента бе ключова европейска цел, заяви заместник-министърът на развитието на Полша, Михал Барановски, преди срещата в понеделник.

Въпреки че юлското споразумение и официалното съвместно изявление на ЕС и САЩ от август не обхващаха пряко стоманата и алуминия, поддържането на митата на сегашното им високо ниво е „в противоречие с поне част от духа“ на споразумението.

„Осъзнаваме, че все още имаме много работа пред себе си, особено в областта на стоманата и производните ѝ продукти, където се опитваме да намалим митата и да се справим съвместно с глобалното свръхпроизводство“, каза Шефчович.

Брюксел се надява да намери обща позиция с Вашингтон и ЕС да си партнира със САЩ за справяне със свръхпроизводството в Китай, като Шефчович притиска своите американски колеги да приемат квоти за внос на стомана.

„Това е тема, която е важна за двете страни. Световният пазар е залят със стоманени и алуминиеви продукти и техни производни. Това е проблем, който засяга и двете икономики“, каза Вълчек. „Става дума за това да намерим общо решение, защото реалният търговски противник тук е Китай, а не САЩ“, добави той.

„Не обсъждахме само двустранни въпроси, но и някои от предизвикателствата, с които се сблъскваме заедно: свръхпроизводството (...), ролята на Китай в глобалната икономика и други въпроси, където трябва да обединим усилия“, каза датският външен министър Ларс Льоке Расмусен, чиято страна е ротационен председател на ЕС.

През октомври ЕС предприе стъпки за удвояване на митата върху вносната стомана, за да защити индустрията от притока на евтиния китайски износ.

Стабилност и национални интереси

Страните членки на ЕС са засегнати по различен начин от американските мита, в зависимост от техните износни сектори.

Еврокомисията все още се опитва да договори изключение от митата за сектора на виното и спиртните напитки, който е и приоритет за Франция. Дипломати съобщават, че държавите от ЕС са готови да финализират списък със сектори, които искат да бъдат освободени от тарифи, включително вино и спиртни напитки, а евентуално и паста, заради която вече има напрежение между Рим и Вашингтон.

Министерството на търговията на САЩ обвинява италиански компании в сектора в дъмпинг и наложи мито от 91,74 процента, което, добавено към вече съществуващото ниво от 15 процента, вдига ставката за продукта до почти 107 процента. Новото „супермито“ може да влезе в сила през януари 2026 г., а секторът се страхува, че икономическото му въздействие може да е опустошително.

В Испания правителството защитава необходимостта в изключенията от митата да бъдат включени повече продукти като зехтина. Според министъра на икономиката Карлос Куерпо, САЩ произвеждат само 2 процента от зехтина, койот потребяват, „така че за тях е важно да имат безмитен достъп до този продукт, а това е и от полза за нашите производители“.

Португалия гледа на митническото споразумение между ЕС и САЩ със смесица от облекчение и предпазливост – макар то помага да се избегне ескалация на протекционизма, правителството определя като основа цел свободната търговия и премахването на тарифните бариери.

От икономическа гледна точка правителството оценява, че тези мита могат да имат отрицателно въздействие от около 0,15 процентни пункта върху португалския БВП през 2026 г., което отразява опасенията за последиците за националната икономика.

Полският премиер Доналд Туск заяви още през юли, че според предварителни оценки страната му може да загуби около 2 милиарда евро в резултат на митата от 15 процента мита.

Българското министерство на икономиката и индустрията оцени през есента директното въздействие на митата на 468 милиона евро, с допълнителни 158 милиона евро косвени ефекти. Особено засегнати са сектори като автомобилната индустрия, стандартизацията и изкуствения интелект. Министър Петър Дилов открои косвените загуби за страната, тъй като значителна част от българския износ за ЕС и останалия свят е свързана с междинни, а не крайни стоки, използвани от търговските партньори в техния износ за САЩ.

През ноември изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия, Политими Паунова, подчерта, че металургичният/стоманеният сектор е ориентиран към износ и търговската политика на ЕС го засяга пряко.

Сега много ще зависи от това, колко бързо ЕС ще приложи всички точки от съвместната декларация, обявена през лятото. „Наистина е трудно да мислим първо за други въпроси“, предупреди Гриър, временно затваряйки вратата за изключенията, поискани от ЕС (например за паста, вино и сирене), за които натискът от отделни страни членки остава много висок.