site.btaПреди 40 години Корасон Акино става първата жена президент на Филипините

На 25 февруари 1986 г. Корасон Акино официално встъпва в длъжност като президент на Република Филипини и става първата жена начело на държавата. Тя полага клетва в „Клуб Филипино“ – частно политическо пространство в Сан Хуан, Метро Манила, тъй като предишният президент Фердинанд Маркос (1965-1986), който упражнява авторитарен режим в продължение на 20 години, отказва да освободи президентския дворец Малакананг. Под натиска на нарастващото обществено недоволство политическият лидер е принуден да се оттегли от властта. Той напуска Филипините заедно със семейството си, като впоследствие се установява в Хаваите, САЩ.  

Предсрочните президентски и вицепрезидентски избори, произведени на 7 февруари, са инициирани от Маркос с цел да запази легитимността на управлението си в условията на задълбочаваща се политическа, социална и икономическа криза, която заплашва стабилността на режима му. За поста се кандидатират действащият президент, подкрепян от управляващата националистическа партия, и кандидатът на опозиционната коалиция с демократически и реформаторски възгледи – Корасон Акино, вдовицата на убития през 1983 г. политически противник на Маркос, Бенигно Акино.

Според официалните резултати от гласуването Маркос печели изборите срещу Акино. Международна комисия от наблюдатели от 19 страни, която следи за правилното преброяване на гласовете, поставя под съмнение честността на изборния процес и обвинява действащия президент в измами, купуване на гласове и манипулиране на резултатите. Това предизвиква недоволство сред военните  кръгове вътре в страната, както и в основния външнополитически съюзник – Съединените щати, което води до оттеглянето на Фердинанд Маркос.

В бюлетините на БТА „Международна информация“ и „Международна информация – Служебен“  четем за избирането на първата жена президент на Филипините: 

Токио, 8 февруари 1986 г. /БТА/ Рано днес осведомителните агенции цитират първите неокончателни и непълни резултати от президентските избори във Филипините. След преброяване на незначителен брой от подадените бюлетини – между 1 и 3 процента – съобщенията са противоречиви. Според Правителствената избирателна комисия с незначителна преднина президентът Фердинанд Маркос води пред кандидатката на опозицията Корасон Акино. Същевременно и двамата претенденти изразили увереност, че са „победили“. Президентът Маркос заявил, че общо взето, изборите са преминали организирано, въпреки че през вчерашния изборен ден при безредици и насилие в страната загинаха 30 души.

***

Токио, 10 февруари 1986 г. /БТА/ Преброяването на гласовете за президент на Филипините било прекъснато снощи, след като 30 служители от преброителния център в Манила обявили, че изборните резултати са фалшифицирани в полза на досегашния президент Фердинанд Маркос. Както предадоха осведомителните агенции, служителите напуснали постовете си в знак на протест срещу фалшификациите и обявили пред журналисти, че внесените в компютъра данни се различават от данните, изнесени в избирателните бюра.

***

Кой ще спечели неофициалния арбитър?

Токио, 12 февруари 1986 г. /БТА/ Маркос или Акино? Тази филипинска дилема продължава да бъде открита вече пети ден след извънредните президентски избори без изгледи скоро да бъде разрешена. Без да бърза, парламентът проверява данните, постъпващи от изборните бюра. Досега такива сведения са дали 103 от общо 140 изборни района. Но това не улеснява официалния арбитър парламента – да направи окончателното си заключение за победителя. В тази обстановка всеки от двамата претенденти – Маркос и Акино – обявява себе си за победител със скритата надежда, че може да спечели на своя страна неофициалния арбитър в изборите – САЩ.

В тези си усилия президентът Маркос прибягна до шантаж. Той заплаши Вашингтон, че ще преразгледа въпроса за американските бази „Субик Бей“ и „Кларк“ на Филипините, ако САЩ не му засвидетелстват подкрепата, която му дължат. Изглежда, че този ход постига известен ефект, защото след декларации за неутралитет във филипинския изборен спор, вчера на пресконференция президентът Рейгън е намекнал, че предпочитанията му клонят към Маркос. Той заявил, че фалшификации на изборните резултати могат да се очакват и от двете страни. До вчера всички западни осведомителни агенции съобщаваха за фалшификации само в лагера на Маркос. (…)

***

Филипините: в очакване на резултатите от изборите

Ню Йорк, 14 февруари 1986 г. /БТА/ Националното събрание на Филипините прекъсна до утре преброяването на гласовете от президентските избори. Все още се очакват резултатите от области с 1,6 милиона избиратели. Според агенция Асошиейтед прес официалните резултати сочат преднина за Фердинанд Маркос с 53,8 на сто от преброените  97 процента от гласовете,  а за съперничката му, кандидатката на опозицията Корасон Акино, 46,2 на сто.

Днес пред сградата на парламента при сблъсквания между привърженици и противници на Маркос са били ранени десет души, въпреки снощния призив по телевизията на президента Маркос да не се допуска насилие и да се запази спокойствие, докато трае преброяването на гласовете. Фердинанд Маркос приканил ръководителката на опозицията Корасон Акино да съдейства за нормализиране на обстановката. (…)

***

Напрежението не спада

Токио, 15 февруари 1986 г. /кор. на БТА Георги Апостолов/ Националното събрание на Филипините обяви тази вечер, че Фердинанд Маркос печели произведените на 7 февруари президентски избори. Според преброяването Маркос е получил 10 807 197 гласа срещу 9 291 716 за кандидатката на опозицията Корасон Акино. Националното събрание е преброило 10 134 130 гласа, подадени за кандидата за вицепрезидент на управляващото Движение за ново общество Артуро Валентино срещу 9 173 105 за кандидата на опозицията Салвадор Лаурел. Както бяха предупредили, представителите на опозицията напуснаха сесията на националното събрание преди обявяването на резултатите.

Опозицията категорично изтъква, че резултатите са фалшифицирани и истинският победител е Корасон Акино, която утре се очаква да поведе „поход на победата“ в столицата Манила. Според неофициалното преброяване, извършено от опозиционното Национално движение на свободни избори, Акино е получила 52,38 на сто от гласовете. (…)

***

Вашингтон, 17 февруари 1986 г. /БТА/ Новоизбраният „стар“ президент на Филипините Фердинанд Маркос заяви, че няма никакво намерение да се отказва от властта и да насрочва нови избори, въпреки обвиненията на опозицията, че резултатите от гласуването са силно фалшифицирани. В интервю за американската телевизионна компания Си Би Ес Маркос изключи всяка възможност да включи в новото правителство своята съперничка в изборите – Корасон Акино, която се ползва с негласната подкрепа на Вашингтон. Несговорчивостта на Маркос ще постави в затруднено положение американското правителство, което искаше да се отърве от непопулярния диктатор и така да гарантира бъдещето на военните си бази на архипелага.

***

Натискът върху Маркос се усилва 

Токио, 17 февруари 1986 г. /кор. на БТА Георги Апостолов/ След като на 15 февруари Фердинанд Маркос беше обявен от националното събрание на Филипините за победител в президентските избори, натискът върху него да се откаже от властта не престана да се усилва.

Опозицията начело с кандидатката за президент Корасон Акино се опитва да разгърне общонационална кампания на „гражданско неподчинение“ при подкрепата на голяма част от населението и на католическата църква, която обединява в лоното си 80 на сто от филипинците. Говорителят на Акино Рене Сагисаг обяви днес, че от събота ръководителката на опозицията започва обиколка из 10 големи града, за да организира привържениците си за масови демонстрации.

Специалният пратеник на президента Рейгън Филип Хабиб води разговори в Манила както с президента Маркос, така и с Корасон Акино, но съдържанието им се пази в тайна. Не е тайна обаче, че главната цел на Хабиб е да прецени кой от двамата политици ще бъде по-изгоден от гледна точка на „глобалните интереси“ на САЩ.

***

Обстановката в Манила

Токио, 22 февруари 1986 г. /БТА/ Според съобщенията на осведомителните агенции от Манила, министърът на отбраната Хуан Енриле и изпълващият длъжността началник щаб на въоръжените сили генерал-лейтенант Фидел Рамос обявили, че не признават правителството на президента Маркос и призовали въоръжените сили и министрите да ги подкрепят. Енриле и Рамос дали пресконференция в сградата на Министерството на отбраната, която била охранявана от тежковъоръжени войскови части.

На пресконференцията Фидел Рамос заявил, че имат подкрепата на свои привърженици в сухопътните сили, флота и авиацията, но не изключил вероятността главнокомандващите трите вида въоръжиш сили да останат на страната на президента. Двамата ръководители на бунта, както го окачествяват в съобщенията си агенциите, предложили на Маркос да започнат преговори. Те заявили, че той трябва да се откаже от властта, „докато още има време“, и предупредили, че ако срещу тях бъдат предприети военни действия, „филипинският народ ще реагира остро“. „Президентът загуби изборите. Той трябва да уважи волята на народа,“ казал Хуан Енриле.

Той съобщил още, че посланиците на САЩ и на Япония били уведомени за събитието. Рамос и Енриле посочили, че подкрепят Корасон Акино. Според тях изборите са били спечелени от кандидатката на опозицията, но при преброяването са били фалшифицирани най-малко 300 хиляди гласа. (…)

***

Развръзка на Филипините

Токио, 25 февруари 1986 г. /БТА/ Само няколко часа след като днес положи клетва за встъпване в четвърти президентски мандат, Фердинанд Маркос се отказа от властта във Филипините и придружен от семейството си напусна с вертолет двореца Малакананг в Манила, откъдето той управлява страната 20 години. По-късно бе съобщено, че той е пристигнал в намиращата се на 80 километра северозападно от столицата военновъздушна база на Съединените щати „Кларкфийлд“ и се подготвял да напусне страната.

Интересно е да се отбележи, че светът, както и самите филипинци научиха за оставката на Фердинанд Маркос от съобщение на държавния департамент на САЩ. Това е още едно потвърждение за пряката намеса на Вашингтон във вътрешните работи на Филипините, който неофициално се самопровъзгласи за арбитър във филипинската политическа криза. Вчера президентът Роналд Рейгън призова Фердинанд Маркос да предаде мирно властта на своята съперница Корасон Акино, а днес държавният секретар Джордж Шулц заяви, че Съединените щати са първата страна, която официално признава назначеното от Акино правителство на опозицията. (…)

Засега не е ясно накъде ще се отправи Фердинанд Маркос, но президентът Роналд Рейгън вече заяви, че той ще бъде добре дошъл в Съединените щати, ако пожелае да се настани там заедно със семейството си и с най-близките си сътрудници. Населението на Филипините, което свързва оставката на Маркос с надеждата си за промени в страната, посрещна с ликуване вестта за неговото бягство. Хиляди хора сринаха железните врати на двореца Малакананг и нахлуха в залите му.

Още преди оставката на Фердинанд Маркос лидерката на опозицията Корасон Акино положи клетва като президент на Филипините. Тя назначи за министър-председател на своето преходно правителство Салвадор Лаурел, който заедно с нея участва в предизборната борба като кандидат за вицепрезидент. За министър на отбраната бе назначен Хуан Понсе Енриле, а за началник на генералния щаб – Фидел Рамос, които преди няколко дни преминаха на страната на опозицията и оглавиха бунта на военните срещу Фердинанд Маркос. Създадени са и осем консултативни съвета, които ще изпълняват ролята на министерства в преходното правителство.

***

Причините за успеха на Корасон Акино

Манила, 27 февруари 1986 г. /ДПА/ „Не разбирам абсолютно нищо от президентство“ – с тези думи Корасон Акино, вдовицата на филипин­ския опозиционен политик Бенигно Акино само преди няколко месеца даваше да се разбере, че няма да се кандидатира за президент.

Преди изборите на 7 февруари тя се изказа със значително по-голямо самочувствие: „Това, което може Маркос, мога и аз от дълго време“, изтъкна тя дръзко в предизборната борба. И когато вчера новата президентка се появи за пръв път пред журналистите, тя обясни успеха си с изпълнени със самочувствие думи: „Когато съм убе­дена в нещо, тогава се боря с всички сили за него.“ (…)

На въпроса защо бе избрана, тя отговори открито: „Предполагам, защото съм вдовица на Бенигно Акино“, като веднага уточни: „Но също защото съм Корасон Акино“.

Корасон Акино, която успя да свали след 20-годишно управление Маркос с „мирна революция“ и да го принуди да напусне страната, дължи необикновената си кариера както много други постигнали успех в политиката жени на един трагичен случай. (…)

По време на мандата на Акино се възстановява демократичното управление, приема се нова конституция и се наблюдава временен икономически растеж. Въпреки това тя не успява да въведе стабилни реформи в сферата на икономиката и социалната политика, пише енциклопедия „Британика“.

Корасон Акино заема поста президент на страната от февруари 1986 г. до юни 1992 г., след което предава властта на новоизбрания държавен глава на Филипините – Фидел Рамос (1992-1998).