site.btaНа 11 декември 1983 г. БТА публикува интервю с премиера на Индия и председател на Движението на необвързаните страни Индира Ганди

На 11 декември 1983 г. БТА публикува интервю с министър-председателя на Индия и председател на Движението на необвързаните държави Индира Ганди. Разговорът на двама журанилисти на Българската телеграфна агенция (БТА) - специалният пратеник Ненчо Хранов (от 1982 г. до 1990 г. първи заместник главен директор на агенцията) и кореспондента на БТА в Делхи Любомир Касаветов, е по повод предстоящото официално четиридневно посещение на председателя на Държавния съвет на НР България Тодор Живков в Индия. 

Индийската министър-председателка Индира Ганди е родена на 19 ноември 1917 г. Тя е дъщеря на Джавахарлал Неру - ръководител на националноосвободителното движение и първи министър-председател на независима Индия. Министър-председател на Индия (19 януари 1966-22 март 1977, 14 януари 1980-31 октомври 1984). През 1983 г. Индира Ганди поема от Фидел Кастро председателството на Движението на необвързаните страни. Приживе Индира Ганди се ползва с голям авторитет и в света, и в страната си. Тя е убита на 31 октомври 1984 г. от двама от телохранителите си - сикхи.  

Информация за събитията от официалната държавна визита и интервютата намираме по страниците на бюлетина “Международна информация” на БТА:

Интервю на министър-председателя на Индия г-жа Индира Ганди пред български журналисти

Делхи, 11 декември 1983 г. /Спец. кор. на БТА и кор. на БТА/ Министър-председателят на Индия г-жа Индира Ганди даде пред специалния кореспондент на БТА Ненчо Хранов и кореспондента на БТА в Делхи Любомир Касаветов следното интервю по повод започващото на 12 декември официално приятелско посещение на председателя на Държавния съвет на НРБ Тодор Живков в Индия:

Въпрос: Ваше превъзходителство, българският народ храни дълбока обич и приятелски чувства към вашата велика страна. Той се радва на успехите на индийската нация в изграждането на независима Индия. Какви са постиженията и какви са задачите на оглавяваното от вас правителство?

Отговор: Индия отхвърли колониалното господство в 1947 година. Борбата за свобода на Индия бе най-голямото масово движение в историята. Ние постигнахме победа без насилие, което бе дарът на Махатма Ганди за световната политика.

Пословичното богатство на Индия привлече имперските сили в Индия. Когато постигнахме независимост, Индия бе смятана за една от най-бедните страни. Под ръководството на Джавахарлал Неpy свободна Индия се зае да премахне бедността чрез планово развидие. Нашето планиране включва развитието на човешките ресурси и научното използване на природните ресурси, за да станем научно-технически независими и да намалим икономическите неравенства. В последните тридесет и пет години постигнахме самозадоволяване в производството на зърнени храни, а в промишлеността, където започнахме от нула, сега се нареждаме сред първите десет страни. Сега произвеждаме, наред с потребителските стоки, широка гама от произведения на тежкото машиностроене, електротехника и сложни уреди. Преди няколко седмици голяма атомна електроцентрала по наш проект и наше производство влезе в експлоатация. Спътник, проектиран от нашите космически технолози, съвсем наскоро бе изведен в орбита. Той свързва отдалечени части на обширната ни страна в ефикасна далекосъобщителна мрежа. Фокусът на нашето внимание е съсредоточен върху благоденствието на народа ни. Една по една отстраняваме старите епидемии и тропическите болести. Продължителността на живота на народа ни бе увеличена с 20 години.

Развитието създава нови проблеми. Относително по-силните личности или групи се възползват от създадените улеснения. По този начин неравенствата проявяват тенденция към задълбочаване. Нашата основна цел е да укрепим по-слабите слоеве. Създали сме специални програми за най-слабите групи и за икономически най-изостаналите райони. Като увеличаваме напояваните площи, ние разработихме планове за дребните и отдалечените стопани в безводните зони, както и за племената и земеделските работници. Много от тези планове са част от двадесетточковата ни програма, определяща най-спешните мерки, както и онези, които пряко служат на най-нуждаещите се в нашия план за развитие. У нас ние обединихме население с много различни религии, езици и етнически произход в жизнена, устремена напред нация благодарение на политиката на търпимост и равенство на възможностите. Индия е най-голямата действаща демокрация в света.

Ние се отнасяме сериозно към международната ни отговорност.

Ние сме необвързани, като същевременно съдим проблемите по тяхното достойнство. Ние сме за приятелство и разрешаване на разногласията чрез разговори и без прибягване до оръжия. Широко се признава, че Индия даде важен принос за изграждането на климат на мир в света. Знаем, че ни предстои дълъг път. Задачата ни е да укрепим и да строим занапред върху онова, което сме постигнали, и да осъществим въжделенията за икономически силна, демократична и прогресивна Индия, посветила се на мира и хармонията между народите.

Въпрос: Бихте ли ни казали какъв е приносът на Индия в Движението на необвързаните, чийто председател сте Вие, в борбата за мир, срещу ядрената заплаха и надпреварата във въоръжаването?

Отговор: Движението на необвързаните бе широко замислено като най-голямото движение за мир в света. Навсякъде народите, независимо от системите, в които живеят, желаят мир. Отсъствието на целенасочен диалог за ограничаване и намаляване на въоръженията, особено на ядрените оръжия, между най-мощните страни е причина за продължаващата атмосфера на недоверие и растящата заплаха от война.

Всички страни са направили своя залог върху положителния изход от преговорите за разоръжаване. Ескалацията на надпреварата във въоръжаването, непрестанният стремеж за все по-голямо усъвършенстване на оръжията, разполагането им в нови зони на света ни тласка към положение, което ще бъде катастрофално, при което няма да има победител и може би няма да има оцелели.

На Втората специална сесия на Общото събрание на ООН по разоръжаването предложих програма от пет точки, която призовава към декларация за неупотреба на ядрени оръжия и незабавно прекратяване на всички опити с ядрени оръжия. Конференцията на необвързаните страни, която се състоя в Делхи в началото на тази година, подкрепи това предложение.

Диалогът за разоръжаване трябва да се поднови без да се губи повече време. Огромните разходи, които сега се отделят за оръжия за масово унищожение, трябва да се пренасочат към задачите на развитието.

Въпрос: Как оценявате сътрудничеството на Индия с България и с другите социалистически страни?

Отговор: Придаваме много голямо значение на приятелските отношения с България и с другите социалистически страни. Радвам се, че сътрудничеството между нас в различните области постоянно се разширява. Ние работим заедно за мира. Ние извличаме взаимна изгода от постоянно растящия икономически обмен. Изгода имаме и от културните контакти. Нашият народ още помни с възхищение изложбата на тракийското съкровище, която бе организирана в Делхи по инишатива на покойната госпожа Людмила Живкова. Завчера посетих изложба на български икони. България и Индия имат различно минало, различни системи, но са единодушни по въпроса за по-нататъшното развитие на делото на мира и добрата воля между всички народи. Това е отличен пример за съжителство и конструктивно сътрудничество.

Въпрос: Всяка среща между вас и г. Тодор Живков дава тласък на развитието на индийско-българските отношения. Преди две години в навечерието на последното Ви посещение в България Вие казахте: "Някои приятелства са заради изгодата, но други се издигат над подобни чисто утилитарни съображения. Индийско-българското приятелство е от втората, по-висша категория”. Какво бихте казали за тези отношения сега и какво очаквате от предстоящия диалог на най-високо равнище?

Отговор: Отношенията между Индия и България действително надхвърлят чисто утилитарните съображения. Именно заради това нашето приятелство и сътрудничество се развиват постоянно и стават все по-здрави с годините. Имам приятни спомени от посещението си в България и от огромната топлота и добра воля към Индия, проявени от вашия народ - чувство, на което моята страна отвръща със същото. Разговорите по време на срещите ми с президента Живков напълно отразяваха духа на взаимна симпатия, уважение и разбирателство. Очаквам предстоящото посещение на вашия президент и продължаването на нашия диалог. Посещението ще потвърди още веднъж нашите връзки. 

В същия ден БТА публикува и отговорите на интервю направено от журналистите на индийската телеграфна агенция ПТИ с Тодор Живков:

Отговори на председателя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков на въпросите на Индийската информационна агенция ПТИ

Въпрос: Ваше превъзходителство, вие сте били в Индия и преди; министър-председателят на Индия госпожа Индига Ганди също е посещавала вашата страна. Тези посещения, срещи и разговори спомогнаха за установяване на по-тесни връзки между Индия и България. Бихте ли споделили: какви проблеми ще обсъждате с нашите ръководители по време на предстоящото си посещение?

Отговор: Да, имах приятната възможност два пъти да бъда във вашата велика и гостоприемна страна - през 1969 и през 1976 година. И впечатленията ми оттогава са живи, колоритни, неувяхващи.
Българският народ имаше удоволстшето два пъти да посрещне като скъп гост Нейно превъзходителство многоуважаемата госпожа Индира Ганди, министър-председател на република Индия.

Очаквам с голям интерес и вълнение третото си посещение в Индия, за да се запозная лично и да разговарям с негово превъзходителство президента на република Индия господин Заил Сингх, за да продължим откровения приятелски диалог с госпожа Индира Ганди.

Срещите на ръководителите на Народна република България и република Индия придобиха традиционен характер, те са изключително полезни и оказват благотворно влияние върху развитието на българо-индийските отношения.

По време на предстоящото посещение възнамерявам да обсъдим с ръководителите на Индия състоянието на двустранните отношения, да определим насоките, в които ще трябва да съсредоточим съвместните си усилия, за да направим нашето сътрудничество още по-резултатно.

Разбира се, ще обменим мисли и по най-актуалните международни проблеми, ще се информираме за позициите на нашите страни. Срещите ми с ръководителите на Индия ще станат в момент, когато обстановката в света е крайно напрегната, бих казал - взривоопасна. (...)

Въпрос: Как Ваше превъзходителство оценява сегашното състояние на отношенията между Индия и България? Удовлетворени ли сте от сегашното равнище на политическо, икономическо и търговско сътрудничество? Съществуват ли възможности за по-нататъшно разширяване на сътрудничеството в тези области?

Отговор: Радвам се, че мога да споделя: между България и Индия се установиха отношения на доверие, на дружба и сътрудничество. За сравнително кратък период, с добрата воля и с усилията и на двете страни беше постигнато много; отношенията ни - на равноправна и взаимноизгодна основа - непрекъснато се развиват.

Какво имам предвид?

Между България и Индия се осъществява интензивен обмен на различни равнища и в различни сфери. Разменят се посещения на държавни, политически и културни дейни, на представители на обществени и масови организации, на деловите среди. През последните няколко години контактите станаха още по-динамични - в икономическата, в научно-техническата и в културната област. Успешно си сътрудничим на международни форуми и в международните организации. Ето защо считам: имаме основание да бъдем доволни от сегашното състояние на отношенията между НР България и република Индия. Разбира се, по мое мнение, това не означава, че сме изчерпили всички възможности. Според мен, примерно, бихме могли да разнообразим формите на търговско-иконшическото и научно-техническото ни сътрудничество, за да използваме още по-добре потенциалните възможности на нашите страни. Приятно ми е да уверя индийските ни приятели, че Народна република България ще прави всичко зависещо от нея, за по-нататъшното разгръщане и за възхода на българо-индийските отношения. Благоприятните условия за това са налице. Очевидно, трябва да продължим по-нататък.

Въпрос: Ваше превъзходителство, бихте ли предложили начинания за засилване на контактите между народите на Индия и България, за да се опознават те все по-добре? Например, във вашата страна се изучава санскритски език от хора, проявяващи интерес към него. Съществуват ли възможности за увеличаването на подобен род дейности? Бихте ли посочили в кои области?

Отговор: Както вече изтъкнах, през последните няколко години се осъществяват все по-широки контакти между представители на различни среди, а това, несъмнено, допринася за взаимното опознаване на нашите народи. Но, считам, че това е недостатъчно.

Да опознаеш един народ, това ще рече да вникнеш в неговия бит, обичаи и традиции, в неговата история и култура, да оцениш неговите постижения. Да опознаеш един народ, в края на краищата, това означава да обикнеш този народ. Именно тази е целта на културния и научния обмен между нашите страни. Сътрудничеството между България и Индия в културата е поставено на стабилна основа и перспективите са още по-ведри. И в двете страни се организират изложби и концерти, провеждат се филмови седмици, превежда се художествена литература и т.н., установяват се преки връзки между авторитетни културни институти. (...)

Споменахте за изучаването у нас на санскритски език. Да, у нас санскритски език се изучава в Националната гимназия за древни езици и култури. Нещо повече - през тази година в Софийския университет "Климент Охридски" беше открита специалност "Индология" и студентите от тази специалност ще изучават хинди, ще изучават история, литература и етнография на Индия.

С особено задоволство ще отбележа, че и в Индия се проявява интерес към нашата история, към нашия език, към нашата класическа и съвременна литература, към нашето изкуство, към живота в социалистическа България. От години наред в Делхийския университет успешно работи Лекторат по български език. (...)

Въпрос: Ваше превъзходителство, разполагането на нови американски ракети в някои западноевропейски страни предизвиква тревога и загриженост не само в Европа, Източна и Западна, но и сред миролюбивата световна общественост. Как България, Ваше превъзходителство, която е член на Варшавския договор, разглежда този факт и какви мерки бихте предложили вие за намаляване на напрежението между Изтока и Запада?

Отговор: Мисля, че в случая думи като "загриженост" или "тревога" са много слаби. Разполагането на нови американски ракети на територията на някои западноевропейски държави, членки на НАТО, цели да наруши военно-стратегическото равновесие, за да бъде постигнато военно превъзходство над страните от социалистическата общност. Но, всъщност, и това схващат все повече и повече трезвомислещи хора, държавници, политици и общественици, нарушаването на военно-стратегическия паритет е и непосредствена заплаха за мира на цялата планета. Защо? Защото днес именно военно-стратегическото равновесие възпира най-агресивните сили на империализма и реакцията да разпалят ядрена война, да унищожат социалистическата общност - намерение, което впрочем те най-откровено признават; възпира ги да налагат своята воля и своите интереси на други народи. Ние, за да обезпечим своята сигурност, за да запазим мира в света, сме принудени да парираме тези опити за постигане на военно превъзходство над нашите страни от социалистическата общност. Народна република България напълно подкрепя ответните мерки, обявени в декларацията на генералния секретар на ЦК на КПСС и председател на Президиума на Върховния съвет на СССР Юрий Андропов от 24 ноември тази година.

Понятно е, че сега много хора се питат: защо се стигна до това положение? Фактите са недвусмислени: Съединените американски щати отидоха на Женевските преговори единствено с цел да заблудят общественото мнение - те, както знаете, не приеха нито едно от конструктивните предложения на Съветския съюз и на социалистическите държави. Нещо повече - Съединените американски щати предлагаха абсурдното - едностранно разоръжаване на СССР. Естествено, след като в Западна Европа започна разполагането на нови американски ракети със среден радиус на действие, Женевските преговори загубиха смисъл и поради това се наложи да бъдат прекъснати. Мисля, че от казаното дотук става ясно чия е вината за прекратяването им. За да бъдат възобновени женевските преговори, е необходимо Съединените американски щати и НАТО да се върнат към положението, съществувало преди разполагането на новите американски ракети. Преговори трябва и могат да се водят, но само върху основата на принципите на равенството и еднаквата сигурност.

Що се отнася до мерките за намаляване на напрежението между Изтока и Запада и за решаване на редица важни международни проблеми, бих искал да кажа следното: социалистическите страни излязоха с цял комплекс конкретни мирни инициативи и предложения (...). Ние предложихме да се споразумеем: Европа да бъде напълно освободена както от ядрените оръжия със среден обсег на действие, така и от тактическите ядрени оръжия; предложихме да бъде сключен договор за неупотреба на военна сила и за поддържане на мирни отношения между държавите - участнички във Варшавския договор, и страните - членки на НАТО; предложихме да бъдат замразени ядрените оръжия и още редица други мерки.

За съжаление, досега не сме получили отговор на нито едно от нашите реалистични и конкретни предложения.

Що се отнася до външнополитическата линия на Народна република България, тя е известна. Известни са и нейните конкретни мирни инициативи, които тя, преди всичко като балканска страна, предложи и които срещат подкрепа: за превръщане на Балканите в зона, свободна от ядрено оръжие; за подписване със съседните страни на двустранни споразумения, които да включват кодекс на добросъседски отношения, отказ от териториални претенции, недопускане използването на територията на споразумяващите се страни за враждебни цели и действия една срещу друга, за по-нататъшно разширяване на двустранното сътрудничество и т.н. Ако днес, при сегашната крайно усложнена международна обстановка, положението на Балканите е относително спокойно, то това е резултат от общите усилия на балканските страни и, не на последно място, от усилията на Народна република България.

Въпрос: Ние знаем, че мирът е от първостепенно значение за хората и за ръководителите от източноевропейските държави. Какви стъпки, според вас, могат да се предприемат от необвързаните и другите страни в полза на тази кауза, толкова скъпа на цялото човечество?

Отговор: Действително, мирът е от първостепенно значение и за хората, и - много естествено - за ръководителите на държавите и народите от социалистическата общност. Нашите идеали и целите, които сме си поставили, могат да бъдат по-скоро и изцяло осъществени при едно първостепенно и неизменно условие - ако на земята има мир.

Вашият въпрос ми дава право и възможност да изтъкна още веднъж: необвързаните страни имаха, имат и, сигурен съм ще имат особено важен принос за укрепването на мира и за сигурността в света. Тази не само моя констатация потвърди и работата на Седмата конференция на Движението на необвързаните страни, която се състоя в Делхи. В сегашната изключително опасна международна обстановка няма по-неотложна, по-отговорна задача от тази - да се гарантира мирното съвместно съществуване на човечеството, да се осигури мирното развитие на света. Ето защо борбата на всички прогресивни и демократични сили, на трезвомислещите и далновидни държавници и политици, борбата против империализма, против хегемонизма и милитаризма, за предотвратяване на ядрената война и за спиране на надпреварата във въоръжаването, за запазването на мира и за укрепването на разведряването, за развитието на сътрудничеството е от решаващо значение. На нас, хората от последните десетилетия на двадесетия век, историята възлага съдбовната отговорност да се опитаме с всички сили да спасим живота, да спасим човечеството и цивилизацията от ядрена гибел. Нека бъдем оптимисти, нека вярваме, че идните поколения ще ни бъдат дълбоко признателни, ако достойно изпълним своя най-висш хуманен дълг и не позволим нашата прекрасна прамайка Земята да се превърне в мъртва радиоактивна планета.
В навечерието на посещението си в Република Индия бих искал чрез информационната агенция ПТИ да пожелая на приятелския индийски народ нови успехи в изграждането на неговата родина; бих искал също така да пожелая на всички нас - мир! 

Двете интервюта са публикувани в международния бюлетин на БТА в навечерието на официалното посещение на Тодор Живков в Индия, което започва на 12 декември:

Отношения на доверие, дружба и сътрудничество

Другарят Тодор Живков пристигна на официално посещение в Република Индия

Делхи, 12 декември 1983 г. /Спец. кор. на БТА Ненчо Хранов и кор. на БТА Любомир Касаветов/ Днес в индийската столица на официално приятелско посещение по покана на президента на Република Индия Гиани Заил Сингх и на министър-председателя Индира Ганди пристигна председателят на Държавния съвет на НР България Тодор Живков. (...)

Това трето поред посещение на българския държавен глава в приятелска Индия е продължение на вече станалия традиционен диалог на високо равнище. (…)

Да посрещнат ръководителя на Народна република България са дошли президентът на Индия Гиани Заил Сингх, министър-председателят Индира Ганди, министърът на външните работи Нарасимха Рао, членове на правителството, депутати, общественици, шефове и членове на дипломатически мисии, акредитирани в индийската столица. (…)