site.btaБългарска мрежа на Глобалния договор на ООН: Бизнесът инвестира в бъдещето и младите хора чрез ранното професионално ориентиране и очаква образование за критично мислене и креативност

На 9 октомври 2025 г. (четвъртък) се проведе дискусията „Между интегралните задачи и интегралното бъдеще: училище, AI и професии“, която събра представители на образователната сфера, технологичния сектор, индустрията и бизнеса. Събитието бе организирано по инициатива на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН и имаше за цел да набележи възможни решения за преодоляване на разминаванията между очакванията на учениците, образователната система и нуждите на бизнеса, както и за повишаване ефективността на подготовката на младите хора за бъдещите професии. 
В разговора участваха:

• Гергана Раковска, председател на Фондация на бизнеса за образованието и модератор на дискусията
• Доц. д-р Жюстин Томс, преподавател в Нов български университет
• Иво Русев, главен търговски директор на Телелинк Бизнес Сървисис
• Кристиян Михайлов, съосновател на PARAi
• Даринка Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор

Основните теми, които бяха засегнати са инициативите на бизнеса за подкрепа на образованието, промените в професиите и живота в резултат на технологиите и нуждата от съвместни усилия за да се подготвят младите хора за бъдещето.

Даринка Георгиева подчерта, че едно от основните предизвикателства пред работодатели е да се направи мост между поколенията - собствените служители и бъдещите такива, защото младите са не просто в дигиталния свят, а вече са и “digitally immersed”. Отговорният бизнес има ангажимента да подпомогне ориентирането на децата към реални възможности за развитие на база на собствените им интереси в някоя област. „Все повече компании от индустрията развиват стажантски програми и собствени академии, за да подготвят бъдещи професионалисти от ранна възраст. Макар възвращаемостта на подобни инвестиции, каквато е и инициативата “Базар на професиите” трудно да се измерва, те гарантират устойчив успех.”, убедена е тя.

Иво Русев отбеляза, че зрелостта на компаниите се измерва чрез готовността им да инвестират в по-младите поколения. които са все още в образователната система. “Технологични компании инвестират в обучение на учители и директори, за да бъдат мотивирани да преподават STEM. Трябва ни политика на централно ниво за да се направи средата интересна, и да имат ефект усилията, с които компаниите се опитват да помогнат на образователната система“. Макар България е сред най-напредналите държави в използването на технологии в образователната система, очакванията на бизнеса към образованието днес са да създава хора, които практически разбират как се движи света, да се фокусира върху развитието на меките умения, любопитството и критичното мислене: „Целта е да създаваме хора, които могат да мислят, да задават въпроси и да намират решения, а не просто да възпроизвеждат информация.“ 

Кристиян Михайлов от PARAi акцентира, че инвестициите в технологии трябва да вървят ръка за ръка с инвестиции в хора. „Младежите трябва да бъдат грабнати от самото начало. В България често правим реформи прибързано, без устойчивост. Успешни примери има в училища, където директорите имат визия и стратегия, и където бизнесът активно подкрепя инициативи“, каза той. Според него трябва да има по-силен натиск върху образователните институции за реални промени и дългосрочна стратегия: „Трябва да покажем на младите, че изучаването на химия, физика, биология и математика е част от реалната икономика. Мото ни трябва да е “Учи математика, за да останеш в тази държава.“

Доц. д-р Жюстин Томс коментира, че в последните години има значителни инвестиции в СТЕМ кабинети, но те често остават неизползвани. „Много лесно е да се дават средства за материална база, защото резултатът е видим. Но истинският ефект идва от амбициозните директори и учители, които умеят да я използват“, каза тя. Томс подчерта и нуждата от баланс между технологичното и хуманитарното образование: „Креативността и умението да комбинираме знания ще останат човешки качества, които не могат да бъдат заменени от изкуствения интелект.“ Според нея ни е нужен обществен консенсус какво очакваме от образованието.

Гергана Раковска насочи вниманието към водещите умения на бъдещето, където успоредно с “меките” такива, ще са и работата с AI и други инструменти, и способността да се прехвърлят знанията от училище в ежедневието. Сред най-ценните предмети са не само спорт, роботика и STEM, но и изкуствата, защото именно чрез тях развиваме креативността. Трябва да се променят и самите родители, защото тяхната роля е да напътстват младежите, но и да им дадат възможност сами да направят информиран избор за бъдещата си професия: „Важно е учениците да поемат отговорност за избора си. Ако нещо не им харесва – да го променят”, заяви тя. 

В заключение Дарина Георгиева посочи, че вдъхновяващият пример - учител или среща с професионалист остава ключов за избора на професия: „Много деца избират пътя си, защото са били вдъхновени от някой, който е повярвал в тях. Бизнесът обединява усилия не само за подготовка на кадри, а и за професионално ориентиране на младите хора. Такива инициативи като „Базар на професиите“ вече повече от 10 години показват реалното лице на професиите и как мечтите могат да се превърнат в реалност.“

Сред основните изводи се наложи споделеното мнение, че е нужно бизнесът системно да инвестира в по-младите поколения, включително чрез стажове, академии, подкрепа на учителите, на дуалните паралелки и проекти за ранно професионално ориентиране. 

Бизнесът очаква образованието да развива меките и креативните умения, критичното мислене и способността да се учим през целия живот. Но са необходим общи усилия за да се създаде по-тясна връзка между технологиите, бизнеса и образователната система, за да се подготвят младите хора не само за професиите на бъдещето, но и да бъдат успешни и удовлетворени в живота си.