site.btaСлед окончателно решение на ВКС Драгомир Христов ще изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 19 години за умишленото убийство на Георги Г. през 2023 г. в столичния квартал „Бояна“, извършено с особена жестокост и в условията на опасен рецидив

С Решение № 275/11.06.2025 г. по наказателно дело № 359/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила Решение № 62 от 13.02.2025 година по в.н.о.х.д. № 499 от 2024 година по описа на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия срещу решението от 13.02.2025 г. по в.н.о.х.д. № 499/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъдата от 30.10.2024 г. по н.о.х.д. № 4035/2023 г. на Софийския градски съд. С нея подсъдимият е признат за виновен за умишленото убийство на Георги Г. през 2023 г. в гр. София чрез нанасяне на множество удари с ръце и крака, както и с камък в областта на главата, лицето, шията, горните крайници, гръдната кухина, гърба, поясната област, кръстната област и десния долен крайник. Оправдан е по обвинението да е извършил деянието по особено мъчителен за убития начин. На подсъдимия е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 19 години. Осъден е да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, на гражданския ищец Богдана Г. и сумата от 120 000 лв. на Богдана Г. – конституирана в правата на починалия граждански ищец Милка М., представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди.

В касационната жалба се заявяват касационните основания за допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието.

            Съдебният състав на ВКС намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. За да стигнат до този извод, върховните съдии разглеждат на първо място доводите на жалбоподателя за пристрастност на контролирания съд и липса на мотиви. Евентуалната основателност на тези оплаквания би имала за законови последици отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от съответния стадий поради незаконен състав и/или липса на мотиви. В касационното решение е посочено, че основна предпоставка за справедлив съдебен процес съгласно разпоредбите на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и чл. 10 от НПК е разглеждането и решаването на делото да се осъществи от независим и  безпристрастен съд. Критериите за осъществяване на правосъдието от такъв съд се извеждат от последователната практика на ЕСПЧ, който приема, че наличието на безпристрастност (непредубеденост) се определя според субективен тест, основан на личното убеждение на съдията в даден случай, а също и според обективен тест, който установява дали съдебният състав е предложил гаранции, достатъчни да изключат всяко законно съмнение в това отношение от гледна точка на външния наблюдател. Върховните съдии приемат, че в конкретния случай липсват обективни данни, сочещи предубеденост на когото и да е от членовете на въззивния съдебен състав съобразно субективния тест. Липсват и твърдения на страните, които да оборват установената в юриспруденцията на ЕСПЧ презумпция за личната безпристрастност на членовете на атакувания съдебен състав и не се твърди тяхна лична заинтересованост от изхода на делото и/или несъобразени с процесуалните изисквания изявления на членовете на съдебния състав в нарушение на презумпцията за невиновност на подсъдимите. Изразеното в мотивите на обжалваното решение становище за годността или достоверността на определен доказателствен източник не е между установените  критерии за преценка безпристрастността на съдебния състав според субективния тест. Доводът в касационната жалба в тази насока не държи сметка за установеното като основен принцип в наказателния процес вземане на решения по вътрешно убеждение (чл. 14 от НПК), като евентуалното му нарушаване обуславя отмяна на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно доказването, а не поради незаконен състав, както счита жалбоподателят.  В рамките на обективния тест (според посочената в мотивите на касационното решение практика на ЕСПЧ) въззивният състав е представил достатъчно убедителни гаранции на страните по делото, както и на обществото, които успешно изключват всяко легитимно съмнение в това отношение предвид, че е обсъдил задълбочено основните възражения на защитата видно от пространните мотиви към въззивното решение. Контролираният съд не просто формално е утвърдил фактическите и правни изводи на първата инстанция, а е изложил допълнителни и споделими аргументи за това. Съществено процесуално нарушение поради пристрастност на въззивния състав не може да бъде изведено от решението на въззивната инстанция да се довери на оспорените в касационната жалба протоколи за оглед, събраните с тях веществени доказателства и заключенията на вещите лица за експертното им изследване, защото тяхната доказателствена годност е оценена след проведено допълнително въззивно следствие, в което съдът е изслушал непосредствено свидетелите  поемни лица, на чиито показания се основават тези възражения. Събирането на допълнителни доказателства във въззивното следствие чрез разпит на  поемните лица, присъствали при извършване на огледите, красноречиво изключва твърдяната предубеденост на съдебния състав, тъй като тези процесуални усилия са били предприети във връзка с възраженията на защитата  именно с цел да се преодолеят всякакви съмнения относно начина на извършване на оспорените процесуално-следствени действия. Внимателният и непредубеден прочит на мотивите на обжалваното решение сочи, че при въззивната проверка на първоинстанционната присъда САС е спазил напълно изискванията на процесуалния закон, обсъдил е надлежно противоречията в доказателствените материали и е утвърдил възприетата от СГС фактическа обстановка, включително относно авторството на деянието, по ясен и категоричен начин, давайки правилен и законосъобразен отговор на всички значими доводи на защитата на подсъдимия, с което е изпълнил задълженията си за мотивиране на съдебния акт съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК. В мотивите на обжалваното решение са изяснени съществените за обвинението обстоятелства и са изложени законосъобразни и убедителни съображения за отстраняване противоречивостта в доказателствените материали при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите от кръга на тези по чл. 102 от НПК, поради което настоящата инстанция не споделя защитния довод за липса на мотиви.

Върховните съдии констатират, че главното оплакване в касационната жалба за годността на протоколите за трите огледа от досъдебното производство е изключително задълбочено анализирано в мотивите на оспорения съдебен акт, като в обжалваното решение въззивният съд е отговорил  на всички поставени в тази връзка възражения на жалбоподателя със споделими съображения, като е анализирал поотделно  всеки от  трите  протокола съобразно свидетелските показания на съответните поемни лица. Не се възприема като основателно и оспорването на протокола за оглед на трупа при аутопсия като годно доказателствено средство, тъй като пред съда поемните лица – свидетелите С. и Г., след като САС лично им е предявил протокола, са потвърдили подписите си и отразените от разследващия орган обстоятелства в него, както и че лично са ги възприели. Поради това защитните доводи, че е опровергана доказателствената сила на протоколите за оглед като писмено доказателствено средство по смисъла на чл.127, ал.1 от НПК и като последица от това следва да се  изключат събраните чрез тях веществени доказателства и заключенията на вещите лица за експертното им изследване, не се възприемат от ВКС. Касационният състав отбелязва, че фактическите и правни изводи за авторството и вината на подсъдимия не почиват само на изброените доказателствени материали, които единствено се оспорват в касационната жалба, а на редица други, между които преки доказателства от показания на свидетел очевидец, чиято свидетелска годност е потвърдена от заключение на експертиза. Свидетелят е дал показания  пред съдия от СГС в досъдебното производство още на следващия ден след убийството (приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК), които  съвпадат с показанията на същия свидетел пред първоинстанционния съд относно основнорелевантния факт за нанесения от подсъдимия върху пострадалия интензивен побой, включително с крака и удари по главата. Посочените от този свидетел механизъм и давност на уврежданията напълно кореспондират със заключението на съдебномедицинската и съдебнохимическата експертизи, поради което не може да се приеме, че осъдителната присъда на СГС, съответно потвърдителното въззивно решение на САС почиват на предположения.

По оплакването за неправилно приложение на материалния закон върховните съдии констатират, че в касационната жалба не са изложени конкретни доводи, относими към така поддържаното касационно основание, поради което ВКС не може да даде по-конкретен отговор от този, че в рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно, което изключва касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Несъгласието на защитата с установените обстоятелства поради оспорване на част от обвинителните доказателства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, тъй като доказателствените материали, приети за процесуално годни  и достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. Квалификацията на деянието е изцяло съобразена с обремененото съдебно минало на дееца, обуславящо квалифициращото обстоятелство опасен рецидив и характеристиката на изпълнителното деяние. Посочените в касационния съдебен акт специфични особености на изпълнителното деяние го определят като извършено с изключителна ярост, характеризираща дееца като жесток човек, което правилно е мотивирало  съдилищата да квалифицират деянието като извършено с особена жестокост по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК и по смисъла на т. 15 от ППВС № 2/1957 („По някои въпроси на умишлените убийства”). Многобройните наранявания на пострадалия по едно и също време,  на различни места по тялото, средството и мястото, където са причинени – с удари с ръце и крака в  главата, тялото и крайниците на пострадалия т.е. повсеместно и установената по експертен път причинна  връзка с настъпилия резултат, дават основание  ВКС да  не се съгласи със СГС и САС, че убийството е извършено при евентуален умисъл вместо с пряк, както е посочено в обвинителния акт. Още повече, че правната квалификация във връзка с квалифициращото обстоятелство „особена жестокост“ съдилищата са извели именно от интензитета на побоя и повсеместното нанасяне на удари по цялото тяло на пострадалия. В съдебната практика е изяснено разбирането, че умисълът на дееца се извежда от психичното му отношение към целения резултат с оглед средството на престъплението и механизма на извършването му като силата на ударите, интензивността на нападението, уязвимостта на жертвата, съобразно мястото на нанасяне на ударите са основните критерии за тази преценка (вж. ППВС № 14/1963 г. и ППВС № 2/1957 г.). В процесния случай прекият умисъл на подсъдимия да причини смъртта на пострадалия се предпоставя от начина на реализацията на побоя и резултатите от него, но поради липса на съответни протест на прокурора или жалба на частния обвинител и като съобрази забраната reformatio in pejus (забраната за влошаване положението на подсъдимия в наказателния процес),  ВКС се ограничи да изрази своето несъгласие с предходните съдилища само за правна прецизност без по никакъв начин да го обвързва с изводи във вреда на подсъдимия. 

Според върховните съдии не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Обратно на твърденията в касационната жалба, въззивният съд не е игнорирал изброените от защитата и значими за законосъобразната индивидуализация на наказанието смекчаващи отговорността обстоятелства. Контролираният съд е аргументирал отказа да уважи искането на частния обвинител за доживотен затвор именно поради тежкото  минало на дееца и конкретно „преживените от него в детството му физически и душевни травми“, както и с неговото разкаяние и процесуално поведение, като изрично е съобразил, че подсъдимият е дал обяснения, в които не е отрекъл стореното деяние и е изразил съжаление за стореното. Не са установени мотиви за извършеното деяние в посока да смекчат наказателноправното положение на дееца, а възрастта на подсъдимия, който към момента на убийството е бил на почти 35 години, не  разкрива относима специфична особеност към индивидуализация на наказанието. Освен това САС е аргументирал налагането на наказанието по най-леката от предвидените в чл. 116 от НК три алтернативи с по-леката форма на умишлената вина въпреки данни за обратното, с което е проявил достатъчно снизхождение. Поради това и като се отчетат многобройните осъждания на дееца за тежки умишлени престъпления извън тези, с които е обоснована квалификацията на убийството като извършено при опасен рецидив,  както и че деянието е извършено в двете хипотези на този вид рецидивна престъпност по чл. 29 от НК,  ВКС намира, че не са налице признаци на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК.

            20.06.2025 г.