site.btaСтановище на КТ "Подкрепа" относно проектобюджетите на РБ, ДОО и НЗОК за 2026 г.

Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г.

КТ „Подкрепа“ не подкрепя проекта на Бюджет на НЗОК.

Проектът на бюджет на НЗОК изглежда е изготвен на исторически принцип. Липсват политики и реформи за справяне с основни предизвикателства в системата на здравеопазването, като постоянно нарастващия брой лечебни заведения, липсата на достатъчно квалифициран медицински персонал, ниското заплащане на труда, концентрация на услугата в големите населени места, занемарени общински болници, високите цени на лекарства, медицински изделия и консумативи, и др., което поставя в риск здравето на хората.

Напомняме, че все още няма подписан КТД за сектор Здравеопазване, което допълнително влошава състоянието на работещите в системата, възнагражденията остават ниски спрямо отговорността и натоварването на хората, които се грижат за здравето на нацията, особено за медицинските сестри и младите лекари.

Предвидени са 10,1% увеличение на разходите за персонал. КТ „Подкрепа“ настоява за увеличение от 13,6% на разходите за персонал, за да се компенсира ниското увеличение за тази година, натрупаната за 2025 г. инфлация и прогнозната инфлация за 2026 г.

Според доклад на ОИСР доплащането в системата е 34%, при средно за ЕС – 15%. От тях за болнична помощ - 9 %, извънболнична медицинска помощ - 15 %, фармацевтични продукти - 68 %, дентална помощ - 5 %, други - 4 %. Прави впечатление, че лекарствените продукти са над 2/3 от доплащанията.

Не става ясно какъв е механизмът за прилагане на текста, включен в проекта на Закона за бюджета на НЗОК, с който се допълва Закона за лечебните заведения и се предлага увеличение на минималните възнаграждения:

• на 1 860 евро на лекар без специалност, в т.ч. лекар специализант, лекар по дентална медицина без специалност; магистър-фармацевт без специалност; лице с висше немедицинско образование (магистър), пряко ангажирано в диагностично-лечебния процес.
• на 1 550 евро - медицинска сестра, акушерка, лекарски асистент, фелдшер, медицински лаборант; рентгенов лаборант; рехабилитатор; помощник-фармацевт; зъботехник; лице с висше немедицинско образование (бакалавър), пряко ангажирано в диагностично-лечебния процес; масажист (с увредено зрение).

Вменяването на несвойствени за НЗОК функции в дългосрочен план е недопустимо и ще доведе до изкривявания в системата. Съществуващата и днес диспропорция в заплащането на горецитираните медицински специалисти според големината и местоположението на лечебните заведения е факт. За част от тях нивото на заплащане е добро, но за тези извън големите населени места, или в райони с ниска икономическа активност и намаляващо население, при съществуващите „обороти“ не е ясно как точно НЗОК и съответното лечебно заведение ще прилага разпоредбата в рамките на действащите нормативни актове.

Липсва анализ и управление на риска от ефекта при подобно определяне, начисляване и финансиране на възнагражденията. Не е публично ясно изследвано ли е въобще нивото на възнаграждения на останалите медицински кадри, например заети в детско и училищно здравеопазване, или в сравнение с лекари със специалност, и до какви ефекти на пазара в медицината ще доведе подобна промяна?

КТ „Подкрепа“ подкрепя предложението за запазване размера на вноската – 8%.

Проект на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г.

КТ „Подкрепа“ не подкрепя проекта на Бюджет на ДОО.

Провежданата политика чрез бюджета на ДОО не създава условия и не подпомага преодоляването на демографската криза, борбата срещу бедността и социалното изключване.

Според данни на НСИ за 2023 г., най-голямата група на хора в риск от бедност са децата – 39,1% и пенсионерите – 32,1%. За сравнение, данните за 2022 г. показват, че най-голямата група на хора в риск от бедност са пенсионерите – 35,3%, следвана от тази на децата – 33,9%.

Декларираните промени в проекта на бюджет на ДОО отново не задължават и изключват от участие в осигурителната система високодоходните групи, което е и една от основните причини за нарастващия дефицит в системата, въпреки че същата работи на солидарен принцип и отново част от тежестта е прехвърлена върху ниските и средните доходи.

Заложеният минимален осигурителен доход, след като се повдигна остро въпросът, бе актуализиран на нивото на изчислената минимална работна заплата за 2026 г. – 620 евро, съгласно чл.244, ал. 2 от Кодекса на труда.

Увеличението на осигурителната вноска с 2 пр.п. за фонд „Пенсии“, част от която ще се поеме от работещите, ще доведе до реално намаление на доходите на работещите в условията на значителна инфлация и политически рискове.

Замразяването на съществени плащания (обезщетения), без да се вземе предвид осигурителния риск, натрупаната инфлация за периода и необходимостта от изпреварващо повишаване на обезщетенията за най-високо рисковите групи от обществото и липсата на грижа за справяне с демографската криза, както и личния принос – увеличението на минималната работна заплата, увеличението на средния осигурителен доход, увеличението на максималния осигурителен доход. Проектът предвижда увеличение на осигурителните задължения, но не и на изплащаните обезщетения.

КТ „Подкрепа“, съгласно гореизложените мотиви, е против замразяването на:

• минималния дневен размер на обезщетението за безработица – 18,00 лв. и максималния дневен размер – 107,14 лв. за целия период до 2028 г. включително;
• размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. за целия прогнозен период;

КТ „Подкрепа“ не вижда адекватни мерки за справяне с демографската криза и грижата за децата, особено на осигурените лица, за който осигурителен риск осигурителни вноски дължат и плащат и двамата родители.

КТ „Подкрепа“ е против ниското актуализиране на:

• размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 900,01 лв. (460,17 евро), което е под минималната работна заплата, а всъщност трябва да се отчита осигурителният принос на родителите, както при обезщетението за временна неработоспособност. За 2023, 2024 и 2025 г. сумата е 780,00 лв.;
• паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – 900,01 лв. (460,17 евро), а всъщност трябва да се отчита осигурителния принос на родителите, както при обезщетението за временна неработоспособност. За 20231 2024 и 2025 г. сумата е 780,00 лв.

Предложенията за промяна в осигурителната система на ДОО са логически, житейски и икономически необосновани.

Увеличението на максималния осигурителен доход с малко над 11% (4 600 лв., 2 532 евро за 2026 г.) отново е някакъв компромис.

Средномесечният осигурителен доход за месец декември 2024 г. е 1768,47 лв., а средномесечният осигурителен доход за периода от 1.01.2024 г. до 31.12.2024 г. е 1655,50 лв. Номиналното нарастване на средномесечния осигурителен доход за 2024 г. спрямо 2023 г. е 14,5%,, при средногодишен хармонизиран индекс на потребителските цени/средногодишна инфлация 2,6% за 2024 г.

КТ „Подкрепа“ е против увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 пр.п., което ще намали разполагаемия доход на домакинствата на фона на растящите цени и несигурната политическа и геополитическа обстановка, и отново работещите ще трябва да пълнят дупките в бюджета за сметка на високодоходните групи.

При получавана работна заплата, равна на МРЗ на стойност 1213 лв. (620,20 евро), увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с 2 пр.п. ще доведе до намаление на разполагаемия доход с допълнителни 10,79 лв. (5,51 евро). Ако вземем размера на средномесечния осигурителен доход за 2024 г. – 1655,50 лв. (846,44 евро), то тогава намалението на разполагаемия доход ще бъде в размер на 14,72 лв. (7,53 евро).

Увеличението на разходите за фонд „Пенсии“ е планирано на 8,9% и не става ясно при какви макропараметри е направено прогнозното увеличение, особено при отчитане на инфлация от над 5% към днешна дата и при определен размер на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО – 346,87 евро от 1 юли 2026 г..

Пренебрегва се и императивната разпоредба на §6 от Кодекса за социално осигуряване, с който е регламентирано, че максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, което прави размер на максималния осигурителен доход от 8 500лв.

Не се вижда и намек за тенденция за достигане на този размер в рамките на средносрочната прогноза, напротив, законът ще продължи да се нарушава.

Всички данни сочат, че действащата осигурителна система не издържа на натиска на демографската криза, ниския максимален осигурителен праг, настоящата осигурителна основа, нивото на заплащане на труда, сивата икономика и явното нежелание за поемане на социална отговорност от хората с високи доходи. Средното нарастване на дефицита в системата е около 0,5 млрд.лв. на година, а за 2026 година трансферът от Държавния бюджет вече ще надхвърли 12 млрд.лв.

За увеличение на възнагражденията в системата на НОИ за 2026 г. с изменението на минималния осигурителен доход са заложени 6,9% (предишен вариант - 6,8%), което е абсолютно недостатъчно на фона на нарастването на цените на основни стоки и услуги. КТ „Подкрепа настоява за увеличение от 13,6% на разходите за персонал, за да се компенсира ниското увеличение за тази година, натрупаната за 2025 година инфлация и прогнозната инфлация за 2026 г.

Проект на Закон за Държавния бюджет на Република България

 за 2026 г.

КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложения законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2026 година.

I. Общи бележки

Европейската комисия и българското правителство обявиха и следователно трябва да се стремят да провеждат политики за справяне с подоходните неравенства, борбата срещу бедността и социалното изключване, за достъпно и качествено здравеопазване и образование, и не последно място - справяне с демографската криза.

В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., както и в конкретните проекти на бюджети на НЗОК, ДОО и на Държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и предложените изменения и допълнения на данъчните закони, не може да се идентифицира провеждането на декларираните политики и тяхната устойчивост във времето.

Липсват адекватни и устойчиви икономически политики, приоритизиране на икономически отрасли, в които България традиционно е силна, защитаващи и водещи до висок растеж на икономиката, създаване на нови работни места и повишаване на благосъстоянието на работещите.

Липсват адекватни и устойчиви социални политики за повишаване на доходите на работещите в публичния сектор, за насърчаването на раждаемостта и отглеждането на дете до 2-годишна възраст, политика по доходите - ускоряващо увеличение на минималната работна заплата с цел достигане да издръжката на живота (към момента над 1 500 лв., което брутно означава заплата от около 1 800 лв.), прилагането на политики за увеличаване на ниските пенсии, а не просто пропорционално увеличение, което още повече отваря ножицата между ниските и високите пенсии, замразяването на обезщетенията за безработица при увеличение на минималния и максималния осигурителен доход, замразяване на данъчните облекчения за деца и замразяване на помощите за деца по Закона за семейните помощи, особено за деца с увреждания.

В проекта на Закон за Държавния бюджет за 2026 г. са замразени всички данъчни облекчения и изплащани семейни обезщетения, въпреки натрупаната инфлация и растящата демографска криза.

Този проект на бюджет може спокойно да се нарече антисоциален бюджет.

КТ „Подкрепа“ държи и ще отстоява следното:

1. Демография и грижа за децата - актуализиране на размерите, с поне 20%, на данъчните облекчения за деца, семейните обезщетения за деца по Закона за семейните помощи, на изплащаните обезщетения от НОИ, съобразно ръста на средния осигурителен доход, особено плащанията за майчинство и отглеждане на дете.
2. Политика по доходите - увеличение с 13,6 % на разходите за възнаграждения в бюджетния сектор, което ще доведе до допълнителен разход до 1,8 млрд.лв. Отчита се фактът, че в някои сектори възнагражденията бяха увеличени значително, а в други средно с 5%.
3. Условия на труд - актуализиране спрямо реалностите на разходите за издръжка, с цел подобряване на условията на труд в редица администрации.
4. Борба срещу бедността и социалното изключване - актуализиране на размера на социалните плащания и осигурителните плащания за безработица, съобразно ръста на средната работна заплата/минималната работна заплата.
5. Инвестиционна политика - разумно планиране на капиталовите разходи, съобразено с възможностите за реализирането им.
6. Реформа в сектор здравеопазване, с цел оптимизиране на разходите в системата и гарантиране на достойно заплащане на труда.
7. Икономическа политика – намиране на решения за овладяване на цените на електроенергията, цената, качеството и достъпа до вода, насърчаване на инвестициите във важни за държавата сектори и с висока добавена стойност.

Мотиви:

Задължително е актуализирането на всички плащания, свързани с раждане и отглеждане на деца, предвид демографската криза и натрупаната инфлация за периода.

Задължително е увеличението на разходите за персонал и за издръжка. Напрежението в работещите расте, поради неадекватното или никаквото повишаване на възнаграждения, съобразно поскъпването на живота.

Актуализирането на размера на заплатите е задължително, предвид значителното нарастване на цените на основни стоки и услуги.

Необходими са реформи в някои сектори, които определено имат ниска финансова ефективност, като здравеопазване. Протестите на младите медици, липсата на медицински сестри, многото на брой лечебни заведения, скандалите за източване на НЗОК и др. задължават правителството да предприеме обосновани мерки и да ги прилага с цялата строгост на закона за постигне ефективност на разхода.

Необходим е анализ и цел, относно мястото на България в икономиката на региона и ЕС, при отчитане на рецесионни процеси в ЕС и България (спад в индустриалното производства), съобразени с местните дадености, както и с икономическите тенденции, непредвидимата и бързо променяща се политика на САЩ и най-вече военните конфликти и нестабилност близо до България.

КТ „Подкрепа“ предлага промяна, насочена към устойчивост на бюджета и постигане на следните цели:

• Справедливо, неутрално и пропорционално на доходите данъчно облагане – прогресивен данък върху доходите и необлагаем минимум;
• Изравняване на данъчно-осигурителната тежест при доходи от труд и капитал с цел премахване на легитимно намаляване на дължими данъци и осигуровки и изкривяване на пазара на труда.
• Преустановяване на практиката износът на добавена стойност от България да се облага с нулева ставка и нито стотинка да не остава в държавата;
• Постепенно увеличаване на максималния осигурителен доход на три стъпки до достигане на 8 500 лв., съгласно разпоредбата на § 6. от Кодекса за социално осигуряване;
• Разширяване на осигурителната база, като се включат и доходите от капитал, тъй като облагането с осигурителни вноски само на доходите от труд е вид дискриминация, тъй като осигурителната система у нас работи на солидарен принцип.

КТ „Подкрепа“ предлага въвеждане на прогресивно облагане на доходите на физическите лица с цел освобождаване от данък на ниските доходи.

КТ „Подкрепа“ предлага изравняване на данъчно-осигурителната тежест за доходи от труд и при разпределение на дивиденти и ликвидационни дялове, както и за премахване на нулевите ставки за данъка при източника, което ще донесе допълнителни около 7-9 млрд.лв., ще спре източването на БВП, ще стимулира инвестициите в местната икономика и стопански оборот.

Конкретните приходни мерки са:

1. ЗКПО (корпоративни данъци, Приложение № 1):

• Увеличаване на данъка върху дивидентите на 10%, с цел изравняване на подоходните данъци (сега е 5%). Допълнителен приход от 80 млн.лв.
• Увеличаване на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни за ЕС лица на 10% (сега 0%). Допълнителен приход от поне 2 000 млн.лв.
• Облагане на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги към чуждестранни юридически лица на 20% (сега 0%).
• Повишаване на ставката на данъка и при източника за доходи с източник страната от 10% на 35% към чуждестранни лица в офшорни зони за лихви, неустойки, обезщетения, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги от всякакво естество.
• Преразглеждане на нулевите ставки на данъка върху финансови трансфери и сделките с финансови инструменти.
• Увеличаване на данъка върху хазартните игри от 15 % на 25% по ЗКПО, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

Мотиви:

Налице е различна данъчна тежест на паричните потоци, излизащи от предприятията, което кара фирмите легално да оптимизират данъчните си задължения, насочвайки парите по пътя с най-ниска данъчна тежест, като това води до съществени загуби за бюджета на страната. Стандартните форми за износ на капитали е през лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, услуги, дивиденти и ликвидационни дялове. Така не се заплащат никакви осигурителни вноски, губят се приходи от корпоративен данък, тъй като масово ставката за данъчно облагане е нула, но най фрапираща е ставката от 10% за неустойки и обезщетения, изплащани от местно лице към офшорни фирми.

Например, ако е сключен договор между местна фирма и офшорна фирма и договорът съдържа клаузи за прилични обезщетения и неустойки при неизпълнение и договорът не е изпълнен, то самото обезщетение или неустойка, изплатено от местната на офшорната фирма, ще се обложи с данък при източника с 10%. Налице е директна загуба за бюджета от преки данъци и осигурителни вноски, като същевременно се изнася брутен продукт извън страната. Косвено тези пари не участват във вътрешния оборот, или ако е фиктивното изнасяне, то засилва сивия сектор в страната.

Облагането с данък при източника на авторски и лицензионни възнаграждения, услуги, доходи от финансови инструменти и лихви ще намали износа на БВП и ще насочи парите към страната или към бюджета.

Изравняването на данъчно-осигурителната тежест при преките данъци е с цел обезсмисляне на икономически легалните решения за избягване плащането и на осигурителни вноски, като се отчита тежестта върху облагаемите с осигуровки доходи (22,4%).

 ЗДДФЛ (данъци върху доходите на физическите лица,

1. Въвеждане на прогресивно облагане със скала на три етажа:

1. Актуализиране с поне 20% на данъчните облекчения за деца;
2. Необлагаем минимум равен на МРЗ.
3. Запазване на ефективната ставка от 10% за средните работни заплати до максималния осигурителен доход.
4. Облагане на доходите над максималния осигурителен доход с по-висока ставка, с цел запазване на данъчно-осигурителната тежест за всички доходи над средните.
5. Въвеждане на семейно облагане на доходите с цел подпомагане на работещи семейства с деца.

Мотиви:

Възстановяването на прогресивното облагане е правилна стъпка към намаляване на подоходните неравенства, оставяйки повече пари на хората с най-ниски доходи.

Необлагаемият минимум при Минималната работна заплата (МРЗ) от 1213 лв. за 2026 година и общо осигурителни вноски в размер на 13,78% (без промяна в осигуровките) при необлагаем минимум в лицата ще останат на разположение 104,58 лв., което за най-ниските доходи е значителна сума.

Прогресивната скала води до изравняване на данъчно-осигурителната тежест при преките данъци и допълнително обезсмисля икономически легалните решения за избягване плащането и на осигурителни вноски, като се отчита тежестта върху облагаемите с осигуровки доходи (22,4%). При действащата система за ДДФЛ и осигуровки данъчно-осигурителната тежест, след като доходът премине максималния осигурителен доход, започва плавно да намалява като се приближава за високите доходи до 10%. За доходи около 12 000 лв. общата тежест вече е 13%, което е с около 10 пр.п. по-малко спрямо доход равен на максималния осигурителен доход.

Плоският данък и максималният осигурителен доход облагодетелстват високите доходи, като основната тежест се понася от средните и ниските доходи. Имаме 50% ръст на работещите бедни, последните години от 8% стигат до 11,6%, което не е добре за държавата. Паралелно 48% от домакинствата са под линията на бедност, без социалните трансфери, което е огромно число.

Естествено и следващият показател е стряскащ - България е с най-високият дял на децата, изложени на риск от бедност в ЕС – около 35%, като от 2016 година до днес делът на тези деца расте. Това е и основният мотив да се въведе семейно облагане, като се отчита семейният доход и необлагаемият минимум да е във функция от броя на членовете в семейството.

1. ЗМДТ (местни данъци):

• Актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти, като се внимава да не стигне до автоматично увеличение на годишния данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци.
• Въвеждане на местен данък богатство – облагане на съвкупното имущество на лице над определен праг.

Мотиви:

Огромният ръст на цените на недвижимите имоти и нарастването на сделките с тях в страната налагат актуализиране на значително изостаналите от пазара данъчни оценки. Общините губят приходи от сделките, защото масовата практика е да не се изповядват сделки върху договорена цена, а върху данъчна оценка.

Бумът в покупките на недвижими имоти и нарастващите подоходни неравенства налагат въвеждането на европейската практика за облагане на съвкупното имущество над определен праг. Ако приемем, че е нормално притежаването на до три недвижими имота, с най-високите данъчни оценки, то над този праг би следвало да се въведе годишен данък със ставка от 0,5%.

От друга страна това ще засили възможностите на общините за инвестиции в остарялата инфраструктура на населените места.

Проектът предлага еднократни мерки, които водят до незначителен ефект върху приходната част от бюджета.

В сравнение с предишните обсъждания за бюджета за 2025 г., прави впечатление, че са отпаднали облагането на свръхпечалбите на кредитните институции.

В заключение, налице е обоснован риск от неизпълнение на приходната част от бюджета от около 3,5 млрд.лв.

Във връзка с гореизложеното КТ „Подкрепа“ няма да подкрепи направените предложения за проект на Държавния бюджет.

КТ „Подкрепа“ предлага устойчиви политики по отношение на борбата срещу бедността и социалното изключване, достойното заплащане на труда, насърчаване на раждаемостта и паралелно промени в данъчното и осигурителното законодателство, компенсиращи разходната част, в контекста на обявените общоевропейски и национални политики.

II. По проекта на Държавен бюджет за 2026 г.

Приходни мерки

 Данъчната политика продължава да създава и засилва подоходните неравенства, не е съобразена с икономическите и социалните дадености, демографската криза, грижата за децата, работещите бедни и децата в риск от бедност и социално изключване.

Проектът е антисоциален, като най-силното му проявление е замразяването на данъчните облекчения за деца и семейните помощи по Закона за семейните помощи.

В същото време, финансовият капитал продължава да получава допълнителни данъчни облекчения и няма и намек за намаляване на подоходните неравенства през заявената данъчна и осигурителна политика, като ще отваря все повече ножицата в доходите между богати и бедни.

Повишаването на ставката за данъка върху дивидентите от 5% на 10%, без да се премахне нулевото облагане на дивиденти и по прогноза на Министерство на финансите, ще носи по-малко приход от фирмите. Не са ревизирани и данъците при източника, които са в основата на източването на брутен вътрешен продукт без в държавата да влезе и стотинка.

Отново се наблюдава необосновано завишено планиране на приходите, например от ДДС с поне 3,5 млрд.лв.

2. Разходна политика

КТ „Подкрепа“ не подкрепя по принцип предложените мерки, като обръща отново внимание, че България изостава в борбата срещу бедността и социалното изключване и справянето с демографската криза.

Не подкрепя:

• Предложеното ниско увеличение на разходите за възнаграждения в бюджетната сфера в размер на 5%, тъй като в това увеличение се съдържа и ръстът на минималната работна заплата;
• Недостатъчното актуализиране на средствата, предложени за обезпечаване на делегираните от държавата дейности, предвид че нивата на заплащане на труда са ниски и стандартите не са съобразени с нивата на заплащане на пазара на труда;
• Замразяването на данъчните облекчения за деца, семейните обезщетения за деца по Закона за семейните помощи;
• Недостатъчните субсидии за транспорта.

Подкрепя:

• Увеличението на минималната работна заплата;
• Актуализирането на пенсиите по „Швейцарското правило“.