За около 30 години стокооборотът между България и Германия е нараснал 16 пъти, българският износ - 23 пъти. Това каза в интервю за БТА Митко Василев, главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Разговорът ни е във връзка с предстоящото на 20 септември честване на 30 години официално представителство на германската икономика в България, което ще се проведе в София тех парк. За участие в събитието е поканен и премиерът акад. Николай Денков. БТА е медиен партньор на форума.
Въпреки сигналите за очаквана рецесия в Германия, засега няма причини, поради които германският бизнес, който работи в България, да започне да се изтегля от страната ни, както това вече се случи през 2014 година, каза Василев.
Василев подчерта, че българската и германската икономика са тясно свързани, което е основание да се очаква директен и индиректен ефект от евентуална рецесия в Германия. Ако тя се разболее, ще се пренесе и върху нас, коментира той. По думите му в момента германската икономика среща големи затруднения заради последиците от войната, климатичния преход, освен това в страната се правят мащабни структурни промени, които вероятно един ден ще имат отражение върху нашия бизнес и икономиката като цяло.
Не виждаме причини за отлив на германски инвеститори, както това страна през 2014 г., коментира Митко Василев. Тогава факторите за тази негативна тенденция не бяха свързани с конкретни страхове на компаниите, защото те в този период масово навлизаха у нас, но теглиха много кредити, включително вътрешнофирмените, които трябваше да бъдат обслужвани и в този смисъл имаше връщане на капитал към Германия, напомни Василев.
Василев отбеляза, че през последните години в анкетите на Камарата сред членовете й, германският бизнес потвърждава намеренията си да остане в България, като за тази година 90 на сто от анкетираните фирми са посочили, че са доволни и биха инвестирали отново у нас, а предходната година процентът е бил сто.
Инвестициите
Германия през годините винаги е била търговски партньор "номер едно" за България, докато по отношение на инвестициите страната е била на четвърто, пето и шесто място, напомни Митко Василев. Една от причините е сравнителната отдалеченост на България от Германия спрямо страни, които са нейни съседки и там инвестициите съответно са по-големи, обясни Василев. Той цитира данни на Българската народна банка (БНБ), според които за миналата година германските инвестиции в България са били 234 млн. евро и допълни, че погледнато през призмата на германската икономика, тази стойност не е много. За последните 30 години обаче общият обем на германски инвестиции в страната ни е над 4 млрд. евро, а създадените работни места са около 65 000.
До края на тази година и в началото на следващата година у нас се очакват нови германски инвестиции в секторите, свързани с производството на части за автомобили, както и ИТ индустрията, околната среда, енергетиката, каза главният управител на Германо-българската индустриално-търговска камара, като не даде повече подробности заради желанието за конфиденциалност на потенциалните инвеститори. Повечето от тези сектори са с концентриран германски интерес за инвестиции в България от последните години. В инвестиционния профил на германския бизнес с интереси към страна ни се запазват секторите: машиностроене, текстил, шивашка и хранителна промишленост. След пандемията все по-отчетлив става интересът на германския малък и среден бизнес към изнасяне на производствата от Азия и от други части на света към по-близки до родината им дестинации, в това число и в България, коментира Митко Василев. Той уточни, че все още продължават разговорите с германски фирми с интерес да преместят далечните си производства в България.
Туризъм
За жалост, отчитаме голям срив в областта на туризма, отбеляза Митко Василев. Пандемията и войната в Украйна силно повлияха на интереса на германските туристи към почивка в България. Преди пандемия през 2019 г. България е посрещнала около 900 000 германски туристи, а сега те са около 250 000, отбеляза Василев. По думите му тази тенденция няма да се обърне толкова скоро, защото резервациите преди сезона вече се насочват към други дестинации. По тази причина страната ни се нуждае от по-активна рекламна кампания на пазар Германия. Това се отнася и до популяризирането на възможностите за целогодишен здравен туризъм у нас по линия на германските здравни каси. България не е само почивка на Черно море или за ски ваканция, известни сме с минералните си извори и природните дадености, но това не е толкова познато в Германия, отбеляза Василев. Той посочи, че към момента през всички държавни здрави каси на Германия е популяризирана възможността за балнео, уелнес и спа почивка у нас, но все още предстои работа с германските частни здравноосигурителни каси. В това отношение, за развитието на здравния туризъм, са нужни и допълнителни усилия на българската държава, както и на бизнеса и неправителствения сектор за популяризирането на природните ни богатства, допълни Василев.
Стокообменът
Не такава е картината със стокообмена между България и Германия. През 1993 г., когато беше създадено представителството на Германската икономика в България, взаимната ни търговия е била в размер на 755 млн. евро, от които българският износ е бил за 292 млн. евро, а вносът от Германия - 462 млн. евро, разказа Митко Василев. През 2004 г., когато представителството прерасна в Българо-германска индустриално-търговска камара, стокообменът ни достигна до 2,5 млрд. евро - 960 млн. евро беше българският износ, а вносът от Германия - 1,6 млрд. евро. И през двете цитирани години салдото в търговията ни с Германия е отрицателно. Тенденцията постепенно се обръща и през миналата година отчетохме рекорден обем в двустранната търговия - 12 млрд. евро стокооборот, с преобладаващ дял на българския износ - 6,7 млрд. евро, и внос от Германия за 5,4 млрд. евро. Вече салдото ни с Германия е положително и е в размер на 1,3 млрд. евро, посочи Василев. През 2013 г. за първи път отчитаме положително търговско салдо с Германия и с изключение на пандемичните години, от 2017 г. насам България има положително търговско салдо с Германия и тази тенденция в двустранната търговия се запазва.
Равносметката показва, че за около 30 години стокооборотът между България и Германия е нараснал 16 пъти, българският износ - 23 пъти, а вносът от Германия - "само" 12 пъти, каза главният управител на Германо-българската индустриално-търговска камара.
За тези години се променя и структурата на двустранната ни търговия – до 2009 г. изделията на шивашката и текстилната индустрия доминираха в износа ни, а след този период доминират стоки с допълнителна принадена стойност, отбеляза още Василев.
Германското представителство в България
Сред знаковите събития, които бележат задълбочаването на двустранното икономическо сътрудничество между двете държави, главният управител на Германо-българската индустриално-търговска камара открои създаването на Представителството на германската икономика в България през 1993. Това беше първо представителство на германската икономика по света, защото дотогава в системата на германските външнотърговски камари съществуваха делегирани бюра и външнотърговски камари, спомня си Василев. През 1995 г. учредихме Делови клуб на германската икономика в България, а от март 2004 официално беше открита и Германо-българската индустриално-търговска камара, наследник на Представителството. Тогава в Камарата са членували 250 фирми, а към момента те са 600.
Мястото на България за Германия е определящо и по отношение на позициите, които страната ни заема в Източния комитет на германската икономика, чиято дейност е насочена към 29 държави от Източна Европа. България е на престижното осмо място, като изпреварва Сърбия и Украйна и се нарежда редом с Полша, Чехия, Унгария.
Пречките пред бизнеса
От години няма промяна обаче в класацията на основните затруднения, които германският бизнес изпитва в България. Водещ проблем понастоящем е липсата на кадри. Бизнесът не е доволен и от борбата с корупцията и престъпността, показват данни от последната анкета на Камарата, проведена през март тази година. Същевременно бизнес климатът в страната се оценява като задоволителен от германския бизнес. Някои от компаниите планират нови инвестиции, както и повишение на цената на труда. За облекчаване на кадровия проблем Управителният съвет на Камарата е взел решение работата на организацията да се фокусира върху темата "Специалисти и таланти за благосъстояние и растеж", в рамките на която се организират различни семинари, конференции и срещи, разказа Василев и допълни, че тематична конференция е планирана за 9 октомври 2023 г.
Пречки за работещите в България германски делови среди продължават да са проблеми, свързани с правната сигурност, прозрачността на обществените поръчки и забавените реформи в определени сектори, отбеляза Василев.
Официалното честване
През 2023 г. Германо-Българската индустриално-търговска камара ще празнува 30 години официално представителство на германската икономика в България. Това ще бъде отбелязано на форум, който ще започне на 20 септември, в 16.00 ч., в София Тех парк и ще бъде открит от главния управител на ГБИТК Митко Василев.
Очаква се приветствия да отправят акад. Николай Денков, министър-председател на България, Богдан Богданов, министър на икономиката и индустрията, Софи Гайзел, член на ръководството на Германската индустриално-търговска камара и управител на DIHK Service GmbH, Щефан Рьокен, заместник-посланик на Федерална република Германия в България.
Предвижда се да има и дискусия на тема "Икономиката в Германия и в България днес и след 30 години", в която ще се включат д-р Манфред Гьосл, главен управител на Индустриално-търговска камара за Мюнхен и Горна Бавария; Михаел Керн, главен управител и член на УС на външнотърговска камара AHK Норвегия, говорител на европейските AHK; Милена Стойчева, министър на иновациите и растежа; Светла Костадинова, изпълнителен директор на Институт за пазарна икономика. Модератор на дискусията ще е д-р Мариана Чолакова, ръководител на Представителството на ГБИТК в Пловдив и Почетен консул на Германия за област Пловдив
Икономистът д-р Петер Кройц* ще говори по тема: "Бъдещето на работната среда: импулси за действие за постигане на успех в турбулентни времена".
* Петер Кройц
"Компаниите се нуждаят от конструктивни бунтари". Това е девизът на автора на бестселъри, който от 20 години помага на лидери да се ориентират успешно в среда на дигитализация, сътресения и дълбоки промени. Като основател на инициативата "Rebels at Work"(Бунтари на работното място) той обединява хора, които променят компаниите отвътре навън. Петер Кройц е учил в Германия и САЩ и има докторска степен по социални науки и икономика. Бил е старши консултант в "Андерсън кансълтинг" (Andersen Consulting) и професор по маркетинг във Виенския университет по икономика и бизнес.
/ЕС/
news.modal.text
