site.btaБългаро-английска експедиция проучва римския град Никополис ад Иструм край Велико Търново от 1995 г.

­Римският град Никополис ад Иструм се намира до великотърновското село Никюп. До пети век градът е бил един от големите и стратегически градове в рамките на Римската империя.  Той е издигнат от император Траян през 102 година на мястото, където легионерите на император Траян побеждават дакийските племена. В Никополис ад Иструм много точно са спазени пропорциите на т. нар. Хиподамова система, което означава, че улиците му са ориентирани по посоките на света - север - юг и изток - запад. Градът е разположен на площ от 280 декара. Първите археологически разкопки в Никополис ад Иструм са от 1900 г. Те са извършени по искане на княз Фердинанд и със  средства от неговата цивилна листа от френския  археолог Жорж Сьор, който проучва и крепостта Царевец. Активните проучвания на римския град започват през 1975 г. Съвместни българо-британски проучвания  на Никополис ад Иструм се извършват от 1995 г. по договор между Британската и Българската академии на науката и Регионалния исторически музей във Велико Търново. Те завършват през 2004 г. 
На 9 август 2004 г. в бюлетина "Вътрешна информация" на БТА се съобщава, че Британската академия на науките финансира с 2 милиона лири стерлинги пълното документиране на деветгодишните археологически проучвания на българо-английската експедиция в римския град Никополис ад Иструм край Велико Търново.

Британската академия на науките финансира с 2 милиона лири пълната документация на проучванията в древния римски град Никополис ад Иструм

Велико Търново, 9 август 2004 г. /БТА/ Британската академия на науките финансира с 2 милиона лири стерлинги пълното документиране на деветгодишните археологически проучвания на българо-английската експедиция в древния римски град Никополис ад Иструм край Велико Търново.
Това съобщи днес по повод приключването на експедицията проф. Ендрю Полтър от Университета в Нотингъм, ръководител на британския екип.
Градът и селото в късно римската епоха бе темата на съвместните проучвания, които се извършваха от 1995 г. по договор между Британската и Българската академии на науката и Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Според доц. Венцеслав Динчев от Археологическия институт при БАН, ръководител на българския екип, резултатите от изследванията на площ от около 10 дка в селищната система край Никополис ад Иструм са изяснили неизвестен период от живота в българските земи между 5-ти и 6-ти век от края на Римската епоха до началото на Средновековието, което няма аналог в проучванията на територията на Балканския полуостров.
По мнението на специалистите изключително ценна информация за живота на местното население е получена от откритите останки от сгради и инфраструктурни съоръжения, над 68 000 фрагмента от керамични съдове, 14 000 кости и 2800 монети, земеделски сечива и други оръдия на труда, оръжия, семена, архитектурни орнаменти и други находки, преминали през лабораторията на Регионалния исторически музей във Велико Търново.
През периода на късноантичната история между 4-6 в. се наблюдава тенденция за намаляване на ролята на градовете и подем в самостоятелното развитие на селищата край големите крепости, подлагани на постоянните набези на хунските племена. Това е водещата хипотеза на археолозите, изградена при анализа на резултатите от проучванията. 
Според доц. Динчев през периода на късната античност животът в българските земи достига своя апогей, защото тази територия попадала в центъра на средиземноморската цивилизация и била от стратегическо значение за Римската империя. 
Над 180 английски специалисти от различни области на археологията и техни колеги от Археологическия институт при БАН и Великотърновския музей, както и студенти от България и чужбина взеха участие в разкопките.
Резултатите от българо-английската експедиция в Никополис ад Иструм ще бъдат публикувани в тритомна монография на Британската академия на науките до 2006 г., уточни проф. Полтър.

През 1998 г. БТА съобщава в бюлетина  "Вътрешна информация" за откриване на археологическия сезон във Великотърновско с проучванията в римския град Никополис ад Иструм от българо-британската експедиция. 

С българо-британска експедиция бе открит археологическият сезон във Великотърновско

Велико Търново, 15 юли 1998 г. /БТА/ Българо-британска експедиция в античния град Никополис ад Иструм бе открит археологическият сезон във Великотърновско.
Тук пристигнаха над 30 археолози и музейни специалисти и 120 студенти от 4 университета в Англия, Софийския, Великотърновския и Нов български университети. Те вземат участие в организираните по договор между Българската академия на науките и Британската академия на науките разкопки, финнасирани изцяло от английската страна. "Градът и селото в римската и късноримската епоха" е темата на изследванията през това лято в Никополис ад Иструм
край Велико Търново и село Дичин, Великотърновска община.
Археологически и геофизични проучвания се предвиждат и в землищата на селата Лесичери, Градина, Янтра и Страхилово.
Научната стойност на досегашните открития ни дава надежда, че Никополис ад Иструм се очертава като най-значимият археологически проект в Европа, заяви на пресконференция днес проф. д-р Ендрю Полтър от Университета в Нотингам, ръководител на английската част на експедицията.

Римска военна крепост от 5 в. пр. н. е. е открита от българо-английска експедиция край великотърновско село

Велико Търново, 13 август 1998 г. /БТА/ Римска военна крепост от 5 в. пр.н.е. е открита при проучвания в землището на с. Дичин, Великотърновска община, от българо-английската археологическа експедиция, която  работи на територията  на античния град Никополис ад Иструм, стана известно на пресконференция днес.
Според специалистите, фортификационното съоръжение било използвано като база за съхраняване и приготвяне на храни за нуждите на римските легиони, охраняващи границата на империята по река Дунав. Откритието дава ценни сведения за организацията на римската армия от тази епоха, каза д-р Ендрю Полтър, от университета в Нотингам, ръководител на английската част на експедицията.
Намерените части от съдове от Либия, Египет, Палестина и Южна Гърция, земеделски сечива, монети, семена от пшеница, боб и други земеделски продукти ще дадат по-ясна представа за развитието на икономиката в този район. Така ще бъде разгадана още една страница от историята на България, която е много важна и за историята на Европа, каза още д-р Полтър.
Общо над 280 антични паметници са открити при геофизическите проучвания край античния град, каза ст.н.с. Людмила Слокоска от Археологическия институт и музей към БАН, ръководител на българската част на експедицията. В резултат на проучванията все по-точни граници  придобива строителната история на Никополис ад Иструм, основан през 102-106 г. от император Траян.
В тазгодишните проучвания взеха участие общо 120 студенти и специалисти от Англия и България, които работиха по договор между Британската и Българската акедемии на науките. Според гостите от чужбина, това е най-мащабната извън Великобритания археологическа експедиция, финансирана с около 210 млн. лв., осигурени предимно от английската страна.
Любопитна подробност е, че сред участниците в разкопките има италианска принцеса, пенсионирани дипломат и учителка по химия, които са първокурсници по археология в Нотингамския университет и сега усвояват практически умения на терен в България.
Проучванията край Никополис ад Иструм по темата "Градът и селото в късноримската епоха" ще продължат и през следващото лято след договора между БАН и Британската академия на науките бе продължен с още две години. 

Българско-английска експедиция продължава проучванията на Никополис ад Иструм

Велико Търново, 12 юли 1999 г. /БТА/ С теренни проучвания на древния римски град Никополис ад Иструм днес започна поредният сезон на великотърновските археолози. По договор между БАН и Британската академия на науките, специалисти от двете страни ще продължат изследванията по темата "Градът и селото в ранноримската епоха".  Находките ще бъдат обработвани в полевата лаборатория от английски експерти с ръководител д-р Ендрю Полтър от университета в Нотингъм.  Шеф на експедицията, започнала през 1982 г., е археоложката Людмила Слокоска от БАН.
В продължение на 5 работни седмици над 100 студенти от Софийския университет, Великотърновския университет и Нов български университет ще участват в разкопките в землищата на селата Дичин и Никюп, Великотърновска община.

Българо-английска експедиция откри новия археологически сезон в римския град Никополис ад Иструм край Велико Търново

Велико Търново, 16 юли 2001 г. /БТА/ "Градът в римската и късноримската епоха Никополис ад Иструм и селото в неговата административна територия" е темата на проучванията върху които ще работят в продължение на пет седмици  през това лято край Велико Търново археолози от България и Великобритания по договор между академиите на науките на двете страни.
Над 150 души наброява смесената експедиция, която започна днес разкопките на терена. Сред тях са 90 английски студенти, археолози и интердисциплинарни специалисти. Заедно с тях ще работят 25 студенти от Софийския, Великотърновския и Нов български университет и музейни специалисти по антична история от БАН и Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Специалистите по керамика, палеоботаника, кости и художниците ще обработват находките в лабораторията на експедицията в с.Никюп, а по ценните от тях ще бъдат предавани за консервация и реставрация в лабораторията на великотърновския музей.   
Шестнайсетгодишна история имат българо-британските проучвания в античния град Никополис ад Иструм, построен в чест на римския император Траян, но в този състав експедицията работи от 6 години. Разкопките през това лято са финансирани с 15 000 лири от британската фирма "Кейбъл енд Уаърлес" която е сред най-големите акционери на "Мобиком", уточни д-р Ендрю Поултър, ръководител на английската част на експедицията.

Следи от варварски нашествия от древността и наши дни откриха археолозите от българо-британската експедиция в Никополис ад Иструм 

Велико Търново, 2 август 2002 г. /БТА/ Останки от разчленено тяло на мъж, загинал в битка с варварите преди 14 столетия при отбраната на Никополис ад Иструм откриха археолозите от българо-английската експедиция в античния град край Велико Търново.
Според д-р Ендрю Полтър, ръководител на британската част от експедицията, учени попаднали на зловещата находка при проучването на останките от римска крепост край с. Дичин. По данни на лабораторни изследвания на костния материал, мъжът бил убит с удар от копие в главата. Части от скелета със следи от кучешки зъби по костите били намерени под развалините в четирите краища на крепостта, която охранявала подстъпите към Никополис ад Иструм. 
Специалисти по палеоботаника и антична керамика, антрополози и изследователи на древни метали от университетите в Лондон и Нотингам, Великобритания заедно със свои колеги-археолози от БАН и Регионалния исторически музей във Велико Търново и през този сезон продължават съвместната работа по проекта "Градът и селото в късно-римската епоха", финансиран от британската страна. В проучванията участват и студенти от Англия, Германия, Швеция и САЩ и тяхни колеги от Софийския, Великотърновския и Нов български университет.
Според Венцеслав Динчев, от Археологическия институт при БАН, ръководител на българската част на експедицията части от култови мраморни съдове, монети, керамика, датирани от 3-ти - 4-ти век от н.е., попълват колекцията от находки през това лято.                 
Сред попаденията на археолозите е първата изцяло запазена мраморна колона, открита в дълбока яма, край основите на голяма обществена сграда край централния градски площад на Никополис ад Иструм. 
Намерена е  част от тухла с много добре запазен слънчев часовник, който се поставял на керамичен под в домовете на високопоставени особи в античния град.
Наред с любопитните находки българските археолози са попаднали и на следи от варварски нашествия на иманяри от наши дни. Освен с модерни металотърсачи в търсенето на съкровища те вече използват и трактори. 
При теренни проучвания в землищата на четири села в района на древния римски град е установено че вследствие на риголване на почвата с трактор на дълбочина 80 см напълно е унищожен културният пласт с керамика и архитектурни елементи. В резултат на иманярската агресия напълно са загубени за науката ценни доказателства за историческото ни наследство, каза Венцеслав Динчев.

Свидетелство за присъствието на готите по българските земи е открито при разкопки в древния римски град Никополис ад Иструм

Велико Търново, 4 ноември 2011 г. /БТА/ Уникален глинен калъп за отливане на бижута от злато и сребро, датиран от 4 в. след Христа, е открит при проучванията в археологическия резерват "Никополис ад Иструм" край Велико Търново, съобщи доц. Павлина Владкова, археолог от Регионалния исторически музей /РИМ/, ръководител на проучванията.
По нейните думи за периода на късноримската епоха за отливане на бижута са били използвани калъпи от камък или мрамор, докато калъп от глина се открива за първи път.
Според археолога Иван Църов, директор на РИМ, находката е свидетелство за присъствието на готските племена по българските земи през този период, защото бижутата, произведени от глинени калъпи, са характерни за традициите на готите.
Според историческите извори през 4 в. в римския град Никополис ад Иструм е била резиденцията на готския епископ Вулфила, създал писмеността на готите и превел Библията от гръцки на готски език.
Древният римски град е основан през 102 г.  от император Траян в чест на победата на римската армия над племената на даките, но в края на трети век е превзет при нашествието на вестготите, обясни Църов.
Реставрацията и консервацията на находката, както и на други паметници на територията на археологическия резерват, е извършена в рамките на инициативата на Американския научен център в София и фондацията "Америка за България" за подпомагане на развитието на музейното дело в страната.
В рамките на проекта на стойност 42 000 долара през това лято са изградени защитни покрития върху епиграфски паметници, постаменти за статуи, както и върху останките от римския форум, където са открити над 20 надписа, свидетелстващи за епохата на Древен Рим. 

От Никополис ад Иструм ще тръгва европейският туристически маршрут "Пътят на Библията"

Велико Търново, 25 юни 2013 г. /БТА/ От Никополис ад Иструм ще тръгва европейският туристически маршрут "Пътят на Библията", който е част от подготовката на Велико Търново и Равена /Италия/, за Европейска столица на културата през 2019 г.
Това съобщиха на съвместна пресконференция кметът на Велико Търново Даниел Панов и членовете на делегация от Равена, водена от Алесандро Панцаволта, автор на проекта.
Според  изследванията на италианския екип, в края на пети и началото на шести век в земите край Велико Търново е живял епископ Вулфила, който е превел Библията от латински на готски /старогермански/ език.
По сведенията на историците, той е роден и живял през ранните си години в Никополис ад Иструм.  По-късно преписът на ръкописа е бил пренесен в Равена, тогава столица на Западната Римска империя и е бил съхранявана в двореца на готския крал Теодорих Велики.
Хрониките сочат, че след разпада на Римската империя, ръкописът изчезва. Открит е след 1000 години  на пазар за антични вещи в Швеция. От тогава се съхранява там.
Идеята на проекта е да представи туристически маршрут - "Никополис ад Иструм- Равена -Швеция".
Документален филм за проекта ще бъде представен на 8 август в Равена.
Част от филма вече се снима. В снимките участват археолози от Регионалния исторически музей във Велико Търново, които са изследвали римските градове Никополис ад Иструм и Нове край Свищов.

На 13 август 2016 г. е в римския град Никополис ад Иструм се провежда първото издание на фестивала  "Нике - Играта и Победата". В бюлетина „Вътрешна информация“ на 15 септември 2018 г. БТА съобщава, че по време на археологическия сезон е открит уникален надпис на старогръцки език, изписан в мерена реч и посветен на богинята на съдбата Тюхе и поставен от един от представителите на администрацията в Никополис ат Иструм.

Надпис в чест на богинята на съдбата Тюхе откриха археолози в Никополис ад Иструм

Никополис ад Иструм, Велико Търново, 15 септември 2018 г. /БТА/ Еднотонен каменен куб с размери 80 на 80 сантиметра, върху който е издълбан надпис в чест на богинята Тюхе откриха археолози при разкопките в Никополис ад Иструм край Велико Търново.
За БТА ръководителят на експедицията д-р Иван Църов коментира, че находката е открита при теренните проучвания на югозападния ъгъл на малкия градски площад на форумния комплекс.
Надписът е на старогръцки език и преведен на български гласи "На добрата съдба, този прекрасен олтар посвети на богинята градската Тюхе Конкордиан - иконом на града". 
Преводът е дело на епиграфа Николай Шаранков.  Датировката, според специалиста, е от края на втори или самото начало на трети век, по време на управлението на император Септимий Север. Специалистът е уточнил, че надписът наподобява  древна епитафия, чието авторство е приписвано на  Демостен.
Иван Църов отбеляза, че не му е известно в друг град от Римско време по българските земи да има надпис, в който да е споменат иконом на града.
След приключване на теренните проучвания, археологът ще продължи изследването на находката. Църов е категоричен, че в дългогодишната история на проучванията на Никополис ад Иструм за първи път се среща подобна публична длъжност и вероятно тя е била присъждана на човек, който се грижи за публичното градско имущество.
Тюхе е богинята на съдбата от Римския пантеон на боговете, която според вярванията на античните хора, може да бъде добра или лоша за съответния човек. Ако Тюхе му е помогнала да се случи нещо хубаво, той ѝ посвещава някакъв оброк или дар, както вероятно е подходил Конкордиан преди близо 18 века, коментира Църов.
В края на архелогоческия сезон олтарът ще бъде изваден с помощта на кран и ще бъде поставен сред другите открития в античния град.