site.btaПроф. Андрей Пантев пред БТА: Дончо Цончев беше всичко онова, което наричаме добър човек и писател

Дончо Цончев беше всичко онова, което наричаме добър човек, надарен с талант. Това каза пред БТА историкът проф. Андрей Пантев. Днес се отбелязва 90-годишнината от рождението на писателя и общественик (1933-2010).

„Следата, която Дончо Цончев остави в българската култура, е дълбока, човечна, емоционална и всеобхватна за всички хора. Неговите добри и весели очи като че ли най-добре изразяваха всичко онова, което пишеше“, коментира проф. Пантев. По думите му Дончо Цончев е бил еднакво добър с перото и със словото. 

Той беше много топъл, много добър и много общителен човек, коментира историкът. По думите му Дончо Цончев винаги се е отнасял с разбиране към всяка ситуация или проблем.

„Няма да забравя как веднъж ми подари една своя книга. И каза: „Утре ще ти я дам, защото цяла нощ мисля как да я надпиша“. Това беше много ласкателно и дори суетно за мен“, разказа проф. Пантев.

ГЕОЛОГИЯТА ГО ВДЪХНОВЯВА ДА ПИШЕ

Дончо Цончев е роден на 27 юли 1933 г. в град Левски. Завършва гимназия в София през 1951 г. и специалност „Геология“ в Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски“ през 1959 г. От 1951 до 1953 г. работи като зидар, а след като се дипломира, работи, в продължение на около пет години, по специалността си в Родопите и Странджа. От 1963 до 1966 г. е учител в София, след което до 1968 г. е геолог в Министерството на горите.

„И тъй, сега, когато вече със сигурност зная, че никога няма да бъда пак геолог, открих и още нещо, което винаги смътно живееше в мен – най-силните пориви да посягам към белия лист идваха от времето и от местата на геологията, както и от хората, нещата и природата, с които ме свързваше геологията“, пише Дончо Цончев в книгата си „Дневникът на един геолог“ от 1989 г.

НАСЛЕДЯВА ЛЮБОВТА СИ КЪМ ЛИТЕРАТУРАТА ОТ СВОЯ БАЩА

Още преди да завърши образованието си в СУ, Дончо Цончев публикува първото си произведение – разказът „Боровинки“, отпечатан във в. „Студентска трибуна“ през 1956 г. При първата му поява на страниците в печатното издание редакторите объркват името му и е записан като Дочо. В продължението, в следващия брой, грешат фамилията, като изписват „Цочев“. Едва при третата си изява във вестника фигурира като Дончо Цончев.

Разказва, че е наследил любовта си към литературата от своя баща. „Той ме въвлече в необятния свят на литературата, а имаше, може да звучи невероятно, пет хиляди тома в библиотеката си“, разказва Цончев в интервю през 2009 г.

Първата книга, която започва да пише, е сборникът с разкази „Неделя след обяд“. Той обаче излиза три години по-късно – през 1967 г., година след като вече е издадена друга негова книга – „Мъже без вратовръзки“. 

ПРОИЗВЕДЕНИЯТА МУ СА ПРЕВЕДЕНИ НА 28 ЕЗИКА

Дончо Цончев е автор на близо 60 книги с проза и публицистика. Издава разкази, новели, повести, драми, сред които „Мъже без вратовръзки", „Роман на колелета", „Червени слонове", „Опасни типове", „Почти любовна история", „Принцовете", „Ако можехме да ги чуем", „Звезден прах", „Къщата на песните". 

Създава пиесите  „Хубавата Мария“, „Неупотребените“, „Интимна терапия“, „Конфликтна личност“, сценария за телевизионния театър „Почти семейна история“. Пише и сценарии за филми - „Голямата победа“ (1973, реж. Васил Мирчев), „Правилата“ (1978, съвместно с Орфей Цоков, двусериен телевизионен филм), „Събитие на шосето Лондон-Калкута“ (1979).

Творбите му са преведени на 28 езика. Дончо Цончев пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. „Започнах от 1967 г., дъщеря ми беше на 4 години. Иска приказка, започнах да измислям и измислих тази детска книга. Накараха ме самите деца. После братчето - събрах разкази и за него. Може би е по-смислено да се пише за деца“, разказва той.

В попрището на журналистиката попада след 1968 г., когато е завеждащ редакция в издателство „Народна младеж", заместник-главен редактор на „Профиздат", завеждащ отдел „Българска литература" в списание „Съвременник", директор на списание „Лов и риболов". През 1991 година е основател и директор на вестник „Наслука".

„ЛОВНАТА ДРУЖИНКА“ НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Дончо Цончев е част от „ловната дружинка“ на българската литература, заедно с Емилиян Станев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Дико Фучеджиев. Анималистичната проза на автора е базирана на реални ловни преживявания. 

„Ловецът се ражда. Така че той е нещо подобно на астралното ни тяло. Ако е истински, не може да е по-различен от човека. Важи също и за писателя у човека. У Емилиян Станев, например, тримата — човекът, ловецът, писателят — се припокриваха“, казва приживе Дончо Цончев.

Негови са думите, че ако има магическа пръчка, би унищожил всички оръжия, освен ловните пушки.

РЕПУБЛИКАНСКИ ШАМПИОН ПО БОКС И АВТОМОБИЛИЗЪМ

Още в студентските си години Дончо Цончев се занимава активно и със спорт. През 1951 и 1952 г. той става републикански шампион по бокс. Над десетилетие по-късно – през 1964, 1965 и 1966 г., става шампион и по автомобилизъм.

Спортовете са в основата и на някои от неговите произведения, като романите „Роман на колелета“ (1970, 1974) и „Правилата“ (1972, 1977) и сценария на филма „Голямата победа“ (1973, реж. Васил Мирчев).

И АЗ МИРИША НА ПОЛИТИКА

„И аз мириша на политика“, казва през 2000 г. Дончо Цончев. Тогава той коментира, че не обича думата „партия“, защото идва от „парт“, част от обществото. Пет години по-късно става депутат в 40-ото Народно събрание от „Коалиция за България“. 

В едно от последните си интервюта през 2010 г. коментира, че се е чувствал уютно в ролята на народен представител. „Карал съм и двете страни на залата да ми ръкопляскат и да стават прави, като им говоря. Корнезов веднъж каза: „Нищо не ни остава след това, което говори Дончо Цончев, освен да помълчим”. Това са ми върхови исторически постижения – да мълчат, да слушат и да ръкопляскат“, разказва Цончев.

ПРИЗНАНИЕ

Писателят е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата" (1984). Носител е на орден „Стара планина" (първа степен) от 10 март 2004 г., а на 14 декември 2007 г. получава голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Получава литературната награда „Елин Пелин" по повод 120-годишнината от рождението на писателя през 1997, както и наградата на Съюза на българските писатели от 1999 г.

Дончо Цончев умира на 22 юли 2010 г. Същата година националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България" и Съюз на българските писатели организират национален ежегоден литературен конкурс за къс разказ „Дивото" за наградата „Дончо Цончев".