Американският Върховен съд изпрати тревожно послание към висшето образование в САЩ със знаковото си решение, с което отменя позитивната дискриминация по расов признак и принуждава университетите в цялата страна да търсят нови начини за насърчаване на студентското разнообразие, съобщи Асошиейтед прес.
Ръководителите на десетки университети заявиха в четвъртък, че са разочаровани от това решение, което смятат за удар срещу разнообразието. Въпреки това много от тях изразиха оптимизъм, че ще намерят нови начини да приемат повече чернокожи и испаноговорящи студенти.
Президентът Джо Байдън заяви, че не е съгласен с решението и поиска от министерството на образованието да проучи политики, които биха могли да помогнат на университетите да създадат разнообразни студентски колективи. Той също така се обяви срещу политики като преференциите за децата на бивши випускници на дадени университети, които обикновено са в полза на бели и богати студенти.
"Никога не трябва да позволяваме на страната да се откаже от мечтата, върху която е изградена", каза Байдън пред журналисти. "Нуждаем се от нов път напред, път в съответствие със закона, който защитава разнообразието и разширява възможностите", допълни той.
И все пак данните от щатите, които по-рано са забранили позитивната дискриминация, показват, че това ще бъде сложно предизвикателство.
Като алтернатива на позитивната дискриминация колежите от Калифорния до Флорида изпробваха редица стратегии за постигане на разнообразие, което според тях е от съществено значение за техните студенти. Много от тях дават по-голямо предимство на семейства с ниски доходи. Други започнаха да приемат най-добрите студенти от всички общности в техния щат.
В колежа "Амхърст" служителите са изчислили, че пълната расова неутралност ще намали наполовина броя на чернокожите, испаноговорящите и представителите на коренното население.
"С основание очакваме, че това ще доведе до значително намаление на студентите ни", каза по-рано тази година Матю Макган, директор по приема в „Амхърст“.
Изправени пред консервативен Върховен съд, който от самото начало изглеждаше скептично настроен, университетите се подготвят за отмяната на решението. Някои от тях обмисляха да добавят повече есета при приемните изпити, за да добият по-добра представа за миналото на кандидатите - стратегия, която бе предложена в решението на Върховния съд от четвъртък.
Други университети планираха да засилят набирането на студенти от расово разнообразни райони или да приемат повече студенти, прехвърлени от общинските колежи.
Върховният съд разгледа въпроса за позитивната дискриминация в отговор на казус с Харвардския университет и Университета на Северна Каролина. По-долни съдилища утвърдиха системите за прием в двете висши училища, като отхвърлиха твърденията, че те са дискриминирали бели кандидати и такива от азиатски произход. По време на споровете във Върховния съд в края на октомври обаче всичките шестима консервативни съдии изразиха съмнения относно практиката на позитивна дискриминация, която е била подкрепена с решения на Върховния съд от 1978 г. насам, за последно през 2016 г.
Девет щата вече са забранили позитивната дискриминация, като се започне от Калифорния през 1996 г. и последно - Айдахо през 2020 г.
След като гласоподавателите в Мичиган я отхвърлиха през 2006 г., Мичиганският университет пренасочи вниманието си към студентите с ниски доходи.
Калифорнийският университет също отбеляза спад в броя на записаните студенти след забраната на позитивната дискриминация в целия щат през 1996 г. В рамките на две години броят на чернокожите и испаноговорящите студенти в двете водещи висши училища в щата - Университета „Бъркли“ и Калифорнийския университет - спада наполовина.
Днес в Калифорнийския университет и в Университета „Бъркли“ испаноговорящите студенти са 20 процента от студентите, което е повече, отколкото през 1996 г., но по-малко от техния дял от 53 процента сред завършващите средно образование в Калифорния. В същото време чернокожите студенти са по-малко, отколкото през 1996 г., и съставляват 2 процента от студентите в Университета „Бъркли“.
Противниците на позитивната дискриминация твърдят, че някои щати са се справили добре и без нея. След като през 2012 г. Оклахома забрани тази практика, водещият университет на щата не отбеляза "дългосрочен сериозен спад" в броя на записаните представители на малцинствата, заяви главният прокурор на щата пред Върховния съд.
Въпреки това много колежи очакват, че расовото разнообразие може да пострада. След като позитивната дискриминация беше отменени, колежите се опасяват, че несъзнателно ще приемат по-малко цветнокожи студенти. В дългосрочен план това може да доведе до спираловиден спад - ако броят на студентите намалее, университетът може да изглежда по-малко привлекателен за бъдещите цветнокожи студенти.
Това е проблем, казват университетите, защото расовото разнообразие е от полза за целия студентски колектив, който е призван да запознава студентите с други гледни точки и ги подготвя за разнообразна работна практика.
Освен расовата принадлежност, решението може да промени и други политики за прием. Според експертите, за да привлекат повече хора от малцинствата, колежите може би ще трябва да се откажат от политиките, които дават предимство на белите студенти - от преференциите за деца на бивши възпитаници и ранния прием до системата на оценяване на стандартизираните тестове, отбелязва АП.
