site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 10 юни в историята

10 юни 2023 г., събота, 23-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчк Тимотей, еп. Брусенски.

В България се отбелязва:

Празникът на град Попово. Отбелязва се с решение на Общинския съвет от 29 декември 1998 г. Годишнина от преобразуването (1883) с княжески Указ 426 по предложение на управляващия Министерството на вътрешните дела с. Попово се преименува в "градец Попово".

По света се отбелязва:

Световният ден на плетенето. Отбелязва се от 2005 г. първоначално в рамките на седмица - от втората събота до третата неделя на м. юни, а от 2015 г. - през втората събота на м. юни. Целта на деня е да се създаде общност на хората, които се занимават с плетене. Местни събития се организират в Австралия, Китай, Великобритания, Финландия, Франция, Ирландия, Норвегия, Република Южна Африка, Швеция, САЩ и в много други страни по света.

Националният празник на Португалия. Ден на Португалия, на Камоинш и на португалските общности. Годишнина от смъртта на португалския поет Луиш ди Камоинш (1580).

На този ден в България:

1858 - Княз Никола Богориди подписва хрисовул за създаването на Българско централно училище "Св.св. Кирил и Методий" (дн. Болградска гимназия "Г. С. Раковски") в Болград, Бесарабия (дн. в Украйна) - първото българско средно общообразователно училище извън територията на страната. Идеята за създаването на училището е на българите в Бесарабия. То е изградено с труда и средствата на българите в Бесарабия. Открито е на 1 май 1859 г. По волята на учредителите, преподаването се е провеждало на български език. Първите учители са от България,  а първи директор е  Сава Радулов.  През 1880 г. училището е преобразувано в Болградска класическа гимназия, а през 1884 г. се преименува в "Гимназия император Александър III в Болград". През годините статутът на училището е сменян няколко пъти. Статутът на Болградската гимназия като българска национална гимназия е възстановен на 24 август 1993 г., а от 1999 г. училището носи името "Георги С. Раковски".

1952 - С Постановление 460 на Министерския съвет от 10 юни 1952 г. за подобряване на  цялостната дейност по озеленяване на населените места в София е създаден парк "Ген. Владимир Заимов". Паркът е изграден през 1953-1955 г. на мястото, където преди това са се намирали артилерийски казарми. Проектиран е от "Софпроект" с ръководител проф. Делчо Сугарев. Общата му площ е около 116,160 дка, вегетативната площ - 84,52 дка, алеи и площадки - 31,68 дка. До 1992 г. носи името на ген. Владимир Заимов. След това паркът и едноименният в съседство на парка булевард са преименувани на "Оборище". На 11 октомври 2007 г. с решение на Общинския съвет е върнато старото име на парка - "ген. Владимир Заимов".

1953 - С Указ 230 от 10 юни 1953 г. на Президиума на Народното събрание е създаден Висшият институт по хранително-вкусово промишленост. Съгласно указа институтът се отделя като самостоятелно учебно заведение от съществуващия в Пловдив Висш селскостопански институт "Васил Коларов" (създаден с Указ 382/7 август 1950 г. на Президиума на Народното събрание). С Решение на 39-ото Народно събрание от 23 януари 2003 г. се преобразува в Университет по хранителни технологии.

1962 - България установява дипломатически отношения с Шри Ланка (до 1972 г. - Цейлон).

1964 - В Шумен е създаден филиал на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (дн. Шуменски университет "Епископ Константин Преславски"). С Указ 161 на Президиума на Народното събрание от 10 август 1971 г. филиалът се преобразува в самостоятелно висше учебно заведение под името Висш педагогически институт. На 10 октомври 1971 г. е официално открит.  На 23 май 1989 г. институтът приема името "Епископ Константин Преславски". С Решение на 37-ото Народно събрание от 21 юли 1995 г. се преобразува в Шуменски университет "Епископ Константин Преславски". 

1989 - Създадена е театрална работилница "Сфумато" от режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев като територия за театрални търсения. Замислен по аналогия с най-известните авторски европейски стратегии за театър, "Сфумато" е новаторска практика, която изпреварва съществуващите тогава модели на културна политика в България. До 1992 г. театърът използва зала в НДК, от 1992 г. до 1997 г. - в Народния театър "Иван Вазов", от 1997 г. до 12  август 2001 г. е в сграда на бул. "Цар Освободител", която собственикът разрушава. Театърът отново е приятен в Народния театър "Иван Вазов". На 22 май 2004 г. Театрална работилница "Сфумато" открива новата си сграда на ул. "Димитър Греков" 2 (парк "Заимов", зад театър "София") в реконструираната и обновена баня "Подуене".

1990 - Избори за VII Велико народно събрание. Произвеждат се на основата на Закон за избиране на Велико народно събрание (ВНС), приет на 3 април 1990 г. Насрочени са с Указ 1 на президента от 3 април 1990 г. (обн. в "Държавен вестник",бр.28, 6 април 1990). Избират се 400 депутати - 200 по едномандатната и 200 по мажоритарната система, със задачата да създадат и приемат нова Конституция на България. За изборите са регистрирани 40 партии, коалиции и движения. След двата тура на изборите Българска социалистическа партия има 211 депутати (52,75 процента), Съюзът  на демократичните сили - 144 депутати (36,00 процента), Движението за права и свободи - 23  депутати (5,75 процента), Българският земеделски народен съюз - 16 депутати (4,00 процента), Отечественият съюз - 2 депутати (0,50 процента), Социалдемократическа партия - немарксисти - 1 депутат (0,25 процента),  Отечествена партия на труда - 1 депутат (0,25 процента).

1999 - 38-ото Народно събрание приема Закон за статистиката, съгласно който към Националния статистически институт (НСИ) се създава Висш статистически съвет. Според закона НСИ изгражда и поддържа БУЛСТАТ - национален Единен регистър за идентифициране на юридически лица, физически лица - еднолични търговци, чужди търговски представителства и др. Института изгражда и единен регистър на земеделските стопани, на лицата, упражняващи свободна професия и други лица по Търговския закон.

2010 - 41-ото Народно събрание приема решение за създаване на Европейски политехнически университет в Перник. Това  е първото частно техническо висше училище в България. 

2016 - Българската компания "Бор Чвор" подписва споразумение за износ на млечни продукти в Китай с китайската фирма "Нинбо фрий трейд" в рамките на втората министерска конференция и изложение по въпросите на търговско-икономическото сътрудничество между Китай и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в гр. Нинбо.

2017 - В София на 16-ото Национално събрание на партия "Демократи за силна България" (ДСБ) за председател на партията е избран Атанас Атанасов, след като досегашният председател Радан Кънев подава оставка след слабото представяне на партията на парламентарните избори.

2019 - В София се провежда първото заседание на Мултидисциплинарната смесена Комисия между България и Република Северна Македония, която разглежда исторически, образователни и други открити въпроси. Съпредседатели на комисията са заместник министър-председателят и министър на външните работи на България Екатерина Захариева и министърът на външните работи на Република Северна Македония Никола Димитров. Преди заседанието двамата министри имат среща на "четири очи. На заседанието е постигнато споразумение за съвместно отбелязване на следните личности от общата история на двете държави: св. св. Кирил и Методий, св. Климент, св. Наум и цар Самуил, както и общите принципи и бележки по съдържанието на учебниците за 5 клас в България и за 6-о отделение в Република Северна Македония (Праистория и Стара история).

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за данък върху добавената стойност, съгласно които за периода от 1 юли 2020 г. до 31 декември 2021 г. ставката на ДДС се намалява от 20 на 9 процента за ресторантьорските и кетъринг услуги, книгите и учебниците, бебешките храни и пелени.

2021 - На двудневно посещение в София пристига европейския главен прокурор Лаура Кьовеши. България е първата страна, която Лаура Кьовеши посещава, от 22-те страни участващи в Европейската прокуратура, която започва работа на 1 юни 2021 г. Съставът за България в Европейската прокуратура не е напълно запълнен и предстои избор на още шестима делегирани прокурори. Лаура Кьовеши има среща с главния прокурор Иван Гешев и с министъра на правосъдието проф. Янаки Стоилов.

2022 - В София се провежда форумът "Зелената сделка - иновации, инвестиции и справедлив преход". Във форума участват президентът на България Румен Радев, европейският комисар по сближаване и реформи Елиза Ферейра, президентът на Европейската инвестиционна банка Вернер Хойер.

На този ден по света:

1793 - В Париж, Франция, е открита първата в света обществена зоологическа градина.

1794 - Във Франция Конвентът - висшето представително събрание на Франция в периода на Великата френска революция (1789-1794), по инициатива на Максимилиан Робеспиер, един от водачите на якобинците, установили на 2 юни 1793 г. т. нар. Якобинска диктатура, приема закон за реорганизация на Революционния трибунал за враговете на народа. Единствената мярка за наказание става смъртната присъда.

1829 - В Хенли на Темза, Великобритания, се провежда първото състезание по гребане между университетите в Кембридж и Оксфорд с по една лодка с осем гребци. Състезанието е организирано след спор между двама приятели Чарлз Меривейл и Чарлз Уърдсуорт и е спечелено от отбора на университета в Оксфорд. Второто състезание е проведено през 1836 г. и след това се организира всяка година на р. Темза в Западен Лондон между Пътни и Мортлейк.

1865 - В Мюнхен, Германия, в Кралския придворен театър е премиерата на операта "Тристан и Изолда" от композитора Рихард Вагнер под диригентството на Ханс фон Бюлов.

1905 - В Дуйсбург, Германия, е основана Международната федерация по вдигане на тежести (IWF).

1907 - В Пекин, Китай, е старта на първото автомобилно рали на дълги разстояния "Пекин-Париж" (близо 15 000 км). Участниците пристигат в Париж, Франция, след два месеца - 10 август 1907 г. Победител е граф Шипионе Боргезе.

1909 - Сигналът SOS е използван за първи път при катастрофата на лайнера "Славония" край Азорските острови, което спасява живота на моряците. На 3 октомври 1906 г., по време на радиоконференция в Берлин, Германия, сигналът SOS е утвърден за международен сигнал за бедствие. Той заменя сигнала CQD.

1911 - В Амстердам, Нидерландия, е открит Музеят на Рембранд в дома, в който художникът е живял от 1639 г. до 1656 г. На церемонията присъства кралицата на Нидерландия Вилхелмина.

1935 - В Ню Йорк, САЩ, борсовият посредник Уилям Уилсън и лекарят Робърт Холбрук Смит полагат основите на движението "Анонимни алкохолици". Двамата решават взаимно да си помогнат в борбата с вредния навик и да помогнат и на други хора в същото положение. През 1939 г. те издават книгата, която дава името на движението "Анонимни алкохолици".

1942 - Опожарено е село Лидице в дн. Чехия по време на Втората световна война (1939-1945). Наказателната акция е осъществена от нацистките окупатори в страната в отговор на атентата срещу имперския наместник в Чехия и Моравия Райнхард Хайнрих, извършен на 27 май 1942 г. край Прага от чешки патриоти. Жителите на селцето са обвинени, че укриват атентаторите. Убити са всички мъже над 16-годишна възраст - 173 души, жените и децата са депортирани в концентрационни лагери. От общо 500 жители на селото загиналите - разстреляни, хвърлени в газови камери и намерили смъртта си в концлагери, са 340.

1944 - Германски войници избиват 642-ма жители, сред които 247 деца, в село Орадур сюр Глан, Западна Франция, по време на Втората световна война (1939-1945). Клането се превръща в един от символите на нацисткото варварство. Жертвите са били разстрелвани, удавяни или изгаряни живи от есесовците.

1967 - Завършва Третата арабско-израелската война (Шестдневна война). Войната започва на 5 юни 1967 г., след като Египет отправя искане към извънредните сили на ООН в Синай да се оттеглят от израелската граница, увеличава войските си в Синай и затваря залива Акаба за израелски кораби. Създаден е военен съюз между Египет, Сирия и Йордания. Израел превзема територии от Сирия, Йордания и Египет, като окупира Източен Йерусалим, Западния бряг на река Йордан, ивицата Газа, Синайския полуостров и Голанските възвишения.

1977 - Подписани са два допълнителни протокола към Женевските конвенции (от 12 август 1949 г.) за защита на жертвите от войната: протокол 1 - за защита на жертвите при международните въоръжени конфликти и протокол 2 - за защита на жертвите при въоръжени конфликти от немеждународен характер. Протоколите влизат в сила на 7 декември 1979 г.

1999 - В Кьолн, Германия, е приет "Пакт за стабилност на Югоизточна Европа" от представители на страните от Г-8, както и от държавите в Югоизточна Европа - Албания, Босна и Херцеговина, България, Република Северна Македония, Румъния, Словения, Турция, Унгария и Хърватия. Пактът е международна инициатива създаден по инициатива на Европейския съюз. Пактът определя принципите за нов "План Маршал" за възстановяване и демократизация на Югоизточна Европа. На 27 февруари 2008 г. е трансформиран в Регионален съвет за сътрудничество.

2000 - В Лондон, Великобритания, е отворен за преминаване "Мостът на хилядолетието" - пешеходен мост над река Темза. Мостът е с дължина 320 м и ширина 4 м. Изграден е от архитектите Норман Фостър и Крис Уайс в сътрудничество със скулптора Антъни Каро. Разходите за строителство възлизат на 30 млн. долара.

2000 - В Белгия и Нидерландия започва 11-ото европейско първенство по футбол, което за първи път се провежда в две държави, които са домакини. Във финалната фаза на първенството участват 16 отбора. Финалът е на 2 юли 2000 г. в Ротердам, Нидерландия, на стадион "Де Кюип" между Франция - Италия (2:1 - след "златен гол" (в редовното време 1:1).

2007 - Влиза в сила резолюция 1757 на Съвета за сигурност за създаването на международен трибунал, който ще съди убийците на бившия  министър-председател на Ливан Рафик Харири и още 22-ма души, загинали  при атентат в Бейрут на 14 февруари 2005 г. Резолюцията предвижда ако Камарата на депутатите (парламентът) на Ливан не ратифицира споразумението за създаване на съда до 10 юни 2007 г., той да бъде създаден автоматично.

2013 - Националното събрание на Виетнам гласува вот на доверие на министър-председателя Нгуен Тан Зунг и още 48 високопоставени представители на властите. В края на м. ноември 2012 г. депутатите одобряват въвеждането на задължително годишно гласуване на вот на доверие на виетнамското висше ръководство, включително президента и министър-председателя, като свидетелство за засиления контрол на изпълнителната власт и за подобряване имиджа на властите в изпадналата в тежка икономическа криза страна.

2015 - Папа Франциск одобрява създаването на Апостолически трибунал във Ватикана в състава на Конгрегацията за доктрината на вярата, като в него ще се влее съществуващата Дисциплинарна комисия на конгрегацията. Новата съдебна инстанция ще съди епископи, които са злоупотребили със служебното си положение, като не са предприели действия срещу извършители на сексуално насилие, принадлежащи към католическия клир. Тя ще разглежда и жалбите на жертвите на насилието.   

2019 - В Черна гора парламентът гласува изменения и допълнения към закона за държавните символи, предвиждащи глоби от 1000 до 20 000 евро за неуважение към герба, знамето и химна на държавата. Законът въвежда задължително издигане на държавното знаме на сградите на органите на местно управление и на държавните учреждения.

2020 - В Швеция официално е прекратено разследването на убийството на бившия министър-председател Улоф Палме, застрелян в центъра на Стокхолм на 28 февруари 1986 г., и е обявено името на убиеца му - Стиг Енгстрьом. Прокурорът, отговарящ за делото Кристер Петершон заявява на пресконференция, че случаят е приключен, тъй като главният заподозрян Стиг Енгстрьом е починал през 2000 г. 

2021 - В Кипър 35-годишната Аннита Димитриу от управляващата партия Демократически сбор, е избрана за председател на парламента. Така за първи път в историята на страната на този пост е избрана жена. Тя е  избрана на втория кръг от гласуването, като събира 25 гласа в 56-местния парламент, при необходими най-малко 22.

2022 - Русия официално открива първия си пътен мост през река Амур с Китай. Той свързва руския град Благовешченск с китайския град Хейхъ. Новият пътен мост има две платна за движение и е с дължина над един километър. Стойността на моста е близо 19 млрд. рубли (около 300 млн. евро), от които 14 млрд. рубли са инвестирани от руска страна.

Родени на този ден българи:

Тодор Генов, писател и драматург (1903-1988).
Сътрудничи на в. "Ведрина". Редактор във в. "Преглед на антивоенното движение" (1932-1933). Главен редактор на в. "Вик" (1933-1934). От 1944 г. до 1947 г. е на дипломатическа служба в Турция. Работи в Министерство на външните работи (1947-1953). Автор е на романа-хроника "Париж. Неизменният ден" (1936), на публицистичните книги "Незабравки" (1944), "Господари и слуги" (1948), "Обречените" (1951) и на поредицата мемоарно-документални творби с общото заглавие "Дневник с обратна дата" (1968, 1972, 1974), "Лайпцигската" (1972) и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1973, 1983).Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1965), "Народен деятел на  културата" (май 1969) и със званието "Герой на социалистическия труд" по случай 70-ата годишнина от рождението му (13 юли 1973).

проф. Цанко Стойчев, лекар токсиколог (1922-1996).
Научен секретар на Българска академия на науките (БАН) (1970-1980) и заместник главен научен секретар на БАН (1980-1982). Чл.-кор. на  БАН (1984). Директор на Единния център по биология към БАН (април 1982-31 декември 1988). Има 13 авторски свидетелства за изобретения в съавторство. Автор е на повече от 120 научни публикации и много научнопопулярни статии и на 4 монографии, сред които "Биологична активност на тиоловите съединения" (1975), "Лекарствен метаболизъм и лекарствена токсичност" (1997) и др. Съавтор е на учебника "Фармакология и токсикология" (1981). Носител на орден "За храброст" трета степен (1945) и на орден "Народна република България" първа степен (1982).

Асен Гаврилов, балетист, балетмайстор и педагог (1926-2006).
Премиер-солист (1946-1966), художествен ръководител на балетния състав (1966-1969) и балетмайстор в Софийската опера (дн. Софийска опера и балет). Преподавател в Държавното хореографско училище в София (1953-1959). Един от изявените изпълнители на мъжки роли през 50-те и 60-те години на 20 в. Удостоен със званието "Заслужил артист" (м. май 1965). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (14 март 1959).

Георги Янакиев, мотоциклетен състезател, треньор и спортен деец (1941-2014).
Бил е председател на Съюза на българските автомобилисти (СБА). Председател на Българската федерация по автомобилен спорт (БФАС) (1979-2011). Бил е почетен вицепрезидент на Международната автомобилна федерация (FIA). Носител на орден "Стара планина" втора степен за изключителния му принос за развитието на българския спорт и по повод 60-годишнината от рождението му (19 ноември 2001). Почетен гражданин на Самоков (28 май 2002).

Георги Юнаков, български състезател по бокс и треньор (1942-2018).
Близо 50 години е състезател и треньор в "Левски". Треньор на националния отбор по бокс (1999-2000).

Янко Братанов, състезател по лека атлетика и треньор (1952).
Печели златен медал на Европейското първенство в зала през 1976 г. в Мюнхен, ФРГ, и бронзов медал на Европейското първенство в зала през 1975 г. в Катовице, Полша. Участва на Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал, Канада, където заема 6 място и на Олимпийските игри през 1980 г. в Москва, СССР, където заема 8 място. Петкратен шампион в първенството на България на открито в дисциплината 400 м с препятствия през 1972 г., 1973 г., 1974 г., 1978 г. и 1979 г. В първенството на България на закрито в дисциплината 400 м е шампион два пъти - 1974 и 1975 г.

Христо Спиров, журналист (1955-2009).
Работил е в главна редакция "Вътрешна информация" на Българската телеграфна агенция (БТА) (1978-1981), във в. "Поглед" (1981-1996) и във в. "Труд".

Александър Андреев, български журналист и преводач (1956).
Работил е в Българското национално радио като репортер, редактор и водещ в програмите "Христо Ботев" и "Хоризонт" (1979-1991). От 1991 г. е редактор в българската редакция на радио "Дойче Веле" в Бон, Германия и неин главен редактор от 2008 г. Автор е на книгите "Степени на свободата" (1986), "Заговорът на шпионите" (1999) и "Нови степени на свободата" (1999). Преводач от немски език на повече от 20 книги от Райнер Мария Рилке, Якоб Васерман, Гюнтер Грас, Томас Бернхард, Фридрих Дюренмат и др. Носител на Голямата награда за журналистическо разследване на фестивала "Международни медийни събития" (2001), на Годишната награда на Съюза на преводачите в България (1995, 2013), на наградата "Златният будилник" за 2005 г. на програма "Христо Ботев" на Българското национално радио, на голямата награда "Робер Шуман" за 2008 г., на Представителството на Европейската комисия в България за значими журналистически постижения в отразяването на теми, свързани с Европейския съюз.

проф. Румяна Коларова, социолог и политолог (1956).
Дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и един от основателите на катедра "Европеистика" в университета (1999). Секретар на президента на България по връзки с гражданското общество (12 декември 2013-6 август 2014). Министър на образованието и науката (6 август-7 ноември 2014). Секретар по образование, наука и гражданско общество към държавния глава (януари 2015- 22 януари 2017). От 2011 г. е председател на Управителния съвет на Центъра за изследвания и политики за жените. Член е на Управителния съвет на Българската асоциация по политически науки. Автор е на  над 50 научни публикации и над 300 публикации в периодичния печат.

Димитър Витанов, художник (1960).
Работи в областта на графиката и илюстрацията. От 1987 г. до 2011 г. организира  16 собствени изложби в София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Каварна, Жеравна, Казанлък и една във Франция. Участва в международни, национални и общи художествени изложби.

Ангел Червенков, футболист и треньор (1964).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Тунджа" (Ямбол), "Армеец" (София), ЦСКА (София), "Локомотив" (Горна Оряховица), "Етър" (Велико Търново) и "Монтана" (Монтана). За националния отбор по футбол има изиграни 5 мача. От 1999 г. работи като треньор.

Филиз Хюсменова, политик (1966).
Преподавател в Русенския университет "Ангел Кънчев" (1995-1997). Заместник-кмет на Силистра (1999-2001). Заместник областен управител на област Силистра (25 септември 2001-17 юли 2003). Министър без портфейл (17 юли 2003-16 август 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание (11 юли 2005-20 май 2007). Наблюдател в Европейския парламент (26 септември 2005-31 декември 2006). Член на Европейския парламент (1 януари 2007-6 юни 2007; 6 юни 2007-13 юли 2009; 13 юли 2009-1 юли 2014). Член на Европейския парламент и заместник-председател на групата Алианс на либералите и демократите за Европа в парламента (1 юли 2014-2 юли 2019). Заместник-председател на партия Движение за права и свободи (11 януари 2010-4 януари 2021).

Явор Гечев, инженер-агроном (1978).
Работил е в Държавен фонд "Земеделие" на различни позиции - от експерт  до ръководител на Регионалната разплащателна агенция в Пловдив. Депутат в 42-ото Народно събрание (21 май-3 юли 2013). Заместник-министър на земеделието и храните (13 юни 2013-6 август 2014). Председател на Националния съюз на земеделските кооперации в България (28 юни 2016-май 2021). Заместник-министър на земеделието, храните и горите (26 май-21 декември 2021). Служебен министър на земеделието (2 август 2022-6 юни 2023).

На този ден са родени и:

Гюстав Курбе, френски художник (1819-1877).
По-известни негови творби са "Каменотрошачи" (1849-1850), "Погребение в Орнан" (1850), "Ателие" (1855), "Сърни" (1865), "Вълна" (1870) и др.

Николаус Ото, немски инженер и конструктор (1832-1891).
Изобретил четиритактовия двигател през 1876 г.

Малгожата Форналска, полска общественичка (1902-1944).
Участвала е в полското работническо движение (1926-1934). Разстреляна от хитлеристите на 26 юли 1944 г.

Фредерик Лоу, американски композитор (1904-1988).
Автор е на мюзикъла "Моята прекрасна лейди", "Камелот", "Жижи" и др.

проф. Тихон Хренников, съветски композитор (1913-2007).
Първата си опера "В бурята" написва през 1939 г. Създал е 8 опери, сред които "Майка" и "Момчето великан", 5 балета, сред които "Хусарска балада", 3 симфонии, 8 инструментални концерта. Автор е на музика към спектакли и филми. От 1966 г. е преподавател в Московската държавна консерватория "П. И. Чайковски" и председател на организационния комитет на международния конкурс "П. И. Чайковски", както и председател на Конкурса за млади композитори в Русия. Народен артист на СССР (1963). Герой на социалистическия труд (1973). 

Сол Белоу (ист. име Соломон Белоус), американски писател (1915-2005).
Първият му роман "Човек между земята и небето" е публикуван през 1944 г. Автор е на романите "Приключенията на Оги Марч" (1953), "Хендерсън, заклинателят на дъжда" (1959), "Херцог" (1964). Носител на три Национални награди за най-добра книга за произведенията си "Приключенията на Оги Марч" (1953), "Херцог" (1964) и "Планетата на мистър Самлър" (1970), "Зимата на професора" (1982). Носител на Нобелова награда за литература за 1976 г. за разбирането на човека и тънките анализи на съвременната култура, които съчетава в своето творчество. Носител е на наградата "Пулицър" за романа си  "Дарът на Хумболт" (1975).

Юсеф ес Себаи, египетски писател, журналист и политик (1917-1978).
Генерален секретар на Съюза на египетските писатели (1965-1978). Министър на културата на Египет (март 1973-1976). Председател на Синдиката на египетските журналисти (1977-18 февруари 1978). Убит от група палестински екстремисти на 18 февруари 1978 г. в Никозия, Кипър.

принц Филип, съпруг на кралицата на Великобритания Елизабет Втора (1921-2021).
Роден на остров Корфу като принц на Гърция и Дания, Филип учи в Шотландия, а от 1939 г. е курсант в Кралския военноморски колеж в Дартмут, Южна Англия. По това време той среща за пръв път 13-годишната принцеса Елизабет. По време на Втората световна война (1939-1945) Филип служи в кралските военноморски сили. Двойката сключва брак на 10 ноември 1947 г. и той е принуден да се откаже от титлите си по рождение, но става херцог на Единбург. Става британски поданик и приема в англицизиран вид фамилното име на майка си - Маунтбатън. След коронацията на Елизабет през 1952 г., той става принц-консорт и заема второто място след съпругата си. Принц Филип е патрон, президент или член на над 780 организации, включително на Световния фонд за дивата природа (1981-1996). На 2 август 2017 г. той преустановява самостоятелните си обществени ангажименти, след като е участвал в над 22 000 официални публични прояви, откакто съпругата му Елизабет Втора се възкачва на престола. През десетилетията на активна дейност принц Филип е произнесъл близо 5500 речи, написал е 14 книги и е бил на 637 самостоятелни посещения в чужбина.

Джуди Гарланд (ист. име Франсис Едъл Гъм), американска актриса и певица (1922-1969).
Става известна с ролята на Дороти във филма "Магьосникът от Оз" (1939). Участвала е в близо 40 филма, сред които са "Великденски парад" (1948), "Пиратът" (1948), "Нюрнбергският процес" (1961). Носителка на специалната награда "Оскар" (1940). Носителка на почетната награда "Сесил Б. Демил" (1962). Носителка на музикалната награда "Грами" (1962, 1997).

Робърт Максуел (ист. име Ян Лодвик Хох), британски журналист от чешки произход (1923-1991).
Собственик на вестникарската група "Мирър".

Маурис Сендак, американски писател и илюстратор на детски книги от полски произход (1928-2012).
Автор е на повече от 10 произведения за деца и на илюстрациите на над 50 книги. Най-известното  му произведение е книгата "Където са дивите неща" (1963), обявено през 1964 г. за най-добрата книга за деца и удостоено с медала на фондацията "Калдекот". Носител на наградите "Андерсен" (1970), Национален медал за принос в изкуствата (1996), "Астрид Линдгрен" (2003) и др.

акад. Евгений Чазов, руски лекар кардиолог (1929-2021).
Министър на здравеопазването на СССР (17 февруари 1987-29 март 1990).

Людмила Зикина, руска певица (1929-2009).
Изпълнителка на руски народни песни, руски романси и естрадни песни. Народна артистка на СССР (1973).

Иля Глазунов, руски художник и педагог (1930-2017).
Създател и ректор на Руската академия за живопис, скулптура и архитектура (1986). Най-известните монументални платна на Иля Глазунов са "Мистерията на ХХ век" (1978), картината в централата на ЮНЕСКО "Принос на народите на СССР в световната култура и цивилизация" (1980), "Вечната Русия" (1988), "Пазарът на нашата демокрация" (1999). Член е на Руската художествена академия, както и на Кралските художествени академии в Мадрид и Барселона. Народен художник на СССР (1980). Носител на Държавната награда на Русия (1997). Пълен кавалер на Ордена "За заслуги перед Отечеством" (1995, 2000, 2005, 2010), носител на ордена на Червеното знаме на труда (1985). Носител на златен медал на ЮНЕСКО "За принос към световната култура и цивилизация" (1999).

Бранко Лустиг, хърватски продуцент (1932-2019).
В кариерата си е участвал в създаването на над 100 хърватски и чуждестранни филма. Носител на награда "Оскар" за най-добър продуцент за филма "Списъкът на Шиндлер" (1993) и  за филма "Гладиатор" (2000), както и на "Златен глобус" (2000). Почетен гражданин на Загреб (2019).

Карло Анчелоти, италиански футболист и треньор (1959).
Като футболист с националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия, а с отбора на "Милан" (Италия) печели два пъти турнира Купа на европейските шампиони (1989, 1990) и Европейската супер купа (1990). Като треньор печели четири пъти турнирът Шампионска лига - два пъти с "Милан" (Италия) (2003 и 2007) и два път с "Реал Мадрид" (Испания) (2014, 2022). Печели и три пъти Суперкупата на УЕФА - два пъти с "Милан" (Италия) (2003, 2007) и един път с "Реал Мадрид" (Испания) (2014). Бил е треньор на италианските отбори "Наполи", "Реджина", "Парма", "Ювентус", "Милан" и на "Челси" (Англия), "Пари Сен Жермен" (Франция), "Реал Мадрид" (Испания), "Байерн Мюнхен" (Германия).

Дейвид Плат, английски футболист (1966).
С "Ювентус" (Италия) печели турнирът Купа на УЕФА (1993).

Джим Ший - джуниър, американски състезател по скелетон (1968).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От световни първенства печели един златен медал през 1999 г., един сребърен медал 1997 г. и един бронзов медал през 2000 г.

Олга Данилова, руска състезателка по ски бягане (1970).
На Олимпийските игри през 1998 г. в Нагано, Япония, печели два златни и един сребърен медал. От световни първенства печели четири златни, четири сребърни и три бронзови медала.

Кая Канепи, естонска тенисистка (1985).

Това е денят на смъртта на:

Фридрих Първи Барбароса, крал на Германия (1152-1190) и император на Свещената римска империя (1155-1190) (ок. 1125-1190).
Произхожда от династията Хохенщауфен. В годините на неговото управление Свещената римска империя достига най-големия си разцвет.

Луиш ди Камоинш, португалски поет (декември 1524 или януари 1525-1580).
Най-значителната му творба е епическата поема "Лузиади" (1572), посветена на митичния образ на Луза, от който според легендата произхождат португалците. Годишнината от смъртта му се отбелязва като национален празник на Португалия - Ден на Португалия, на Камоинш и на португалските общности.

Робърт Браун, британски ботаник (1773-1858).
Открил брауновото движение (1827). Брауново движение е топлинното движение на микрочастици от твърдо вещество (прашинки), намиращи се в течна или газообразна среда.

Андре Мари Ампер, френски физик и математик (1775-1836).
През 1826 г. извежда Закона за взаимодействието на електическите токове. Основната единица за електрически ток ампер (А) е наречена така в негова чест. 

Василий Перов, руски художник живописец (1834-1882).
Принадлежи към групата на передвижниците. Член на Петербургската академия от 1860 г.

Ариго Бойто, италиански композитор и поет (1842-1918).
Автор е на операта "Мефистофел" (1868). В периода от 1877 г. до 1915 г. работи върху друга своя опера - "Нерон", останала незавършена. Създава либретата на оперите "Отело" (1887) и "Фалстаф" (1893) от композитора Джузепе Верди и на "Джоконда" на композитора Амилкаре Понкиели. Директор на Консерваторията в Парма (1889-1897). Под псевдонима Тобио Горио пише стихове.

Антонио Гауди, испански архитект (1852-1926).
Той разчупва всички стереотипи в архитектурата с 26-те сгради, които оставя. Сред най-емблематичните му са Свещеното семейство (La Sagrada Familia), паркът Гуей. Свещеното семейство е най-мащабното негово творение, превърнало се в символ на Барселона. През 1883 г. Антонио Гауди приема да продължи започнат неоготически проект, като го трансформира изцяло. По оригинален начин съчетава различни геометрични форми като хиперболични параболи, изпъкнали и спираловидни извивки. Декорацията по фасадата наподобява пясъчен замък с многобройни религиозни сцени. По този проект работи до края на живота си през 1926 г., когато загива, блъснат от трамвай.

Ернест Шосон, френски композитор (1855-1899).

Фредерик Делиус, британски композитор (1862-1934).

Джон Артур Джонсън (име в бокса: Джек Джонсън), американски боксьор (1878-1946).
Той е първия в света чернокож професионален боксьор в "супертежка" категория, който става световен шампион.

Сигрид Ундсет, норвежка писателка (1882-1949).
Първият си роман публикува през 1907 г. - "Марта Оули". Авторка е на сборникът с разкази "Най-щастливите години" (1908), романа "Сърцето на Йени" (1911), романа "Пролет" (1914), на сборника с новели "Отломки от огледалото на джуджето" (1917) и др. Носителка на Нобелова награда за литература за 1928 г. за майсторството, с което описва средновековната история на скандинавските страни.

акад. Неделчо Неделчев (Неделчо Неделчев Радев), български растениевъд, специалист по лозарство и винарство (1890-1969).
Основател на кооперативна изба "Шевка" (дн. завод "Вини" АД) в Сливен (1920).  Преподавател (от 1922) в Софийския университет "Св. Климент Охридски", завеждащ Катедрата по лозарство и винарство в университета (1931-1964), декан на Агрономическия факултет на университета (1936-1937; 1944-1945). Председател на Българския лозарски съюз (1937-1947). Основател и пръв декан на Агрономо-лесовъдния факултет в Пловдивския университет (1945-1946). Директор на Института по винарска промишленост в София (1952). Декан на Висшия селскостопански институт в София (1960-1962). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1961). Секретар на отделението "Лозарство, овощарство и зеленчукопроизводство" при Академията на селскостопанските науки (1961-1969). Академик на Академията на селскостопанските науки (1962). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). Чл.-кор. на Академията на селскостопанските науки във Франция (16 декември 1964). Открива разпространения основно в района на Сливен сорт грозде шевка. Създава 3 сорта лози, участва в районирането на лозовите сортове и създаването на промишлени лозови насаждения в България. Автор е на 35 научни труда по лозарство, 5 по винарство и над 100 научнопопулярни статии. Признат  е за баща на българското лозарство. Удостоен е със званието "Заслужил деец на науката" (22 май 1963).

Спенсър Трейси, американски актьор (1900-1967).
Участвал е във филмите "Ярост" (1936), "Жена на годината" (1942), "Тортила Флет" (1942), "Адамово ребро" (1949), "Счупено копие" (1954), "Лош ден в Блек Рок" (1955), "Нюрнбергския процес" (1961), "Познай кой ще дойде на вечеря" (1967) и др. Носител на награда "Оскар" (1938, 1939). Носител на награда "Златен глобус" (1954). Носител на награда БАФТА за последната си роля във филма "Познай кой ще дойде на вечеря" (1967, посмъртно).

Веркор (ист. име Жан Марсел Брюлер), френски писател и художник илюстратор (1902-1991).

акад. Ярослав Радев, български юрист и политик (1920-2009).
От 1947 г. е преподавател по конституционно право в Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Чл.-кор. на БАН (1977). Член на ЦК на БКП (24 април 1971-8 декември 1989).  Председател на Съвета по законодателство при Държавния съвет на НРБ (2 декември 1971-13 юли 1989). Член (3 юли 1974-17 юни 1981) и заместник-председател на Държавния съвет (17 юни 1981-17 ноември 1989). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Заместник-председател на Законодателната комисия при 6-ото Народно събрание (7 юли 1971-юни 1976). Директор на Единния център по науките за държавата и правото на Българската академия на науките (1972-1988). Той е един от създателите на Конституцията от 1971 г. Участва в изработването и приемането на множество законодателни актове. Основна част от трудовете му  са в областта на държавното право и по-специално  -  на конституционното право.

Любен Дилов (Любен Дилов Иванов), български писател - фантаст, преводач и публицист (1927-2008).
Автор е на повече от 40 романа, повести и сборници с разкази, издадени на повече от 15 езика, сред които "Парадоксът на огледалото" (1976), "Двойната звезда" (1979), "Точката на Лагранж" (1983), "Жестокият експеримент" (1985), "Демонът на Максуел" (2001) и др. Книгата му "Атомният човек" е  първият български научно-фантастичен роман. През 1989 г. учредява първата българска награда за фантастика "Гравитон", присъждана за "добро въображение и доброта на въображението". Носител на наградата "Карел Чапек" за културен принос (1991), на орден "Кирил и Методий", на наградата за литература и изкуство "Свети Стефан" на фондация "Стоян Шивачев" (9 януари 1997), на литературната награда "Петко Р. Славейков" за принос в българската литература (11 май 1999).

Чингиз Айтматов, киргизки писател (1928-2008).
Пише на руски и на киргизки език. Автор е на повестите "Денят по-дълъг от век", "Белият параход", "Голгота", "Клеймото на Касандра" и др.

Хафез Асад, сирийски политик (1930-2000).
Министър на отбраната (23 февруари 1966-3 април 1971). Министър-председател на Сирия (21 ноември 1970-3 април 1971). Генерален секретар на Арабската социалистическа партия Баас (12 септември 1971-10 юни 2000). Президент на Сирия (12 март 1971-10 юни 2000).

Рей Чарлз, американски пианист и композитор (1930-2004).
Носител на 17 награди "Грами", четири от които получава през 1960 г., два за песента "Georgia On My Mind". Посмъртно е удостоен с осем от статуетките, сред които и в престижната категория албум на годината за "Genius Loves Company" (2004). Рей Чарлз е единственият изпълнител, награждаван с "Грами" в продължение на 50 години. През 1986 г. получава от Роналд Рейгън наградата на Център "Кенеди" за принос към американската култура.

Николай Колев - Мичмана, български спортен коментатор (1932-2004).
Най-популярният футболен коментатор в българския телевизионен ефир. През 1965 г. започва работа в Българската национална телевизия. От 1974 г. е главен редактор на спортната редакция в БНТ, отразил 8 световни и 7 европейски първенства, 9 олимпийски игри и коментирал над 1000 мача.  Останал в историята с репликата "Господ е българин!", изречена в ефир след гола на Емил Костадинов в последните секунди на мача България - Франция (2:1) на "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993 г., благодарение на който България се класира за Световното първенство по футбол в САЩ през 1994 г. През 2004 г. "Диема Вижън" - ЕАД учредява годишна награда за електронна спортна журналистика на негово име.

Станислав Друмешки, български писател и журналист (1932-2007).
Работил е във в. "Дунавска правда" - Русе, в. "Работническо дело" и в. "Дума" (1989-1990). Кореспондент на в. "Работническо дело" в Унгария (1982-1987). Автор е на книгите "Папалинга","Безсмъртници", "По русали", на 18 театрални пиеси и на сценариите на 19 телевизионни филма.

проф. Вера Ганчева, български литературен изследовател, критик, есеист, преводач и издател (1943-2020).
Работи в БТА, където последователно е била репортер в "Международна информация", редактор, заместник главен редактор и главен редактор на седмичното списание на БТА за култура сп. ЛИК (1966-1976). Заместник главен редактор на сп. "Отечество" (1976). Главен редактор (1978-1980) и директор (1980-1989) на издателство "Народна култура". През 1989 г. напуска "Народна култура" и работи в Швеция над дисертация труд за историческото развитие на шведската в контекста на световната литература, която защитава през 1992 г. в Института за литература при БАН. През 1991 г. основава издателство "Хемус", на което е управител до края 2001 г. От лятото на 2002 г. е съсобственик и управител на "Хемус груп". Директор на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"  (1995-1997).  От средата на 90-те години на 20-и в. до пенсионирането си през 2011 г. е преподавател по различни дисциплини в специалност "Скандинавистика" на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Автор е на книги, посветени на личности, проблеми и явления в световната литература и култура, сред които "Телескоп, път и две сиамски котки" (1984), "Гладът като хляб" (1988), "Синьо + жълто = зелено" (1992), "Амалгама" (1993), "Швеция - страната и хората" (2001), "Емануел Сведенборг. Архитект на вечността" (2012) и др. Ползва свободно също руски, английски, френски и чешки, превежда от шведски и норвежки език. За работата си като литературовед и преводач е удостоявана с български и чуждестранни отличия, сред които Международното отличие "Ханс Кристиан Андерсен" за превода й на "Пипи Дългото чорапче" (1979). През 1968 г. Вера Ганчева превежда за първи път от оригинал на български език "Пипи Дългото чорапче" на Астрид Линдгрен. Носителка е Наградата на Шведската академия (1983, 2000), на Наградата на Съюза на шведските писатели (1994), на датския орден "Рицарски кръст на Данеброг" (2001), на Златна значка на Националния конвент на експертите (2006), на шведския "Кралски орден на полярната звезда" първа степен (10 януари 2008), на "Кралския орден за заслуги към Норвегия" първа степен (2012), на почетния знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" със синя лента (2013).

Райнер Фасбиндер, немски режисьор (1945-1982).
Режисьор е на филмите "Любовта е по-студена от смъртта" (1969), "Страх изяжда душа" (1974), "Марта" (1974), "Отчаяние" (1978), "Бракът на Мария Браун" (1979), "Лола" (1981), "Копнежът на Вероника Фос" (1982) и др. 

/КД/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:41 на 29.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация