Ахмед аш Шараа се превърна от боец на терористичната организация "Ал Каида" във временен президент на Сирия в драматичен възход, достигнал своя връх при днешната среща с президента на САЩ Доналд Тръмп в Рияд, столицата на Саудитска Арабия.
Разговорите в Саудитска Арабия са огромно постижение за човек, който се присъединява към "Ал Каида" на територията на Ирак по време на оглавената от САЩ инвазия в страната през 2003 г., и който прекарва няколко години в американски затвор там, преди да се върне в Сирия и да се включи в борбата срещу режима на дългогодишния президент Башар Асад.
Срещата, която се състоя, след като Тръмп вчера обяви, че прекратява американските санкции срещу Сирия, представлява огромен стимул за Аш Шараа, който иска да постави под свои контрол разтърсената от дългогодишната гражданска война страна и да съживи икономиката ѝ. Тръмп подчерта, че иска да нормализира връзките си с Дамаск.
Аш Шараа пое властта, след като водените от него ислямистки бойци започнаха офанзива от северозападната част на страната през 2024 г. и впоследствие свалиха от власт Башар Асад, чиито близки съюзници - Русия и Иран - чието внимание беше фокусирано върху други войни.
Дълго време той бе по-известен като Абу Мохамед ал Джаулани - псевдонима му като командир на "Джабхат ан Нусра" - бунтовническа салафитска групировка, която води ожесточена борба срещу Башар Асад и години наред е официален клон на "Ал Каида" в Сирия.
През 2016 г. той прекъсва връзките си с "Ал Каида", като постепенно преструктурира водената от него групировка и я превръща в част от борбата срещу режима на Башар Асад, а не от глобалния джихад.
Аш Шараа замени военната униформа с костюм и вратовръзка, след като влезе в Дамаск като де факто господар на Сирия през декември 2024 г., като обеща да замени жестоката полицейска държава на Асад с въвеждането на всеобхватен и справедлив ред. Той посочи като приоритети обединението на Сирия, съживяването на задушената от санкции икономика и преминаването на оръжията под контрола на държавата. Администрацията му получи значителна подкрепа от Турция, Саудитска Арабия и Катар.
Той обаче трудно постигна целите си, тъй като въоръжените групировки запазиха оръжията си, санкциите останаха в сила, а убийствата на религиозна основа накараха малцинствените общности да се страхуват от управлението му.
Израел, който твърди, че Аш Шараа си остава джихадист, обяви Южна Сирия за недостъпна за неговите сили. Израелските власти заяви, че въздушният удар на 2 май близо до президентския дворец в Дамаск е предупреждение, че Израел няма да позволи на сирийските сили да бъдат разположени на юг от столицата или да допуснат каквато и да е било заплаха за друзките малцинствени общности в Сирия.
Предизвикателства пред новата власт се проявиха през март, когато предани на Башар Асад бойци атакуваха правителствените сили за сигурност в крайбрежната провинция Латакия, което предизвика ответни нападения, при които силите на Аш Шараа убиха стотици цивилни от малцинствената алауитска общност, към която принадлежи и самият Асад. Убийствата предизвикаха остри критики от страна на Вашингтон.
Това засили опасенията за джахадистките корени на новата власт в Сирия въпреки обещанията на Аш Шараа за толерантност и поемането на отговорност за убийствата. Опасенията от връщане към авторитарно управление се засилиха след приемането на конституционна декларация, която съсредоточи властта в ръцете му.
Аш Шараа и шериатът
Аш Шараа определи поражението на Башар Сад като победа, дадена от Бога. Той отклони въпросите на интервюиращите дали смята, че в Сирия трябва да се прилага шериата (ислямската право), като заяви, че това трябва да бъде решено от експертите. Конституционната декларация отрежда основно място на шериата в новото законодателство.
Той се позова на революционната легитимност за назначаването си за временен президент. Аш Шараа заяви, че ще бъдат произведени избори, но че Сирия се нуждае от около пет години, за да ги организира правилно.
В интервю за Ройтерс, дадено в президентския дворец, Аш Шараа подчерта намерението си да обърне страницата и да загърби управлението на Асад. "Сърцето ми се свива в този дворец. Удивен съм от това колко много зло срещу обществото извираше от всеки ъгъл", каза той.
Аш Шараа е роден в Рияд, столицата на Саудитска Арабия, където прекарва първите години от живота си, преди да се премести в Сирия. Баща му е арабски националист - идеология, която е в противоречие с политическия ислям на Аш Шараа.
В интервю от 2021 г. за предаването "Фронтова линия" (Frontline) на американския медийна корпорация "Пъблик Броудкастинг Сървиз" (Public Broadcasting Service), или Пи Би Ес (PBS), Аш Шараа заяви, че е бил повлиян от Втората Интифада (Интифадата Ал Акса), палестинското въстание срещу израелската окупация, започнало през 2000 ч.
Той се връща в Сирия от Ирак след началото на гражданската война през 2011 г., изпратен от лидера на свързаната с "Ал Каида" джихадистката групировка "Ислямска държава в Ирак" Абу Омар ал Багдади, за да засили присъствието на "Ал Каида" в региона.
През 2013 г. САЩ обявяват Аш Шараа за терорист, като заявяват, че джихадистката групировка "Ал Каида в Ирак" му е възложила да свали управлението на Башар Асад и да установи власт, основана на шериата, в Сирия. САЩ заявяват, че водения от него "Джабхат ан Нусра" е извършвал самоубийствени атентати, при които са загинали цивилни, и е изповядвал екстремистко тълкувание на исляма.
Първото си интервю за медиите Аш Шараа дава през 2013 г., като лицето му е увито в шал и самият той стои с гръб към камерата. Той заявява пред базираната в Катар арабска медия "Ал Джазира", че Сирия трябва да се управлява според шериата.
В интервюто за предаването на Пи Би Ес "Фронтова линия" (Frontline) през 2021 г. той застава пред камерата в риза и сако. Казва, че обявяването му за терорист е несправедливо и че се противопоставя на убийството на невинни хора. Запитан за възгледите си за атентатите на 11 септември 2001 г. по времето, когато са се случили, Шараа заяви, че всеки в арабския или мюсюлмански свят, който каже, че "не е бил щастлив, ще ви излъже, защото хората са усещали несправедливостта на американците в подкрепата им за ционистите, политиката им към мюсюлманите като цяло и ясната им и силна подкрепа за тираните в региона". "Но хората със сигурност съжаляват за убийството на невинни хора", каза той.
"Джабхат ан Нусра" никога не е представлявала заплаха за Запада, каза Аш Шараа. Въпреки връзките си с "Ал Каида", "Джабхат ан Нусра" се смята за сравнително по-малко жестока в отношението си цивилни и други бунтовнически групи, отколкото "Ислямска държава".
(БТА)
(Превод от английски език: Симеон Томов)
/ДИ/
Моля потвърдете купуването на избраната новина
