site.btaТеатърът е моята любов, моята тъга, моята радост, казва Ирина Тасева (1910-1990)

Театърът е моята любов, моята тъга, моята радост. Където и да отида, се връщам заради него, не мога без него. Той е любовта, на която никога не съм изневерила. Не съжалявам за жертвите, които съм правила за него, той ме е възнаграждавал стократно. Обрекла съм живота си на него. Щастлива съм, че съм актриса. Думите са на именитата българска актриса Ирина Тасева. Днес се навършват 115 години от рождението ѝ.

„Животът ме е научил, че ако мислиш лошо за някого, то се стоварва върху теб. Мисли хубаво за хората, за да дойде при теб щастието. Талантът без труд е нищо, а труд с малко талант може да доведе актьора до голямо развитие. Бих искала да препоръчам на младите да не се опияняват от хубавите си качества“, казва още тя.

Ирина Тасева е родена на 22 юли 1910 г. в София. В семейството й са били четири деца. Майка й се разболява от туберкулоза и за баща й - печатарски работник, било непосилно да ги издържа. Когато Ирина е на една годинка, я осиновява семейството на сестрата на баща й от Кюстендил. 

СОФИЯ – КЮСТЕНДИЛ – СОФИЯ

„Растях в Кюстендил много щастливо, тичах по поляните, катерех се по дърветата, живеех на воля. Бях малка, но си спомням Владимир Димитров-Майстора, той рисуваше картините си по ливадите, а ние тичахме подире му….Спомням си високите стени от сняг, толкова високи, че баща ми правеше тунел през тях да ида на училище“, разказва актрисата.

Когато е ученичка в читалището, в Кюстендил гостува театрална трупа с пиесата „Тоз, който получава плесници“ на Леонид Андреев. Спектакълът Ирина Тасева определя като момента, в който решава да стане актриса: „Всичко изглеждаше приказно, бях разтърсена! И реших – или актриса, или нищо друго!“. Започва да играе в самодеен театър, в града. Първата й роля е дъщерята на пияницата в пиеса от неизвестен автор, която представят на сцена на местното  въздържателно дружество.

Когато е 17-годишна, Ирина Тасева загубва баща си и семейството й се премества в София. Там тя завършва гимназия. Въпреки мизерията и непреодолимата бедност, тя е щастлива. Щастлива е от съзнанието за близостта с Народния театър... 

МАЛКА, КРЕХКА, МИЛОВИДНА – ПОРАЗЯВАЩО...

През 1929 г. в София актьорът Петър Константинов Стойчев създава частен колективен театър „П. К. Стойчев", в който са включени артисти от Народния театър – Сава Бъчваров, Теодорина Стойчева, Владимир Трендафилов. За попълване на състава новообразуваният театър обявява конкурс, на който се явява и Ирина Тасева, току-що завършила гимназия. Впечатлението, което предизвиква с външността си – малка, крехка, миловидна, е поразяващо. След изпълнението на „Змейново либе" от Пенчо Славейков и „Елегия“ от Димчо Дебелянов комисията е единодушна, че кандидатката е с изключителни творчески възможности и перспектива за блестящо артистично развитие. 

В първата постановка на театър „П. К. Стойчев" – „Тигърът" от Дамян Калфов, на Ирина Тасева е поверена ролята на слугинче без думи. Играта на младата още професионално неопитна актриса прави силно впечатление на главния режисьор на Народния театър – Николай Масалитинов. Той й предлага да постъпи в двегодишната актьорска школа към Народния театър.

НАРОДЕН ТЕАТЪР ЗАВИНАГИ...

От 1930 г. Ирина Тасева е в Народния театър.  Две години тя сутрин участва в заниманията на школата, а вечер играе в масовите сцени в Народния театър.

През 1931 г. в постановката „Свекърва“ от Антон Страшимиров Ирина Тасева играе ролята на слугинчето. Известният театрален критик Д. Б. Митов, в статията си „Свекърва“ (в. „Литературен глас“ от 29 ноември 1931 г.) дава следната оценка за нейното изпълнение на тази епизодична роля: „С възторг трябва да отбележим успехите на младата артистка Ирина Тасева в малката роля на слугинчето. Въобще, тази артистка показва жив темперамент, артистично вживяване в ролята, пъргавина, които трябва да бъдат оценени от режисьорите. Бихме желали да видим Ирина Тасева и в по-големи роли“.

И действително – препоръката на критиката след това се превръща в реалност. Вече професионална актриса от състава на Народния театър, на Ирина Тасева са поверени почти всички детски роли от пиесите, включени в неговия репертоар. Тя играе и всички централни роли в постановките за деца и юноши. Тези постановки развиват способността на актрисата да играе непринудено, да бъде находчива и изобретателна в подбора на изразните средства, категорична и ясна във внушенията си.

ДВЕСТА РОЛИ 

За петдесет години творческа дейност на сцената, Ирина Тасева изиграва около 200 роли на сцената на театъра. Сред ролите й са Жулиета („Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир), Луиза („Коварство и любов“) и Еболи („Дон Карлос“) - от Фридрих Шилер, Катрин („Мадам Сан Жен“ от Викториен Сарду и Е. Моро), Графинята („Пътник без багаж“ от Жан Ануи), Делия Муун („Скандал в Брикмил“ от Джон Пристли), Хедвиг („Дивата патица“ от Хенрик Ибсен), Клеопатра Мамаева („И най-мъдрият си е малко прост“ от Александър Островски), Машенка („Машенка“ от Александър Афиногенов), Шура („Егор Буличов“ от Максим Горки), Майка Парашкева („Майка Парашкева“ по Дора Габе), Олга („Когато гръм удари“ от Пейо Яворов)... 

По време на дългата си творческа дейност на сцената Ирина Тасева си партнира с три поколения актьори. Сред тях са Кръстьо Сарафов, Невена Буюклиева, Константин Кисимов, Стоян Бъчваров, Сава Огнянов, Елена Снежина, Апостол Карамитев, Спас Джонев, Йордан Матев, Олга Кирчева,  Мила Попова, Андрей Чапразов, Георги Георгиев-Гец, Виолета Бахчеванова, Васко Стойчев,  Ванча Дойчева, Виолета Гиндева, Красимира Петрова, Велко Кънев, Стефан Савов. 

За партньорствата в театъра и за взаимното разбиране и уважение Ирина Тасева споделя: „Умението да бъдеш добър партньор е дарба. То е като слънце, което те огрява и стопля сърцето ти. Добрият партньор е лишен от егоизъм, от желание за самоизтъкване, от прекалена влюбеност. Той е като добрия човек, който обича да прави добро заради самото добро и поради благородството на сърцето си“.

РАДИО, ТЕЛЕВИЗИЯ, КНИГИ...

Ирина Тасева участва активно в рецитаторския кръжец „Живо слово“ и в радио- и телевизионни театрални постановки. През 1941 г. се снима във филма „Български орли“ на режисьора Борис Борозанов.

Ирина Тасева е авторка на две книги. Първата е издадена през 1963 г. – „Така блестят звездите“. През 2012 г. посмъртно е издадена книгата „Сбогом, любов!“. Книгата е представена на 26 март 2012 г. от дъщерята на актрисата – Ирина Малеева Голер. Тя е актриса и певица, родена в София, но живее и твори почти през целия си живот в Италия и САЩ.  За майка си Ирина Малеева Голер споделя: „От нея научих да съм самата себе си винаги, да продължавам напред, ако се спъна, да отстоявам нещата си и да не завися от мъж“. 

През дългата си кариера получава множество награди. Удостоена е със званията „Заслужил артист" (1950), „Народен артист" (1963), „Герой на социалистическия труд" (1980) и е лауреат на Димитровска награда. Носителка е на орден „Червено знаме на труда" (1954 и 1959), на орден „Народна република България" (втора степен, 1970), орден „Георги Димитров" (1985).

Ирина Тасева умира на 21 февруари 1990 г. в София.

/ДД

/АЯ/отдел „Справочна“/

Използвани източници: /БТА, ВИНФ, 5.3.2012 г.; https://www.bta.bg/bg/news/lik/858720-vsyaka-chast-ot-narodniya-teatar-se-prevrashta-v-stsena-svetila-ot-minaloto-pro#%22%D0%98%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B0%20%D0%A2%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B0%22; /Енциклопедия България, т.6, с.599; /Голяма енциклопедия България, т.11, с. 4358; В. Труд, 24.11.1966 г.; Сп. „Театър“, бр. 10/1975 г.; бр. 11/1980 г.; бр. 6/1990 г.; В. „Народна култура“, 22.11.1975 г.; 1.08.1980 г.; В. „Отечествен фронт“, 4.08.1980 г.; В. „Работническо дело“, 13.11.1980 г.; В. „Вечерни новини“, 27.2.1991 г.