site.btaМарио Хосен: Големите имена идват, защото имат доверие на марката „Варненско лято“

Големите събития, интересните акценти в програмата, както и атмосферата и културната среда са нещата, които карат един фестивал да тупти с енергията и силата да променя, а всичко това Международният музикален фестивал „Варненско лято“ го има, каза пред БТА артистичният директор на форума Марио Хосен. Той смята, че атмосферата във Варна е уникална и това кара гостите артисти да се чувстват у дома си. Големите имена идват, защото имат доверие на марката „Варненско лято“, а почитателите, които специално пътуват, за да слушат концертите, вече познават част от големите красоти по нашето Черноморие, съчетават културните си интереси с възможността да прекарат време сред хубава природа и забележителности, каквито има в района. Ето тези неща са бъдещето на една обединена европейска културна обществена система, каза още Хосен в интервюто.  

Тази вечер на фестивала предстои концерт, който ще отбележи преминаването на председателството на Съвета на Европейския съюз от Швеция към Испания. Какво да очакваме?

- Това е наистина един исторически концерт не само за град Варна, но и за България. Община Варна и Испанското посолство поканиха голяма част от дипломатическия корпус от София и те ще дойдат да празнуват поемането на председателството на Европейския съвет от Испания. Приели са поканата 18 посланици с екипите си, почетни посланици и аташета от 30 държави. Това е нещо, което прави един фестивал да тупти с енергията и силата да променя. Музиката е мястото, където хората се срещат, провеждат разговори, запознават се с нова културна обществена среда. Тези срещи създават мостовете, които ни дават надежда, че утрешният ден ще бъде много по-хубав от това, което виждаме в момента в Европа и по света. 

Довечера ни очаква изключително интересна програма с Виенския камерен оркестър, заедно с музиканти и певци от Варненската опера. Даниел Внуковски, който е великолепен солист с канадско полски произход, ще свири Шопен. Ще чуем произведение на един от най-интересните в момента испански композитори Естебан Санс, което е специално написано за повода, както и „Адажио“ на Красимир Кюркчийски“, едно от най-енигматичните в българската класическа музика. Разбира се, имайки предвид повода, ще бъде изпълнен финалът на Девета симфония от Бетовен, „Одата на радостта“, която е химн на Европа, с два варненски хора, под палката на испанеца Педро Халфтер, който е четвърто поколение диригент от династия Халфтер, формирали до голяма степен испанската класическа музика в последните сто години. 

Лесно ли е да бъдат поканени на „Варненско лято“ големи музиканти? Как реагират те когато чуят името на фестивала, познато ли е то в Европа? 

- Аз работя с тези хора от години, срещали сме се по сцени, фестивали, в журита на конкурси, но освен, че сме колеги в една гилдия, с тях имаме общ музикален език когато се срещнем на сцената, откъдето идва доверието. Това доказва, че езикът на приятелството е този, който обединява артистите. Другото важно е програмата на фестивала да е на високо естетическо художествено ниво, а когато гостите видят и морето, гостоприемството, храната, атмосферата, която във Варна е уникална, това вече ги кара да се чувстват у дома си в културна Европа. „Варненско лято“ е един от най-старите фестивали в света, това въздейства и на артистите, и на гостите, и на меценатите, които специално пътуват до Варна, за да слушат концертите и вече познават част от големите красоти, които предлага нашето Черноморие. Те съчетават културните си интереси с възможността да прекарат време сред хубава природа и забележителности, каквито има в района, да ползват термалните извори, които са уникални. Ето тези неща са бъдещето на една обединена европейска културна обществена система. Големите имена идват, защото имат доверие на марката „Варненско лято“ и затова, че нашият организационен екип няма да допусне компромисни моменти. Много важно е и кой ги кани, разбира се. 

Какво казаха музикантите, които вече посетиха Варна? Усетили ли са тази културна и гостоприемна атмосфера, за която Вие говорите?

- Дмитри Ситковецки е един от големите личности на фестивала, той е легенда в историята на музиката, имайки предвид, че майка му е Белла Давидович, баща му е Юлиан Ситковецки, това са фигури, които са формирали както руската, така и американската школа. Самият той, освен че е великолепен музикант, е енциклопедична личност с висока обща култура, с познания, поглед върху много компоненти, които правят европейската културна среда уникална. Не случайно от целия свят пристигат хора да видят Стария континент. Това трябва да се опитаме и ние да направим в България, която е едно съкровище. На малка територия имаме история, забележителности, доказани културни пластове на над 6 хиляди години, което европейците и хората по света не знаят. В тесните кръгове, където аз пропагандирам каузата на фестивала, големи музиканти вече са информирани от мен, чували са името, но не го свързват с нищо конкретно в последните 40-50 години. После виждат, че тук става дума за голяма традиция, култура и гостоприемство. Виждат атмосферата и ритъма на града, местните хора, които живеят в хармония, въпреки трудното им ежедневие. Колкото и да се говори за песимизъм, в българския геном има нещо много силно, много истинско и това личи в приятелската атмосфера и семейната среда. Тук виждаш едни лъчезарни, усмихнати хора, много млади, които вярват в бъдещето. Ако и медиите успяват да пропагандират това, което си го носим, би било чудесно и ще живеем в една съзидателна среда. Не може непрекъснато да слушаме черна хроника, това потиска ежедневието, но въпреки всичко не може да потисне духа и той е жив. Това се вижда и от публиката, която има познание за това, което слуша, и потребност от духовна храна. 

Усещате ли го и вие на сцената?

- Тук всеки човек го усеща. Въпреки че културните общности на север и на юг имат различна енергийна атмосфера, се оказва, че гостите намират тук един оазис и виждат, че са обградени от култура и от жизнерадостни хора, които изпитват удоволствие да се срещнат с другия. Българите са изключително гостоприемни. Това, което културата прави, е да се абстрахираме от политиката. Ние създаваме мостове чрез езика на хармонията, създаваме среда, която кара хората да се чувстват щастливи помежду си. 

Как съчетавате в програмата на „Варненско лято“ общия поглед върху всичко, което предстои в рамките на три месеца по време на фестивала, с идеите на всеки отделен изпълнител? 

- Фестивалът има модулен принцип и определени теми. Тази година едната е богатството на испанската култура, именно съчетано с европейското председателство. В цялата програма представяме 26 испански композитори от барок до съвременна музика. На симпозиума, който организираме, ще се съберат учени от Испания, Австрия, Германия, България, очакваме и специалисти от балканските държави. В научна и творческа среда ще се запознаем с тази богата култура, която реално не познаваме, ще се докоснем до това разнообразие на европейската културна съкровищница. На фестивала ще има португалска ренесансова музика, която оказва се дори испанците не познават, с музика от композитори, които не се изпълняват. Ще предложим полски барок, който също не е известен добре, въпреки че е имало период, в който полската музика е била една от водещите в Европа, преди да се изместят културно-политическите пластове към други нации. Чухме произведение на Ернст фон Дохнан, който е национален композитор, но не е сред най-популярните за нас, в много интересни транскрипции, които Дмитри Ситковецки е направил. Според мен и нашия организационен екип, програмата трябва да е наситена с изключителни по съдържание и интересни творби с послание, с изпълнители, които не можем да видим ежедневно. Търсим точно тези изключителни събития, които правят фестивала разпознаваем по света. 

Ние също имаме безкрайни извори и има какво да покажем от българската класическа музика. Панчо Владигеров е един от най-големите композитори в началото на ХХ век, изпълняван почти в цял свят, а в днешно време е малко познат, изключвайки някои среди. В България го знаят с няколко произведения, а в света само като име. Чували са го, но не го свързват с музика, не знаят в какъв стил е писал. Затова е хубаво, както ние сега представяме испанската култура, европейските фестивали също да изпълняват българска музика. 

Изкуството и културата са най-добрият посланик на една нация. Когато културните среди се запознаят с интонационната среда на наследниците на Орфей в лицето на Панчо Владигеров, Красимир Кюркчийски, Марин Големинов, Димитър Христов от новото поколение, Иван Спасов, десетки големи имена в различните периоди на нашата история, когато Европа разбере, че България е част от тази древна, но и съвременна музикална традиция, тогава ще ни възприемат по съвсем различен начин и на другите нива, в които виждаме, че не ни е толкова лесно. 

Какъв принцип спазвате за присъствието на нова музика в програмата? 

- На концерта на Камерен оркестър „Ференц Лист“, в който и аз участвах, имахме нова музика два пъти, защото и версиите на Дмитри Ситковецки също са новост. Защо музиката да не звучи красиво, бароково, но през погледа на един съвременен човек? Дохнани е живял преди сто години, но творбата му, която по принцип е за трио, бе представена с уникална транскрипция на диригента, която се изпълнява в цял свят. Много важно е млади музиканти да изпълняват съвременна музика, а ние имаме такива концерти и то на открити сцени в Морската градина, в комплексите и в квартал „Аспарухово“. Там, в урбанистична среда, е достъпно за всяка публика, особено за децата, които ще чуят как едни млади изпълнители, елегантни и красиви, са щастливи да свирят, изпитват удоволствие от тази форма на изява на духа, която прави нашето общество уникално. Трябва всички деца да се докосват до това, да израстват в хармонична среда и да бъдат горди на тази земя, която е родила едни от бащите на съвременната култура.