site.btaБългарският павилион на Венецианското биенале се посещава от около шестотин души седмично

Българският павилион на 59-ото издание на Международната изложба на изкуство във Венеция представя проекта „Ето къде си“ с артист Михаил Михайлов и куратор Ирина Баткова. Той бе открит на 23 април и ще бъде отворен до 27 ноември, разположен е близо до моста „Риалто“ и се посещава от около шестстотин души седмично. 

Михаил Михайлов се занимава с темите, които фокусира тазгодишното биенале във Венеция от години, сподели той пред БТА. Под мотото „Млякото на мечтите“ кураторът на събитието Чечилия Алемани насочва вниманието на артистите и публиката към телата и промените в тях, връзките между индивида и технологиите, отношенията между телата и Земята. За Михайлов при подготовката на изложбата му за Българския павилион основното предизвикателство е било помещението, понеже е специфично. „Целта бе да представим моите различни позиции, но действащи единно, така че човек да почувства, че влиза в света на Михаил Михайлов, а не в галерия“, сподели творецът. 

За първи път Българският павилион е уреден в пространството „Spazio Rava”, подчерта кураторът на тазгодишното участие Ирина Баткова. Тя работи от повече от година с Михайлов по съвместен проект, който съвпада с идеите на Алемани и така се оформило решението да кандидатстват за включване в 59-ото издание на Международната изложба на изкуство във Венеция. „Искахме да направим нещо самостоятелно и силно и да видим как то ще работи в тази рамка“, поясни Баткова. „Разгледахме въпроса как темите, които по принцип развива Михайлов, биха го изявили по най-добър начин в това пространство, как биха проработили в специфичната венецианска архитектура. Идеята беше да осмислим нещата в движение, да прибавяме или отнемаме детайли. Не сме се движили по строго определен план, защото имаше неща, които вътрешното развитие на нашия разговор ни диктуваше. До последния момент нареждахме и изпипвахме детайлите в изложбата. Може би сега тя изглежда като едно монолитно цяло, но всичко това се получи след дълъг процес на работа“, подчерта Баткова. 

Михаил Михайлов много често прави творбите си в серии. Двете видеа, включени в изложбата му, са от цикъла „Продължавай нататък“ (Just keep on going), свързан с нашето съществуване. Движението в тях поставя въпроса дали непрекъснато се въртим в кръг, повтаряйки грешките си, или можем да излезем от него. В изложбата са видеата с номера 13 и 14 от цикъла, като в едното се поставя въпроса, а в другото, според Михайлов, е даден отговор. 

В голямата зала на павилиона е експонирана творбата „Dust to dust”. За нея авторът казва, че му харесва да наблюдава дребните детайли, нещата, които на пръв поглед нямат стойност и значение. Споделя, че събира различни материи от дома и ателието си, поставя ги върху хартия, после издухва и гледа какво се е получило, след което продължава да работи. 

Важна част от проекта „Ето къде си“ е обект с бяло платно, подобен на обектив. В него има дупка за главата и всеки може да се пъхне и да види отсреща както част от изложбата, така и себе си в нея. Творбата също е от серия, именувана „Head spacing”. Според автора тя дава две възможности за прочит. „Погледнато отвън, главата, в която се създава целият наш свят, става сама по себе си произведение на изкуството, отделена от тялото с белия плат. Щом насочиш поглед отвътре към изложбата стъклото отразява лицето ти и дава възможност за проекция на това, което е в главата на всеки от нас“, обяснява той. 

Михаил Михайлов и Ирина Баткова участваха във Венецианското биенале и с пърформанса „Self brainwashing“, който бе изпълнен във вътрешния двор на Университета „Ка‘Фоскари“. Двамата отговориха на въпроси на БТА за посланията от тяхното представяне: 

Защо съвременните художници често вкарват зрителя като участник, актьор в творбата им, правят го част от нея? 

Михайлов: Съвременното изкуство борави с различни медии. Не е достатъчно да закачиш произведение на стената, въпреки че това също е легитимно. Има различни подходи, но за мен специално е важно публиката да преживее самото произведение, да стане част от него, да може да рефлектира. В моята работа разглеждам непрекъснато срещата със самия себе си и авторефлексията. Виждам позицията си като проекционно платно, в което човек може да се види. 

Баткова: Изкуството сменя гледната точка. Когато сме затънали в ежедневна рутина, боравейки с много информация, образи, политически, социални и други събития, работим с това изключително повърхностно и забравяме, че има и друг пласт. Независимо от нашата национална и етническа принадлежност, всъщност сме малки частици от едно гигантско неизследвано цяло. В един момент преставаме да си задаваме важните въпроси, движим се увлечени в решаването на някакви много ограничени във времето събития и случки, които смятаме, че ще предопределят нашето бъдеще, а всъщност гледните точки са необикновено много. Едно събитие като Венецианското биенале с цялото разнообразие от автори показва огромното количество различни гледни точки към света и хората, към всички събития, които ни вълнуват, към миналото, настоящето и бъдещето. По какъв начин трябва да боравим с всички тези неща, за да ги направим такива, каквито бихме искали. Как всеки един от нас се опитва да конструира живота си, да го направи много по-приемлив. Хората, особено в днешно време, се чувстват атакувани от различни посоки. Тези метаморфози, за които става дума в проекта на Франческа Алемани, се случват ежедневно, например един човек променя биографията си, когато кандидатства за работа. Ценното при инсталирането на работата на Михаил в Българския павилион е хората да се запитат защо е показан прахът, какви са тия странни обекти, защо са снимани тези циклични действия, какво става в това пространство, където губим понятията за нещата и трябва да създадем нови.

Хората промениха много отношението си към околната среда и се стараят да осмислят своето място в бъдещето на Земята. Смятате ли, че изкуството допринася за това?

Баткова: Човекът работи в най-различни области на науката, разглеждайки проблемите, свързани с неговото съществуване. Изкуството е ценно с това, че е онзи мост, който би могъл да свърже територии, които на пръв поглед са тотално раздалечени, да създаде език, на който те да бъдат видени и разбрани от максимално количество хора. Изкуството може да направи жест, с който хората изведнъж да се стреснат и да се замислят. Съвременното изкуство има най-различни средства, с които художниците могат да представят идеите си и да питат дали наистина искаме да запазим света такъв, дали той изобщо може да съществува така или ще се замислим как всеки от нас може със своята практика да бъде различен. В крайна сметка посланието не е към хората, които професионално се опитват да разрешават проблемите с климата, отпадъците, замърсяването на въздуха, изсичането на горите. Въпросът е как да се промени всеки човек, защото това е важно, а науката не го прави. 

Михайлов: Аз не бих дал чак такава голяма роля на изкуството като нещо, което може да промени коренно и глобално нещата. Може би то е по-скоро отдушник и помага всеки от нас да се почувства като част от решаването на проблема. Изкуството дава малка сцена, където и ти можеш да усетиш, че също променяш нещо по някакъв начин. 

Подобни произведения като вашите в Българския павилион и особено пърформансите трудно се съхраняват за бъдещето. Те са по-скоро като театъра - изкуство във времето, а не в пространството. Пазите ли ги след показването им, каква е тяхната съдба? 

Михайлов: Според мен остава философията от самата работа. Дори тя да не съществува практически, остава това, което е искала да каже. Светът на един художник се развива с години, той не е нещо, което се създава от днес за утре, а е дълъг процес. Това е създаване на език, който, ако художникът има късмет, може да бъде разчетен и от други хора, които да разпознаят казаното. Моята работа е свързана с личния ми живот и философия. На първо място за мен стои създаването на свят, в който човек се чувства комфортно. Съхранявам много от работите си, рисунките например, но инсталации, правени конкретно за дадено пространство, няма как да бъдат използвани повторно, остава само документирането на произведението. Тъй като работя много често в серии, нещата ми се развиват и някои от тях остават и във времето, и в пространството. 

Михаил Михайлов е роден през 1978 г. във Велико Търново, където учи визуални изкуства от 1999 до 2004 г. След това завършва и история на изкуството във Виенския университет. Живее и работи във Виена и Париж. Има няколко специализации и награди, сред които Австрийската държавна стипендия за визуално изкуство през 2017 г. и два пъти Австрийската награда за графика. Участвал е в множество изложби в България, Австрия, Франция, Швейцария, Япония, САЩ.

Ирина Баткова живее и работи в София и Истанбул. Била е уредник в Софийска градска художествена галерия, директор на Галерия „Шипка 6“. През 2005 г. основава независимата платформа Art Project Depot за проекти в областта на съвременното изкуство и култура. От 2012 г. работи съвместно с турската „Асоциация на музеите по живопис и скулптура“. От 2021 г. е основател и куратор на международната колекция „Хербариум“, в която се заснемат видео портрети, представящи български и чуждестранни визуални артисти, които говорят за творческия процес при реализацията на идеи и концепции и тяхното представяне пред публика.

Проектът на Михаил Михайлов и Ирина Баткова „Ето къде си“, представен във Венеция, също се документира и ще стане основа за филм от серията „Хербариум“, който подготвя журналистката и режисьор Милена Кънева, живееща в Рим. 

Изписани са вече няколко тетрадки в книгата за впечатления на Българския павилион. Сред мненията на посетителите са „много докосващо, като огледало пред вечността“, „дълбок и въздействащ път към себепознанието“, „много интересна концепция“ с препоръка за повече визуална информация и интеракция. Някой е оставил дори следи с химикалка, подобни на творба на Михайлов - "с обич".