site.btaПредложение на Синя България за незабавни решения, които премахват причините, довели до появата на имитацията на домове за болни възрастни хора, станали известни като „домовете на ужасите“

Разрастващата се от години криза с недостига на места за продължително лечение и грижа за възрастни хора изисква спешни действия, които управляващите на България отказва да предприеме повече от 10 години. Ясната демографска картина, която чертае бъдеще със стремително нарастващ брой възрасни граждани налага незабавни действия, за да спрем да живеем във филма „Домове на ужасите“. Решението е пред очите на управляващите, но никой не предприе нужните стъпки. 

Възрастните хора в домовете на ужасите, които гледаме по телевизията имат нужда предимно от медицинска грижа, това значи грижа, осъществена от медицински сестри и рехабилитатори под лекарски контрол. В тези домове те не я получават, защото там такива специалисти просто няма. Такива кадри има в болниците. А ако България има някаво сравнително предимство пред другите европейски държави, изправени пред същия проблем, то е наличието на огромен брой болници, голяма част от които стоят практически празни. Смисленото управленско действие е да направи така, че да срещне обществената нужда с наличния неоползотворен ресурс, който може да я посрещне. Липсата на такива управленски действия довежда до абсурда, в който от едната страна на улицата във вашия град е болницата, в която 80% от леглата са празни, а на отсрещния тротоар някой използва обективната нужда на много семейства и настанява възрастните хора без да има кадрите, ресурсите и условията за това. Това е рецептата за съществуването на „домове на ужасите“.

Българските болници са съсредоточили дейността си основно върху активно лечение, но масово липсват структури за проследяване, рехабилитация и палиативни грижи. Резултатът – хиляди възрастни и тежко болни пациенти остават без достъп до необходимата медицинска помощ след изписване, но за сметка на това всеки ден в българските болници има над 23 000 свободни легла, които ако бъдат използвани по предназначение, голяма част от проблемът ще бъде адресиран. 

За да преодолеем този срив, предлагаме пет стратегически промени, които не изискват радикални законови реформи, но могат да осигурят реален напредък в рамките на една година:

Изискване за комплексно лечение – всяка болница, която лекува инсулти, инфаркти и тежки оперативни случаи, трябва да гарантира и възможност за продължително лечение – чрез собствени структури или договор с друго лечебно заведение.

Облекчаване на изискванията по клиничните пътеки – тежки и формални условия в момента възпират болници да се включат в дейности по продължително и палиативно лечение.

Изискванията трябва да бъдат преразгледани и приведени в съответствие с реалните нужди и ресурси.

Облекчена процедура за разкриване на легла за дългосрочни грижи – лечебните заведения в райони с недостиг на такива легла трябва да могат бързо да разкриват нови структури или да трансформират част от активните легла без тромави административни пречки.

Преструктуриране на излишните легла за активно лечение – НЗОК разполага с хиляди договорирани легла, които стоят празни. Време е да се изберат договорни партньори по обективни критерии и да се пренасочат ресурси към продължително лечение, където нуждата е реална и нарастваща.

Целево субсидиране на продължително лечение – Министерството на здравеопазването вече субсидира общински болници, но финансирането не стимулира предоставянето на грижи за хронично болни и хора в терминално състояние. Необходима е нова методика, обвързана с реално извършена дейност и нуждите на населението.

Голяма част от тези мерки е напълно осъществима в рамките на текущия бюджет и административен капацитет. Не става въпрос за харчене на повече пари, а за разумно преразпределение на съществуващите ресурси. Друга част от тези мерки могат да влязат в сила още от началото на 2026 г. с новия Национален рамков договор и биха били решителна стъпка към изграждане на достойна система за грижа за възрастните и най-уязвимите пациенти в България. 

Синя България ще изпрати тези предложения за решение до Министерсвото на здравеопазването и до Комисията по здравеопазване в Народното събрание. Също така ще търсим съдействие от парламентарно представените партии за приемането им и привеждането им в действие. 

Предложение