Освен подкрепа за жертвата, трябва да се работи и с насилника, проявил агресия. Това заявиха за БТА програмният директор на програма „Закрила на детето“ към УНИЦЕФ-България Дани Колева и психологът от центъра за застъпничество и подкрепа "Зона Закрила” в София Александър Степанов.
Ако ние подкрепим пострадало дете или жена, но те отново се върнат при насилника, ефектът няма да е добър. Затова са важни и консултациите с причинителя на агресия особено в случаите на домашно насилие, коментираха експертите.
За съжаление, хората, които проявяват насилие, назад в години също може да са претърпели травма, коментира Колева. В центровете „За Закрила“ има програми за справяне с емоциите, за контролиране на агресията, а експертите търсят и причините за насилие.
В момента работя по около 20 случая, от които 15 са свързани с деца. Имам случаи и за подкрепа на възрастни, извършили агресия, заяви Степанов.
Около шест месеца са необходими за решаването на всеки казус. Има случаи, които са много тежки и отнемат повече от година работа, посочи психологът.
По темата трябва да се говори без срам
Случаите, които минават през нас, наистина са много тежки, коментира Дани Колева, която от 2018 г. е в екипа на УНИЦЕФ.
Един от случаите, който никога няма да забравя, е на жена, толкова отчаяна от това, което преживява, че изскача от колата в движение. Замислих се колко трябва да си отчаян, за да рискуваш живота си по такъв начин, разказа Колева.
Давам си сметка, че трябва да променим начина, по който говорим за тази тема. Изисква се преодоляване на срама, че си жертва на насилие. Това е нещо, което се случва навсякъде по света, отбеляза още тя.
Колева разказа, че често пострадалите жени заявяват, че искат да осигурят на децата си стабилен дом.
За да получат децата им най-доброто, майките трябва да направят крачката да потърсят помощ. Такава помощ има и тя ще им даде не само закрила, но и крила да продължат напред живота си, увери Колева.
Закрилата на децата преминава през това да потърсиш помощ за себе си, подчерта също експертът.
Ако потърпевшият се обади на денонощните телефони в трите центъра в София, Монтана и Шумен, веднага ще бъде консултиран от екипа. Проучва се какво се е случило и каква подкрепа да бъде оказана – здравна, социална, психологическа и юридическа, каза Колева.
Според Степанов затвореният живот по време на пандемията от COVID-19 дава проявления сега и случаите на насилие са по-видими. Тъй като работи предимно с тийнейджъри, психологът има по-голям поглед върху агресията в училище. Той счита, че педагогическата система остава затворена и продължава да смята, че проблемите в училище се решават там. По думите на експерта обаче за агресията трябва да се говори открито и да обхване всички засегнати страни.
Имаме дейности по застъпничество – ако има случай на тормоз в училище, например, отиваме на място и работим с класа, отбеляза Степанов.
Психологът посочи два примера на поведение, които могат да говорят за насилие. В единия случай детето става по-затворено, отказва да ходи на училище или бяга от часове. То може да е в депресивно състояние и да е унило, каза експертът.
Другата симптоматика е свързана с по-изразена агресия - например, детето, което е било малтретирано, започва да се държи по-дръзко, да удря по-малките от него и др., добави още Степанов.
Днес в столичния хотел КООП от 10:00 ч. предстои кръгла маса на тема „Мерки за борбата с домашно насилие и насилие основано на пола в България“. На форума ще присъстват вицепремиерът и външен министър Мария Габриел, министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова, омбудсманът Диана Ковачева, експерти и представители на неправителствения сектор.
На сайта на УНИЦЕФ са публикувани телефонни номера за помощ при насилие:
Национална телефонна линия за деца: тел. 116 111 и тел. 112;
Държавна агенция за закрила на детето: тел. + 359 2 9339011;
"Зона ЗаKрила" в София, денонощно: 0876 69 22 80;
"Зона ЗаКрила" в Шумен, денонощно: 089 336 11 04;
"Зона ЗаКрила" в Монтана, денонощно: 089 701 13 47;
