След случая с нападнатото момиче в Стара Загора депутатите се мобилизираха да приемат текстове в Наказателния кодекс (НК), но дебатът не трябва да приключва дотук. Трябва да се продължи нататък със сериозна реформа, а мерките да обхванат семейната и образователната среда. Това заяви в интервю за БТА председателят на Икономическия и социален съвет (ИСС) и бивш министър на труда и социалната политика Зорница Русинова. Тя се надява общественият интерес да не спира, за да не се толерират повече подобни прояви на агресия. Русинова коментира решението на парламента да прекъсне лятната си ваканция, за да приеме на първо четене два законопроекта за промени в НК, с които се въвеждат завишени санкции за телесна повреда. На две четения в едно заседание беше приет и законопроект за промени в Закона за защита от домашно насилие.
Случаят в Стара Загора беше камъчето, което преобърна каруцата. Много са нещата, които оттук нататък могат да се направят, заяви още Русинова. Бившият социален министър подчерта нуждата от доверие към институциите, за да могат жертвите да потърсят закрила.
Във връзка с Международния ден на младежта на 12 август, събота, председателят на ИСС каза, че държавата трябва да осигурява възможности за развитие на уменията и професионалната квалификация.
Следва пълния текст на интервюто:
Смятате ли, че случаят с нападнатото момиче в Стара Загора даде тласък на истинска промяна?
Случаят в Стара Загора беше камъчето, което преобърна каруцата. Той даде възможност на голяма част от хората да говорят по-свободно по темата. След този случаи започнаха да излизат и други, които, за съжаление, разтърсват обществото.
Бързо се мобилизираха депутатите да приемат текстове в Наказателния кодекс, но дебатът не трябва да приключва дотук. Със сигурност, промените ще подобрят положението и ще допринесат за по-голяма справедливост – нещо, което обществото очаква. Трябва да се продължи нататък със сериозна реформа. Нужно е и да си дадем сметка, че ако ние, като нация, не се обединим срещу насилието и агресията, трудно ще можем да имаме напредък.
Общественият интерес трябва да продължи, за да не бъдат толерирани подобни случаи. Много са нещата, които могат да се направят. Те зависят от конкретни ангажименти, свързани и със Закона за защита от домашното насилие. Мерките срещу агресията трябва да започнат още от образователната система.
Може ли този случай да подтикне и други жени да споделят за такъв проблем?
Трябва да има призив към всички жени и деца, които са били обект на насилие, да имат смелостта и силата да осъзнаят, че ако не потърсят подкрепа, не могат сами да решат този проблем. Първото, което е важно, е да се изгради доверие към институциите. Обществото, от друга страна, трябва да подкрепя хората, които работят с жертвите, за да се види, че те си вършат работата адекватно. Това би дало увереност на пострадалите, че могат да им се доверят.
Начинът, чрез който можем да спрем насилието и агресията, е да работим в семейството и образователната система. Трябва да създадем система да не се допускат подобни случаи, да има справедливо наказание.
На 12 август отбелязваме Международния ден на младежта. В този контекст как ще коментирате възможностите на държавата да осигури професионалното развитие на младежите? ИСС представи свой анализ за развитието на уменията по време на кръгла маса в парламента преди месец.
Темата за уменията е изключително важна, защото България се върна на нивата на пазара на труда от преди ковид кризата с проблема с липса на кадри. Имаме обаче от другата страна млади хора, които не виждат перспектива да останат да работят в страната поради редица причини. Това беше една от причините Народното събрание (НС) да възложи на ИСС организиране на тази дискусия, за да се даде поле за сериозен разговор, който да маркира възможните решения. Този дебат беше началото на по-професионална дискусия от страна на законодателната и изпълнителната власт, с активното участие на ИСС като представител на организираното гражданско общество, работодатели, синдикати и неправителствени организации, научни среди. През години се вижда, че проблемът се разглежда секторно, в правомощията на едно или друго ведомство, липсва синергия, например част от политиките са в обхвата на Министерството на образованието и науката, където се готви стратегия за уменията, а други политики - в Министерството на труда и социалната политика.
Темата за уменията засяга цялата трансформация на обществото по отношение, например, на зеления и технологичния преход. Ако България не положи усилия бързо да настрои образователните си системи в подкрепа на уменията на децата и младежите, а и на работещите хора, за да бъдем адекватни на промените, голяма част от хората могат да останат извън пазара на труда и икономиката ни ще се задъхва от това, че няма достатъчно подготвени кадри.
Считам, че ИСС има сериозна роля с работата си с двете министерства и с НС, за да се изготви сериозен план какво трябва да се направи, започвайки от начално и средно образование. Видяхме ниските резултати на децата на външното оценяване и матурите. Така че, за да имаме добре подготвена работна сила и възможности за реализация, трябва да се започне от подготовката от най-ранна детска възраст по отношение на когнитивните умения, да се развиват идеи за кариерно ориентиране.
Не трябва да изключваме и реформата в системата за професионална подготовка на възрастните хора. В последните години има възможности за сериозни инвестиции от Европа за развитие на дигитални умения, например, но тези средства не постигат очаквания резултат.
Имахте среща с новия министър на труда и социалната политика Иванка Шалапатова, сред чиито приоритети е включването на неработещите и неактивни младежи в пазара на труда. По какъв начин този проблем влияе на икономиката ни?
Обнадеждаващо е, че има ангажимент в управленската програма на редовното правителство в частта за промяна на Закона за насърчаване на заетостта. Мерките трябва да са в синхрон с икономическото развитие на страната и с образователната система. Акцент трябва да се постави върху възможностите за стажуване, за ранно кариерно развитие. Това минава и през подкрепа на фирмите и предприятията за тяхното активно участие във формирането на съответните програми за професионална квалификация. Бизнесът и синдикатите трябва да са активни в този процес.
Споменахте зеления преход. Изостава ли страната ни във вземането на очакваните решения?
За съжаление, кризите през последните години повлияха за това. Политическата криза не даваше възможност за консистентна работа на изпълнителната и законодателната власт в тази посока. ИСС ще направи анализ по темата и ще даде оценка за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, както и на мерките по Фонда за справедлив преход. Вярвам, че един от сериозните приоритети на правителството през есента ще бъде и по отношение на завършването на документите за въвеждане и прилагане на европейското законодателство. Очаквам и по-добро разясняване за ефектите върху бизнеса и хората от зеления преход. Това върви с технологичната модернизация и дигитализация. България трябва да се възползва от европейските средства и да намери ползите си от този преход.
Пречеше ли и забавянето на приемането на редовен държавен бюджет на реализирането на съответните политики?
В последните няколко години разговорът за бюджета е изолиран от този за политики. Всъщност бюджетът на държавата е начинът, по който ще постигнем определени реформи или показатели на политики, които искаме да повлияят за по-добрия живот на хората. Разговорът за бюджета остана в полето на това дали трябва да има повече социални плащания, или капиталови инвестиции.
Част от анализаторите коментират, че в последните години държавата увеличава твърде много социалните плащания. Други смятат, че това е нормално и правилно, имайки предвид първо кризата с коронавируса, после войната в Украйна и последвалия скок на цените. Хората пък смятат, че повишението на помощите не може да се усети на фона на инфлацията. Какво смятате, че трябва да се промени в социалната система, за да се подобрят нещата така, че да има хем справедливо, хем заслужено социално подпомагане?
Закъснялото приемане на бюджета създаде страхове у хората дали част от социалните помощи няма да бъдат загубени. Социалните плащания трябва да гарантират, че хората в нужда ще получават адекватна подкрепа и закрила. Свикнали сме да има дебат за размера на минималната работна заплата, липсва обаче по-голямата целенасочена политика по отношение на повишаването на доходите.
Според Вас отсъства ли темата за демографската политика от дебата за управленските решения?
Някак си темата стои встрани. Както влизането в Шенген и еврозоната са приоритет, така трябва да започне да се работи и за решаването на демографската криза. Не си даваме сметка до каква степен негативните демографски тенденции оказват влияние върху пенсионната система и пазара на труда. Икономиката ни също се задъхва от липсата на хора в трудоспособна възраст.
Мерките трябва да са насочени към по-висока раждаемост. Те трябва да са в подкрепа на работещи родители, за да ги стимулират да имат повече деца. Нужно е да има и политика за задържането на младите хора в България.
Закъсняхме ли с членството в еврозоната?
Надявам се, че усилията, които бяха положени в последните месеци, ще продължат. Трябва да има сериозна информационна кампания, защото дебатът остана в плоскостта дали да има референдум за приемането на еврото, или не. Хората се интересуват какво ще стане с банковите кредити и с възнагражденията им при членство в еврозоната. Единственият начин да се спре с дезинформацията по темата е да има достатъчно отговори на въпросите на гражданите.
По отношение на това дали сме закъснели, смятам, че оттук нататък трябва да следим изпълнението на бюджета и нивата на инфлацията. Важна е и техническата подготовката на всички системи, за да може страната ни лесно да премине през процеса на смяна на валутите.
Какви инициативи да очакваме от ИСС?
През следващите месеци ще представим становище относно изготвянето през последните 10 години на макроикономическите и бюджетни процедури. Това ще бъде в помощ на изпълнителната и законодателната власт за средносрочните прогнози. Ще направим анализ и на начина, по който функционира системата за условия на труд, с фокус на безопасността на работещите. ИСС ще засегне и темата за гарантиране на достойния труд във веригите за доставки.
През есента ще излезем със становище за ролята на гражданския сектор по време на кризи, а през декември ще честваме 20 години от създаването на съвета.
/РИ/
news.modal.text
