site.btaДумата свобода никога не мога да заровя, казва днешният рожденик Андрей Слабаков

Думата свобода никога не мога да заровя, казва Андрей Слабаков. Той е роден на днешния 13 август през 1960 г. в София. Син е на големия български актьор Петър Слабаков (1923-2009), женен е за актрисата Ернестина Шинова.

Още като дете участва в редица известни кинопродукции, сред които „Таралежите се раждат без бодли“ (1971), „Четиримата от вагона“ (1979) и „Дами канят“ (1980), а по-късно и в лентите „Под игото“ (1990), „Хъшове“ (2009).

През 1984 г. завършва специалност „Кино и телевизионна режисура“ във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) „Кръстьо Сарафов“ (днес Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“, НАТФИЗ) в класа на Янко Янков. Дипломната му работа е игралният филм „Мечта“ (1985).

В периода 1985-1990 г. работи като асистент-режисьор и втори режисьор в студията за игрални филми „Бояна“. В този период създава сценариите за анимационните филми „Кифлата“ (1987) и „Бау-бум“ (1989). Режисьор е на новогодишното телевизионно предаване „Павета“ (1988).

ИТАЛИАНСКИ ПЕРИОД

От 1991 до 1995 г. работи в Италия за италианската национална обществена телевизия RAI. След период на адаптация, режисьорският талант на Андрей Слабаков е забелязан и му е даден шанс, който той оползотворява - негови са предаванията „История на комуникациите“, излъчвано по RAI 1, „Казано между нас“ и „Твоят ближен“ – по RAI 2. 

Режисьорският дебют на Андрей Слабаков е с късометражния филм с документален характер „Влак за морето“ (1990), който печели „Награда за филм“ на фестивала на късометражното кино в Париж, Франция, през 1990 г., а през 1991 г. продукцията е отличена и с „Награда за режисура“ от Международния кинофестивал в Лион, Франция. В България лентата е отличена с награда на Съюза на българските филмови дейци (1991) и на националния фестивал „Великата илюзия“ (1992).

Други документални филми на Андрей Слабаков са „Евреите в България“ (1995), „Али Мехмед - самотният поет и смисълът на живота“ (2000), „Импровизация“ (2001) и „Перловец“ - реката на живота“, за който през 2001 г. е награден за оригинално постижение в неигралното кино от 26-ия международен телевизионен фестивал „Златната ракла“ в Пловдив. През 2003 г. документалният му филм „Баща ми“ печели почетен диплом от 14-ия фестивал за българско документално и анимационно кино „Златен ритон“ в Пловдив. 

През 2009 г. е премиерата на документалния му филм „Джазта праста, или кои са българските ноти“, посветен на българския акордеонист и композитор Мартин Любенов. На 17-ия „Златен ритон“ лентата получава наградата на Съюза на българските филмови дейци, а през 2013 г. е отличена за най-добър филм на 16-ия Фестивал на документалното средиземноморско кино в Агополи, Италия.

През 2013 г. излиза и документалната му лента по повод 100-годишнината на любимия му футболен клуб – „100 години „Славия“.

ДЕБЮТ

Дебютният му игрален филм е „Вагнер“ (1998), представен с успех на международните кинофестивали в Манхайм, Германия и Солун, Гърция и на Фестивала на младото източноевропейско кино в Котбус, Германия. Слабаков е сценарист и продуцент на лентата.

През 1999 г., когато е премиерата за България, филмът печели признание на множество международни фестивали. Смята се, че за успеха допринася концепция - черно-бяло заснемане, музика на джазмена Антони Дончев по мотиви от произведения на Вагнер. Актьорският състав включва Ернестина Шинова – в главната роля, Наум Шопов, Христо Гърбов, Николай Урумов, Валентин Танев. През 2000 г. филмът продължава да печели похвали, както и награди. „Филмаутор“ отличава Екатерина Караиванова за филмова пластика, и Войчех Тодоров - за операторско майсторство.

През 1999 г. Андрей Слабаков е режисьор и сценарист на телевизионната новела „Вълците“, с участието на Петър Слабаков и Стефан Данаилов. През 2000 г. ръководи снимките на друга продукция от същия жанр - „Краят на 20-и век“, създадена по научнофантастичния разказ на Иван Вазов.

През лятото на 2005 г. снима втората си пълнометражна лента „Неутрална зона“. Режисьор и сценарист е на филмите „Ерудитъ“ (2005) и „Хиндемит“ (2008), награден със специалната награда на журито на 16-ия международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна. През 2009 г. е премиерата на игралния филм на режисьора „Прогноза“.

ЖИВОТ ИЗВЪН КИНОТО

Андрей Слабаков е успешен режисьор, сценарист, продуцент, водещ и участник в българския телевизионен ефир. Той е в основата на множество известни предавания с културен и развлекателен характер, сериали, късометражни образователни и документални продукции. Той е режисьор и на музикални видеоклипове, концертни спектакли, филми за концерти, както и на церемонии по награждаване. Автор е на книгите „Моите кошмари“ (2004), „Разклати преди употреба“ (2004), „Разклати след употреба“ (2010) и готварската книга със заглавие „Здравословно според Слабаков“ (2017). 

Негова е инициативата за прожекции на открито на български филми в различни населени места в страната „Пътуващо кино“ и проектът „Пристигащо кино“ за срещи на известни актьори с ученици от столични училища (2008).

През годините Андрей Слабаков продължава да се снима в различни български и чуждестранни кино продукции, които се снимат в България, жури е в различни конкурси.

Името на Андрей Слабаков е свързано и с активна обществена дейност. Участва в различни подписки, кампании и инициативи - за реформа във филмовата индустрия, по политически и екологични въпроси, както и в благотворителни каузи.

В началото на 2013 г. е сред учредителите на сдружението Национална асоциация на свободните (НАС), създадено с цел да защитава правата на пушачите срещу наложената пълна забрана за пушене на закрити обществени места.

На 2 юли 2019 г. Андрей Слабаков е избран за народен представител в Европейския парламент от партия ВМРО. До 2024 г. в рамките на мандата си, той е член на Комисията по култура и образование, а от 30 ноември 2022 г. е неин заместник-председател.

През януари 2024 г. по инициатива на Андрей Слабаков в НАТФИЗ е подредена фотографска изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на баща му Петър Слабаков. В рамките на откриването режисьорът заявява, че баща му е бил почтен човек с чувство за справедливост, както е възпитаван и той самият. Това, по думите му, е създало врагове и на двамата.

ПРИЗНАНИЕ

Андрей Слабаков е сред лауреатите на наградите за принос към българското изкуство и култура „Златно перо“ (1999) на „Класик ФМ Радио“ и галерия „Макта“.

Носител е на руската кино награда „Златен витяз“ за дебют с филма „Вагнер“ (1999).

Андрей Слабаков е носител на приза „Почетен ром“ на Каварна, която се присъжда на интелектуалци с принос за интеграцията на ромите в обществото.

/ДД

/СЗ/ДС/отдел „Справочна“/

ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ: БТА, ВИНФ, 27.12.1998 г.; 15.03.1999 г.; 19.05.1999 г.; 19.10.2000 г.; 06.10.2001 г.;08.11.2003 г.; 06.06.2008 г.; 04.09.2008 г.; 15.12.2008 г.; 10.03.2009 г.; 26.9.2009 г.; 25.09.2009 г.; 08.04.2010 г.; 12.12.2010 г.; 24.09.2013 г.; 21.03.2013 г.; 04.04.2013 г.; https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/596500-napravih-izlozhbata-za-bashta-mi-zashtoto-go-obichah-makar-da-ne-sam-mu-go-kaz; Енциклопедия „Българско кино“, Александър Янакиев, 2000 г., стр. 232; https://www.ciela.com/author/andrey-slabakov; https://epicenter.bg/article/archive/49179/11/34 в. „Преса“); https://www.europarl.europa.eu/meps/bg/197849/ANDREY_SLABAKOV/history/9; https://bnt.bg/bg/a/va-ltsite