"Хизбула" преценява внимателно ситуацията и особено последиците за Сирия и Ливан, преди да реши да се конфронтира с Израел, пише в. "Ахрам". Отговорът на въпроса кой контролира фронта на "Хизбула" е доста по-сложен от краткия отговор - Иран.
Виждането, че Иран контролира действията на ливанската шиитска групировка се основава на позицията на Ислямската република като водеща сила в т.нар. ос на съпротивата. Онези, които подчертават превъзходството на Иран смятат, че "Хизбула" в Ливан и "Хамас" в ивицата Газа действат като продължения на Техеран и обслужват неговите интереси.
След началото на операцията на "Хамас" "Потопът от Ал Акса" на 7 октомври "Хизбула" започна да изстрелва ракети от Ливан към Израел в знак на "солидарност с палестинската съпротива". Оттогава арабските, израелските и западните медии говорят за "втори фронт" в битката срещу Израел.
Съединените щати предупредиха враждебните към Израел сили да не се възползват от атаката. След военния отговор от страна на Тел Авив Иран заяви, че "съпротивата" няма да остане бездейна в случай на инвазия по суша в ивицата Газа. Засега обаче северният или втори фронт все още не е отворен.
Ливанският журналист Галал Хамдан припомня войната между "Хизбула" и Израел през 2006 година, когато загинаха около хиляда ливанци и тридесет израелци, десетки хиляди ливанци се преселиха от южните и централните части на страната, а инфраструктурата понесе тежки разрушения.
Настоящият конфликт вече е довел до разселването на хиляди ливанци, казва Хамдан. Групировката "Хизбула" не смее да се конфронтира директно с Израел след 2006 година въпреки натиска, на който е подложена.
Нито "Хизбула", нито Сирия искат нова конфронтация с Израел във времена, когато Сирия страда от най-значимата икономическа криза от години, според оценки на Световната банка. В същото време икономическият срив в Ливан сериозно влоши стандарта на средната класа, включително достъпа до храна, здравни грижи и образование.
Въвличането на "Хизбула" в проточилата се гражданска война в Сирия беше свързано с набирането на хиляди шиитски бойци, които да се сражават с такфирите - членове на екстремистски сунитски групировки, и с терористичната групировка "Ислямска държава". "Въпреки опита, добит от бойците на "Хизбула", и снабдяването с руски оръжия, сред ливанските шиити започнаха да се появяват признаци на недоволство", посочва Галал Хамдан.
От друга страна, подкрепата на шиитите в Ливан за участието на "Хизбула" в гражданската война в Сирия има икономически измерения. За голяма част от наетите бойци месечната заплата, която получават е реална възможност за препитание.
Според непотвърдени от независими източници данни по време на гражданския конфликт са били убити близо 10 000 бойци на "Хизбула". Ръководството на групировката внимателно ще прецени ситуацията преди пряка конфронтация с Израел, при която загиналите може да са двойно повече, отбелязва журналистът.
По време на управлението на бившия ливански президент Мишел Аун, който се радваше на подкрепата на "Хузбула", ливанското правителство проведе индиректни преговори с Израел с посредничеството на ООН за определяне на морската граница между двете държави. Главната цел беше да се осигури възможност Ливан да се възползва от находищата на природен газ в акваторията си.
"Изглежда малко вероятно правителства, свързани с "Хизбула" да поставят под заплаха постигнатия досега в това отношение напредък. Перспективата за приходи от петрол и газ има потенциала да промени динамиката на властта както в Сирия, така и в Ливан," обяснява Хамдан.
Според него Иран е склонен да отвори фронта на "Хизбула" срещу Израел, но шиитското население в Ливан и Сирия не е съгласно с такава възможност. "Това е един от редките случаи, когато интересите на Сирия и "Хизбула" са в противовес с тези на Иран, създавайки условия за съперничество."
"Ако "Хизбула" не се ангажира в конфликт с Израел, това ще е сигнал от Сирия и "Хизбула" за независимостта им от Техеран."
По време срещата на върха за мир в Близкия изток, която се проведе в Кайро, или чрез изявления на политическите си лидери Сирия не се присъедини към Египет и Йордания в отхвърлянето на възможността палестинският въпрос да бъде ликвидиран. "Позицията на Египет и Йордания отразява настояването от страна на арабските нации за запазване на палестинската кауза въпреки опитите на Иран и Турция да си я присвоят."
"Единственият оставащ член от съседните страни е Сирия и това е повратен момент, дълго чакан както от сирийци, така и от ливанци. Това може да определи съдбата не само на палестинската кауза, но и на двата народа," заключава Галал Хамдан.
/ВС/
news.modal.text
