Годишнини от две трагични събития се отбелязват в идните няколко дни. На 3 октомври 2013 г. плавателен съд с около 500 африкански мигранти, основно етиопци и еритрейци, потеглил два дни по-рано от Триполи в Либия, претърпя крушение край италианския остров Лампедуза. Загинаха 366 души, припомня френската телевизия "Франс 24". На 11 октомври 2013 г. плавателен съд с 480 мигранти, основно сирийски бежанци, потеглил предната вечер от либийския град Зуара, претърпя крушение между Малта и Лампедуза. Загинаха 268 души, от които 60 деца, припомня швейцарското издание "20 минют". Десет години по-късно плавателни съдове с мигранти продължават да прииждат към Европа, в частност към Италия, от бреговете на Северна Африка. И крушения продължават да се случват. На подобни кризи ЕС се опитва да намери общ отговор, особено след като в средата на септември само за два дни над 8500 мигранти пристигнаха с множество лодки на Лампедуза и претовариха италианската система за прием на мигранти. Тогава италианският премиер Джорджа Мелони заговори за европейска военноморска мисия в Средиземно море. А посетилата на 17 септември Лампедуза председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план в 10 точки за подпомагане на Италия да се справи с кризата.
Всички в ЕС са съгласни, че е нужен общ европейски отговор на феномена на незаконната миграция. Всички са съгласни и, че трябва да се търсят решения на причините, водещи до миграцията, в страните на произход на мигрантите, че е нужно сътрудничество с тези страни, както и партньорство със страните на транзит на мигрантите, така че потеглянията да бъдат възпрепятствани. Подобни изводи правят както страните на първа линия на миграционната вълна, като Италия, Испания или Гърция, така и страните, които традиционно са против общите решения на европейско ниво по миграционния въпрос, ако те предвиждат пренастаняване на мигранти от една еврочленка в друга, като Унгария и Полша. Никоя от страните членки на ЕС не иска да се превърне в нов остров Лампедуза, живеещ според ритъма на миграционните вълни. А като модел за справяне с миграционните потоци се сочи партньорското споразумение с Тунис - страна, през която транзитират мигранти от Субсахарска Африка на път за Европа. Договорът между ЕС и Тунис бе сключен през юли, като голяма роля за това партньорство изигра именно италианският премиер Мелони. Съгласно договорката Тунис ще получава европейски средства както за борбата с трафика на мигранти, така и за развитие в други области в замяна на усилията, които полага за спиране на потеглянето на трафикантските лодки с мигранти. Правозащитници обаче изразиха възражения към подобно партньорство заради политическата обстановка в Тунис, където властта от няколко години е съсредоточена в ръцете на президента Каис Сайед, заради състоянието на човешките права в тази страна като цяло и заради отношението към определени мигранти там. Резерви към това споразумение изразиха и европарламентаристи от левицата, възприемащи договора като преотстъпване на една обща европейска задача на един подизпълнител, възприеман като авторитарен, отбелязва Франс прес.
По миграционния въпрос всички еврочленки са съгласни, че ЕС се нуждае и от промяна на Дъблинските правила за предоставяне на убежище, съгласно които сега върху страните на първа миграционна линия тегне по-голямо бреме. По тази реформа се работи от няколко години. Реформата се нарича Нов пакт за миграцията и убежището и той включва няколко законодателни актове. Пактът бе представен от ЕК през септември 2020 г. Дискусиите по различните нормативни актове от пакта протичаха доста трудно. Но в крайна сметка по-повечето от тях Европейският парламент започна преговори със страните членки с цел тяхното финализиране. Един от нормативните актове обаче породи по-ожесточени дебати между страните членки, преди внасянето му в ЕП. Става дума за регламента, предназначен да организира европейския отговор в случай на масов прилив на мигранти в една страна членка или в няколко страни членки, подобно на прилива от времето на бежанската криза през 2015-2016 г., припомня Франс прес.
През юли преговорите между страните членки не доведоха до нужното мнозинство за приемането на регламента. Тогава Унгария, Полша, Австрия и Чехия гласуваха срещу него, а Германия, Словакия и Нидерландия се въздържаха да го подкрепят. Последва внасяне на промени в текста. А други страни членки и редица евродепутати се възмутиха, че нещата се протакат. За да подтикне страните членки да се разберат по въпроса, ЕП реши миналата седмица да преустанови временно преговорите, започнати със страните членки по два други регламента от пакта, целящи засилване на сигурността на външните европейски граници.
Миналия четвъртък, на 28 септември, спорният регламент за общ европейски отговор в случай на миграционна вълна бе предмет на дискусии на заседанието на министрите на вътрешните работи на 27-те, събрали се в Брюксел. На срещата Испанското председателство на Съвета на ЕС представи компромисен вариант на регламента. В резултат на това страните членки постигнаха принципно съгласие по текста. Германия, която през юли гласува "въздържал се" по тогавашната версия на документа, сега се обяви в подкрепа на консенсусната версия, представена от Испанското председателство. През юли Берлин възрази на предходната версия на текста под натиска на Зелените, влизащи в управляващата германска коалиция на канцлера Олаф Шолц, които настояваха в нормативния акт да има предвидена по-голяма защита за жените и децата мигранти.
След като Берлин в четвъртък подкрепи компромисния вариант на текста, Шолц се похвали с постигнат пробив по европейския миграционен пакт, а Испанското ротационно председателство заговори за неоспоримо мнозинство сред страните членки. Испанският министър на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка натовари посланиците на страните членки в Брюксел да одобрят официално този последен регламент от миграционния пакт. След което по него започват преговори между страните членки и ЕП, отбелязва Франс прес. Очаква се гласуването на ниво посланици да е днес, на 2 октомври. А в сряда, на 4 октомври, по време на сесията на ЕП ще бъде направен преглед на напредъка по общия европейски пакт и общата миграционна политика.
Спорният текст предвижда в случай на масиран и изключителен прилив на мигранти към страна членка или няколко страни членки на ЕС да се въведе режим, който да е по-малко защитаващ за кандидатите за убежище за разлика от обичайните процедури. Съгласно този режим се удължава продължителността на задържане на мигрант на външните граници на ЕС на до 40 седмици. Специалният режим предвижда и по-бързи и по-опростени процедури за разглеждане на молбите за предоставяне на убежище за по-голям брой мигранти (за всички, които идват от страни, в които досега на европейско ниво са били одобрени под 75 процента от молбите за предоставяне на убежище). Това ще позволи по-бързото връщане обратно на мигрантите, посочва Франс прес. Регламентът предвижда и бързо задействане на механизми за солидарност към страната членка или страните членки, сблъскващи се с масиран или извънреден приток на мигранти. Съгласно тези механизми мигрантите, пристигнали в тази страна или тези страни, ще бъдат пренастанявани в други страни членки, съгласили се да ги приемат. Онези страни, които отказват да приемат мигранти при задействане на този механизъм за пренастаняване, пък ще трябва да внесат в общ европейски фонд определена сума, с която да се подпомагат усилията в областта на миграцията, припомня Франс прес.
Спортният регламент от пакта включва и въпроса за инструментализиране на миграцията от трета страна или недържавен играч с цел дестабилизиране на страна членка или на ЕС, се отбелязва в проекта на нормативния акт, представен на сайта на неправителствената организация "Стейтуоч", следяща за състоянието на свободите в Европа.
Срещу тези механизми категорично още през юни надигнаха глас Унгария и Полша, които и сега се очаква да гласуват против регламента. Миналия четвъртък в Будапеща Гергей Гуяш, ръководител на кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан, заяви, че всичко, което ще постигне ЕС с новия пакт, е да се превърнат страните, разположени покрай Шенгенската граница, в острови Лампедуза, припомня Франс прес. В петък пък полският премиер Матеуш Моравецки каза, че Полша ще продължи да налага ветото си върху европейския пакт по миграцията. През юни по време на европейската среща на върха италианският премиер Мелони заяви, че разбира и уважава позицията на Унгария и Полша по темата. А лидерите на двете страни приветстваха нейните усилия за връщане на темата за миграцията сред водещите в европейския дневен ред. Но тези изявления не изгладиха разногласията по новия миграционен пакт.
Брюксел иска пактът да бъде приет ако е възможно преди европейските избори, насрочени за юни догодина, и дори по-рано, преди официалното начало на предизборната кампания за тях. По време на тази кампания темата за миграцията ще е сред водещите, както е и по време на всяка национална предизборна кампания в страна членка на ЕС. А с цел спечелване на повече електорална подкрепа, позициите на страните членки относно пакта може да се променят в негов ущърб. След евроизборите пък разпределението на силите може да е различно в ЕП и това пак да бъде в ущърб на пакта. В допълнение на всичко това Унгария и Полша ще бъдат ротационни председатели една след друга на Съвета на ЕС, съответно през втората половина на 2024 г. и първата половина на 2025 г. и следователно ще определят европейския дневен ред за общо една година, посочва Франс прес. Ако нещата с приемането на пакта се проточат след евроизборите, тези двама ротационни председатели, противници на пакта, могат да предизвикат нови спънки за него, дори и само като не го поставят начело в европейския дневен ред.
И докато Испанското председателство говореше за напредък по регламента, Рим изрази някои резерви по компромисния вариант на текста, дискутиран миналия четвъртък от вътрешните министри на 27-те, и поиска няколко дни отсрочка, за да проучи в детайли съдържанието му, отбелязват Франс прес и РАИ Нюз. Според италиански медии Рим е изразил възражения заради отстъпки, направени на Германия, които касаели неправителствените организации, спасяващи мигранти в морето, посочва Франс прес. Според РАИ Нюз има все още нещо неизгладено в текста и то е свързано с това, че настоящата версия на документа спасяването на мигранти от неправителствени организации е изключено от ситуациите на инструментализация на миграцията, извършвана от трета страна. Според запознати източници Рим е изразил възражения по този въпрос и сега има големи шансове Италия да гласува заедно с Полша и Унгария срещу регламента.
Точно докато се дискутираше въпросът с този нормативен акт в Брюксел, на 28 септември италианският вътрешен министър Антонио Таяни беше в Берлин, за да обсъди миграционния въпрос с колежката си Аналена Бербок. Там именно Таяни заяви, че сега в Средиземно море плават 7 кораба, управлявани от германски неправителствени организации и под германски флаг. "Новината за 7 кораба на неправителствени организации, плаващи под германски флаг, оправдава нашите опасения. Това съвпадение ли е? Какво стои зад това? Има ли тук предизборен интерес? Или интерес от друг тип?". После той допълни, че може би някой не иска да бъде постигнато съгласие, визирайки европейския регламент. Таяни добави, че никой в Италия не води война срещу неправителствените организации, но те не могат да са магнит за незаконните мигранти, които след като са получили шанса да бъдат спасени от тях, винаги са докарвани в Италия, защото тя е най-близо. "Неправителствените организации могат да спасяват хора в морето, но Италия не може да бъде превръщана в мястото, в което те докарват мигрантите, отчасти защото мигрантите не искат да идват в Италия, те искат да достигнат други европейски страни", заяви Таяни след срещата си с Бербок в Берлин и призова за намиране на европейско структурно решение на въпроса, посочват АНСА и Франс прес.
Берлин защитава работата на неправителствените организации, действащи в Средиземно море, и припомня, че те спасяват човешки животи. От една година правителството на Мелони пък отстоява идеята, че корабите на неправителствените организации само привличат мигрантите, потеглящи или изпратени от трафикантите на опасно плаване през морето с мисълта, че някои неправителствен кораб ще им се притече на помощ и после ще ги докара до италианските брегове. Такова виждане Мелони имаше и преди да дойде на власт.
Италия вече въведе разпоредби, ограничаващи работата на неправителствените организации, действащи в Средиземно море. Организациите трябва да информират италианските власти, ако са получили сигнал от бедстващ плавателен съд с мигранти и ако властите им разрешат намеса, то те трябва да извършат само една спасителна операция и да се отправят със спасените мигранти до пристанище, указано им от властите. Това ги лишава от възможност да спасяват мигранти от повече плавателни съдове. А указаните за акостиране пристанища са често пъти далеч от обичайната зона на действие на неправителствените организации. При нарушение на тези разпоредби са предвидени глоби до 50 000 евро, а в случай на рецидив корабите на неправителствените организации може да бъдат конфискувани. Пред критиките италианските власти казват, че са приели тези разпоредби, защото не може спасени мигранти да се трупат при некомфортни и нехуманни условия на борда на хуманитарните кораби, а трябва веднага да бъдат откарани на сушата, като тази суша не трябва да е обезателно Лампедуза или съседната Сицилия, за да се облекчи натискът върху местните центрове за прием на мигранти.
Раздразнението на Рим към неправителствените организации се засили още повече наскоро заради решение на Берлин относно финансиране на дейността им, припомнят световните агенции. Германското външно министерство съобщи на 22 септември, че между 400 000 и 800 000 евро ще бъдат отпуснати от Берлин на два проекта на неправителствени организации, свързани с мигранти, съгласно предварително одобрена от германския парламент програма, предаде Франс прес. Говорител на външното министерство посочи, че тази програма е била одобрена от Бундестага още преди време и Рим е бил информиран за нея. Но е било необходимо известно време, за да се реши кои неправителствени организации да получат финансиране. Заради това решение Мелони е адресирала на 23 септември писмо до германския канцлер Шолц. В него тя е заявила, че е научила с изумление, че германското правителство без координация с италианското правителство е решило да предостави средства на неправителствените организации, работещи в областта на грижите за незаконни мигранти на италианска територия или действащи в Средиземно море. В писмото Мелони е намекнала, че би било по-добре да се използва финансовата помощ в Германия, вместо в Италия. Тя отново е заявила, че неправителствените организации са магнит за мигрантите от Северна Африка и е добавила, че страните от ЕС, желаещи да помогнат на Италия, е по-добре да се фокусират върху структурни решения на миграционния феномен, по-специално като работят със страните на транзит на мигрантите с цел спиране на миграционните потоци.
Германските власти казват, че едва около 5 процента от пристигналите тази година над 133 000 мигранти на италианските брегове са спасени от германски неправителствени организации, а останалите 95 процента са докарвани там от италианската брегова охрана или италианските военноморски сили, посочват Франс прес и АНСА. Италианският министър на транспорта Матео Салвини, лидер на крайнодясната и антиимигратска партия "Лига", също изрази възмущение от решението на Берлин. А Андреа Крипа, заместник главен секретар на партията, заяви пред изданието "Афари италиани", че "германците се опитват да дестабилизират правителството като финансират неправителствените организации, които пълнят Италия с незаконни мигранти и водят до намаляване на подкрепата за управляващата дясна коалиция в Италия". "Преди 80 години германското правителство реши да нахлуе в други страни с оръжие, но нещата се развиха зле за него. Сега германците финансират инвазията на незаконни имигранти, за да дестабилизират правителствата, които социалдемократите не харесват. Ясно е, че германското правителство не иска десноцентристите да управляват Италия. Германците правят всичко възможно с надеждата да свалят италианското правителство", допълни Крипа. Възражения дойдоха и от италианския министър на отбраната Гуидо Крозето, представител на партията "Италиански братя" на Мелони. В интервю за в. "Стампа" той заяви на 23 септември, че германското решение поставя в трудно положение Италия. Крозето добави, че ако Германия иска да помогне, то тя трябва да го направи в борбата с трафикантите на мигранти.
Всичко това показва, че Рим има повод за размисъл относно решението в компромисния вариант на гореспоменатия регламент от пакта за миграцията да бъдат изключени неправителствените организации от онези ситуации на инструментализация на миграцията, които биха задействали механизмите за подпомагане на страна членка, изпаднала в ситуация на масиран или извънреден приток на мигранти, посочва РАИ Нюз.
Любопитно е, че в този спор между Рим и Берлин се включиха и един виден германски политики и един американски милиардер. Германецът Манфред Вебер, лидер на Европейската народна партия, застана на страната на Рим и разкритикува решението на Берлин относно средствата за неправителствените организации, съобщава РАИ Нюз. "Едностранните действия на германските неправителствени организации не помагат за постигане на съгласие относно мигрантите", заяви освен това той. Не бива да се забравя обаче, че това мнение идва от политик, който е от противниковия лагер на лагера на Шолц и който е от лагера на Таяни, който пък е част от управляващата коалиция на Мелони, посочва италианската медия.
Милиардерът, включил се в полемиката, пък беше Илон Мъск, предадоха световните агенции. В акаунта си в собствената си социална мрежа "Екс" Мъск претуитна съобщение, публикувано в акаунт, наречен "Радио Дженоа". В съобщението се казва, че сега 8 германски неправителствени организации събират незаконни мигранти в Средиземно море, за да ги разтоварят в Италия и че те са субсидирани от германското правителство. "Нека се надяваме, че "Алтернатива за Германия" ще спечели изборите, за да сложи край на това европейско самоубийство", пишеше още в текста, претуитван от Мъск. Към него имаше и видео на мигранти и германски неправителствени служители на лодка. Претуитвайки всичко това в акаунта си, Мъск написа: "Знае ли за това германската общественост" и после изрази съмнение, че германската общественост подкрепя действията на неправителствените организации, спасяващи мигранти от негодни плавателни съдове в Средиземно море. Мъск заяви, че това, че германските неправителствени кораби откарват мигрантите до Италия е със сигурност нарушение на суверенитета на тази страна. "Значи в действителност вие се гордеете от това. Интересно", заяви Мъск и добави, че подобни спасителни операции пораждат усещане за нашествие. В отговор на тази намеса германското външно министерство каза, че германската общественост знае за спасяването на мигранти от неправителствените организации, предадоха световните агенции. Не бива да се забравя, че преди няколко месеца Мъск имаше среща с Мелони в Рим, на която двамата са обсъждали възможности за инвестиции в Италия, а също и други въпроси, съобщи тогава АНСА.
Една от неправителствените организации, получаващи германско финансиране, е "Ес О Ес Хюманити". Тя ще получава 790 000 евро, предаде АНСА. Отделно пък католическата организация "Общност Сант'Еджидио", съобщи на 22 септември, че е сключила ново споразумение с Берлин за финансиране на дейности в Италия полза на мигрантите, предаде АНСА. Общността е един от основателите на хуманитарните коридори - инициатива, задействана след крушенията от 3 и 11 октомври 2013 г., за да осигури безопасни пътища до Европа за бежанците. Досега 6500 бежанци са докарани в Европа през тези коридори, отбелязва АНСА.
Това не е между впрочем единственият спор между Рим и Берлин относно миграцията. Берлин разкритикува Рим, че не прилага Дъблинските правила и не приема мигранти, на които в други страни е отказано убежище и които първо са влезли в ЕС през Италия, а после са отишли до друга членка да кандидатстват за убежище. Съгласно Дъблинските правила Рим трябва да се съгласи тези мигранти да бъдат върнати в Италия. Но Рим казва, че центровете й за прием на такива мигранти са претъпкани и отказва временно да прилага правилата. А в отговор Берлин отказа да прилага временния механизъм за доброволна солидарност, договорен миналата година и целящ пренастаняване на мигранти от страна на първа миграционна линия към други страни членки.
Темата за миграцията и различията между Рим и Берлин белязаха и срещата на върха на деветте страни от формата МЕД 9, състояла се на 29 септември в Малта, отбелязват Франс прес, "Фигаро", "РАИ нюз" и АНСА. Във формата участват страните от южната част на ЕС, а именно Италия, Франция, Испания, Малта, Кипър, Гърция, Португалия плюс Хърватия и Словения. Повечето от тях са на брега на Средиземно море и на първа линия на миграцията (Италия, Гърция, Малта, Испания и Кипър). Франция пък, заедно с Германия, която не е част от формата, е страна на вторични миграционни движения. Тоест натам се стремят да се насочват мигрантите, влезли първо в страните като Италия или Гърция.
На срещата на върха на МЕД 9 страните от групата съгласуваха позициите си по миграционния въпрос. А преди началото й се проведе тристранна среща между Мелони, френския президент Еманюел Макрон и председателката на ЕК Фон дер Лайен, също поканена в Малта. Официално бе обявено, че срещата им ще е посветена на прилагането на плана в 10 точки, предложен от Брюксел в средата на септември. Но се предполага, че на срещата в тристранен формат е била засегната и темата за конфронтацията между Рим и Берлин.
В последно време Париж чрез гласа на Макрон, но също и на вътрешния министър Жерал Дарманен и на външния министър Катрин Колона, изразява солидарност с Италия по миграционното досие и говори за общо европейско решение на миграционния въпрос. Миграционната тема бе обсъдена и по време на поредната двустранна среща на Макрон и Мелони, състояла се в офиса на Мелони в Рим на 26 септември, където Макрон беше дошъл за държавното погребение на бившия президент на Италия Джорджо Наполитано. На погребението присъства и германският президент Франк-Валтер Щайнмайер, за когото това бе втора визита в Италия в рамките на една седмица. При първата, на остров Сицилия, той се срещна с италианския си колега Серджо Матарела и двамата говориха за миграцията, като тогава Матарела подчерта, че Дъблинските договорености, на които Берлин държи, са отживелица. По време на втората визита на Щайнмайер в Италия двустранна среща между него и Мелони, подобна на тази, която тя имаше с Макрон, нямаше. На 24 септември и интервю за френски медии Макрон открито протегна ръка на Италия по миграционния въпрос, в отговор на което Мелони заяви, че приема с голям интерес тази протегната ръка, отбелязват АНСА и Франс прес. По време на визита в Париж на 25 септември Таяни заяви, че Италия приветства френската солидарност.
След срещата на върха на МЕД 9 в Малта страните от групата в обща декларация призоваха за единен и структурен отговор на миграционната криза. Призивът е сходен с този, отправян от Италия пред действията на Германия. "Ако няма структурно решение, всеки ще бъде засегнат от този проблем", заяви Мелони след края на срещата в Малта и разкритикува остро заслепението на онези, които си мислят, че могат да се справят с това предизвикателство с национални отговори, визирайки негласно Берлин. "Изключителната ситуация ни призовава напълно ясно към единен европейски отговор и ни кара, всички, да проявим солидарност с Италия", заяви след срещата на МЕД 9 Макрон, заемайки страната на Мелони.
Допреди година Рим и Париж спореха относно националните отговори на миграционния въпрос, когато Рим отказа да приеме кораб на хуманитарна организация с мигранти и накрая Париж бе принуден да го приеме на френска територия. В миналото Париж критикуваше решението на италианските власти да затворят италиански пристанища за корабите на неправителствени организации, наложено от тогавашния италиански вътрешен министър Салвини, който сега е водеща фигура в кабинета на Мелони и който продължава да настоява за подобни едностранни радикални действия. Но Макрон дефинира подобни призиви като националистически и опростени отговори на някои хора в италианското правителство и смята, че самата Мелони вече е променила позицията си, като настоява за единен европейски отговор далеч от националистическите подходи. Макрон допълва, че Италия изпълнява отговорностите си, произтичащи от миграционните въпроси.
В заключителната декларация от срещата на МЕД 9 лидерите на деветте страни повториха и необходимостта от значително увеличаване на усилията на ЕС за сътрудничество със страните на произход и транзит на мигрантите - една позиция, бранена от Мелони и от Макрон. А домакинът на срещата, премиерът на Малта Робърт Абела заговори за солидни и глобални партньорства с всички "наши партньори от южната част на Средиземно море", по модела на това с Тунис, посочва Франс прес.
На пресконференция след срещата Мелони пък заяви, че неправителствените организации, спасяващи мигранти в Средиземно море, трябва да ги докарват в страните, под чийто флаг плават техните кораби, в частност в Германия, ако не бъде постигнат по-добър компромис на европейско ниво относно статута на тези организации, отбелязва "Фигаро". Мелони допълни, че това предложение е било представено именно на срещата на вътрешните министри на 27-те на 29 септември. Според информации в италиански медии то е било отхвърлено тогава.
Пак на пресконференцията си в Малта Мелони заяви, че човек не може да си играе на солидарност, използвайки границите на други страни, допълва "Фигаро". Това отново бе индиректна критика към Берлин и германските неправителствени организации. "Онзи, който си мисли, че проблемът с мигрантите може да бъде затворен в пределите на една европейска страна, се заблуждава много. Без структурни отговори първо ще бъдат претоварени с това бреме страните на първа линия, а после всички останали", предупреди италианският премиер. Мелони добави, че на миграцията трябва да се дадат сериозни отговори и на първо място е този, че в Европа не може да се влиза незаконно и че не трафикантите са тези, които решават кой да дойде на континента, допълва РАИ Нюз. Пътят, който трябва да се следва е безпощадна война срещу трафикантите на мигранти и търсене на решения на проблемите в основата на миграцията, което налага да се дадат и отговори на Африка, която е във все по-трудно положение, посочи още Мелони. В последно време на няколко пъти, в това число и пред Общото събрание на ООН, италианският премиер заяви, че редица фактори в Африка - преврати, природни бедствия, хранителна несигурност, бедност биха могли да накарат милиони хора там да поемат по пътя на мигрантите, за да търсят по-добро бъдеще в Европа.
Иначе по миграционната тема на 28 септември Наградата за праведен живот, известна и като алтернативна Нобелова награда, бе присъдена на четирима лауреати, сред които неправителствената организация "Ес о Ес Меедитеране", която е основана от германския капитан от търговския флот Клаус Фогел и от френската активистка Софи Бо през 2015 г. и оттогава е спасила близо 39 000 мигранти в морето, припомня ДПА.
В същия ден УНИЦЕФ заяви, че между януари и средата на септември 11 600 непридружавани непълнолетни са опитали да стигнат до Италия през Средиземно море, което е с 60 процента повече спрямо същия период на миналата година, когато те са били 7200. Между юни и август най-малко 990 мигранти са загинали в крушения в Средиземно море, което е три пъти повече спрямо 334-те мигранти удавили се през същия период на 2022 г., допълва УНИЦЕФ. Вчера неправителствената организация „Сейв дъ чилдрен“ съобщи, че от 2014 г. досега над 28 000 души са намерили смъртта си или са изчезнали в Средиземно море. От тях 1143 са били деца. Само през настоящата година загиналите или изчезнали в Средиземно море непълнолетни са над 100, допълва организацията, цитирана от Скай Ти Джи 24. От 2014 г. в Италия през Средиземно море са пристигнали над 112 000 непридружавани непълнолетни мигранти, посочва още организацията. А по време на заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на миграцията в Средиземно море и състояло се на 28 септември, върховният комисариат на ООН за бежанците съобщи, че над 2500 мигранти са умрели или се водят за изчезнали в периода 1 януари - 24 септември в Средиземно море, което е с 50 процента повече спрямо миналата година за същия период.
Италия пък обяви миналата сряда, на 27 септември, нови мерки във връзка с незаконната миграция. Непридружаваните непълнолетни на над 16 години ще могат да бъдат настанявани в центрове за пълнолетни мигранти в продължение на максимум 90 дни. Освен това ще бъдат правени медицински тестове и антропометрични измервания, за да се установи истинската възраст на мигрантите, които пристигат сами в Италия и казват, че са непълнолетни, за да избегнат депортация. Тези мерки породиха полемика. Както породи и полемика мярката от 22 септември, според която незаконни мигранти, пристигащи от така наречените сигурни страни или опитали се да избегнат граничния контрол, ще плащат гаранция в Италия от близо 5000 евро, за да не бъдат настанявани в център за задържане на мигранти, докато се разглежда тяхната молба за убежище. Средствата ще са за настаняване и за прехрана, а също и за експулсиране на мигранта в случай на отказано убежище. Ако мигрантът напусне незаконно италианска територия, гаранцията остава в хазната на Италия. Правозащитници и представители на италианската опозиция нарекоха това откуп, който властите искат от мигрантите заради това, че не са се удавили в Средиземно море.
/ГГ/
news.modal.text
