ОБЗОР

site.btaНезаконната миграция - гореща тема в киното и в реалния живот

Незаконната миграция - гореща тема в киното и в реалния живот
Незаконната миграция - гореща тема в киното и в реалния живот
Актьорите Сейду Сар и Мустафа Фал и режисьорът Матео Гароне по време на Венецианския кинофестивал, където представиха филма: "Аз, капитанът", посветен на темата за миграцията от Африка към Европа,снимка: АП,

Киното като живота

Когато преди седмица на Венецианския кинофестивал бяха раздадени наградите, на мнозина направи впечатление, че сред наградените доминираха два филма за миграцията, представени в официалната селекция.  „Сребърен лъв” за режисура отиде при италианския режисьор Матео Гароне за работата му по италианско-белгийската продукция „Аз, капитанът”. Специалната награда на журито бе присъдена на „Зелената гора”, коопродукция между Полша, Чехия, Белгия и Франция, режисирана от полската режисьорка Агнешка Холанд. Наградата „Марчело Мастрояни” за изгряваща филмова звезда отиде при 17-годишния сенегалец Сейду Сар, изпълнил една от двете водещи роли във филма на Гароне. 

Гореспоменатите две продукции фокусират вниманието си върху миграцията и върху Европа, затваряща се все повече за мигрантите и превръщаща се в непревземаема крепост, отбелязва Франс прес. Темата за миграцията към Европа е доста наболяла в последно време предвид засиления миграционен натиск по няколко направления към ЕС тази година, главно по централносредиземноморския миграционен път, от бреговете на Тунис и Либия за Италия.   

При представянето на филма „Аз, капитанът” на Венецианската мостра режисьорът Матео Гароне заяви: „От години виждаме плавателните съдове с мигранти, които идват през Средиземно море. Понякога хората в тях са спасявани. Понякога, не. С времето човек свиква да гледа на тези хора като на цифри и забравя, че зад всеки човек има цял един свят, семейства, мечти, желания”.

В продукцията режисьорът преобръща перспективата и насочва обектива от Африка към Европа, за да може зрителят да види бленувания континент през погледа на африканския мигрант с неговите желания и амбиции. Филмът разказва за пътя на младите африкански мигранти към Европа, за трудностите, с които те се сблъскват през това пътуване, отвеждащо ги в пустинята, в либийските затвори, в ръцете на безскрупулни трафиканти и на жестоки милиции и накрая в опасните води на Средиземно море. За създаването на филма Гароне се е  документирал много подробно, изслушал е разкази на мигранти, преминали вече по този път. Сред тези мигранти е и Мамаду Куаси, мигрант от Кот Д’Ивоар, който е предприел рискованото пътуване преди около 15 години, а днес живее в италианския град Казерта и е културен медиатор между властите и новопристигналите в Италия мигранти, отбелязва Си Ен Ен. Голяма част от неговата лична история е заложена във филма на Гароне, на който Куаси е консултант. Резултатът е разказ за двама сенегалски тийнейджъри и братовчеди Сейду и Муса, които решават да напуснат семействата си, за да опитат късмета си в Европа. Те не бягат от война или от бедствие, близките им ги обичат, но за двете момчета  Европа е онази обетована земя,  която би ги посрещнала с отворени обятия и би им позволила да реализират мечтите си, да станат актьори, музиканти, спортисти, или просто да имат по-добър живот. 

След като търси в Италия и Франция актьори, които да изиграят двете водещи роли във филма му, Гароне отива в сенегалската столица Дакар и избира непрофесионалисти. Това са две момчета, съответно на 17 и 18 години, без никакъв опит в киното. Имената им са Сейду Сар и Мустафа „Муса” Фал и техните герои във филма носят, по желание на Гароне, същите имена. Двамата млади актьори са много подобни на героите, в които се превъплъщават. Сейду иска да бъде актьор и модел. Мустафа иска да бъде музикант. Двамата са запалени и по футбола. И ако не бяха дошли в Италия, за да участват филм и да бъдат връхлетени от внезапната слава, Сейду Сар и Мустафа Фал сигурно също биха тръгнали един ден на опасно пътуване от Африка към Европа с трафикантска лодка, вярвайки, че в Европа ще осъществят мечтите си.  „Прекосяването на морето  не е най-добрият вариант, но наистина трябва да се поеме този риск, ако човек иска да постигне мечтите си и може би да има по-добър живот, предвид това че няма шанс за легално пътуване до там”, казва Мустафа Фал пред Ройтерс.

Младите актьори Сейду и Мустафа и по време на снимките на продукцията на Гароне, и сега живеят при майката на режисьора във Фреджене в Италия, припомня изданието „Ел”. В интервю за него Сейду и Мустафа разказват, че техните семейства се гордеят с тях. Сейду споделя, че е подарил хонорара от снимките на филма на близките си, а Мустафа, че е купил с него земя, за да построи къща на семейството си. Разказват, че биха искали да опитат късмета си и в САЩ. Сейду споделя, че страдал от наследствено заболяване, заради което майка му вече е сляпа, но след снимките във филма на Гароне той се оперирал и е спасил собственото си зрение, допълва изданието „Спетаколо италиано”.  Съдбата на двамата актьори от филма на Гароне може да бъде възприемана като парадигма на онова, което тласка много от мигрантите от Африка да потеглят към Европа.

Но освен една лична мигрантска история филмът на Гароне повдига въпроса и за отговорността на европейците по миграционния въпрос.  По тази тема европейците предпочитат да възлагат образно казано на подизпълнители част от миграционната си политика, да сключват споразумения със страни като Тунис или Либия, или пък с Турция, да им прехвърлят топката и да разчитат на тях, че те ще възпират потеглянията на мигрантите към ЕС в замяна на финанова подкрепа, пише Франс прес.

При представянето на филма си „Зелената граница” във Венеция полската режисьорка Агнешка Холанд пък призова европейците да престанат да си крият главата в пясъка пред случващото се по техните граници. Филмът на Холанд, който е черно-бял, преплита съдбите на полски граничари, полски активисти, опитващи се да помогнат на мигрантите, и на мигранти, дошли от Сирия, Афганистан и Африка, заклещени в ничията гориста зона между Полша и Беларус през 2021 г., превърнали се в пионки на една неразбираема за тях дипломатическа игра. Според Холанд Европа се превръща в нещо като крепост. Тя припомня, че от 2014 г., когато се разрази миграционната криза, около 66 000 мигранти са умрели в опит да достигнат до европейската територия. „Ситуацията, която аз описвам в моя филм, продължава и днес, хората се крият все още в гората, лишени от достойнство, от човешки права, от сигурност и някои от тях ще умрат тук в Европа не защото ние нямаме средствата да им помогнем, а защото ние не искаме да го направим”, казва Холанд. 

И естествено с филма си, който критикува това положение, тя си навлече гнева на много полски управници, отстояващи антиимиграционния курс. Полският министър на правосъдието Збигнев Жобро сравни филма с пропагандните продукции от времето на Третия райх, в които германците са обрисували поляците като бандити и убийци. Вътрешният министър Мариуш Камински определи филма като брутална атака срещу полските униформени служители, които защитават не само Полша, но й Европа, визирайки полската гранична охрана. Синдикат на граничната охрана на Полша пък  определи филма като скандален, антиполски, възхваляващ патологичния феномен на незаконната имиграция и оклеветяващ поляците, които патрулират по полско-бералуската граница, представяйки ги като бездушни кучета-пазачи на един потиснически режим. Според Холанд обаче критичните правителствени коментари срещу филма й отразяват страха на полските управляващи от това, че тя ги е представила правдиво в него.  При получаване на специалната награда на журито на Венецианската мостра режисьорката заяви, че я посвещава на активистите, които помагат на мигрантите, от Полша до Лампедуза.

Живот като на кино (но в отрицателния смисъл на израза)

Темата за миграцията, доминираща в няколко филма на Венецианската мостра, се очертава да бъде дискутирана в кулоарите и на Общополитическите дебати на годишната сесия на Общото събрание на ООН, започващи на 19 септември.

Миграционният въпрос е преди всичко горещ проблем в Европа, най-вече в Италия. Почти 114 300 мигранти пристигнаха с разнородни плавателни съдове в тази страна от началото на годината до края на август след рисково плаване през Средиземно море, съобщи в четвъртък европейската агенция за охрана на границите Фронтекс, предаде Франс прес. За сравнение миналата година за същия период броят на незаконните мигранти, дошли по този начин в Италия, беше 61 870, припомня Ройтерс. Според италианските власти пък от началото на годината 126 000 незаконни мигранти са дошли по море в Италия спрямо 66 000 през същия период на 2022 г., допълва Франс прес. Според данни на Световната организация по миграциите 2066  мигранти са се удавили от началото на годината досега в Средиземно море при опит да достигнат европейския бряг, добавя Ройтерс. Колко незаконни мигранти са умрели в ръцете на жестоките либийски милиции, никой не знае. Колко мигранти са умрели в пустинята при опит да стигнат до африканското крайбрежие на Средиземно море, също никой не знае. Основно мигрантите, озовали се в Италия, потеглят от Тунис или от Либия и са предимно от Кот Д’Ивоар, Египет, Гвинея, Сенегал, Тунис. 

През изминалата  седмица на италианските брегове пристигнаха 11 000 мигранти, като от тях над 8500 се озоваха на малкия остров Лампедуза, който е изкушаващо близо до бреговете на Северна Африка, на по-малко от 150 километра от бреговете на Тунис, отбеляза на 15 септември Франс прес. На Лампедуза има център за мигранти, но с капацитет от едва 400 места. Островчето е пренаселено с мигранти, те са повече от самото му население. В петък властите започнаха да ги прехвърлят оттам към остров Сицилия и континентална Италия. Същевременно Рим отправи призив към европейските си партньори да се мобилизират, за да помогнат на Италия да се справи с миграционното бреме. Премиерката Джорджа Мелони отправи искане за общи европейски действия, ако се наложи и за обща европейска военноморска мисия за блокиране на потеглянията на плавателни съдове с мигранти през Средиземно море. Мелони покани в петък и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да посети Лампедуза, за да види лично какво се случва там. Брюксел вече изпрати технически екип от 15 души на острова. Мелони поиска и от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел да включи миграционната тема в дневния ред на следващата европейска среща на върха през октомври. В четвъртък говорителка на ЕК каза, че на Италия са отпуснати 14 милиона евро от европейските фондове, за да се справи с миграционната вълна. Правителството на Мелони пък отпусна неотдавна 45 милиона евро на властите на остров Лампедуза за управление на миграционната ситуация там.

Заради миграционните потоци Италия въведе през април извънредно положение. То позволява на италианското правителство да приема много разпоредби, свързани с миграцията, заобикаляйки временно тромавия процес на парламентарните дебати. Властите също така имат възможността и по-бързо да репатрират онези мигранти, които нямат право да останат в Италия. Освен това още в края на февруари след голяма трагедия с корабче с мигранти край бреговете на Калабрия, при което загинаха над 90 души, италианският парламент  прие нормативен акт за спасителните операции, извършвани от неправителствени организации в италианската зона на действие на Средиземно море. Според него кораб на неправителствена организация, спасил мигранти, е задължен веднага да информира италианските власти. Те му посочват на кое пристанище да акостира. През това време корабът не може да спасява други мигранти, които да се трупат на борда му. Глобите за нарушители са между 10 000 и 50 000 евро. При повторно нарушение корабите може да бъдат конфискувани. Неправителствените организации упрекват Рим, че по този начин им пречи да си вършат работата, защото докато отиват до посоченото им пристанище, те не могат да се притекат на помощ на други бедстващи мигранти. Освен това много често посоченото от италианските власти пристанище, на което да акостират корабите, е по-далеч от обичайната им зона на действие на неправителствените организации, за което те отново упрекват Рим. Според управляващите неправителствените организации са магнит за трафикантите, които пращат мигранти в морето, защото знаят, че някои ще ги спаси. Но в повечето случаи мигрантите се добират до италианските брегове или сами в претъпкани лодки, или пък биват спасявани от италианската брегова охрана. 

Италианските власти приеха и нормативен акт, който наказва с до 30 години затвор онези, които причиняват смърт или сериозни травми чрез трафик на хора. Властите създават и система от квоти за издаване на разрешителни за работа, които позволяват легална миграция, но те са резервирани за страни, които сътрудничат с Италия в разубеждаването на техните граждани да не идват на италианска територия незаконно, припомня АНСА. 

Италианският премиер освен това подготвя и план за равнопоставено сътрудничество с Африка, което в крайна сметка ще предостави правото на жителите на този континент да не мигрират, тоест ще подобри условията там, така че те да не искат да напускат родните си места. Планът се очаква да бъде представен през октомври, като вероятно за него Италия ще разчита на международна подкрепа. 

В положението на Италия, която е на първа линия на миграционните потоци, са и Гърция, Малта, Кипър, Испания, които също са на първа линия.

От другата страна на Средиземно море икономическата криза, която преживява Тунис, съсредоточаването на властта в ръцете на президента Каис Сайед, заглушаването на гласа на опозицията, риториката на Сайед срещу мигрантите от Субсахарска Африка, които, ако останат на тунизийска територия, според него, ще променят демографския състав на тунизийското общество, откарването на субсахарски мигранти от тунизийските градове в непригодни за обитаване райони по границата на Тунис с Либия или Алжир, изгонването на субсахарски мигранти от жилищата им или от работните им места, тормозът, на който те са подлагани от силите на реда, са все фактори, които наливат масло в огъня на миграционния поток от Тунис за Европа, в частност за Италия. 

През юли ЕС договори партньорство с Тунис по миграционния въпрос, което предвижда отпускането на 105 милиона евро на Тунис за борба с незаконната миграция. От тях 15 милиона ще са предназначени за финансиране на доброволното връщане от Тунис на 6000 мигранти от Субсахарска Африка в техните страни на произход. Партньорството предвижда и инвестиции в икономиката, зеления преход и образованието на Тунис. Парите, според Рим, обаче още не са преведени на африканската страна. ЕК казва, че работи по прилагане на споразумението. Вчера властите на Тунис проведоха по разпореждане на президента Сайед голяма операция срещу незаконната миграция, за да покажат, че изпълняват своите задължения по договорката с ЕС. За постигането й до голяма степен усилия положи именно италианската премиерка. Сега пак Рим играе и водеща роля в усилията за деблокиране на преговорите между Тунис и Международния валутен фонд за отпускане на заем в размер на 2 милиарда долара за облекчаване на кризата в Тунис. 

Пак от другата страна на Средиземно море в Либия продължаващият политически хаос, а сега и катастрофалните наводнения, причинени от бурята „Даниел”, отнели живота на хиляди хора, също са фактори са засилена миграция оттам към Европа през Средиземно море. Либия е и път на мигранти, идващи от други части на Африка или от Близкия изток. Смята се, че сега в страната има над 600 000 незаконни мигранти, които са подлагани на сериозни нарушения на човешките права и дори стават жертва на модерно робство и сексуална експлоатация. ЕС сътрудничи с либийската брегова охрана и й доставя оборудване и плавателни съдове, както и друга помощ. Според Брюксел това сътрудничество спасява живота на мигрантите, но според неправителствени организации това ги обрича на нехуманно отношение в Либия, където те са връщани, след като бъдат заловени в Средиземно море от либийската брегова охрана. Активисти съобщават и за инциденти между кораби на хуманитарните организации и плавателни съдове на либийската брегова охрана, при които бреговата охрана стреля нарочно във въздуха, за да разубеди неправителствените организации да спасяват бедстващи мигранти в морето. 

Ако погледнем Африка като цяло, настоящата ситуация там обостря миграционната вълна. Както предупреди в петък италианската премиерка Мелони, в Африка, по-специално в Сахел, съществуващите отколешни проблеми се съчетават с преврати, природни катаклизми, зърнена криза и джихадизъм и всичко това би могло да накара десетки милиони хора да поискат да напуснат страните си в търсене на по-добро бъдеще в Европа, но е очевидно, че Европа не може да приеме такава огромна маса от хора. 

Ако се върнем на европейската страна на Средиземно море, Франция привлича френскоговорящите мигранти от Африка, които прекосяват Италия, за да стигнат до френска територия и създават феномена на така наречената вторична миграция. Темата за борбата с незаконната миграция винаги е била сред централните във вътрешнополитическия дебат във Франция.  Правителството подготвя и законодателство относно миграцията, но след полемиките, породени от закона за пенсионната реформа, то все още не е внесено за дебатиране по същество в парламента. Френските власти искат твърди мерки за борба с незаконната миграция, които да улеснят експулсирането на мигрантите, извършили престъпления на френска територия.  Но същевременно властите искат да узаконят онези незаконни мигранти, заети в отрасли, в които има недостиг на работна ръка.  Смята се, че сега във Франция има около 600 000 работници имигранти, пребиваващи незаконно, посочва Франс прес. 

Франция, чрез гласовете на президента Еманюел Макрон, външната министърка Катрин Колона и вътрешния министър Жералд Дарманен, сега изразява солидарност с Италия и казва, че Италия не може да бъде оставяна сама в този момент, но същевременно Франция напомня и за европейската солидарност, говори за отговорност на целия ЕС, за разпределяне на миграционното бреме и казва, че е направила каквото може по въпроса, докато други еврочленки отказват да правят това.

Като една от тези отказващи страни се визира Полша, която обаче също от няколко години е подложена на миграционен натиск по границата си с Беларус. Минск е обвиняван, че благоприятства незаконната миграция към еврочленката Полша, като част от хибридна война в отговор на европейските санкции, наложени на Беларус след преизбирането на президента Александър Лукашенко на изборите през 2020 г., възприемани като манипулирани и породили вълна от протести и репресии в тази страна. Беларус пък твърди, че полски военни и граничари се отнасят нехуманно към незаконните мигранти на полско-беларуската граница, сплашват ги и ги извеждат от полската територия към ничията земя между Полша и Беларус. 

Освен този миграционен натиск, след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Полша отвори границата си за украинските бежанци. Сега в Полша са регистрирани около 1,3 милиона украински жени и деца. Именно това изтъква като водещ аргумент Полша, когато в последно време някои в ЕС говори за пренастаняване на мигранти от страни от първа миграционна линия към други страни. Полша изтъква, че тя също е на първа миграционна линия.

Миграцията в последно време породи и предизборен скандал в Полша, отбелязват Ройтерс и Асошиейтед прес. Опозицията твърди, че правителството на консервативната и националистическа партия „Право и справедливост” е съучастник в схема за издаване на визи за мигранти без техният бекграунд да е проверен подобаващо. Заради скандала вече има и първи уволнения и обвинения. Според опозицията става дума за нередности при разглеждането на стотици хиляди молби за издаване на визи. В полски медии пък се твърди, че Полша е предприела разследване по тези твърдения само след сигнал от други страни в ЕС за прекалено много мигранти с полски визи, циркулиращи в Шенгенската зона. Според Евростат Полша е издала почти 2 милиона визи за последните три години, в това число и 600 000 визи през 2020 г., което е над една четвърт от общата бройка издадени визи в ЕС през въпросната година, отбелязва Ройтерс. Според Доналд Туск, лидера на опозиционната полска „Гражданска платформа” и бивш председател на Европейския съвет, консервативното полско правителство е лицемерно, защото открито говори срещу приемането или преразпределянето на мигранти на европейско ниво, но е приело тихо-мълком около 130 000 мюсюлмански мигранти миналата година, допълва Асошиейтед прес.

На европейско ниво миграцията беше и една от темите, засегнати от председателката на ЕК в нейната "Реч за състоянието на Съюза", която тя произнесе на 13 септември пред евродепутатите в Страсбург. Фон дер Лайен изтъкна предложения преди няколко години от ЕК нов пакт за миграцията и убежището, чрез който се постига ново равновесие между защитата на границите и защитата на хората, между суверенитета и солидарността, между сигурността и хуманността и който е плод на изслушване на всички държави членки и на анализ на всички миграционни маршрути. Според Фон дер Лайен пактът съдържа практически решения  и постигането на споразумение по него е по-близо от когато и да е било на европейско ниво. Предстои обаче Европейският парламент и Европейският съвет да работят в тази насока и Фон дер Лайен ги призова да покажат, че Европа може да управлява миграцията ефективно и със състрадание. Тя припомни и, че миграцията изисква постоянни усилия и това е  жизненоважно за борбата срещу трафикантите на хора. Но Фон дер Лайен също така припомни, че ЕС трябва да работи с партньори, за да се бори с глобалния проблем на трафика на хора. Говорейки за партньорство, Фон дер Лайен посочи като пример партньорството с Тунис, което носи взаимни ползи, надхвърлящи миграцията. Фон дер Лайен изтъкна, че сега ЕК иска да постигне подобни споразумения с други държави. И не на последно място Фон дер Лайен, говорейки за миграцията, заяви: „И искам да благодаря по-специално на България и Румъния за водещата им роля в прилагането на добрите практики в областта на убежището и връщането. Те го доказаха: България и Румъния са част от нашето Шенгенско пространство. Нека ги допуснем в него, без да се бавим повече!”

Ден преди тази реч, пак в Страсбуг еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи защити споразумението на ЕС с Тунис, в момент в който евродепутати от левицата и от редиците на Зелените говорят за „мръсна договорка с диктатор, подстрекаващ към расизъм” и за „европейско финансиране на авторитарен режим само, за да бъдат удовлетворени исканията на десните сили в Европа”. Докато десните сили в Европарламента смятат, че споразумението с Тунис не е достатъчно, за да пресече потока от мигранти към Европа. Критиките към договора се засилиха и когато Тунис въпреки споразумението забрани на делегация от евродепутати да влезе в страната на 14 септември, без да навлиза в повече подробности за мотивите за тази забрана. Делегацията трябваше да се срещне с представители на гражданското общество, със синдикатите и с представителите на тунизийската опозиция, припомня Франс прес.

Що се касае пък до новия пакт за миграцията, работата по него беше белязана от напредък на ниво министри на вътрешните работи на страните членки на ЕС на 8 юни. Тогава министрите постигнаха в Люксембург съгласие за реформа на миграционната политика в две направления. Първото предвижда установяването на така наречената задължителна, но гъвкава солидарност в грижите за кандидатите за убежище. Страните членки ще бъдат длъжни да приемат известен брой кандидати за убежище, пристигнали в държава членка, подложена на миграционен натиск, например от Италия. Ако откажат да го направят, те ще трябва да осигурят финансова подкрепа в размер на около 20 000 евро за всеки непреместен кандидат за убежище. Сумите ще бъдат внасяни в специален европейски фонд. Второто направление, по което бе постигнато съгласие тогава, беше въвеждане на ускорена процедура за разглеждане на  молбите за предоставяне на убежище в центрове, разположени на границите на ЕС, за мигранти, които статистически имат най-малко шансове да получат бежански статут. Тук се визират мигранти от Мароко, Алжир, Тунис, Сенегал, Бангладеш и Пакистан. Целта е да се улесни връщането на тези хора в страните им на произход или на транзит. Полша и Унгария веднага се противопоставиха на всичко това, припомня Франс прес. Реформата беше приета тогава от вътрешните министри с квалифицирано мнозинство (тоест с подкрепа на най-малко 15 от 27 страни членки, представляващи най-малко 65 процента от общото население на ЕС). 

Извън ЕС Великобритания също има миграционни неволи. На 12 септември Лондон обяви, че ще прибегне до пораждащите полемика костни тестове, за да установява възрастта на незаконните мигранти, които твърдят, че са непълнолетни. От 2016 г. до юни 2023 г. във Великобритания е имало 11 275 случая, в които възрастта на мигрантите е породила подозрения, като в половината от тях  - 5551 случая - мигрантите са били дефинирани в крайна сметка като пълнолетни, казват британските имиграционни власти. Великобритания също претендира, че е на първа миграционна линия. Страната е залята от миграционна вълна през Ламанша. Миналата година 45 000 незаконни мигранти дойдоха по този маршрут, а тази година те са над 23 000.  Центровете за мигранти са препълнени и 175 000 кандидати за убежище все още очакват решение по тяхното досие. Темата бе повод и за обтягане на отношенията между Лондон и Париж за известно време, като Лондон упрекваше Париж в недостатъчни усилия за възпиране на потеглянията на мигранти през Ламанша.

Британското законодателство вече забранява на мигранти, влезли незаконно в страната, да кандидатстват за убежище и предвижда експулсирането на мигранти към техните страни на произход или към трети страни като Руанда, но засега проектът е блокиран от съда, отбелязва Франс прес. Британското правителство обещава освен това през януари догодина да представи предложения за сигурни и законни пътища за миграция с цел получаване на убежище на британска територия.

Но миграцията не е само проблем, който Европа има. На 12 септември Международната организация по миграциите обяви, че границата между САЩ и Мексико е била най-опасният сухопътен миграционен път в света за 2022 г. с 686 загинали или изчезнали мигранти по него, предадоха световните агенции. Темата за миграционния натиск по тази граница още отсега се очертава да е сред водещите в предизборната кампания за президентския вот в САЩ догодина. А зачестилите случаи на организирано прехвърляне на мигранти от южни американски щати, управлявани от републикански губернатори, към северни американски щати, управлявани от губернатори демократи, още повече поляризират настроенията в САЩ. 

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:22 на 25.02.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация