site.btaЛюбомир Илиев: Германците се гордеят с Гьоте, Шилер, Лесинг, Хердер; нашата култура може да изтъкне в своя полза делото на Иван Шишманов

Любомир Илиев превежда поезия, проза и драматургия от немски език. Завършва немска гимназия през 1968 г. и немска филология през 1974 г. в Софийския университет. През 1975 – 1979 г. е аспирант и асистент в катедра „Немска филология“ на същия университет. От 1980 до 1985 г. е редактор в сп. „Панорама“, специализирано в преводна художествена литература, до 1989 г. е негов заместник-главен, а в последвалите две години – и главен редактор, пише сайтът за здраве и култура на българите в Австрия Sanus Et Salvus.

От 1993 г. е член на Европейския преводачески колегиум в Щрален, Германия. Между 2003 г. до 2020 г. е член на президиума му. От 1999 г. Илиев е член и на Гьоте Гезелшафт във Ваймар.

Любомир Илиев е шесткратен носител на Наградата на Съюза на преводачите в България. Двукратен носител е на Националната награда „Христо Г. Данов“ за художествен превод (2008 г. за автобиографичната „Да люспиш лука“ на нобелиста Гюнтер Грас и 2009 г. за „Човекът без качества“ на Роберт Музил). Получава австрийската държавна награда за художествен превод през 2011 г. Носител е и на призовете „Сребърната сова“ (2019) на Европейския преводачески колегиум, Национална награда за превод „Стоян Бакърджиев“ (2025) и др.

Интервюто си с него предоставиха за БТА Светлана Желева и Десислав Паяков:

Г-н Илиев, Вие преведохте на български последните лекции на проф. д-р Иван Шишманов, предназначени за чуждестранни немскоезични студенти по славистика, написани от лектора направо на немски език. Как се превежда историкът проф. Шишманов? Как се е променил немският?

- Вече половин век превеждам лирика, драма и проза от немски на български и на практика молбата да преведа изнасяните във Фрайбург преди сто години лекции на Иван Шишманов отначало ме стъписа. Постепенно обаче се убедих, че имам пред себе си наистина забележителни текстове, които по нищо не отстъпват на творбите от подобно естество на немските класици. Немският език на Шишманов е на изумително високо равнище: ясен, недвусмислен, лексикално богат.

Тук изобщо не се спирам на съдържанието, което само доказва, че както германците основателно се гордеят с Гьоте, Шилер, Лесинг, Хердер, така и нашата култура може да изтъкне в своя полза делото на Иван Шишманов. Жалко е, че досега името му се знаеше главно в тесните научни кръгове и силно се надявам излезлият сборник „Славянският свят“ да заличи тази несправедливост и да събуди интереса на повече хора.

Какво от живота и делото на проф. Иван Шишманов Ви направи впечатление?

- Ами например фактът, че е имал уважението на цяла Европа като равностоен събеседник по въпросите на паневропеизма, че е осъзнавал колко важно е единението на европейските народи и че далновидно е прозрял много събития – уви, невинаги лицеприятни – които ни тревожат и днес.

Като превеждате по-старинни текстове, замисляте ли се например за забвението, в което потъват творците/ героите, не само българските? Или по някои други такива житейски въпроси?

- Едно от основните правила, към които се придържам, е текстът на моите преводи да звучи за читателите им така естествено, както е звучал оригиналът за съвременниците на автора. Разбира се, много ми помага натрупаният опит: зад гърба ми са трицифрен брой преведени книги и над 120 000 стиха.

Но абсолютно всеки път си задавам въпроса за каква публика е предназначен преводът ми. Ето, излезлият неотдавна „Чорлав Петър“, тази задължителна класика на детската литература, преведена на повече от 40 езика и с над 540 преиздания само в Германия, трябваше да стане и на български, така че нашите деца и внуци да я разбират без затруднение и да се насладят на онова, което знаят наизуст техните връстници в чужбина. Затова не обръщам внимание на негодуванията на „бг-мамите“, че книгата била жестока и щяла да им уплаши децата (впрочем подобни искри прехвърчаха и след излизането на превода ми на „Макс и Мориц“).

Какво е за Вас немският език?

- Това е езикът, който чрез своите най-добри образци ми показа какво е голяма, стойностна литература и всъщност ме отказа от амбицията за собствено творчество. Това мое решение, взето преди десетилетия, се оказа много важно и изобщо не съжалявам за него.

Над какво работите в момента?

- В момента, признавам, си почивам – нещо, което ми се случва извънредно рядко. Но около 150-годишнината на Томас Ман миналия месец имах толкова много работа, че реших да заредя батериите, преди да продължа по-нататък.

Притеснявате ли се, че изкуственият интелект ще промени работата на преводачите? Какво е най-важното за преводаческото изкуство днес?

- Не, никак. Той има още много да учи, за да стигне равнището на „човешкия“ превод. Тогава да му мислят следващите поколения.

Цялото интервю може да прочетете тук.