site.btaПоезията днес е мислене, тя трябва да измъкне света към духовното, смята лекарят-поет Димитър Калев

Хората стават все по-нелирични, потънали в материята, затова трябва да преобразят поезията в познание и мислене. Древната лирика е слизала отгоре надолу, докато днешната трябва да измъкне света отдолу нагоре. Това смята поетът и писател Димитър Калев, който работи като лекар във Варна. Издал е книга за живота на учителя Петър Дънов. Последната му стихосбирка „Евтерпософия“ съдържа 177 избрани стихотворения, публикувани в различни книги през годините. Те са композирани в седем цикъла, озаглавени с имената на седемте тайнства.

Ето какво сподели лекарят-поет пред БТА за своята теория за съвременния начин на лирическо мислене:

Отдавна ли пишете стихотворения? 

- Пиша от седемгодишен, поне така твърди моята майка. По-интересното е, че докато в началото поезията беше онази наслада и подражание на големите образци в световната и българска лирика, с остаряването и помъдряването, тя се превърна в начин на изразяване на мисленето, дори бих казал на логиката и в този смисъл на светогледа, онова, с което ние познаваме света. Затова последната си стихосбирка, която обобщава всичко, я нарекох не просто на музата на поезията Евтерпа, а и на носителката на мъдростта София, тоест съчетание от вдъхновение и мъдрост.  Поезията като метод за познание на света. 

Поезията се възприема като директно вдъхновение, божа искра, а Вие я смесвате с разума, с рациото, което е твърде необичайно. Как стигнахте до това?  

- Аз имам теория. Смятам, че това разбиране, което наистина е дефинирано за поезията, е старото. В онези времена, в които човекът е бил по-интуитивен, поезията наистина го е свързвала директно с духовните светове. Днес човек е страшно отдалечен от духовния свят. Той целият, със своята сетивна дейност, е потънал в предметността, понятията и материята, затова трябва да преобрази поезията и с всички познавателни сили на своята душа да я превърне вече в познание на образния духовен свят. Накратко древната поезия е слизала отгоре надолу, докато днешната трябва да измъкне света отдолу нагоре. 

Вашата книга обаче също е вдъхновена от митологията, античността и класиката. Кое тогава е новото, което смятате, че идва от съвременния човек? 

- Новото е, че трябва да употребяваме инструментариума за лирично изразяване на нашите мисли с образи и метафори, които пренасят от сетивното в духовното, но вече не просто с пасивно вдъхновение, а с усилието на нашето познавателно философско мислене. Тоест поезията е мислене. 

Как приемат това читателите? Има ли хора, които споделят Вашия възглед? 

- Общо взето не. Дори най-близките приятели, които ме обичат, смятат, че е твърде неразбираемо. Те са свикнали поезията да бъде директно казано нещо, а тя не е това. Тя е иносказателност, препратки, преноси в нещо метафизично, а не разказ за това, което очакват, което са виждали или чувствали. 

Това означава ли, че Вие много мислите върху вашите неща, прекроявате, режете и ги променяте? 

- О, да. Някои си мислят, че лириката се излива, смятат, че поетите кацат на едно клонче и изпяват своето стихотворение. Не. Това е неистов труд на измисляне. 

Има ли нещо в сегашния свят и в съвременния човек, което Ви мотивира да пишете? 

- Природата ме вдъхновява изключително, но не в онзи традиционен смисъл на красота, форми и възпяване, а на съзерцание, чрез което зад видимото се разкрива един невидим жив свят, на който природата е само външен образ. Природата е най-близко до духовното, но хората стават все по-нелирични. Днес културата не възприема лириката като носител на послания, на идеи, на вдъхновение. Да сте чували сега поет да вдигне маси и да създаде някакви естетически кръгове, които да променят нещо. Това липсва, особено в нашата българска култура. Лириката се възприема вече като хоби или като занимание, приятно слушане в салони. Тя не е начинът на мислене, за който аз говоря.