site.btaПобедата на Джорджа Мелони на парламентарните избори в Италия укрепи "елитния клуб" на жените в европейската политика


В момент когато Джорджа Мелони е напът да застане начело на следващия кабинет в Рим, след убедителната победа на крайно дясната й партия на изборите в Италия в неделя, жените на постове правителствен и държавен ръководител на Стария континент отдавна не са само част от задължителния съвременен "политически коректен" фон.
Начело на изпълнителния орган на Европейския съюз – Европейската комисия, от декември 2019 г. е германката Урсула фон дер Лайен, припомня Франс прес.
В Шотландия от ноември 2014 г. Никола Стърджън е първата жена министър-председател.
Също през ноември, но през 2017 г., Катрин Якобсдотир става втората жена на поста премиер на Исландия.
Година по-късно – през ноември 2018 г., бившата френска дипломатка Саломе Зубаришвили стана първата жена – държавен глава на Грузия.
От юни 2017 г. Ана Бърнабич – политик с открита хомосексуална ориентация, води правителството на Сърбия.
В Дания социалдемократката Мете Фредериксен състави правителство през юни 2019 г. и на 41-годишна възраст стана най-младият министър-председател в историята на страната.
Либералната юристка и активистка срещу корупцията Зузана Чапутова положи клетва на 15 юни 2019 г. като първата жена президент на Словакия.
Друга социалдемократка – финландката Сана Марин, оглави кабинета а страната си на 10 декември 2019 г., когато беше само на 34 години и стана най-младият правителствен ръководител в света.
Месец по-късно – през януари 2020 г., гъркинята Екатерини Сакеларопулу, която през 2018 г. председателстваше най-висшата съдебна инстанция на балканската страна, пое церемониалния пост на държавен глава.
През ноември същата година Мая Санду беше избрана за първата жена президент на Молдова. Правителството на страната също е водено от жена политик – Наталия Гаврилица.
В края на 2020 г. независимата Ингрида Шимоните беше избрана да оглави кабинета на Литва.
В първия месец на 2021 г. Кая Калас наследи своя баща Сийм Калас като ръководител на правителството на Естония.
Юристката Вьоса Османи от април 2021 г. е президент на Косово.
През ноември миналата година шведката Магдалена Андершон стана първата жена министър-председател в кралството. Но седем часа след избора й тя беше принудена да удаде оставка, тъй като предложеният от нея бюджет беше отхвърлен, а коалиционният й партньор се оттегли. Четири дни по-късно социалдемократката Андершон пак беше избрана от парламента за премиер министър. На 15 септември обаче тя отново подаде оставка след загубата на парламентарните избори.
Малтийката Роберта Мецола е председателка на Европейския парламент от 18 януари 2022 г. Тя е най-младият политик и третата жена на тази длъжност.
В Унгария Каталин Новак е президент от март 2022 г. и е първата жена на този представителен пост в историята на централноевропейската държава.
От 16 май Елизабет Борн е министър-председателка на Франция. Тя е втората жена начело на кабинет в Париж, след Едит Кресон преди 30 години.
А на 5 септември тази година британската консерваторка Лиз Тръс оглави кабинета в Лондон. Преди нея министър-председателки са били нейните съпартийки Маргарет Тачър (1979-1990 г.) и Тереза Мей (2016-2019 г.).
Припомняме, че у нас Ренета Инджова беше министър-председателка в 84-ото правителство, назначено от президента Желю Желев, от октомври 1994 до януари 1995 г. Тя е първата и единствена жена министър-председател на България.
/НС/
news.modal.header
news.modal.text