site.btaНа 3 декември 1949 г. си отива „певецът на българското село“ Елин Пелин

В ранните часове на 3 декември 1949 г., след прекаран инфаркт, умира българският писател Елин Пелин. Всенародно признат приживе като един от класиците на българската литература, погребението пред тленните останки на 72-годишния „певец на българското село“ се превръща в двудневно масово поклонение.

Тялото на Елин Пелин е изложено в аулата, в Ректората на Софийския университет, където преминават хиляди граждани, а също и представители на Комитета за наука, изкуство и култура, Съюза на българските писатели, чийто председател през 1940 г. е писателят, Българската академия на наука (член от 1941 г.) и висшето политическо ръководство на страната.

Елин Пелин е погребан с почести на 4 декември в Централните софийски гробища. На гроба на писателя слово произнася професор Александър Балабанов, както и представител от родното село на Елин Пелин – Байлово, Софийска област. 

Бюлетин „Дневни вести“ на БТА информира за кончината на Елин Пелин:

София, 3 декември 1949 г. /БТА/ Министерският съвет с голяма скръб съобщава, че на 3 декември т. г. рано сутринта е починал големият народен български писател Елин Пелин (Димитър Иванов), носител на златния медал за наука и изкуство.

Поклон пред светлата му памет.

***

София, 3 декември 1949 г. /БТА/ Министерският съвет е приел следното постановление: Одобрява се следното: 1. За увековечаване паметта на писателя Елин Пелин в София да бъде поставен паметник, като мястото бъде предложено от Столичния народен съвет и одобрено от Министерски съвет. 2. Комитетът за наука, изкуство и култура да уреди пет повишени стипендии на името на Елин Пелин за студенти по славянска филология и литература. 3. Да бъде именуван на името на Елин Пелин Българският библиографски институт. 4. Съюзът на българските писатели да подготви и издаде пълно събрание на съчиненията на Елин Пелин и сборник за живота и творчеството на писателя. 5. На дома, в който е живял Елин Пелин в София да се сложи паметна плоча. 6. Погребението да се извърши на държавни разноски.

***

София, 3 декември 1949 г. /БТА/ Съобщение на Комитета за наука, изкуство и култура: Елин Пелин (Димитър Иванов), големият български писател, най-яркият и най-талантливият представител на критическия реализъм в нашата литература, бележитият майстор на художествения слог, създателят на безсмъртни образи и картини от българския живот, учителят на нашите млади писатели, които продължават неговото писателско дело…, почина на 3 декември 1949 г. в София. Пламенен патриот, живял с болките и стремежите на трудовия народ към светло и щастливо бъдеще, Елин Пелин посрещна с дълбок възторг величествения размах на народното строителство… Със смъртта на Елин Пелин българският народ изгуби свой верен и даровит син, свой безсмъртен певец и художник. Да бъде вечна славата на големия писател, на примерния гражданин, на пламенния и честен патриот.

Комитет за наука изкуство и култура: Алекси Квартирников, Георги Наджаков, Георги Златев-Черкин, Георги Михайлов, Георги Димитров, Дечко Узунов, Димитър Митов, Драгомир Матеев, Енчо Стайков, Елена Гаврилова, Жак Натан, Илия Петров, Карло Луканов, Кирил Драмалиев, Ксенофон Иванов, Камен Зидаров, Любомир Пипков, Мишо Николов, Михаил Димитров, Марин Василев, Петър Димитров, Стоян Стоянов, Тодор Павлов, Тодор Самодумов, Христо Радевски.

***

София, 3 декември 1949 г. /БТА/ На 3 т. м. почина първенецът на българската белетристика, членът на Президиума на Съюза на българските писатели Елин Пелин.

С неговата смърт българската литература загуби своя достоен представител, българският народ – един от най-вдъхновените свои певци.

В творчеството си Елин Пелин даде дълбока правдива картина на българското село… С неподражаема художествена сила възпя той високите морални качества на трудовия народ, когото противопостави на експлоататорите и паразитите. Първостепенен художник с непредубедено отношение към живота, той е един от великаните на нашата художествена мисъл, най-ярък представител на критическия реализъм в българската литература. (…)

Делото на Елин Пелин е слава и гордост за нашата национална култура. То ще живее и вдъхновява народа ни за нови подвизи.

От Съюза на българските писатели.

***

София, 3 декември 1949 г. /БТА/ Днес след обед, в 17:15 часа, тленните останки на Елин Пелин – класика на нашата литература бяха изложени за поклонение в аулата на Ректората на Софийския университет.

В 13:10 часа на почетна стража край ковчега застанаха: председателят на Комитета за наука, изкуство и култура Карло Луканов, подпредседателите на Комитета проф. Жак Натан и Енчо Стайков и отговорният секретар на Комитета Елена Гаврилова.

След това на почетна стража край тялото на покойния писател последователно отдадоха последна почит представители на Съюза на българските писатели, Българската академия на науките, Съюза на художниците в България и др.

Положени бяха венци от името на Комитета за наука, изкуство и култура и от близките на починалия и др.

Учащата се младеж от столичните средни и висши учебни заведения премина в мълчаливи, скръбни редици край тленните останки и му отдаде последната си почит.  

***

София, 4 декември 1949 г. /БТА/ Всенародното поклонение пред тленните останки на големия български писател Елин Пелин продължи и днес от 8 часа. Хиляди трудещи се от столицата преминаха през Аулата на Софийския университет, за да отдадат последна почит към паметта на любимия писател. (…)

В 13:30 часа пред тленните останки на Елин Пелин се поклониха и застанаха на почетна стража: секретарят на ЦК на БКП и подпредседателят на Министерски съвет Вълко Червенков, председателят на Комитета за наука, изкуство и култура Карло Луканов и подпредседателите на Комитета проф. Жак Натан и Енчо Стайков. Вълко Червенков положи пред ковчега венец от живи цветя, след което изказа сърдечните си съболезнования на близките на покойника.

Последно се поклониха пред светлата памет на своя патрон учителите и учениците от II-ро основно народно училище „Елин Пелин“. Септемврийче декламира стихове, посветени на Елин Пелин.

Всенародното поклонение приключи в 14 часа. (…)

Пред насъбралото се множество пред Софийския университет, от името на Комитета за наука, изкуство и култура и Съюза на българските писатели произнесе слово Георги Караславов. Между другото той каза: „С дълбока скръб нашият народ и нашата културна общественост посрещат смъртта на именития писател. Елин Пелин беше един от онези майстори на перото, които, възпитани в духа на традициите на дълбоко-хуманната напредничава руска литература, спомогнаха при новите условия да мине в по-висш етап… Той е най-яркият и най-даровитият представител на критически реализъм в нашата литература и е един от незаменимите, незабравимите учители на българските писатели…“

От името на Димитровския съюз на народната младеж и Димитровската организация „Септемврийче“ произнесе слово членът на Бюрото на ЦК на ДСНМ Алберт Коен. Между другото Коен каза: „От няколко десетилетия насам и до днес Елин Пелин е бил и продължава да бъде неизменен спътник на младите поколения в техния път на развитие, възпитание и формиране като верни синове и дъщери на своя народ, като пламенни патриоти на своята родина. С цялото си творчество Елин Пелин е будел и буди в душите на младежите и девойките… гореща любов към нашата хубава земя, към нашия трудолюбив и честен народ, силен оптимизъм и вяра в живота, който трябва да стане по-добър и радостен.“

След това бе образувана внушителна траурна процесия, която, начело със септемврийчета и множество венци се отправи към Софийските гробища. При преминаването на процесията гражданството отдаде последна почит на народния писател. (…)

Говориха – от името на приятелите на покойния проф. Александър Балабанов и представител на родното село на Елин Пелин – Байлово.

На гроба бяха положени множество венци.

Елин Пелин е роден на 18 юли 1877 г. в село Байлово под името Димитър Иванов Стоянов. Той е известен в българската литература като първомайстор на късия разказ. Първият му том с разкази е издаден през 1904 г., а вторият – през 1911 г. Автор е на повестите „Земя“, „Гераците“ и „Нечиста сила“. Елин Пелин е автор и на сборниците „Черни рози“, „Под манастирската лоза“, „Аз, ти, той“, „Пепел от цигарите ми“, „От прозореца“.

На сайта на Националния литературен музей четем, че с основание Елин Пелин е наричан „бащата на българската детска литература“. За децата той пише стихове, поеми, разкази. Автор е на първия детски фантастичен роман в две части – „Ян Бибиян – историята на едно хлапе“ и „Ян Бибиян на Луната“.

Елин Пелин е първият уредник на къща музей „Иван Вазов“ в София, като заема това място до пенсионирането си през 1944 г. През 1920, 1921 г. и 1940 г. е председател на Съюза на българските писатели, а през 1941 г. става член на Българската академия на науките. Произведенията му са преведени на 48 езика. След Иван Вазов той е най-популярният и най-често превеждан автор.