Министерството на образованието и науката (МОН) организира днес дискусия за структурата на училищното образование, за баланса на видовете подготовка, за евентуални промени и за необходими реформи в националните изпити. Форумът се състоя в заседателната зала в Ректората на Националната спортна академия (НСА) „Васил Левски“.
Най-голям консенсус има основното образование да се завършва в края на осми клас, да има матура по основния профилиращ предмет и силно да облекчим учебните програми за профилирана подготовка. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев пред журналисти, обобщавайки мненията от днешната дискусия, която продължи няколко часа.
Преди няколко месеца основният акцент беше кога да се завършва основно образование, предимно негативни са ефектите от това, че сега основното образование се завършва след седми клас, и много малко са положителните. Има голяма степен на консенсус, че трябва да се върнем към структурата 4+4+4. Дори ако по-късно се завършва основното образование, ще има още по-положителни резултати, но ние не можем да направим така, че след девети или след десети клас да се завършва то, обясни министърът.
Попитан по темата дали да има задължителна матура по математика, министър Красимир Вълчев каза, че има четири варианта. Той уточни, че единият вариант е да остане сегашната възможност - да има матура, която не е задължителна; вторият вариант е да бъде задължителна само за ученици в гимназии или паралелки с математически профил; третият вариант е да бъде задължителна за профилите и професиите, които са в направлението - математика, природни науки и STEМ, а четвъртият вариант е да е задължителна за всички. Осемте страни, които са на първо място в международното изследване PISA, имат задължителна матура по математика, каза министър Вълчев и отново отбеляза, че иска да се насърчи ученето на математика.
Пред участниците във форума министър Красимир Вълчев представи и анализ на образователните системи в европейските страни. „Нашият учебен план в сравнение с другите страни е относително балансиран, но виждаме, че имаме по-малко учебни часове“, каза министърът. В рамките на задължителното образование страната ни изостава от държавите членки с брой учебни часове, равен на близо две години, като това е особено видимо в основното образование. Разликата между България и страните от Европейския съюз (ЕС) е още по-голяма по отношение на изучаването на природните науки - делът на часовете по тези предмети в повечето държави е по-голям.
Анализът в ЕС показва, че повечето страни използват резултатите от националните изпити за приемане на ученици в гимназиалната степен само в най-предпочитаните училища, в частни или в специализирани училища. Малко държави използват резултатите от националните изпити за прием в гимназии. В отделни случаи резултатите се използват като ориентир за възможностите и интересите на учениците. „Затова ще обсъждаме и бъдещи промени в националните изпити и вероятно ще инициираме и мерки за засилване на ролята на външното оценяване в десети клас”, обясни министър Вълчев.
На дискусията директорът на Института по образованието проф. Галин Цоков очерта основни тенденции от останалите държави на ЕС по отношение на националното външно оценяване. Италия и Франция, например, въвеждат компетентностно базираното оценяване, а в Латвия с всеки ученик в клас се дискутира как да подобри своите резултати. Дания, Малта и Хърватия използват националните изпити, за да подобрят мотивацията за учене, обясни проф. Цоков, който е бивш министър на образованието и науката.
В своята презентация Георги Стайков от Института по образованието очерта моделите в държавите членки при матурите. Някои страни прилагат иновативни модели. Проектна работа и защита са въвели в Австрия, Дания и Германия. В Гърция има дигитална база с въпроси, които са с диференцирана трудност. Австрия експериментира и с онлайн формати, и с автоматизирано оценяване, а интегрирани компетентностни изпити прилага Белгия, каза Стайков.
В дискусията участваха заместник-министрите на образованието и науката - д-р Емилия Лазарова и Наталия Михалевска, както и експерти, директори, учители, родители, представители на висшите училища, на синдикатите, на неправителствени организации и други.
Дискусията беше открита с поздравление към участниците от ректора на НСА проф. Красимир Петков.
