site.btaВъв Великотърновския университет започна международна среща на хора, ангажирани с обучение на деца от българските общности по света

Във Великотърновския университет (ВТУ) „Св. св. Кирил и Методий“ бе открита международна среща на хора, ангажирани с обучение на деца от българските общности по света. Тридневният форум събра 35 преподаватели, директори и експерти. Те са представители на българските неделни училища в 11 държави – Испания, Гърция, Кипър, Италия, Германия, Австрия, Турция, Румъния, Сърбия, Албания и Обединените арабски емирства.

Седмата международна „Еразъм+“ седмица е на тема: „Взаимодействието учител – ученик: реалност и предизвикателства“. Тя бе официално открита с приветствие от заместник-ректора по международната дейност на ВТУ доц. д-р Анна Иванова, която подчерта, че тазгодишната тема представя училището като социална действителност и място за среща между личности. Избрахме я, защото обучението е форма на общуване, каза доц. Иванова и изрази надежда за осъществяването на продуктивен диалог, обмен на знания, добри практики и идеи за бъдещи ползотворни сътрудничества. За нас вашите компетентности са важни, защото подобряват разбирането ни за реалната среда в училищата и онова, което в действителност се случва, каза още заместник-ректорът на ВТУ. Така ние можем да пренесем тези знания в учебните зали, в които подготвяме бъдещите учители на България, добави тя и благодари, че учителите и директорите са готови и за други форми на сътрудничества. Сред тях доц. Иванова открои развиването на извънкласните дейности, разработката на методически инструменти и работата по научно-изследователски проекти. Тя припомни, че родоначалник на тази традиция във ВТУ е ректорът на висшето училище проф. д-р Димитър Димитров и пожела успешна „Еразъм+“ седмица на всички участници. 

Програмата на седмото издание на форума включва дейности, насочени към обмен на добри практики в преподаването на български език и култура в чуждоезикова среда, както и към подобряване качеството на студентските практики по програма „Еразъм+“ в българските училища зад граница. Събитието е съгласувано с дейностите по Националната програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Сред акцентите на форума са: Кръгла маса на актуална тема, онлайн среща между „Еразъм+“ студенти и директори и преподаватели от български училища зад граница, представяне на Българско училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим, Италия.

Пред журналисти доц. Иванова каза, че в края на срещата директорите и учителите от българските училища зад граница ще получат като дарение събраните над 300 книги и учебни помагала от благотворителната кампания „Кауза България“, организирана от отдел „Международно и вътрешно сътрудничество“ на ВТУ. На всяко едно училище ще бъде предоставена и географска карта, за да могат учителите нагледно да показват България на учениците.

Основателят на Българско училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим Венета Ненкова бе сред участниците в срещата и пред журналисти каза, че то е вдъхновител за провеждането на националната програма „Неразказаните истории на българите“. Ненкова обясни, че като служител на Ватикана има възможност да влиза в някои от архивите там и успява да изкупува документи, които се отнасят до историята на България. Заедно с преподаватели и ученици ги превеждаме и преоткриваме нашата история, а тази година ще издадем книга за събитията, свързани с Освобождението на България през 1876-1878 г. Изкупили сме 1800 страници от папския вестник и те ще бъдат систематизирани в едно издание, обясни тя и допълни, че предстои издаването и на още една книга за най-важните места в Италия, свързани с българската история.

В училището в Рим се обучават над 100 ученици, но надеждата на Ненкова е повече родители да разберат, че е нужно техните деца да знаят български език. Според нея главния проблем на училищата ни зад граница е, че едва 10 процента от българите смятат, че децата им трябва да знаят родния си език. Това е факт, който аз не разбирам и много често се налага да убеждаваме родителите за значението на това, техните деца да не прекъсват връзката с България, обясни Ненкова. Много често се получава баби и внучета да не могат да комуникират помежду си, каза още тя. Родителите не си дават сметка, че така родителите изграждат едни комплексирани граждани, които няма да имат добро бъдеще ако духовното изграждане на децата не е базирано върху корените и тяхното минало, смята Ненкова.

Гентиян Кочев от училище „24 май“ в Албания каза, че там се обучават около 30 деца от 6 до 15-годишна възраст. Според него те имат желание да учат, защото са чували различни неща за България от родителите си и социалните мрежи, но най-голямото затруднение за тях е неумението им, както и това на техните майки и бащи, да говорят и пишат на книжовен български език.