site.btaГренландия гласува за разширяване на самоуправлението си на 25 ноември 2008 г.

На 25 ноември 2008 г. в Гренландия се произвежда референдум за разширяване на самоуправлението на острова, който е автономна територия на Дания, откриваме в емисията “Международна информация” на БТА. В подкрепа на по-широка автономия гласуват 75,54 процента, против са 23,57 процента. Дания подкрепя референдума, според АП.

Договореният от местните власти с Дания режим на по-широка автономия дава на жителите на Гренландия право да се разпореждат със собствените си суровини и минерални ресурси - петрол, природен газ, злато, диаманти, уран, цинк, олово. Освен това гренландският език става официален език на тази територия.

Гренландия е най-големият остров на света с територия над 2 млн. кв. км. Тя е колония на Дания от 1721 до 5 юни 1953 г., когато става равноправна част от кралството. Гренландия и Фарьорските острови получават правото да имат по двама представители в датския парламент. През 1979 г. - на 17 януари, Гренландия получава вътрешна автономия в границите на Кралство Дания, която е в сила на 1 май 1979 г., а на 11 април 1983 г. е обявена за автономна област на Дания. Парламентът на острова (Ландстинг) има 31 членове, избирани по пропорционалната система за срок от 4 години.

Гренландия разполага с 2 депутатски места в парламента  на страната.

Какво откриваме в емисията “Международна информация” на БТА през годините за разширяването на автономния статут на Гренландия:

Гренландия чества 25 години автономия

Нуук, 21 юни 2004 г. /БТА/ В присъствието на кралица Маргрете и други официални гости жителите на Гренландия днес честват 25 години, откакто се ползват с автономия, предаде АФП.

Облечени празнично, с датски и гренландски знамена в ръце, местни жители - ескимоси - посрещнаха кралицата и съпруга й, принц Хенрик, на пристанището в Нуук. Кралската двойка, в чиято чест бяха изстреляни 27 топовни салюта, пристигна на борда на яхтата Данеброг. Кралицата и принцът бяха облечени с традиционни гренландски костюми.

Привързаността на гренландците към кралската фамилия е всеизвестна, коментира АФП. По повод честванията кралската двойка, към която утре ще се присъединят престолонаследникът принц Фредерик и принцеса Мери, ще остане в Гренландия чак до началото на юли и ще посети редица градове и села по западното крайбрежие.

Гренландия, територия с площ от 2,2 милиона квадратни километра и население от 57 000 души /80 процента са ескимоси/, става датска колония през 1721 г. През 1953 г. става отвъдморска провинция, а 24 години по-късно - през 1979 г. - получава автономен статут. 

И за референдума:

Гренландия гласува за разширяване на самоуправлението

Копенхаген, 25 ноември 2008 г. /БТА/ Гренландия може да направи голяма стъпка към независимост днес, когато се провежда референдум за разширяване на самоуправлението на острова, предаде Ройтерс.

Министър-председателят Ханс Еноксен заяви, че евентуален положителен вот ще означава, че гренландците ще бъдат приемани като равни на останалите народи съгласно международното право. Той каза, че се надява да доживее да види независима Гренландия.

Гренландия е полуавтономна датска територия. На днешния референдум населението, състоящо се предимно от инуити, трябва да се произнесе по предложението за разширяване на самоуправлението в 30 сфери, включително полиция и правосъдие. То съдържа и ръководни принципи за начина на разпределяне на печалбите от добива на петрол между Гренландия и Дания, съобщи Асошиейтед прес.

Според проучване, публикувано в местен вестник, се очаква 61 процента от избирателите да гласуват с "да", а 15 процента - с "не".
Дания подкрепя референдума, уточни агенцията.

***

В Гренландия завърши гласуването в референдума за разширена автономия

Нуук, 26 ноември 2008 г. /БТА/ В Гренландия приключи гласуването в референдума за разширена автономия, отварящ път към независимост на тази територия, която е под хегемонията на Дания от близо 300 години, предаде Франс прес.

Около 39 000 избиратели се произнасят по договорения от местните власти режим с Дания, който им дава права да разполагат със суровините и минералите си - петрол, природен газ, злато, диаманти, уран, цинк, олово.

Новият режим дава за пръв път на Гренландия право на самоопределение и я признава като нация съобразно международното право.

Резултатите се очакват около 03:00 ч. по Гринуич. Според проучвания на избирателните нагласи се очаква новият режим на разширена автономия на Гренландия да бъде подкрепен с голямо мнозинство.

***

Жителите на Гренландия подкрепиха на референдум по-широка автономия от Дания 

Нуук, 26 ноември 2008 г. /БТА/ Жителите на Гренландия гласуваха в подкрепа на по-широка автономия, даваща възможност за независимост на острова, който е под хегемонията на Дания от близо 300 години, сочат частични резултати, цитирани от Франс прес.

След преброяване на 50 процента от бюлетините, 80 процента от гласувалите са отговорили с "да" спрямо 19 процента, отговорили с "не".

Договореният от местните власти с Дания режим на по-широка автономия дава на жителите на Гренландия право да се разпореждат със собствените си суровини и минерални ресурси - петрол, природен газ, злато, диаманти, уран, цинк, олово.

Режимът за пръв път дава на Гренландия право на самоопределение и я признава като нация съобразно международното право.

Населението на Гренландия е 57 000 души - 50 000 инуити и 7000 датчани. От 1979 г. територията има автономен статут.

***

Гренландците масово подкрепиха на референдум по-широка автономия от Дания

Нуук, 26 ноември 2008 г. /БТА/ Три четвърти от гренландците гласуваха на референдум в подкрепа на разширена автономия, създаваща възможност за независимост от Дания, под чиято хегемония островът се намира от близо 300 години, предаде Франс прес. Референдумът се подкрепя от Дания.

В подкрепа на по-широка автономия са гласували 75,54 процента, против са 23,57 процента. Празните и невалидни бюлетини са 0,89 процента.

Избирателната активност е била 71,96 процента. За сравнение, на референдума от 1979 г. за вътрешна автономия тя е била 63,2 процента.

В референдума са имали право на глас около 39 000 души от 80 населени места.

Договореният от местните власти с Дания режим на по-широка автономия дава на жителите на Гренландия право да се разпореждат със собствените си суровини и минерални ресурси - петрол, природен газ, злато, диаманти, уран, цинк, олово.

Освен това гренландският език става официален език на тази територия.

Режимът за пръв път дава на Гренландия право на самоопределение и я признава като нация съобразно международното право. Той ще влезе в сила на 21 юни 2009 г. Тогава се навършват 300 години от началото на датската колонизация на острова.

Населението на Гренландия е 57 000 души - 50 000 инуити и 7000 датчани от метрополията. От 1979 г. територията има вътрешен автономен статут.

Подкрепа за решението на референдума от парламента на Дания:

Датският парламент даде разширена автономия на Гренландия 

Копенхаген, 20 май 2009 г. /БТА/ Датският парламент прие с голямо мнозинство закон за разширена автономия на Гренландия. С това бе утвърден резултатът от референдума, произведен през ноември миналата година на най-големия остров в света, предаде ИТАР-ТАСС. (…)
Официално новият статут на Гренландия ще бъде обявен на 21 юни. 

На 21 юни 2009 г., когато се отбелязва и националният празник на Гренландия, тя отпразнува разширението на автономията си:

Гренландия празнува разширената си автономия 

Копенхаген, 21 юни 2009 г. /БТА/ Гренландия, автономна територия, която е част от датското кралство, днес се готви да отпразнува разширената си автономия  и достъпа до своите природни богатства, съобщиха Франс прес и ИТАР-ТАСС. (…)

На церемонията в столицата на Гренландия Нуук ще присъстват кралицата на Дания Маргрете Втора, премиерът Ларс Льоке Расмусен и много датски и чуждестранни високопоставени лица. (…)

Реалната независимост на Гренландия зависи от способността ѝ самостоятелно да гарантира икономическото съществуване на нейното население от близо 57 000 души - 50 000 ескимоси и 7000 датчани. Засега те зависят изцяло от датските субсидии от близо 700 милиона долара годишно, които островът ще продължи да получава въпреки новия статут.

Дания ще запази контрола върху външната и отбранителната политика на Гренландия, гренландците ще продължат да използват датската крона, а официален държавен глава на острова ще остане кралица Маргрете Втора, допълва ИТАР-ТАСС. 

***

Гренландия - на крачка от независимостта 

Фатима Исламбекова, "Правда", 23 март 2012 г. Кой каза, че в Крайния Север не може да кипнат горещи политически спорове? Може, и още как. Нажежени дискусии се разгоряха през последните години из най-големия остров на планетата - Гренландия, територия с широка автономия в състава на Дания. Днес местните ескимоси поставят въпроса за независимост. На карта са заложени интересите не само на Дания, но и на САЩ, проявили вече апетит към това сочно парче от Арктика.

Днес населението на Гренландия е почти 60 хиляди души. Близо 90 на сто са ескимоси инуити, а горе-долу всеки десети е датчанин. Официални езици са ескимоският и датският. На острова има и голяма американска база. Гренландия единствена осигурява на Дания излаз към Северния Ледовит океан, криещ според експерти огромни богатства от петрол и газ. А и други държави се мъчат да сложат ръка върху тях.

Както знаем от археологическите разкопки, предците на днешните ескимоси започват да заселват острова, почти изцяло покрит с лед, преди около 5000 години. Европейците пък научават за него през 875 г., когато исландски моряк на име Гунбьорн обикаля крайбрежието с кораба си. През 982 г. там пристига от Исландия норвежецът Ейрик Червенокосия  - тъкмо той дава на острова името Гренландия ("Зелена страна"). Чудно как  е успял да открие там зеленина...

Скоро в Гренландия възникват първите селища, построени от скандинавци - исландци и норвежци. През 11-12 в. населението приема християнската вяра.

От 1262 г. островът е под властта на Норвегия, но само формално. Жителите са малобройни; скандинавските заселници постоянно водят битки с инуитите.

В крайна сметка през 1408 г. европейците се изтеглят оттам поради рязко захлаждане на климата. И вечната замръзналост пак се възцарява навсякъде.

Европейците се връщат чак през 1721 г. Скандинавците отново започват да колонизират острова (по това време Норвегия е част от Дания) и Гренландия е вече под датски суверенитет. Копенхагенският двор монополизира търговията с региона. Същевременно скандинавски, германски и холандски протестантски свещеници се захващат да покръстват ескимосите. През 1814 г. Дания и Норвегия разтрогват своята уния, но датчаните успяват да запазят суверенитета върху Гренландия.

Точно тогава островът фактически се превръща в датска колония. Поради суровия климат впрочем европейците не се изселват масово в Гренландия; датчаните всъщност не се държат и твърде жестоко с ескимосите. През 1862 г. местните жители получават правото да решават социалните си проблеми съвместно с датската администрация, от 1911 г. действат и местни съвети. През 1921 г. Норвегия - вече независима, се опитва да оспори правата на Копенхаген върху Гренландия, но след 12 години Международният съд в Хага признава острова за датско владение.

През Втората световна война Дания пада под германска окупация; нацистите обаче не смогват да стигнат чак до Гренландия. С оглед на факта, че според мнозина островът спада към Северна Америка (тъй като е близо до Канада), САЩ го обявяват за зона на своите интереси. Датският посланик във Вашингтон, неприсъединил се към нацистите, подписва през 1941 г. със САЩ споразумение за отбрана на Гренландия. След четири години документът е ратифициран и въз основа на тази спогодба американците започват да градят в Гренландия свои бази.

"Дрейфът" на острова към Северна Америка продължава. През 1951 г. САЩ и Дания сключват споразумение за съвместна отбрана на острова и в селцето Туле се създава най-голямата американска база в арктическия регион. Ескимосите обаче не се радват особено, че имат такъв защитник. През 1968 г. край Туле пада бомбардировач Б-52 с шест водородни бомби на борда. Заразена е огромна територия, животните се случва да раждат малки с деформации.

Гренландия никак не е изгубила значението си за САЩ и в наши дни. През 2004 г. американците подписаха с бившия датски премиер Андерс Фог Расмусен - днес генерален секретар на НАТО, споразумение, уточняващо документа от 1951 г. То предвижда базата в Туле да бъде модернизирана с цел обектите й да се интегрират в системата за противоракетна отбрана (ПРО), създавана от Щатите. Много ескимоски организации се възпротивиха, но кой ли ги питаше всъщност.

Но да се върнем към статута на острова. През 1953 г. Дания премахва колониалния статут на Гренландия и я включва в състава си. За да подпомогнат островитяните в създаването на системи за образование и здравеопазване, властите се опитват да ги съберат в сравнително големите села. Ефектът обаче е обратен: рибарите и ловците инуити нямат желание да променят своя начин на живот. В крайна сметка нивото на безработицата в Гренландия силно надхвърля средното за Дания и идеята за независимост става още по-популярна.

През 1973 г. Дания влиза в Европейската икономическа общност, предшественичка на Евросъюза, но това не буди радост у гренландците - те търгуват главно със САЩ и Канада. Местните организации изтъкват специалното положение на региона, започват да настояват за автономия и постигат своето: през 1979 г. Гренландия става автономна. Нещо повече, през 1985 г. Гренландия напуска ЕИО и днес не членува в Евросъюза. Ето ти парадокс - част от територията на държава от общността не влиза в Евросъюза и е само асоцииран член на ЕС.

През 2008 г. гренландците гласуват с огромно мнозинство за разширяване на автономията и на 21 юни 2009 г. влиза в сила нов Акт за управление на острова. Днес автономна Гренландия официално е държава на ескимосите инуити под името Калаалит Нунаат. За връзката й с Дания напомнят само липсата на армия, валутата в обращение - датската крона,  местните депутати в датския фолкетинг (парламента) и присъствието на датски генерал-губернатор. Иначе територията си има собствен парламент, собствено правителство, собствено знаме, собствени партии, собствена полиция и съдилища.

И което е от принципна важност, Гренландия сама контролира недрата си. Съответно получава и доходите от добива на злато, елмази, хром, уран.

Островният шелф съдържа към 53 милиарда барела петрол. Осъзнали, че притежават несметни богатства, днес гренландците вече не отварят дума за нов Акт за управление, а за пълноценна конституция; след приемането й се канят да провъзгласят пълна независимост. Дискусиите по въпроса, както е думата, текат в момента.

Проблемът с независимостта на Гренландия впрочем още не е решен предварително. Единствено социалдемократите от партия "Сиумут" споменават за отделяне от Дания; другите смятат да се задоволят с още по-широка автономия. Нищо чудно: гренландските ескимоси нямат възможност самостоятелно да разработят природните си съкровища, а не им се ще много-много да останат без финансови инжекции от богатия Копенхаген. Макар че от друга страна Кувейт или Оман също някога са били бедни, но са изплували с парите от петрола. Инуитите го знаят твърде добре. 

През 2021 г. островът получава още правомощия: 

Дания даде допълнителни правомощия на Гренландия и Фарьорските острови

Копенхаген, 11 юни 2021 г. /БТА/ Дания даде допълнителни правомощия на Гренландия и Фарьорските острови, в момент, когато арктическия регион засилва стратегическото си значение по отношение на търговията и ресурсите, предаде ДПА.

Остров Гренландия и архипелагът в северната част на Атлантика ще получат по-значима роля в Арктическия съвет, заяви датската премиерка Мете Фредериксен след среща с лидерите на Гренландия и Фарьорските острови Муте Б. Егеде и Бардур Нилесен.

Предстои да бъде сформирана контактна група с участието на министри и представители на регионите. Тя ще отделя специално внимание на сигурността и отбраната, като Гренландия и Фарьорските острови ще имат повече място за маневри, по думите на Фредериксен.

В бъдеще в Арктическия съвет представителите на гренландците и фарьорците ще се изказват първо, след което ще бъдат последвани от тези на самата Дания. Гренландия и Фарьорските острови са официално част от кралство Дания, но са като цяло автономни. Те продължават да получават значителна подкрепа от Копенхаген.

Арктическият регион става все по-важен, предвид намиращите се в него суровини и минаващите през него търговски пътища, които стават по-достъпни поради климатичните промени. Районът привлича и все по-голямо внимание от страна на Русия и Китай.