site.btaГренландия празнува на 21 юни 2009 г. разширената си автономия

На 21 юни 2009 г. Гренландия, автономна територия, която е част от датското кралство, празнува разширената си автономия и достъпа до своите природни богатства. След тази дата Дания запазва контрола върху външната и отбранителната политика на Гренландия, гренландците продължат да използват датската крона, а официален държавен глава на острова остава кралица Маргрете Втора, съобщават световните агенции. 

БТА съобщава:

Датският парламент даде разширена автономия на Гренландия 

Копенхаген, 20 май 2009 г. /БТА/  Датският парламент прие с голямо мнозинство закон за разширена автономия на Гренландия. С това бе утвърден резултатът  от референдума, произведен през ноември миналата година на  най-големия остров в света, предаде ИТАР-ТАСС.    

Гренландия, по-голямата част от която е разположена на север  от полярния кръг, влиза в състава на Кралство Дания от над 300 години - първо като колония, след това провинция, а накрая и като автономна територия. Резултатите от референдума миналата година се възприемат в Дания като стъпка към пълна независимост на Гренландия. 

Разширената автономия дава на гренландците право самостоятелно да се разпореждат с природните ресурси - находищата на петрол, газ, злато и диаманти, уран, цинк и олово. Официално новият статут на Гренландия ще бъде обявен на 21  юни. 

*****

Гренландия празнува разширената си автономия 

Копенхаген, 21 юни 2009 г. /БТА/ Гренландия, автономна територия, която е част от датското кралство, днес се готви да отпразнува разширената си автономия  и достъпа до своите природни богатства, съобщиха Франс прес и ИТАР-ТАСС. Това е последният етап по пътя към независимостта на стратегическия остров в Арктика, който е под датско управление от близо 300 години,  отбелязва АФП.

На церемонията в столицата на Гренландия Нуук ще присъстват кралицата на Дания Маргрете Втора, премиерът Ларс Льоке Расмусен и много датски и чуждестранни високопоставени лица. Новият статут, който бе утвърден с гласовете на 75,5 на сто от участвалите в референдума през ноември, ще влезе в сила днес, когато се отбелязва и националният празник на Гренландия.

Най-важният аспект на новия статут, който бе резултат от трудни преговори, водени години наред с датската метрополия, е свързан с правото, дадено на гренландците да разполагат със собствените си природни ресурси (петрол, газ, злато, диаманти, уран, цинк и олово), уточнява Франс прес. Според оценки на американски експерти островът има големи запаси на въглеводороди и то особено на северния полюс. Тези ресурси пораждат още по-силни апетити със затоплянето на клима, което би могло да улесни изследванията и експлоатацията им.

Гренландия, където се намират 10 процента от световните запаси на сладки води, е най-силно застрашената територия от затоплянето в Арктика. Риболовът, който е основният поминък на гренландците, е засегнат изключително тежко.

Ръководителите на Гренландия са задължени да разнообразят икономиката й, възлагайки големи надежди на подземните  ресурси, които досега бяха под контрола на Копенхаген, отбелязва Франс прес.

Реалната независимост на Гренландия зависи от способността й самостоятелно да гарантира икономическото съществуване на нейното население от близо 57 000 души - 50 000 ескимоси и 7000 датчани. Засега те зависят изцяло от датските субсидии от близо 700 милиона долара годишно, които островът ще продължи да получава въпреки новия статут.

Дания ще запази контрола върху външната и отбранителната политика на Гренландия, гренландците ще продължат да използват датската крона, а официален държавен глава на острова ще остане кралица Маргрете Втора, допълва ИТАР-ТАСС. 

*****

Жизнеспособна ли е независима Гренландия 

Нуук, 24 юни 2009 г.  /Слим Алагуи, Франс прес/ Гренландия, която на 21 юни отпразнува новия си статут на разширена автономия, жадува за независимост от кралство Дания, но анализаторите се питат доколко жизнеспособна ще е подобна арктическа държава с 57 000 жители и площ от 2,2 милиона квадратни километра.

"Независимостта ще дойде, убеден съм, но тя не е на дневен ред за моето правителство през следващите четири години", казва премиерът Куупик Клейст, водач на крайнолявата партията  "Инуит Атакагиит", бореща се за независимост.

Като прагматик той признава, че това ще изисква време, но не посочва конкретен срок. Неговият предшественик Ханс Еноксен от социалдемократическата партия "Сиумут" очаква, че независимост може да има през 2021 г., три века след началото на датската колонизация.

За ръководителя на датското правителство Ларс Льоке Расмусен "бъдещето на Гренландия е в ръцете на гренландците. Независимостта им зависи от тях самите".

В тази територия, която зависи от субсидиите на Копенхаген за повече от половината си бюджет, идеите за независимост се сблъскват със суровата действителност, казва датчанката Мариане Крог Андерсен, авторка на излязлата през май книга "Гренландия - могъща и безпомощна".

"Сега за Гренландия е невъзможно да се справя сама без датската метрополия", тъй като ще бъде изключително трудно за  нейното тъй малобройно население, чийто основен източник на препитание и досега е риболовът, да поддържа високото си жизнено равнище и доста скъпата си социална система, ако Дания престане да помага.

В обкръжението на правителството в Копенхаген се изказват съмнения относно независимостта на острова, макар че икономиката му, разчитайки на  потенциала му от подземни богатства и най-вече на петрола, един ден вероятно ще бъде достатъчно процъфтяваща, за да "полети" Гренландия на собствените си криле.

Гренландия е твърде слабо населена, за да се справи сама с предизвикателството на независимостта и на икономическия си растеж и ще трябва да сключва съюзи, за да бъде жизнеспособна. Това виждане се споделя от Пия Ведел Анкерсен, лектор в университета в столицата Нуук. Гренландия може утре да бъде независима, ако успее да мине без четирите милиарда датски крони (годишни субсидии плюс разходи за отбрана, полиция и съдебна система, предоставяни от метрополията), представляващи около една трета от брутния й вътрешен продукт, който за 2008 г. се изчислява на 11-12 милиарда крони. Дори и най-жадуващите независимост не биха се съгласили да се върнат към някогашната мизерия, казва Анкерсен.

Само самостоятелна икономика, основаваща се на приходите от подземните богатства, може да изпълни тази мечта за независимост без прекалено големи жертви, отбелязва тя. А и тази независимост е възможна едва след 50 години, освен ако Гренландия не избере други, по-преки пътища, като присъединяване към Европейския съюз (който напусна през 1985 г., за да защити риболовците си) или съюз със САЩ, допълва Анкерсен.

Подобен избор би могъл да ускори процеса, а пътят към ЕС е най-подходящият, тъй като Гренландия може да се възползва в голяма степен от европейските структурни фондове, смята тя. Идеята за изцяло автономна Гренландия е илюзорна. Дори Дания със своето 5,5-милионно население е зависима от ЕС и сътрудничеството си с други държави, подчертава Анкерсен. Това виждане се споделя от премиера Куупик Клейст, който настоя да уточни, че статутът на разширена автономия на Гренландия не означава тя да се изолира и да живее самотно в единия край на Арктика, а да се отвори към външния свят и да бъде активно действащо лице на международната сцена.

В доказателство Гренландия ще възобнови преговорите със САЩ за разширяване на договора за сътрудничество, сключен през 2004 г. по повод модернизирането на американската военна база "Туле" в северозападната част на острова.