site.btaИзложбата "Писма от степта" показва част от слабо познатото литературно наследство на именития художник Иван Милев

Изложбата "Писма от степта" показва част от слабо познатото литературно наследство на именития художник Иван Милев
Изложбата "Писма от степта" показва част от слабо познатото литературно наследство на именития художник Иван Милев
Снимка: Ралица Стефанова, БТА

Изложбата от стихове, проза и акварел “Писма от степта”, която може да бъде разгледана в казанлъшкия музей “Ахинора”, показва част от слабо познатото и непубликувано до този момент литературно наследство на именития художник Иван Милев. Това каза в интервю за БТА директорът на местната Художествена галерия д-р Пламен Петров. Изложбата е първата от поредица такива, в които екипът на галерията ще се опита да презентира тази непозната част от личността на автора.

Експозицията представя един от ръкопис с поезия и проза на Иван Милев, който самият той озаглавява “Писма от степта”. Той е създаден от 6 до 8 октомври 1917 година. “От този период в колекцията на галерията се съхраняват и няколко негови акварела, които са рядко показвани и всъщност изложбата е опит за създаването на документален разказ за една симбиоза между образите и текстовете на автора”, коментира д-р Петров. Той разказа, че 1917 година е много особена за автора - тогава той напуска педагогическото училище в Казанлък, в което е учил до момента. Тогава за пръв път е отпечатан и текстът на Николай Райнов “Ахинора”. “В този смисъл в творческите следи, които имаме оставени от Милев през 1917 година, със сигурност можем да провидим и влиянията от творчеството на други български художници и писатели, включително и на имена като Славейков и Яворов”, каза директорът на културния институт.

В поредицата от изложби ще бъде показана поезия и проза, която Иван Милев пише в периода между 1916 и 1919 година. “Това е едно литературно наследство, което можем да определим като изоставено от самия автор, защото не е публикувано никога. В него можем да видим понякога доста сурови и необмислени изрази, тавтологии и така нататък, но въпреки това то е изключително любопитно, защото ни дава поглед не само към безспорната чувствителност на художника, но и към преживяванията му от периода, който е белязан от Първата световна война”, обясни д-р Петров. По думите му това литературно наследство дава възможност да се надникне в това как Милев възприема света около себе си. Когато до това възприятие сложим и изображения, имаме възможност действително да проследим съзряването му като художник, коментира той. Д-р Пламен Петров отбеляза, че цялото ранно художествено наследство на Иван Милев се намира във фонда на казанлъшката Художествена галерия.

По текстовете работихме с Теодора Манчева, с която обработихме ръкописите, съхранявани в галерията, каза директорът. Той посочи, че всички литературни опити на Иван Милев, известни до този момент в държавата, са част от колекцията на научния архив на културния институт, създаден след дарението, направено от майката и брата на Иван Милев през 1944 година. До този момент нищо от тях не е публикувано, отбеляза той. Д-р Пламен Петров съобщи, че следващата инициатива е и отпечатването на първото пълно издание с поетичните опити на автора и с неговата проза.

Д-р Петров посочи, че художник-поет не е нещо ново и Иван Милев не е първият такъв. “Можем да посочим например Сирак Скитник, който дори издава собствена стихосбирка. Иван Милев не е посмял да издаде такава, но е факт, че не е унищожил тези поетични опити, а имаме достатъчно основание да твърдим, че той унищожава онова, което не харесва. Самият той в дневника си “По пътя на страданието” споменава, че унищожава всичко, което не харесва”, каза директорът. Той допълни, че следващата голяма цел на екипа на галерията е този дневник да бъде публикуван с коментари за всички онези факти, които Милев споменава в него.

Д-р Петров подчерта, че тези литературни свидетелства дават възможност да се доближим много повече до личността и чувствителността на Иван Милев. “Имаме такава възможност за много малко български художници, особено от тази величина”, каза той. Именно това е и основната идея на едноименния музей, посветен на най-известната картина на автора “Ахинора”, който беше открит на 24 май т.г. Една от целите на екипа е в него публиката да получи възможността да се запознае с непознати страни от творчеството и личността на автора. По думите на д-р Пламен Петров, от откриването на музея до този момент се забелязва интерес към него. “Това е място, за което доста гости на града ни идва и питат”, каза той и отбеляза, че в момента по-посещавани са филиалите на Художествената галерия, отколкото основната й сграда.

Изложбата “Писма от степта” ще остане до 19 май. “След нея екипът ни планира нова изложба, посветена на годишнината от рождението на Васил Стоилов и една негова емблематична творба, в която имаме увековечен образа на Иван Милев редом до Владимир Димитров – Майстора. Това е една абсолютно енигматична творба, която е собственост на Художествената галерия във Велико Търново”, каза още д-р Петров.

/РБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 13:17 на 03.03.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация