site.btaИзложбата „Потопеното наследство“ бе представена в Националния етнографски музей при Българската академия на науките

Изложбата „Потопеното наследство“ бе представена днес в Националния етнографски музей при Българската академия на науките (БАН). Екип от учени показва във фоторазказ резултатите от 4-годишното си проучване на над 60 селища, изселени и залети при строежа на над 20 язовира в България. Малко от запазените предмети от Елешница и Жребчево също са включени в експозицията. 

Проектът „Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики“ е резултат от четиригодишна работа на екип от ИЕФЕМ-БАН, който е проучил всички изселени села на място и по документи, срещнал се с родени в тях и потомци, за да запише спомените им.  Участие в него вземат гл. ас. д-р Лина Гергова (ръководител на проекта), проф. д-р Боян Кулов, гл. ас. д-р Валентин Воскресенски, проф. д.н. Венцислав Димов, гл. ас. д-р Григор Григоров, проф. д. изк. Лозанка Пейчева, гл. ас. д-р Мирянка Борисова, доц. д-р Петър Петров, гл. ас. д-р Яна Гергова.

Ръководителката на проекта Лина Гергова разказа, че изложбата е един от начините, по които представят резултатите от проекта. „Подготвихме брой на списание „Български фолклор“, подготвихме монография, която ще излезе до края на годината и подготвяме още едно научно-популярно издание“, каза тя.

Таблата в изложбата са хронологично подредени – от замисъла на язовира, всички процедури по преселване, изселване, заличаване и преместване на селищата, самия строеж на язовирната стена и другите съоръжения, промените в пейзажа, промените на местата, на които заселниците ще живеят. Включени са и паметните знаци, които оставят заселниците и всички инициативи, които те реализират, за да запазят все пак тези селища, разказа Гергова.

Д-р Иглика Мишкова, заместник директор на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН (ИЕФЕМ-БАН), разказа, че е съживена тематиката за проучванията на селищата, които попадат в така наречените „произведения на народната власт – язовирите“, заради които се принуждават да бъдат преселени хората от различни селища да се преместят на нови места. Тя допълни, че се надява, че всеки ще намери в тази изложба някоя интересна човешка история.

„Не знам защо всички свързват язовирите с така наречените потопени храмове, а всъщност повечето не са потопени.  Някои са разрушени заради изискванията язовирното дъно да бъде гладко“, каза доц. д-р. Петър Петров. Той допълни, че навсякъде са намирали много гробища. „Това е нещото, което е останало, стига да не са под вода като в повечето случаи.“.

Доц. Петров разказа, че типовите къщи са се променили от 1945 до 1954 година.  „45-а година селската къща е с чардаците. Три години по-късно чардакът се свива и къщите стават по-градски. А 60-а година вече има подобрения“, допълни той.