site.btaПреди 35 години Желю Желев говори пред Общото събрание на ООН в първата сесия след края на Студената война

Президентът Желю Желев е на посещение в САЩ от 25 септември до 3 октомври 1990 година. Основен акцент във визитата е участието на първия демократично избран президент на България в Общия дебат на 45-ата сесия на Общото събрание на ООН, показва бюлетинът “Международна информация” на БТА. В много отношения това е важно събитие за 1990 година. Това е първата сесия на ООН след края на Студената война, отбелязва кореспондентът на БТА в Ню Йорк Красимир Друмев. Но това е и първо посещение на български държавен глава в САЩ. А в неговите рамки, на 28 септември Желев се среща с президента на Съединените щати Джордж Буш в Белия дом, във Вашингтон – отново за първи път. Сред акцентите от визитата са външнополитически знаци като заявената идея да се изпрати ограничен контингент български войски в Персийския залив, покана да бъдат изпратени военни специалисти в България, за да демонтират осем тактически ракети с малък обсег СС-23, получени от СССР през 1986 г., както и среща с бившия президент на САЩ Роналд Рейгън в офиса му в Лос Анджелис.

Как е отразено посещението на Желев в централата на ООН в Ню Йорк от кореспондента на БТА в града откриваме в бюлетина “Международна информация - теми, събития и факти”:

Ню Йорк, 27 септември 1990 г. /Кор. на БТА Красимир Друмев/ След ползотворни срещи във Вашингтон с висши американски политици за развитието на отношенията между България и САЩ, днес следобед председателят на републиката Желю Желев пристигна в Ню Йорк, за да участва във важни международни прояви.

Първата от тях е започналата неотдавна 45-а сесия на Общото събрание на ООН. Сега са в ход общополитическите разисквания, на които думата вземат държавни и правителствени ръководители и министри на външните работи от близо 160 страни. Д-р Желев ще произнесе реч на 2 октомври /вторник/ и ще представи позицията на България по най-важните проблеми на международното развитие.

В политическите среди на ООН изявите на д-р Желев се очакват с подчертан интерес, тъй като ще дадат ориентация на международната общност за промените в българската външна политика. Те съвпадат с края на "Студената война" и сега в ООН разчитат на приноса на всички държави за създаване на нов тип международни отношения, изградени на принципа на колективната сигурност и зачитането на човешките права.

В събота и в неделя Ню Йорк е домакин на уникален форум – Световна среща за децата. Тя ще влезе в историята и с това, че за пръв път ще се съберат заедно толкова много държавни ръководители. Очакват се повече от 70 лидери, сред които и българският президент. Срещата ще приеме конкретна програма за спасяване на живота и за нормално развитие на малките деца в Третия свят, застрашени от болести и глад.

Извънредно натоварена е програмата на д-р Желю Желев и за двустранни срещи с държавни и правителствени ръководители, дошли тук за Сесията на Общото събрание на ООН. Той ще има около 20 такива срещи. След като днес се срещна с президента на САЩ Джордж Буш, утре предстои среща с министъра на външните работи на СССР Едуард Шеварднадзе.

Българският президент ще се срещне поотделно с президентите на Югославия, Румъния и Турция и с външния министър на Гърция. Ще бъдат водени разговори с президента на Чехословакия, с министър-председателите на Швеция и Норвегия, с министрите на външните работи на ФРГ, Австрия, Израел. (...) 

***

Посещението на д-р Желю Желев в Ню Йорк

Ню Йорк, 29 септември 1990 г. /Кор. на БТА Красимир Друмев/ Ще използвам възможността да говоря пред Общото събрание на ООН и пред Световната среша за децата, за да представя позицията на нашата млада демокрация по някои от най-сериозните проблеми на нашето време. Извънредно голямо значение отдавам и на разговорите, които ще имам с държавни и правителствени дейци от много страни - това заяви председателят на републиката д-р Желю Желев пред кореспондента на БТА. (...)

Сърдечен, доброжелателен и откровен - така президентският говорител Валентин Стоянов охарактеризира пред журналисти разговора на д-р Желев с президента на Турция Тургут Йозал. От турска страна е било заявено, че миналото от 80-те години вече не тежи върху отношенията между двете държави. Турският президент не повдигна въпроси за малцинства, добави говорителят в отговор на журналистическо запитване.

На срещата са били обсъдени възможностите на икономическото сътрудничество, като е било посочено, че двете страни имат сходни интереси. Йозал е развил идея за създаване на т.нар. икономически кооперирана зона на черноморските държави.

Д-р Желев е поканали Тургут Йозал да посети България и според президентския говорител това навярно ще стане през идната година.

Много приятелски са минали срещите на д-р Желев поотделно с австрийския външен министър Алоис Мок и с министъра на външните работи на Гърция Андонис Самарас. Прави впечатление изразената и от двамата министри подкрепа за приобщаването на България към международните структури. Така например Алоис Мок посочил, че Австрия настоява пред Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в която членуват 24-те най-развити страни в света, България да бъде включена в списъка за преференциално сътрудничество. (…)

Министърът на външните работи на Гърция Андонис Самарас е благодарил на българския президент за оценката му, че българско-гръцките отношения могат да служат като модел за отношения между балканските държави. Д-р Желев от своя страна отбелязал, че България държи на положителното, натрупано през последните години във връзките между двете страни, и желае да го развива и занапред. (…)

Самарас е отбелязал, че когато се е обсъждало асоциирането на Полша и на Чехословакия към Европейската общност, той е предложил да се приобщи и България, тъй като промените у нас дават основание за това. Гръцкият министър е поискал съгласието на д-р Желев и занапред да съдейства за приобщаването на България към европейските структури. (…)

***

Посещението на българския президент в Ню Йорк

Ню Йорк, 30 септември 1990 г. /Кор. на БТА Красимир Друмев/ Днешният ден от посещението на председателя на републиката д-р Желю Желев в Ню Йорк премина под знака на откритата тук Световна среща по проблемите на децата. За пръв път в историята се събират на едно място толкова много държавни лидери - над 70. (...)

На трибуната един след друг заставаха президенти, за да подкрепят набелязаните цели. В изказването си българският президент подчерта, че обществеността у нас напълно споделя целите и задачите на сегашната среща.

“Създаването на нова конституция и законодателство, които ще почиват върху общочовешки ценности, е основна задача на сегашния български парламент, отбеляза д-р Желев. Затова смятам, че скорошното ратифициране от българска страна на Конвенцията за правата на детето ще бъде още един израз на стремежа ни да решаваме собствените си проблеми в съгласие с нормите и ценностите на световната общност."

Продължиха двустранните срещи на българския президент с държавни и правителствени ръководители на много страни, дошли сега в Ню Йорк за Сесията на Общото събрание на ООН. След като вече бе разговарял с президента на Турция и с външния министър на Гърция, сега д-р Желев се срещна с лидерите на другите съседни страни.

Президентският говорител В. Стоянов осведоми журналистите, че на срещата с президента на Румъния Йон Илиеску е било изразено общо становище за необходимостта да се търсят нови пътища за развитие на двустранните отношения. Голямо внимание е било отделено на проблема с обгазяването на Русе. Според говорителя румънският президент съобщил, че е изпратил отговор на посланието на д-р Желев. Той казал, че след спирането на хлорното производство в Гюргево продължават да откриват хлорни следи, което налагало цялостно оглеждане на обстановката. Йон Илиеску добавил, че в този преходен за Румъния период са много тежки икономическите последици, румънският комбинат бил погълнал огромни средства, но правителството имало желание да се реши проблемът. (...)

Конфликтен въпрос е бил разискван и при срещата на д-р Желев с президента на Югославия Борисав Йович, той възразил срещу публикации у нас, които според него предявявали претенции към населението на Югославия.

Д-р Желев отговорил, че повдигането на т.нар. македонски въпрос в Югославия е опит на някои сили да изведат навън своите проблеми. Той подчертал, че не бива да се смесват днешните политически реалности с исторически въпроси. Д-р Желев посочил също, че България няма претенции към самоопределението на населението в Югославия, но не бива да се отправят претенции и към населението у нас, защото правото на самоопределение е ненакърнимо и основно право на всеки човек и на всеки народ.

Президентският говорител окачестви като много сърдечна срещата с президента на Чехословакия Вацлав Хавел, на която е била разменена информация за хода на политическите процеси в двете страни. Желю Желев изтъкнал, че тъй като чехословашките промени изпреварват българските, ние бихме могли да се поучим от опита им, за да избегнем някои трудности.

Продължителна беше срещата на българския президент с министъра на външните работи на СССР Едуард Шеварднадзе. За тази среща Шеварднадзе дойде в хотела, където е отседнал д-р Желев.

Според говорителя Стоянов съветският министър посочил, че неговата страна проявява изключително разбиране към проблемите на България. Той е изтъкнал трудностите на съветската икономика и добавил, че именно на тях, а не на политически съображения се дължи прекратяването на някои доставки за България. (...)

Съветският външен министър казал, че ще осведоми Михаил Горбачов, за да се намерят форми да се подпомогне България, която поради извънредно голямото си обвързване със съветската икономика страда повече от другите източноевропейски страни от трудностите на СССР.

Общо е било мнението, че българско-съветските отношения трябва да претърпят качествена промяна, като в тях се запази всичко положително и се очисти отрицателното.

Говорителят осведоми също, че на срещата е било отделено голямо внимание на обстановката в Персийския залив. Д-р Желев информирал за намерението да се изпрати ограничен контингент български войски в Залива. Шеварднадзе отговорил, че "няма нищо страшно в това", посочи говорителят.

Тази тема присъстваше и при срещата на българския президент с членовете на Постоянното представителство на НРБ при ООН и техните семейства. В отговор на въпрос д-р Желев каза, че явно някои средства за масово осведомяване у нас не са разбрали съвсем точно позицията му по изпращането на български войски в Персийския залив. Президентът уточни, че той сам не може да вземе такова решение, а ще го постави за одобрение от Великото народно събрание. Лично държи да има ограничен контингент в района на Залива, защото в днешно време на преден план все повече излиза въпросът за глобалната сигурност като гарант за независимостта и териториалната цялост на държавите. Нейното значение по особено убедителен начин се проявява сега в случая с Кувейт и България трябва да даде свой принос за глобалната сигурност. 

***

Посещението на Желю Желев в Ню Йорк

Ню Йорк, 1 октомври 1990 г. /Кор. на БТА Красимир Друмев/ (…) След като се срещна и с други държавни ръководители, д-р Желев замина за град Бостън за неколкочасов престой. Той бе поканен от световноизвестния Харвардски университет да изнесе лекция по философски проблеми пред аудитория от преподаватели и студенти.

Утре българският президент ще произнесе реч пред Общото събрание на ООН. 

Изказването на президента, направено в предиобедните часове на 2 октомври 1990 г., представя пред света за първи път отърсила се от комунизма България и нейните нови приоритети: 

Реч на д-р Желю Желев пред Общото събрание на ООН

Обединени нации, 2 октомври 1990 г. /Кор. на БТА Красимир Друмев/ Председателят на републиката д-р Желю Желев днес произнесе реч пред Общото събрание на ООН, която представлява политическата кулминация на посещението му тук.

Българският президент говори на предобедното заседание на 45-ата сесия на Общото събрание, в чиито общополитически разисквания участват президенти, министър-председатели и министри на външните работи от много страни. Тази сесия е първата след края на “Студената война” и на нея цари атмосфера на конструктивност и стремеж към единодействие за разрешаване на актуалните и по-дълготрайни проблеми на международната общност. Участието на първия свободно избран български президент се възприе като свидетелство за дълбоките и демократични промени, които обхванаха България и цяла Източна Европа.

Д-р Желю Желев подчерта в началото на своята реч, че участието му в Световния форум в качеството на свободно избран президент на новa, демократична България отбелязва дългоочакваното завръщане на един малък и многострадален народ в общността на свободните нации и суверенни демокрации.

Българският президент открои и новото състояние на международните отношения, при които съперничеството и противопоставянето отстъпват пред диалога и сътрудничеството, пред взаимното разбирателство и разумния компромис. Това обаче, с което най-вече ще се запомни 1990 г., каза българският президент, са демократичните революции в Източна Европа. Той посочи, че макар и по-бавно от други, България също извършва дълбоки демократични реформи, които окончателно и безвъзвратно я отделят от комунизма.

Председателят на републиката подробно представи хода на събитията, довели до премахването на тоталитарната власт, и осведоми аудиторията за първите стъпки на младата българска демокрация. Той обобщи, че гаранция за осъществяването на набелязаната мащабна програма са: първо – пробуждащият се народ, който иска да живее при демокрация и да работи в условията на пазарна икономика, която разкрепостява неговата енергия и лична инициатива, и второ – волята и енергията на демократичната опозиция в парламента, която чрез своите инициативи постоянно активизира демократичния процес и не позволява той да бъде преустановен.

От трибуната на ООН д-р Желев заяви: “България вече не е комунистическа, не е тоталитарна държава, но тя не е още напълно демократична, доколкото не е приела нова конституция и не е успяла да изгради икономиката си върху принципите на пазара. България е в състояние на преход от тоталитаризъм към демокрация, в онова особено преходно състояние, което някои определят като посттоталитарно. Процесите обаче са необратими и е само въпрос на време тя да се изгради като напълно демократична държава, с демократична конституция, демократични институции и пазарна икономика."

Значително място в речта бе отделено на настъпилите промени в принципите, целите и приоритетите на българската външна политика. Председателят на републиката посочи, че “ние категорично отхвърлихме доктрината за ограничения суверенитет, известен като доктрината Брежнев", защото тази доктрина накърнява нашата национална независимост, накърнява, ако щете, чувството на българина за национално достойнство и национална гордост.

Отхвърлихме също принципа на т. нар. социалистически интернационализъм, който не е нищо друго освен зле прикрита форма на подчинение на българската външна политика на интересите на друга държава - каза българският президент.

Отказахме се от принципа на партийността, продължи д-р Желев, според който принцип външната политика на страната бе изцяло поставена в служба на интересите и идеологията на една единствена партия, притежаваща монопол върху властта.

На мястото на отречените принципи, подчерта президентът, ние възприехме други, които отговарят на интересите на цялата демократична страна. България възстанови принципа на пълната национална независимост и неограничения суверенитет, който ни дава възможност сами да избираме ориентацията на външната си политика. На мястото на принципа на партийността дойдоха общодържавните и общонационалните интереси. Никоя партия няма право да поставя своите частни интереси над интересите на нацията – подчерта д-р Желю Желев. (…)

Българският президент изказа подкрепа на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН във връзка с агресията на Ирак срещу Кувейт.

Той каза, че може би в Европа България е най-тежко засегната страна от кризата в Персийския залив, но въпреки това ще продължи строго да спазва наложеното ембарго. С поведението си България доказва на практика, че се завръща в международната общност като неин цивилизован член.

Д-р Желев вижда в единството на ООН при осъждането на агресията към една малка и беззащитна страна първообраза на бъдещите планетарни гаранции за суверенитета и териториалната цялост на всички малки държави и връщането на ООН към нейното основно предназначение и исконна роля.

Но, господин председател, каза д-р Желев, докато всичко това е все още бъдеще, докато все още не е станало твърдо установена реалност, моята страна също е принудена да търси гаранции за национална независимост, териториална цялост и неприкосновеност.

Този въпрос придобива особено голямо значение сега, когато старата система от военни блокове и имперски отношения се руши, новата все още не е изградена цялостно. Сега България получава гаранции за териториалната си цялост от Варшавския договор, както и от двустранния договор със Съветския съюз. Но нещата се променят, каза българският президент.

Той подчерта: при положение че всички политически реалности са в процес на бързи промени, единственото, което ни ocтава като реална и сигурна опора, е верността към принципите на нашата външна политика. От тях, от тези принципи, произтичат и новите приоритети в нея.

Д-р Желев очерта следните приоритети: стремеж към добри и по възможност приятелски отношения с нашите съседи. Той изтъкна, че България е готова да внесе своя дял в подобряването на обстановката на Балканите и е твърдо решена да сложи край на кризата в българско-турските отношения.

Като друг приоритет на българската външна политика президентът посочи отварянето на нашата страна към външния свят чрез премахването на всички и всякакви икономически и политически бариери. Д-р Желев добави, че приоритет за нас е приобщаването на България към бъдеща обединена Европа и всестранното развитие на отношенията със САЩ и другите развити страни. (…)

Също така като приоритет на българската външна политика председателят на републиката д-р Желю Желев изтъкна адаптирането на българското законодателство и на новата конституция към изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за правата на детето и пр.

В заключение д-р Желев изрази надежда, че България, която необратимо е поела пътя на модерната демокрация и пазарното стопанство, по достойнство ще заеме своето място в Общността на нациите, обединени от ценностите на свободата, демокрацията и мира.

Речта на д-р Желю Желев бе изпратена с ръкопляскания. Тя бе разпространена като документ на ООН.

Преди произнасянето на речта се състоя кратка среща на българския президент с генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр, на която бе изразена подкрепата на нашата страна към благородните идеи и цели на Световната организация. Де Куеляр бе поканен да посети България. (...)

***

Посещението на д-р Желю Желев в САЩ

Ню Йорк, 3 октомври 1990 г. /Кор. на БТА Красимир Друмев/ Днес бе последният ден от посещението на председателя на републиката Желю Желев на американска земя. Той бе в град Лос Анжелос на Западното крайбрежие на САЩ, където бе поздравен много сърдечно от ръководители на града и на щата.

Д-р Желев има няколко срещи с политически и стопански дейци, а също бе гост на известния Институт за политически проучвания “Ранд Корпорейшън". (...)

Състоя се много сърдечна среща на д-р Желев с бившия президент на САЩ Роналд Рейгън. Тя стана в офиса на Рейгън в Лос Анжелос. Българският президент подчерта изключителните заслуги на Рейгън за нормализирането на международните отношения и за процесите на коренни промени в източноевропейските страни.

Тукашни политици и журналисти преценяват като много успешно посещението на българския държавен глава в САЩ и участието му в 45-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Това посещение не само създаде нови познанства във висшите политически и стопански кръгове на САЩ, но позволи да се обсъдят и делови въпроси на сътрудничеството, както и на американската помощ към България. На срещата с президента на САЩ Джордж Буш, първата в историята между държавните ръководители на двете страни, бе изразено силното общо желание за задълбочаване на приятелските отношения.

Много положителен е отзвукът в средите на ООН от речта на българския президент пред Общото събрание на Световната организация. Речта направи впечатление със своя реализъм, трезва мисъл и с решителността на България искрено да се съобразява в своята вътрешна и външна политика с нормите на международното право. Посочва се, че това е задължително условие страната ни да бъде приета без резерви в Общността на цивилизованите народи.

Двустранните срещи на българския президент с държавни ръководители на много страни не само позволиха взаимно да се изяснят позиции, но и подчертаха готовността на България за добронамерено разрешване на проблемите и за взаимноизгодно сътрудничество.

Вечерта д-р Желю Желев и придружаващите го отпътуваха за Париж.