site.btaСветлин Русев: Светът на изкуството е противопоказен на омразата и агресията

„Светът на изкуството е противопоказен на омразата и агресията”. Това казва Светлин Русев. За него било щастие да правиш това, което можеш и което желаеш, а най-много се страхувал от омразата. Има разпознаваем стил и трудно може да бъде сбъркан с друг. Но няма любим цвят. Обича хармонията на цветовете, внушението и въздействието им. Ако беше жив, днес щеше да навърши 90 години и да ги отбележи с нова изложба, както правеше приживе. 

Светлин Русев е роден на 14 юни 1933 г. в с. Върбица, Плевенско. Желанието му да рисува се проявява още в детството. След два неуспешни опита да влезе в Художествената академия в София, през 1953 г. той е приет специалност „живопис“ в класа на проф. Дечко Узунов. За него школата на художника Дечко Узунов винаги е била школа на умело владеене на  композицията, живописните стойности и познаване на материала. За своя ученик проф. Дечко Узунов казва: „Рядко явление е един млад художник така да се оформи и посочи своя пластичен език и упорито да го усъвършенства". 

Наред с хората, които пряко са му преподавали през годините, има и редица други, на които художникът се счита задължен. Това е Николай Райнов с неговата „История на изкуството“, учителката му по рисуване и ръчен труд от прогимназията Верка Николова, учителите по рисуване Христо Бояджиев, Дило Дилов, скулпторът Ангел Спасов. „Николай Райнов никога не ми е преподавал, но неговата „История на изкуството“ за мен беше и си остава учител“, казва Светлин Русев през 1973 г. 

В ПЛЕВЕН ПЪРВО ГО СЪЖАЛЯВАТ, СЛЕД ТОВА ГО ПРАВЯТ ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН

Светлин Русев завършва Художествената академия през 1959 г. Сред първите му композиции, нарисувани по това време са „Изселване на партизанските семейства" (дипломна работа) и „Копачки". През 1961 г. участва в първата национална изложба на младите художници със серия пейзажи и картината „Трактористи“. Тогава авторитетни български творци виждат в него само пейзажиста и го съветват да не се занимава с фигурални композиции. Парадокс е, че когато Светлин Русев показва първите си картини в Плевен, се намират хора, които с чувство на съжаление заявяват: „Жалко, че е от добро семейство!“, а години по-късно през 1983 г. Плевен го обявява за свой почетен гражданин като израз на признание на голямото му творческо дело.

От 1975 г. Светлин Русев е преподавател в Художествена академия в София. През 1977 г. става професор. От 1973 г. до 1985 г. е председател на Съюза на българските художници. Между 1982 г. и 1984 г. е първи заместник-председател на Комитета за култура. От 1985 до 1988 г. е директор на Националната художествена галерия. Действителен член (академик) е на Българската академия на науките от 2003 г.

60 ГОДИНИ И СТОТИЦИ КАРТИНИ

За повече от 60 години той създава стотици картини в областта на монументалната живопис, стенописи и хиляди рисунки. Първата му самостоятелна изложба е през 1963 г. в София. Още в началото на творческия си път Светлин Русев се обръща с лице към проблемите на човека. Неговото всекидневие в разнообразните му прояви става главна тема в творчеството му.  Платната  „Хляб“ (1961), „Жажда“ (1962), „Смяна“ (1964), „Пред боя“ (1964), „Клетва“ (1966) маркират възходящата линия на неговия творчески път. За 6-7 години той става зрял майстор на тематичната фигурална композиция. Вниманието на художника е около съдбата и преживяванията на човека.

„Предпочитам може би най-много човешката дълбочина на Рембранд и трагичната мощ на Микеланджело“, споделя художникът. И двете начала съществуват в многофигуралните композиции „Стадион Сантяго де Чили“ (1964),  „Прощаване на  Патриарх Евтимий с народа" (1968), „Светлина и мрак“ (1978), „Самуиловите воини“ (1975), „Ястребино - Урок по история" (1979). 

При откриването на петата самостоятелна изложба на художника през 1980 г. Богомил Райнов казва: „Ключът към неговото творчество е във възгледа му за живота като изпитание. Хората от платната не гледат нас, те се взират в своите изпитания“.

ПРОИЗВЕДЕНИЯТА

Светлин Русев е автор на значителни произведения с трудова, социална и историческа тематика, сред които „Жена с хляб" (1961), „Пред разстрел" (1963), „Хляб" (1965), „Клетва" (1966), „Жажда" (1962), „Ден последен" (1972), „Пробуждане" (1978), „Очакване" (1984, 1987), „Краят на войната" (1980), „Размисъл" (1985), „Краят на деня" (1985), „Старчески дом" (1986), „Русе - кеят" (1988), „Вярата" (1988), „Предчувствие" (1992), „Пиета" (1996), „Преддверието на храма" (1997), цикъл „Приют" (2001), „Цивилизационният избор" (2003), „Сън в черно и зелено" (2005). 

Светлин Русев създава и много портрети - на Богомил Райнов, Кирил Петров, Николай Райнов, Ванга,  творбите „Майка ми" (1970, 1992, 1994), „Баща ми" (1982, 1992) и други,   както и многобройни иконообразни портрети на жени от цикъла „Българки".  Художникът изобразява млади жени в носии с накити и често с пищни и богати забрадки. Той идеализира българската жена, като я изважда от контекста на съвременността и й предава нещо патриархално и народно. По повод шестата самостоятелна изложба на Светлин Русев през 1982 г. художникът Петър Попов споделя: „Картините на Светлин Русев не се гледат, те се възприемат. Някой творби ще излъчват вечно една безкрайна еманация, неподчинена на закона на времето“. Сред творбите на Светлин Русев намират място и обобщените пейзажи на българската природа и миниатюри с нарисувани нежни цветя.

Светлин Русев създава и монументални произведения, сред които художествената украса на Централната гара в София (1975), в Националния дворец на културата (1981), стенописите и олтарните образи в храм-паметника „Св. Петка Българска" (1994), намиращ се до къщата, в която е живяла пророчицата Ванга в местността Рупите.  

НАД 70 САМОСТОЯТЕЛНИ ИЗЛОЖБИ

Светлин Русев има над 70 самостоятелни изложби. Участва в самостоятелни, групови и представителни изложби в цяла Европа, Латинска Америка, САЩ, Япония, Индия. Негови картини са притежание на музеи и частни колекции по целия свят.  

На откриването на изложбата си „Живопис 1953-2013 избрано" в София на 14 юни 2013 г. по повод на 80-годишнината си Светлин Русев казва: „С тази изложба се връщам в началото, за да измина времето отново, до днес, заедно със студентските си илюзии, заедно с младежката наивност (и невинност), заедно с всичко онова, което бях, което съм и което не успях да бъда и на края - с все още упоритата ми вяра, че има смисъл да бъдеш художник със свое време в безвремието, със свой път в безпътицата, със свое човешко и пластическо пространство".

Светлин Русев е сред най-изявените колекционери в България. В сбирката му са платна на Владимир Димитров - Майстора, Васил Стоилов, Андрей Николов, Златю Бояджиев, Илия Петров, Елиезер Алшех, Бенчо Обрешков, Димитър Казаков, Никола Маринов, Екатерина Савова-Ненова, Владимир Рилски, Александър Поплилов, Найден Петков, Магда Абазова и други. Колекцията му е с национална значимост. Още през 1984 г. той дарява личната си колекция от класическо и съвременно изкуство на град Плевен -  творби на западноевропейската графика от 18-20-и век, българска възрожденска щампа и съвременна графика, рисунка, живопис и скулптура. Картините се разположени в бившата обществена баня, превърната в галерия. През май 2005 г. в София художникът открива „Ателие-колекция Светлин Русев". Експозицията съдържа над 270 живописни, скулптурни и графични творби от над 100 български художници, работили в периода от Освобождението на България до началото на 21 век. Включени са и 20 икони от Тревненската и Самоковската художествени школи, от Гърция и Русия, създадени между 13 и 14 век. Представени са чуждестранни автори – Корнелиу Баба, Огюст Роден, Андре Лот. Има и африканска пластика, мраморни скулптури от епохата на Древния Рим. „В годините имах шанса и възможностите в определени моменти да притежавам изключително стойностни неща, които ми носеха естетическа радост и вътрешно удовлетворение“, споделя Светлин Русев тогава. 
Светлин Русев  се ангажира и с изготвянето и подреждането на експозицията на Националния музеен комплекс „Квадрат 500", открит на  28 май 2015 г., която включва няколко хиляди творби на български майстори и световни класици.

ПОЛИТИЧЕСКИ ЖИВОТ

Светлин Русев е бил депутат от 6-ото  до 9-ото Народно събрание (1971-1990) и в Седмото  Велико народно събрание (1990-1991). Член е на ЦК на БКП (1976-1988; 16 ноември 1989-2 февруари 1990). Разочарован от политическия живот и от средствата, с които се осъществява, от невъзможността да бъде полезен с това, което е, художникът се оттегля от политиката.

Своята независима и ангажирана обществена позиция Светлин Русев изразява чрез участието си в Обществения комитет за екологична защита на Русе (1988) , в Управителния съвет на сдружение „Не на страха" (1996).  През 2000 г. той е един от учредителите и член на Гражданския комитет за защита на АЕЦ „Козлодуй". 

ОТЛИЧИЯ

Светлин Русев е носител на редица награди за изкуство, сред които Димитровска награда за картината му „Клетва" (август 1969), званията „Заслужил художник"(1971) и „Народен художник"  (1974). Носител е на орден „Георги Димитров" за принос в развитието на българското изобразително изкуство (1983), на орден „Кирил и Методий" - първа степен, за направени дарения във фонд "13 века България" (1985), на Голямата награда на Съюза на българските художници за 1985 г. Светлин Русев е носител на държавната награда „Св. Паисий Хилендарски" за произведенията, свързани с българската история и традиция (2001),  на наградата  „Перперикон" -  златен пръстен с лика на древния меценат на изкуството Птоломей за принос в развитието на европейската култура (2003), на наградата на НДК „Св. Св. Кирил  и Методий" за цялостно творчество и принос в развитието на българската култура (2003). От 2013 г. Светлин Русев е почетен доктор на Националната художествена академия (2013) „за изключителните му  заслуги към българското изобразително изкуство, българската култура и Художествената академия". През 2016 г. Светлин Русев е удостоен с  Почетен знак за лидерство „Стефан Стамболов" за личен лидерски принос към духовността (2016).

Светлин Русев умира на 26 май 2018 г. на 84-годишна възраст.

/ВСР

/КГ, отдел „Справочна“