В началото на тазгодишния археологически сезон на Провадия-Солницата беше разкрита впечатляваща находка от II-I век пр. Хр. Представлява ниска квадратна глинобитна площадка с форма на пресечена пирамида, която е била огнище с неутилитарни функции. Това информират от археологическия екип, който работи на праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата.
Този тип огнища са известни като есхара и се свързват с тракийските религиозни вярвания и практики като място, върху което се извършат ритуали за почитане на божествени сили. Открита е в постройка, в която има още едно, но стандартно огнище, допълват от екипа.
Най-впечатляваща в есхарата е нейната орнаментация, нанесена върху внимателно загладената горна повърхност с помощта на шнур, притиснат към все още влажната глина, според специалистите. Орнаменталното поле обхваща цялата горна повърхност и съответно е квадратно; очертано е чрез две успоредни линии и допълнително е разделено на четири триъгълника чрез пресичащите се в геометричния център на есхарата диагонали, показани също с по две двойни успоредни линии.
В две от срещуположните триъгълни полета (северно и южно) са изобразени по една женска фигура в поза на адорация, т.е. с ръце, вдигнати нагоре за молитва. Ръцете са с по три разперени пръста. По-добре запазеното изображение е с издължено овално лице (глава), с торс във вид на равнобедрен триъгълник и широка пола - подобна на кринолин, пристегната с коланче в кръста. В срещуположния триъгълник е изобразена още една частично запазена (женска?) фигура със сърцевиден торс и дреха, разкрояваща се настрани.
Двете антропоморфни изображения са устремени в своята молитва към геометричния център на есхарата - пресечната точка на двата диагонала, оградена от неправилен кръг, напомнящ слънце. Гледайки тези изображения, неизбежно в съзнанието изплуват образите на кариатидите, представени триизмерно в Свещарската гробница от III в. пр. Хр., които имат подобна позиция, обърнали взор към небето, посочват археолозите. /ИРС
/ХТ/
news.modal.text
