site.btaАрхеологическите проучвания на праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата са насочени към крепостните системи

Археологическите проучвания на праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата са насочени към крепостните системи
Археологическите проучвания на праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата са насочени към крепостните системи
Снимки: Архив

Продължаваме да проучваме втората и третата крепостни системи на Праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата. Това разказа пред БТА ръководителят на археологическия екип акад. Васил Николов.

Това са най-ранните крепостни съоръжения от затворен тип в Европа, при това те обхващат цялото селище. Тези три последователни във времето крепостни системи не са просто за атракция на бъдещите археолози, за хората от ХХI в., те са абсолютната необходимост. Зад тях се е съхранявало “златото” на древността - солта, каза още той. 

Работи се и в самото къснохалколитното селище с двуетажните и триетажните къщи, както и на солодобивния център, където продължават да излизат по-ранни структури от това, което досега е познато на археолозите. 

В ход са също консервацията и реставрацията. Той изрази надежда да завършат през тази година аварийното спасяване на части от укрепителните системи, които са отворени през миналата година. Правим всичко възможно да ги спасим с теренна аварийна консервация и реставрация. Обектът изглежда все по-интересно, отбеляза още акад. Николов. По думите му всеки ден излиза нещо ново. 

Той разказа, че са стартирали работа на обекта на 1 август. Миналата година, когато имахме значително повече средства, започнахме много по-рано, добави археологът. Това, което е важно за мен, е структурите на този най-атрактивен праисторически обект в Югоизточна Европа, да бъдат консервирани, реставрирани, а той да бъде социализиран. Това е крайната ми цел извън самото научно проучване, защото е важно хората да могат да видят останките от този най-стар солодобивен и градски център в Европа. 

Междувременно от археологическия екип обявиха, че е открит цял кучешки череп в яма от късния неолит, проучена в пространство край селището, което е ясно определено за ритуални дейности. Специалистите отбелязват, че разбирането на митологичното мислене на хората от древните обществата и свързаните с него ритуали е една от крайните цели на всяко социално-историческо изследване.

Макар и рядко, все пак успяваме да реконструираме преднамерени актове на ритуална дейност, отбелязват от екипа. Тази находка предоставя такава възможност. Според специалистите кучето е било ударено от лявата страна на главата с остър предмет, в резултат на което е умъртвено, а в черепа има дупка с диаметър 3 см. Ритуалният характер на находката е подкрепен от наблюденията, че съдържанието на ямата включва части от керамични съдове и силно фрагментирани кости от домашни животни. Останалите кости от скелета на кучето обаче не са налични. Експертите смятат, че кучешкият череп в този контекст означава, че то вероятно е било принесено в жертва, заедно с домашните животни, които приживе е охранявало. Независимо какъв ритуал е извършен в тази яма, кучето в нея със сигурност е било обект на свещено убийство, според археолозите.


Следва пълният текст на интервюто:

 Акад. Николов тази година като че ли археологическият сезон започна малко по-късно?

 - Аз започнах навреме, на 1 август. Миналата година, когато имахме значително повече средства, стартирахме много по-рано. Но през предишни години, преди да имаме целево финансиране, винаги започвахме на 1 август, както и сега, но с малко средства не могат да се очакват някакви генерални, променящи картината резултати. Макар че всеки ден нещо ново излиза. Това, което за мен е важно, структурите на този най-атрактивен праисторически обект в Югоизточна Европа, аз бих казал и в Европа, да бъдат консервирани, реставрирани, а той да бъде социализиран. Това е крайната ми цел извън самото научно проучване, защото е важно хората да могат да видят останките от този най-стар солодобивен и градски център в Европа. За да могат те по-лесно да си го представят, да стигнат, макар и косвено, до древната картина на този невероятен праисторически комплекс, ние трябва да консервираме и донякъде да реставрираме всичко, което откриваме.

Затрудниха ли ви опитите на предишното ръководство на Министерството на културата за промени в процедурата за разпределяне на средствата за теренни проучвания и реставрация и консервация?

 - Меко казано ни затрудниха, защото това бяха според мен преднамерени действия за забавяне на археологическия сезон, на консервацията и реставрацията на археологическите паметници. Според мен те не знаеха какво прави това министерство. 

А какво ще правите сега до края на разкопките на Провадия-Солницата?

 - Продължаваме проучванията на къснохалколитното селище с двуетажните и триетажните къщи; на солодобивния център, където продължават да излизат по-ранни структури, от това, което досега сме имали. На самия обект продължаваме да проучваме втората и третата крепостни системи. Това са най-ранните крепостни съоръжения от затворен тип в Европа, при това те затварят цялото селище. Ние продължаваме да работим по консервацията и реставрацията. Това, което ще успеем, надявам се, да завършим през тази година, е аварийното спасяване на части от укрепителните системи, които са отворени през миналата година. Правим всичко възможно да ги спасим с теренна аварийна консервация и реставрация. Обектът изглежда все по-интересно.

Видях във фейсбук страницата на обекта нещо интересно - призовавате посетителите да даряват. Получавате ли дарения?

 - Да, получаваме дарения, тъй като ние не даваме билети, а и беседата ни също е безплатна. За това призоваваме хората да помогнат за проучването и най-вече за консервацията, реставрацията и социализацията на този паметник. Защото държавата през тази година, както казах, ни даде съвсем малко средства за археологическите проучвания. За консервацията и реставрацията още не сме ги получили, а и те също не са много, а паметникът е с невероятно значение. Идват много хора и казват: “Това, ако е някъде в друга страна, да са излели потоци пари”. 

Такова нещо в света няма. Абсолютно сериозно го казвам. Този паметник няма аналог. Това са били невероятно богати хора, защото те са произвеждали пари - солта всъщност е първите пари. Тези три последователни във времето крепостни системи не са просто за атракция на бъдещите археолози, за хората от ХХI в., те са абсолютната необходимост. Зад тях се е съхранявало “златото” на древността - солта. 

Така че имайки предвид изключителната важност за европейската праистория на този археологически паметник, аз и моят екип правим всичко възможно да получим отнякъде средства. Не ми е най-приятно, разбира се, да призоваваме хората да даряват, за да може да продължи работата, но нямаме друг избор през тази година. Става дума за дребни средства на фона на всичко друго, за да се опази този паметник. 

Ние работим с душа и сърце с идеята да проучваме и да спасяваме това невероятно нещо, което България притежава.

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:30 на 27.01.2023 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация