Акад. Васил Николов беше удостоен с почетен знак на Българската академия на науките (БАН) “Марин Дринов на лента”. Отличието връчи председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски по време на церемония, която се състоя днес в БАН. Това съобщиха от пресцентъра на академията.
БАН награждава акад. Николов за изключителен принос за развитието на българската археология, като утвърден авторитет в европейската праисторическа наука и във връзка с неговата 70-годишнина, обяви председателят на БАН.
Акад. Николов благодари за оказаната висока чест и това признание за неговата работа. Той посочи, че се радва да работи с млади хора, които се изграждат и развиват като учени и негови последователи в археологията.
На церемонията присъстваха представители на ръководството на БАН, директорът на Националния археологически институт с музей доц. Христо Попов и учени от института.
Васил Николов работи в Националния археологически институт с музей на БАН от 1984 г. През 2021 г. е избран за академик на БАН. Член-кореспондент е на Австрийския археологически институт (Виена) и Центъра за археология и история на културата на Черноморския регион (Хале, Германия). Почетен член е на Хумболтовия съюз в България.
В НАИМ-БАН от 2003 г. е председател на Научния съвет, а в периода 2003 г. - 2007 г. е директор на института. Преди това от 1999 г. е бил негов заместник-директор. Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски” със специализация по археология през 1976 г. През 1982 е кандидат на историческите науки (доктор по история) в НАИМ-БАН с тема на дисертацията “Орнаментация на рисуваната ранно неолитна керамика от българските земи”. Доктор е на историческите науки е от 1998 г. с тема на дисертацията “Проучвания върху неолитната керамика в Тракия. Керамичните комплекси Караново II-III, III и III-IV в контекста на Северозападна Анатолия и Югоизточна Европа”, а от следващата, 1999 г., е професор в Секцията за праистория.
Сферата на научните интереси на акад. Николов обхваща новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр. Хр.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа. Той открива и проучва най-ранния в Европа праисторически солодобивен и градски център Солницата до Провадия (от 2005 г. досега). Ръководител е на теренните проучвания на селищните могили в Караново Капитан Димитриево и Крън, на неолитните селища Слатина (София), Сапарева баня, Ковачево, Елешница и Мурсалево, както и на неолитните ямни комплекси в Любимец и Капитан Андреево. /ИРС
/ТС/
news.modal.text
