site.btaНационална мрежа за децата: 10 начина за справяне с насилието между деца

Насилието между деца не се изчерпва с отделни инциденти и последствията от тях, а разкрива по-дълбоки дефицити в системите за образование, закрила и подкрепа. Дългосрочните последствия от насилието над и между деца са сериозни:

•      95% от децата, извършители на насилие, са били обект на насилие;

•      80% от децата, злоупотребяващи с психоактивни вещества, също са били малтретирани;

•      95% от децата, занимавали се с проституция, са били сексуално насилвани;

•      78% от лицата, изтърпяващи ефективни присъди, са преживявали насилие в детството си.

Икономическата стойност на неработещите политики за справяне с насилието и изправността в системата е също сериозна - загубите от насилието над деца се оценяват между 3.5% и 7% от световния БВП.

В България този проблем остава сериозен и широкомащабен - според национално представително изследване на УНИЦЕФ, всяко второ дете в България е било жертва на някаква форма на насилие преди да навърши 18 години. а данните показват, че без бързи и координирани мерки, тенденциите ще останат непроменени.

Затова Национална мрежа за децата (НМД) изпрати до Народното събрание предложение за 10 конкретни решения за справяне с насилието между деца.

Проблемът с насилието между деца

Министерството на образованието (МОН) отчита над 50% ръст на регистрираните случаи на насилие в училищата през последните седем години. През учебната 2021/2022 това са около 4 700 случая, като приблизително 60% са на вербална агресия. Национално проучване показва, че всяко трето дете е било подложено на унижение или обиди в училище, като в над 90% от случаите извършителите са деца. Това разминаване между официалните регистри и реалните преживявания на децата показва дефицити в системата за разпознаване, регистриране и реагиране.

„Проблемът в училище е, че чувстваш, че никой не те разбира и няма на кого да се довериш (...) Наистина, най-големият проблем е, че няма изградена система какво да правиш, ако някой в училище упражнява насилие върху теб. Просто няма към кого да се обърнеш“

- Дете, анкета от Деца изследователи

Причините за агресията са комплексни и често се коренят в модели на поведение, наблюдавани в обществото. Международни изследвания показват, че в държави с пълна забрана на телесното наказание над деца случаите на насилие между деца са значително по-малко, особено сред момчетата.

„В цялото ни общество насилието е начин да се докажеш, да си силен и успял. Ежедневно виждаме насилие между възрастни, насилие спрямо жени или хора с различна ориентация, към животни - няма как това да не оказва влияние върху децата и взаимоотношенията им“

-Родител

Тревожни възрастови тенденции

Докато в световен план момчетата между 11 и 15 години започват да се бият все по-рядко, у нас е налице обратната тенденция. Изследването “Здраве и поведение в училищна възраст” показва, че ако делът на момчетата, които се бият на 11 години е 13%, той нараства до 18% при 15-годишните (при 11% средни стойности в световен план). Подобна е и тенденцията по отношение на тормоза и кибертормоза. С други думи, докато в световен план с порастването си децата постепенно се научават да разрешават конфликтите си без насилие, у нас тенденцията е точно обратната.

Онлайн насилието

Проблемът с онлайн насилието остава сериозен и малко адресиран от страна на институциите. През 2024 г. Националният център за безопасен интернет е получил над 1 700 000 сигнала за онлайн насилие над деца. За сравнение, отдел „Закрила на детето“, Националната телефонна линия 116 111 и дори спешният номер 112 получават от няколко десетки до единични сигнали. Това показва, че именно НЦБИ остава основният оперативен канал за сигнализиране на случаите на насилие над деца онлайн у нас. Макар че изпълнява държавния ангажимент за справяне с насилието над деца онлайн, НЦБИ продължава да разчита единствено на добрата воля и усилията на няколко граждански организации без устойчивост от страна на държавата.

Системата за закрила на детето

Системата за закрила на детето остава тромава и недостатъчно развита според нуждите на децата. Основните проблеми включват:

•      Висока натовареност на социалните работници (от 2 до 200 случая на човек);

•      Липса на специализирано образование и професионални стандарти;

•       Недостатъчна подготовка, супервизия и мониторинг.

Само 4-6% от постъпилите сигнали за насилие в отделите „Закрила на детето“ са свързани с насилие, а около 10% от случаите, по които социалните работници работят, засягат насилие над деца.

Недостигът на ресурси и специалисти влияе и върху други ключови сфери - например реформата в детското правосъдие, чиято реализация се забавя именно заради невъзможността системата за закрила да осигури грижа за деца под 14 години, които са в контакт или конфликт със закона. Макар започнатата реформа от Министерството на правосъдието да е изключително важна, тя трудно ще бъде успешна без силна и действаща система за закрила.

„Аз съм много лош, не знам какво ми става понякога, ама не мога да
се променя.“

-Дете, настанено в интернат, фокус група

В основата на проблема остава липсата на последователни политики за превенция на насилието, както и на навременна и координирана реакция от страна на институциите, която да предлага цялостна подкрепа на децата и техните семейства.

Системите за събиране на данни за насилие между деца остават неефективни и разпокъсани

У нас няма институция, която да знае точно колко деца са пострадали от насилие. През 2024 г.:

•       МВР отчита 2 952 престъпления срещу деца;

•       Отделите „Закрила на детето“ - 2 181 сигнала;

•      В същото време всяко трето дете споделя, че е било жертва на насилие.

Данните се събират от над девет институции, но фрагментираността им води до несравними и противоречащи си резултати.

Разминаванията са сериозни дори при най-тежките случаи - умишлените убийства на деца. За 2020 г. например НСИ отчита 2 случая, МВР - 11, а Прокуратурата - 32.

„Много от децата се страхуват да говорят, защото не вярват, че ще им
се помогне.“

-Интервю на дете от „Деца изследователи“ на НМД

НМД подчертава, че създаването на нови изолирани регистри няма да реши проблема с насилието между деца. Вместо това усилията трябва да се насочат към завършване и внедряване на Националната информационна система за децата, разработвана от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Тя обединява данни от МОН, МВР и социалните служби, предоставяйки информация по пол, възраст, увреждане, географско местоположение, етнически произход и социално-икономически контекст.

Заедно с това, НМД събира данни от над 10 институции в рамките на ежегодния доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ и ги предоставя за анализи на проблема.

Въпреки че темата за насилието засяга над десет институции - включително МТСП, ДАЗД, МОН, МВР, Министерството на правосъдието и здравеопазването, Прокуратурата и Омбудсмана, и

законодателството обхваща няколко ключови закона, липсва ясно лидерство и ефективна координация. Формално ролята е възложена на ДАЗД, но агенцията няма достатъчен мандат, бюджет и независимост, което води до липса на единен план за действие.

10 политики за справяне с насилието между деца

НМД формулира десет конкретни политики, разпределени по водещи институции и с акцент върху практическата имплементация:

Министерство на образованието

1.     Прилагане на научно доказани практики в училище — социално-емоционално обучение, училищна медиация, продължаваща квалификация на учителите за управление на класната стая и възстановителни (ресторативни) практики, които да реинтегрират извършителите и да намаляват повторната агресия. (Доказано: училищни интервенции комбиниращи превенция, работа в клас и ангажиране на родителите намаляват тормоза с близо 20%.)

2.     Увеличение на броя на училищните психолози и въвеждане на механизми за качество — стандарти, супервизия, формален инструментариум и възможност за мобилни психологически групи за допълнителна подкрепа.

3.     Механизми за взаимодействие между училищата, отделите за закрила и социалните услуги — социални работници да имат интегрирана роля в училищата, заедно с психолози и педагогически съветници.

4.     Насърчаване на ученическото участие в общественополезни и доброволчески дейности, включително законодателни инициативи за развитието на доброволчеството.

5.     Разширяване на възможностите за свободно време и извънкласни дейности (спортни, културни и младежки пространства) и създаване на годишни карти* за достъп до извънкласни занимания.

Министерство на правосъдието

1. Реформа в детското правосъдие — завършване на започнатата реформа, отмяна на остарелия Закон за борба с противообществените прояви и въвеждане на възстановителни мерки и услуги, насочени към реинтеграция и превенция.

Министерство на труда и социалната политика

1.     Укрепване на системата за закрила на детето — реформа за повишаване на капацитета: изисквания за квалификация, професионални стандарти, условия на труд, супервизия и адекватно заплащане на социалните работници.

2.     Програми за интегрирана психологическа и социална подкрепа — връзка между социалните услуги и училищата за навременна подкрепа на деца и семейства в риск.

Министерство на здравеопазването

1. Национални програми за превенция на рискови поведения — ефективни стратегии за превенция на употребата на алкохол, тютюн и наркотични вещества и за ограничаване на рискови поведения; повишаване на възрастовите ограничения за продажба на алкохол и контрол на приложението на мерките; превенция на хазартната зависимост, включително ограничаване на агресивната реклама на хазарт.

Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД)

1. Национална информационна система за деца — пускане в експлоатация на интегриран информационен ресурс, който да позволи подробно проследяване на насилието между деца и на мерките за реакция: национални индикатори и отчетност (нива на сигнализиране, последваща реакция, дял деца, преминали през услуги за подкрепа, резултати от интервенции в училище и др.). Тази система следва да взаимодейства оперативно с останалите институционални системи и да защитава данните и правата на децата.

Прегледът на международни практики показва, че най-успешни са политики, които учат децата да решават конфликти без насилие и създават среда с минимален риск от зависимости и агресия, вместо да се разчита само на наказания. Не на последно място, твърдо вярваме, че в обсъждането на справянето с проблема с насилието между деца трябва да бъдат включени самите деца.

НМД вече изпрати политически документ „10 политики за справяне с насилието между деца“ до Парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество, както и до членовете на комисията. НМД остава на разположение като надежден партньор в усилията за гарантиране на правото на всяко дете на защита от всички форми на насилие. Вижте пълния текст на документа ТУК.

За Национална мрежа за децата:

Национална мрежа за децата е най-голямото у нас обединение на 130 граждански организации и активисти, които работят в полза на децата в България. Повече от 200 хиляди български деца и над 100 хиляди семейства годишно получават подкрепа от нашите организации и професионалисти.

Уебсайт: https://nmd.bg/

Социални профили:

Facebook: https://www.facebook.com/nmdbg

Li n ked I n: https://www.linkedin.com/company/nmdbg

Instagram: @nmdb

TikTok: @ nmd.bg