Енергийните и инфраструктурните проекти между България и Северна Македония показват потенциала за реализиране на успешно сътрудничество. Около това послание се обединиха представителите на бизнес сдружения и компании от двете страни по време на икономически форум под мотото "До един милиард и по-нататък", който днес се провежда в Скопие.
Договорът за електрическа енергия с България се финализира и се очаква скоро да започне изпълнението му, а от 1 януари догодина чрез разширения капацитет на междусистемната газова връзка "Кюстендил-Жидилово" ще има възможност за внос на по-големи количества природен газ от различни доставчици, каза председателят на Македонско-българската търговска камара Кирил Лазаров.
Бяхме изключително зависими от руския газ, но сега имаме възможности да се снабдяваме и с друг газ освен руския, да си осигурим по-големи възможности, посочи Байрам Реджепи, изпълнителен директор на "Национални енергийни ресурси", Северна Македония.
Той очерта идеята Република Северна Македония да получи възможност за използване на капацитет от българското газохранилище в Чирен, както и преговорите за закупуване на дял от терминала за втечнен природен газ в Александруполис.
Представители и на двете страни изразиха взаимния интерес към изграждане на интерконектора "Петрич-Струмица", за който се планира догодина са започнат проучвания за изпълняемост, по думите на Реджепи. Република Северна Македония проучва и различни възможности за свързване и доставки през гръцката газопреносна мрежа, допълни той.
Истината е, че 2022 г. показа колко е важна диверсификацията на енергийните мрежи и сигурността на снабдяването с енергия. Друга истина е, че добре развитата инфраструктура е задължително условие за дивересифицирано и сигурно снабдяване с енергия, каза Никола Делев от "Булгартрансгаз".
По думите му споразумението за междусистемно свързване повишава капацитета за осигуряване на газ за Северна Македония с половин милион куб метра дневно и дава на страната възможност за достъп до голям брой източници, доставчици и контрагенти, включително чрез Газов хъб "Балкан".
Като проект с особена важност за двете страни Делев описа разширяването на газохранилището в Чирен, което е единственото в Югоизточна Европа и в резултата от разширяването би трябвало възможностите му почти да бъдат удвоени – както за съхранение, така и за нагнетяване и добив.
Сътрудничеството в енергетиката и инфраструктурата е пример за сътрудничеството и в други сектори и е ключово за нашите две страни, допълни той.
Извън големите енергийни проекти като пример за съвместна дейност бе посочена дейността на българската компания "Хек Солар", която развива проект за изграждане на фотоволтаична електроцентрала в Република Северна Македония. Електроцентралата с двустранни слънчеви панели е с проектна мощност от 90 мегавата и се очаква да заработи в края на 2023 година, разказа Нели Радулова, ръководител на проектното развитие в компанията. Инвестицията в проекта е за над 58 млн. евро.
Усилията за инфраструктурна свързаност между двете страни участниците в дискусиите разгледаха през призмата на проекта за свързване на железопътните системи на България и Северна Македония като част от развитието на Коридор номер 8.
Хари Локвенец, директор на "Железници Република Северна Македония" подчерта важността на железопътните връзки като начин за бърз и евтин транспорт на големи товари, както и като форма на транспорт, благоприятна за опазването на климата. Той очерта и значимостта на изграждането на връзката между жп системите за завършване на свързаността в рамките на европейската инициатива "Три морета" и осигуряването на връзка между Средиземноморския регион с региона на Черно море и Босфора.
Локвенец и Пламен Пешаров, мениджър на отдела за мониторинг в БДЖ, отбелязаха месечното провеждане на координационни срещи между екипи от двете страни, чиято работа е насочена както към стратегически, така и към технически въпроси.
Локвенец отправи призив към български фирми да се включат в третата фаза на проекта за построяване на жп линия Скопие-София, която в момента е във фаза на подготовка. Той изрази амбицията до 2027 г. връзката с България да бъде завършена, а до края на десетилетието – и връзката с Албания.
/ПК/
news.modal.text
