site.btaНа 18 юли 2010 се отбелязват 400 години от смъртта на Караваджо: Италия обявява 2010-та за година на художника, учени издирват останките му

Римски галерии и църкви остават отворени през нощта срещу 18 юли 2010 г. по повод 400-годишнината от смъртта на Микеланджело Меризи ди Караваджо. Това откриваме в архивите на емисията “Забава и знание” на БТА.

Галерия “Боргезе” и три църкви в Рим остават отворени цялата  нощ на 17 срещу 18 юли, за да могат почитателите на Караваджо да се насладят на произведенията му на 400-годишнината от смъртта на великия художник, съобщава АНСА. Акцията е заключителен акорд в годината на Караваджо в Италия.

Същевременно в средата на юни антрополози идентифицират останките на художника, открити в гроб в крепостта “Форте Стела” на брега на Тиренско море. 

Караваджо - изкусен художник с буен темперамент. Микеланджело Меризи ди Караваджо е роден на 29 септември 1571 г. и умира на 18 юли 1610 г. Неговият реализъм и драматично използване на светлината имат решаващо въздействие върху нововъзникващата барокова школа, според историците на изкуството.

В края на ХVI в. е описван като “набит млад мъж... с тънка черна брада, гъсти вежди и черни очи, който се облича изцяло в черно, по доста небрежен начин, носи черни чорапи, които са малко износени, и има гъста коса, дълга над челото му”, сочи енциклопедия “Британика”.

Всъщност той е бил по-фин, чувствителен и интелектуално амбициозен творец, отколкото биха могли да подсказват натрупаните около него митове. Той е бил и по-малко избухлив. Внимателният преглед на архивната информация за него, неговите приятели и врагове – значително разширена от изследванията в края на 20-и век в архивите на Рим, Неапол и Малта - разкрива, че дори най-импулсивните му действия са били ръководени от определена логика, дори и често да е била логиката на вендета. Освен с елита на Рим, Караваджо общува с редица римски проститутки и куртизанки, по-специално с Филиде Меландрони, жена от Сиена, която му е служила като модел. Връзката му с Меландрони със сигурност е подхранвала враждебността на мъж на име Ранучио Томазони. Томазони е бил сводник на Меландрони през годините, когато тя започва да работи като модел за Караваджо и е възможно да е негодувал за връзката на художника с нея.

Вечерта на 28 май 1606 г., дълго тлеещата враждебност между Ранучио Томазони и Караваджо припламва под формата на дуел. Караваджо пронизва смъртоносно с меча си бедрената артерия на противника си. Характерът на нараняването, близо до слабините на Томазони, може да подсказва, че Караваджо е възнамерявал да нарани опонента си сексуално. Раните са били значими в културата на честта по онова време, така например рана на лицето се нанася за отмъщение за обида на репутацията, докато генитална рана може да означава спор за жена, според изследователите, сочи “Британика”.

Убийството има дълбоко въздействие върху живота на Караваджо. По онова време дуели са били извън закона и поради това Караваджо бяга от Рим. Художникът е осъден задочно и получава смъртна присъда, след която всеки в Папската област има право да го убие безнаказано в замяна на награда.

Следващите години той прекарва в Неапол и на Малта. Престоят на Караваджо на острова завършва катастрофално. Там той напада по-старши рицар и го ранява, заради което е хвърлен в затвора. С помощта на съучастник Караваджо успява да избяга, като се изкачва по укрепленията и се спуска по отвесна 61-метрова пропаст до лодка, която го очаква долу. Установява се в Сиракуза, Сицилия, а есента на 1609 г. се завръща в Неапол, където е нападнат от четирима мъже пред кръчма с лоша репутация, тежко ранен е в лицето и е бил близо до смъртта в продължение на месеци. Имената на нападателите му остават неизвестни, но според някои изследователи те са от Малта, а естеството на нараняването - рана по лицето е традиционен знак за отмъщение, оставящ траен белег както върху лицето на жертвата, така и върху честта ѝ.

Караваджо създава последните си две картини през 1610 г., докато се възстановява от нападението. По това време художникът продължава да преговаря за помилването си със Шипионе Боргезе. Около 9 юли 1610 г., с надеждата, че то най-накрая е било дадено, Караваджо тръгва за Рим по море, натоварен с няколко картини, които се надява да предложи на Боргезе в замяна на уреждането на помилването му. Дестинацията му е пристанището Пало, междинен пункт, където може да наеме каруца, за да завърши пътуването си по суша. По неизяснени причини той е арестуван и задържан в Пало, а картините му били отнесени с платноходката  до крайната ѝ спирка - Порто Ерколе, малко пристанищно градче в Тоскана, на около 80 км северно. Караваджо платил за излизането си от затвора и отишъл с пощенските коне до Порто Ерколе. Усилията, летните жеги и лошото му здравословно състояние обаче били срещу него. Той успял да стигне до Порто Ерколе, но починал скоро след това едва на 38-годишна възраст. Погребан е в немаркиран гроб, сочи “Британика”. Когато умира художникът оставя на света близо 60 свои произведения. 

Какво откриваме за изкуството на големия художник в емисията “Забава и знание” на БТА:

Караваджо използвал прах от светулки в картините си

Рим, 25 ноември 2008 г. /БТА/ Италианският гений в изобразителното изкуство Караваджо е прибавял към боите си и прах от светулки. Това разкри научно изследване, ръководено от Роберта Лапучи от американския университет “Сачи” във Флоренция, съобщи “Пронто София”.

Според Лапучи художникът измислил рецепта за обработка и изсушаване на светулките, за да си набави специалния прах.

Творецът пробил дупка в тавана на ателието си, за да позволи навлизането на светлината. Посредством поставени лещи и огледало тя проектирала образа на рисувания предмет върху повърхността на платното, което използвал. Промените в светлината и моделите обаче принуждавали художника към многократни проекции.

Караваджо постепенно усъвършенствал метода си, постигайки все по-изтънчени проекции и все по-съвършена дълбочина, благодарение на светулките.

Последните анализи на картините на художника доказват наличието на фоточувствителни материали като сребро, арсен, магнезий, цинк и йод. Използването на тези материали позволявало на Караваджо да фиксира временно образа върху платното, така че той можел да работи на тъмно.

По този начин Караваджо успял да получи застинало отражение, наподобяващо снимка, и да се избави от непрекъснатите промени, дължащи се на промените в проекциите на лъчите. Караваджо използвал боя с прах от светулки, за да очертава контурите на композицията. Те давали флуоресцентен ефект.

В края на 2009 г. учени започват издирване на тленните останки на художника, погребани през 1610 г. в немаркиран гроб. Целта е, чрез най-съвременни методи те да бъдат идентифицирани:

Антрополози търсят костите на Караваджо

Порто Ерколе, 15 декември 2009 г. /БТА/ Костите на Караваджо може да са в крипта в тосканския град Порто Ерколе, съобщи ЮПИ.

Екип от университетите на Болоня и Равена ще се опита да открие къде е погребан великият художник с помощта на инфрачервени скенери, компютърен томограф, ДНК анализи и въглеродно датиране.

Криптата на Порто Ерколе изглежда най-вероятното място сред осемте възможни. Известно е, че Караваджо е умрял в този град през 1610 г.

Учените ще търсят кости на мъже, чийто живот е свършил на 40 години през 17-и век. Тези, които отговарят на условията, ще бъдат занесени в Равена за изследване. Предвиден е и ДНК анализ за сравняване на костен материал с проби от наследниците на брата на Караваджо. 

***

Откриха тленните останки на Караваджо

Порто Ерколе, 22 декември 2009 г. /БТА/ Предполагаемите тленни останки на Караваджо бяха извадени от костницата в малък параклис на гробището в тосканския град Порто Ерколе, предаде АФП.

Антрополози от четири италиански университета се опитват да разплетат загадката около смъртта на италианския художник преди 400 години и да му направят достойно погребение. От костницата бяха извадени тленни останки на близо 200 души. Те бяха транспортирани в Равена, където е Факултетът по антропология на Университета на Болоня.

Учените ще идентифицират останките от близо 200-те души, за да ги сравнят с ДНК от наследниците на художника. Крайната цел на проекта е Микеланджело Меризи да Караваджо (1571-1610) да бъде достойно погребан.

Проектът се ръководи от преподавателя по антропология Джорджо Групони от Болонския университет. Проф. Групони е работил върху реконструирането на лицето на писателя Данте Алигиери.

Караваджо, който навремето е бил критикуван заради прекалено експресионистичния си стил, вероятно е починал от малария в областта Мареме в Тоскана, която тогава е била блатиста зона. Той е бил погребан в малкото гробище в Порто Ерколе. През 1956 г. телата са били извадени и погребани заедно в криптата на църквата. (…)

В началото на февруари 2010 г. е обявено, че това е годината на Караваджо: 

Италия отбелязва 400 години от смъртта на Караваджо

Рим, 2 февруари 2010 г. /БТА/ Италия обяви 2010 за година на Караваджо. Поводът е 400-годишнината от смъртта на бароковия художник, предаде ДПА.

Годишнината ще бъде отбелязана с няколко специални изложби на негови произведения. 30 от картините на Караваджо ще бъдат показани от 17 февруари в сградата на някогашните конюшни на двореца “Куиринале”. През май изложба с творби на художника ще бъде открита в двореца “Палацо Пити” във Флоренция, а в края на годината в Римини ще бъдат изложени платна от Караваджо в “Кастел Сисмондо”.

В момента някои от най-значителните творби на бароковия майстор на четката могат да се видят в родния му град Форли. (…) 

***

Изложба в Рим преоткрива творчеството на Караваджо във връзка с 400-годишнината от смъртта му

Рим, 19 февруари 2010 г. /БТА/ Изложба в Рим, която се открива утре, е посветена на ренесансовия художник Караваджо, който със своя реализъм революционизира света на изкуството, съобщи Асошиейтед прес.

Изложбата включва 24 картини, за които няма никакво съмнение, че са автентични. Те са предоставени от музеи от цяла Европа и САЩ. Изложбата е организирана в музея “Скудерие дел Куиринале” във връзка с 400-годишнината от смъртта на художника. Кураторите заявиха, че са искали да представят истинския Микеланджело Меризи да Караваджо (1571 - 1610) след един век, през който много творби на други художници бяха приписани на него.

Искаме да покажем на гражданите на Рим и туристите действителния Караваджо, заяви експертът и директор на Ватиканските музеи Антонио Паолучи. (…)

Творбите са подредени хронологично и обхващат трите главни периода в творчеството на художника. (…)

Изложбата ще продължи до 13 юни.

Междувременно продължава работата на научния екип от антрополози по разкриването на останките на художника:

Потенциални наследници на Караваджо се подложиха на ДНК изследване 

Караваджо, 11 март 2010 г. /БТА/ Шестима потенциални наследници на бароковия художник Микеланджело Меризи, известен като Караваджо, са се подложили на ДНК тестове с надеждата да помогнат за разрешаването на загадката около смъртта му, предаде Ройтерс. (…)

Тази седмица специалистите са пътували до град Караваджо в северната част на Италия, където е израснал Микеланджело Меризи. Целта на пътуването им е била да подложат на ДНК тестове хора с фамилии, производни от тази на художника, които може да се окажат негови наследници.

“Направихме тестове на хора, които имат сходни фамилии с тази на Караваджо, която е била Меризи. Смятаме, че между тях и художника може да има генетична връзка”, обяснява Джорджо Групони от изследователския екип.

Караваджо е пионер на барокова техника за рисуване, за която е характерно осветяването на отделни фигури на тъмен фон. (…)

“За мен ще бъде огромна изненада и чест, ако тестът покаже, че имам нещо общо с Караваджо. Никога не съм се замислял за подобна възможност”, казва един от потенциалните наследници на художника, Стефано Меризио. Друг от кандидатите, пенсионерът Франческо Меризио, споделя, че ще бъде щастлив, ако се открие генетично сходство между него и Караваджо, но не таи големи очаквания за промяна в живота си, ако тестът се окаже положителен.

Учените предлагат много теории за смъртта на Караваджо. Най-популярните от тях гласят, че той е убит по религиозни причини или че е умрял от малария на пуст бряг в Тоскана. През 2001 г. италиански изследовател оповести, че открил смъртния акт на художника, който доказва, че Караваджо е починал в болница. 

***

Италиански учени се доближиха до откриването на тленните останки на Караваджо

Рим, 14 май 2010 г. /БТА/ Италиански учени, сред които историци и антрополози, съобщиха, че са се доближили до идентифицирането на тленните останки на бароковия художник Микеланджело Меризи, известен като Караваджо. Неговата смърт преди около 400 години е обвита в мистерия, съобщи Асошиейтед прес.

Специалистите са изследвали с въглероден изотоп С-14 и с други методи кости на човек от гроб в Тоскана, където Караваджо умира през 1610 година. Резултатите показват, че костите принадлежат на човек, починал през същия период, както и художника, на възраст между 37 и 45 години. Микеланджело Меризи е издъхнал на 38-годишна възраст.

Ръководителят на научния екип Силвано Винченти заяви, че в костите е открито също високо съдържание на олово и на други метали, свързани с живописта.

Тези открития обаче не са достатъчни, за да бъде окончателно идентифициран Караваджо. Предстои да се изчакат резултатите от ДНК тестовете на шестима потенциални наследници на бароковия художник. Те са се подложили на тях с надеждата да помогнат за разрешаването на загадката около смъртта на твореца. Очаква се данните от тях да бъдат огласени до две седмици. (…)

Караваджо е сред първите художници от времето на барока, наложили техниката на контраста в светлосенките, известна като киароскуро. Образът му е познат от няколко автопортрета. В литературата е известен с бурния си живот. (…)

***

Италиански изследователи твърдят, че са открили тленните останки на Караваджо

Рим, 16 юни 2010 г. /БТА/ Италиански изследователи смятат, че са открили тленните останки на италианския художник Караваджо 400 години след неговата смърт, съобщи Асошиейтед прес.

Експертите обявиха днес резултатите от многогодишното проучване. Те заявиха, че костите, извадени от място, където художникът е умрял, най-вероятно са негови. Въпреки това учените признаха, че вероятността да са прави е само 85 на сто и те не могат да са напълно сигурни в откриването на тленните останки на Караваджо. При разпознаването на костите изследователите са използвали метода за датирането по въглерод и са направили ДНК- анализ. (…)

***

Останките на Караваджо ще бъдат показани в тосканското градче Порто Ерколе

Рим, 4 юли 2010 г. /БТА/ Останките на великия италиански художник Микеланджело Меризи, по-известен като Караваджо (1571-1610), се завърнаха в тосканското градче Порто Ерколе, където той е починал преди 400 години, съобщиха Асошиейтед прес и ИТАР-ТАСС.

През юни в Равена бяха показани няколко лицеви кости, бедрена и гръбначна кост, за които се предполага, че са на Караваджо, починал при неизяснени и до днес обстоятелства. Италианските учени, идентифицирани останките, признаха, че въпреки всичко не могат да са сто процента сигурни, че те наистина са на художника.

Въпреки това от днес те ще бъдат изложени в продължение на две седмици в крепостта Стела от 16 век.

Все още не решено къде ще останат, предполага се, че в Порто Ерколе.      
   
В навечерието на 18 юли са обявени събитията, с които ще бъде отбелязана годишнината от смъртта на художника:

Римски галерии и църкви ще останат отворени през нощта срещу 18 юли за 400-годишнината от смъртта на Караваджо 

Рим, 12 юли 2010 г. /БТА/ Галерия “Боргезе” и три църкви в Рим ще останат отворени цяла нощ на 17 срещу 18 юли, за да могат почитателите на Караваджо да се наслаждават на произведенията му на 400-годишнината от смъртта му, съобщи АНСА.

За изложбата към петте известни картини на Караваджо в галерията “Боргезе” са добавени още четири шедьовъра от други римски галерии.

Трите църкви, които ще останат отворени цяла нощ са “Сан Луиджи деи Франчези”, където има три фрески от Караваджо с образа на Свети Матей, “Сант Агостино”, където е “Мадоната от Лорето”, и “Санта Мария дел Пополо”, където е “Разпятието на Свети Петър” и “Покръстването на Свети Павел”. (…)

Църкви и галерия “Боргезе” приемат посетители цялата нощ на 17 срещу 18 юли. В галерията се намират известни произведения на един от основоположниците на барока, като “Давид с главата на Голиат” и “Момче с кошница плодове”.

Акцията е заключителен акорд в годината на Караваджо в Италия:

Римски галерии и църкви останаха отворени през нощта срещу 18 юли за 400-годишнината от смъртта на Караваджо 

Рим, 18 юли 2010 г. /БТА/ Галерия "Боргезе" и три църкви в Рим бяха отворени цялата  нощ на 17 срещу 18 юли, за да могат почитателите на Караваджо да се насладят на произведенията му на 400-годишнината от  смъртта на великия художник, съобщи АНСА.

За изложбата към петте известни картини на Караваджо в  галерията "Боргезе" бяха добавени още четири шедьовъра от други римски галерии.

Трите църкви, които останаха отворени цяла нощ, са “Сан  Луиджи деи Франчези”, където има три фрески от Караваджо с  образа на Свети Матей, “Сант Агостино”, където е “Мадоната от  Лорето”, и “Санта Мария дел Пополо”, където е “Разпятието на Свети Петър” и “Покръстването на Свети Павел”. (…)

***

Тленните останки на Караваджо отново ще бъдат погребани, след като бяха показани в тосканското градче Порто Ерколе 

Рим, 21 август 2010 г. /БТА/ Изложбата, посветена на 400-годишнината от смъртта на великия италиански художник Микеланджело Меризи, по-известен като Караваджо (1571-1610), бе закрита днес в градчето Порто Ерколе на брега на Тиренско море, предаде ИТАР-ТАСС.

Над 40 000 души преминаха пред саркофага, в който на кадифена възглавница са поставени кости на художника. Останките са донесени от Равена, където бяха подложени на специална експертиза и бяха представени за първи път. От векове се вярва, че Караваджо е починал от болест, но според последните изследвания той е бил нападнат и е загинал от насилствена смърт в Порто Ерколе на 18 юли 1610 година. Тленните останки отново ще бъдат погребани.

Експозицията бе организирана от местните градски власти и министерството на културата на Италия със спонсорството на енергийния концерн Ени (Eni), допълва ИТАР-ТАСС. 

И в годините след отбелязването на 400-годишнината от смъртта на Караваджо, учени продължават да търсят причината за кончината му. През 2018 г. предположение за смъртта на Караваджо правят френски специалисти след ДНК анализ:

Караваджо е умрял от стафилококова инфекция

Марсилия, 18 септември 2018 г. /БТА/ Бароковият художник Караваджо е умрял през 1610 г. от инфекция със златист стафилокок, съобщи АФП, позовавайки се на френски учени.

Микеланджело Меризи да Караваджо бяга от Рим, след като убива човек в улична разпра. Той умира четири години по-късно в Тоскана, при неизвестни обстоятелства.

Учените от Средиземноморската университетска болница по инфекциозни болести в Марсилия, със съдействието на италиански антрополози и микробиолози, получиха зъби на Караваджо. Те извлякоха от тях пулпа. Комбинирайки три метода за откриване на ДНК, “идентифицираха убиеца - стафилококус ауреус”.

Предстои публикуването на резултатите в сп. "Лансет".