site.btaОбединяването на науката и дипломацията бе акцент на на международната конференция „Научната дипломация в съвременната епоха“

Обединяването на науката и дипломацията бе акцент на на международната конференция „Научната дипломация в съвременната епоха“. Форумът в Дома на Европа в София днес е организиран по повод 20-ата годишнина от създаването на Българския дипломатическия институт (БДИ).

Различното естество на науката и на дипломацията могат да се обединят, посочи Йенс Лундсгард, заместник-директор „Наука, технологии и иновации“ в Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). По думите му трябва да се помисли как се събира науката с разбирането на дипломацията, която защитава външни интереси. Той отбеляза значението на технологиите и значимостта им в международен мащаб. Важните проблеми, глобалните климатични промени, загубата на биоразнообразие изискват дипломация, каза той. 

Идеята на научната дипломация е да действа в полза на дипломатическите цели, заяви Ян Марко Мюлер от отдел „Международно сътрудничество“ към Европейската комисия (ЕК). Според него днес, благодарение на технологичното развитие, това се случва бързо. Толкова много неща се управляват от науката. Има и забързване на техническите развития, на конкуренция. Не е само изкуствения интелект. Виждаме различните технически постижения, коментира той. 

Мюлер подчерта, че държавите членки на Европейския съюз (ЕС) създават стратегии за научна и технологична дипломация. По думите му обаче липсва единен европейски подход и са необходими координирани действия.  

Като пример за български научни постижения физикът Драгомир Матеев посочи Антарктическата мисия. 

Решихме да построим Югоизточен европейски международен институт за устойчиви технологии по образ на ЦЕРН, каза проф. д-р Леандър Литов. Той посочи, че целта е да се създадат условия за трансфер на технологии от страните към региона – да се формира научно ядро, което да работи в общ център. Целите могат да бъдат постигнати само с помощта на такава организация, която да включва държавите от региона, посочи Литов. По думите му част от финансирането ще дойде от ЕС, като експлоатацията на центъра ще струва 18 млн. евро годишно. Той отбеляза, че общият проект, върху който ще се работи, е за третиране на тумори.