site.btaЗа традициите на Еньовден на 24 юни през годините научаваме от бюлетина на БТА "Вътрешна информация"

За Еньовден и традициите в различни региони на страната през годините научаваме от бюлетина на БТА „Вътрешна информация“. Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве. От този ден слънцето започва бавно да умира и годината да клони към зимата. В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.

Самодиви, бродници, знахарки и иманяри обикалят в потайна доба балканските поляни в нощта срещу Еньовден

Габрово, 23 юни 2000 г. /Жанета Михова, БТА/ Самодиви, бродници, знахарки и малджии /иманяри/ обикалят балканските поляни в нощта срещу Еньовден.  Това става в потайната доба - между 0 и 2 часа - най-опасното време, което балканджиите свързвали с развихрянето на всякакви зли свръхестествени сили.
Самодивите се къпят в силната, целебна, магьосана вода.
Знахарките намират билка разковниче за незнайната болест само в потайната доба.  Бродниците - стари, грозни, рошави магьосници, ходят да мамят житото от чуждите ниви и да го дават другиму.
Малджиите дебнат да забележат къде играе пламък, защото вярвали, че там има закопано златно съкровище. Това била и нощта, в която се правели най-много магии и всички до една хващали.
Болестите в народните вярвания на балканджиите били 77 и половина, разказва етнографът Ангел Гоев.  За всяка болест си имало билка и тя трябвало да бъде откъсната тъкмо в нощта срещу Еньовден от планинска поляна.  Тогава целебната й сила била най-могъща.
 Пламенница /болест с повишена температура/, сугреби /кожни обриви/ и самодивски болести /всички психически заболявания/ лекували билкарките с набраните целебни растения.  Епилепсията била най-трудно лечима.  Тя се смятала също за самодивска болест и хващала този, който се осмелявал да "нагази в самодивско", обяснява Ангел Гоев.  Дали това било самодивско хоро, дали самодивска трапеза или магическо нощно къпане - не се знаело, но тогава самодидивите "сбъхтвали" натрапника и той заболявал от душевна болест.
Всичките 77 болести и половина си имали лек, а половинката болест балканджиите наричали незнайна.  От нея човек лягал на смъртен одър и само посветена билкарка тръгвала да търси цяр в потайната доба в нощта срещу Еньовден.  Първо трябвало да намери костенурка и да я загради с ограда да не бяга.  После билкарката дълго се взирала да забележи коя билка първо ще хапне костенурката.  Щом животинката хапнела билка, изчезвала.
Смятало се, че билката, лекуваща незнайната болест, помага и да се измъкнеш от заграждение, затвор.  Билката се наричала разковниче.  Разполовена на две, лекувала незнайната болест.  Тя помагала на затворниците да се освободят от плен, тя разтваряла сърцето на момъка за момата...
В нощта срещу Еньовден обикаляли и магьосниците бродници, разказва Ангел Гоев.  С магически ритуал те мамели житото от чуждите ниви и го давали на друг или го вземали за своите ниви.
Злите старици правели така, че определени ниви да не раждат и берекетът да отиде при друг.  За целта те се провиквали:  "Питаш ли ме, Еньо, защо съм дошла?" Щом Еньо отговорел, житото полягало и й се покланяло.  Само един клас - царят на нивата, не се покланял.  Бродницата го откъсвала и го пренасяла в чуждата нива.  Балканджиите добре знаели за пакостите на бродниците и в нощта срещу Еньовден се изправяли до нивите си да ги пазят, разказа етнографът.
Щом пропеели първи петли в най-кратката нощ от годината, свръхестествените същества изчезвали.  На разсъмване жените ритуално се окъпвали в роса, а през деня момите виели еньовденски венци.

***

Днес е църковният празник Рождение на Св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден

София, 24 юни 2005 г. /Димитрина Ветова, БТА/ Църквата почита днес църковния празник Рождение на св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден. Заченат с Божията намеса, Св. Йоан, наречен Кръстител или Предтеча, се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той пръв започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан. Рождението на Св. Йоан е подсказано "свише" - родителите му, Захарий (юдейски свещеник) и Елисавета, вече на преклонна възраст, получават вест, че ще имат син.      
В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. Празникът има различни названия - Яневден (Софийско), Иванден (Западна България), Иван Бильобер (Североизточна България). С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения.
За сбогуване с еньовденското слънце всички трябва да станат рано и да посрещнат неговия изгрев, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина - ще боледува.
В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода" (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила).
В нощта на умиращото и възраждащото се слънце е апогеят на лечебната сила на растенията. Събраните в потайна доба преди изгрев - чер трън, еньовче, вратичка и комуника, иглика и маточина се използват за лек през цялата година. Билките се вият на венци и се разпределят на Св. Врач (1 юли).
Според народните вярвания Св. Иван Билкобер е заповедник, началник на 77 и половина болести. Срещу тези болести е насочен и този празник, на който не се работи. Рано сутринта преди изгрев слънце жените събират 77 билки и половина, защото на Еньовден билките имат най-голяма магическа сила, след това "се отвръщат", загубват я. Някъде от билки и треви правят венец, провират се през него за здраве, а после го окачват за цяр.

***

В Асеновград десетки момичета участват днес в народния обичай "Каленици"

Асеновград, 24 юни 2010 г. /Дима Шопова, БТА/ Десетки момичета на възраст до 10 години ще участват днес в уникалния за страната народен обичай "Каленици" в Асеновград. Празникът се провежда всяка година повече от век на Еньовден, с което се отбелязва и началото на лятото, каза за БТА кметът на Асеновград д-р Христо Грудев.
Ганка Маринова, изследовател на традициите в Асеновград, коментира за БТА, че този обичай всъщност представлява сватба и това е "слънчовата женитба". Според местна легенда образът на Каленица е свързан с този на малката Богородица от храмовата икона в параклиса "Св. Въведение Богородично". Там тя е представена по същия начин - заобиколена от своите родители и приятелки, които държат в ръце запалени свещи. Иконата представя въвеждането на Богородица за първи път в храма. В представите на народа образът на Каленица непрекъснато се слива с този на Богородица.
"Каленица" е един от най-важните вековни религиозни ритуали, уникални за Асеновград. Празникът е смесица от християнската традиция и езическите вярвания и ритуали, отбелязват изследователите. Освен с боготворенето на Света Богородица, той е свързван и с култа към слънцето. "Каленица" е гръцка дума и означава красива, млада булка. Според историците началото си този празник води от гръцките квартали на Станимака (Асеновград), по-късно смесен с българките обичаи.
Според традицията на този ден малките момиченца, облечени в бяло и придружени от родителите си се съберат в параклиса "Св. Богородица - Въведение", известен още като "каленичката". След като бъдат благословени за здраве и успехи от свещеници, с тържествено шествие малките каленички отиват до църквата "Св. Никола". В двора на храма се извършва обичаят "наричане" за щастливо детство и успешна женитба.
Няколко дни преди празника всеки квартал избира своята "каленица" - момиче от 3 до 10 години. Вечерта преди Еньовден съседски девойчета посещават дома на избраницата и носят своите талисмани - пръстени, копчета, фиби и ги слагат в меден съд с "мълчана вода", която се налива при ритуална тишина. Съдът се покрива с бяла кърпа и се оставя да "спи" в двора под овощно дърво или розов храст.
На сутринта всички деца отново се събират в дома на каленицата, за да присъстват на нейното обличане. Тя слага дълга бяла рокля и воал, а около нея застават момиченца, които през целия ден ще я придружават като "шаферки". Всички деца са облечени в бяло и с венци на главите. От двете страни на групата се движат момчета, които изпълняват ролята на охрана. Те обикалят махалата с песента "Вижте нашата Каленица колко е красива, тя ще стане по-красива, нека ни е жива". Това се прави във всяка махала, след което всички групички се събират в параклиса.
В храма "Св. Никола", след църковните ритуали, най-голямата "каленичка" вади предметите и ги подава на "каленицата" от миналата година, която предсказва бъдещето на момичетата. През целия ден децата са на почит - раздават се пити за тяхно здраве, черпят ги със сладки. Ритуалът завършва отново в дома на каленицата, където в двора се изсипва водата от менчето.                     
Според българските народни обичаи Еньовден е най-силният ден в годината, Денят на слънцето. Според вярванията на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява, а народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. От този ден слънцето започва бавно да "умира" и годината да клони към зимата.
В българската традиция Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден, но от всички тях като че ли той е с най-силно езическо влияние. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Смята се за патронен празник на билкарите.     

***

Обичай "Наричане на билки" оживя на Еньовден край родопското село Горна Арда

Смолян, 24 юни 2013 г. /Христина Георгиева, БТА/ Обичай "Наричане на билки" оживя на Еньовден край родопското село Горна Арда, съобщиха организаторите на Фестивала на дивите цветя.  Възстановяването на традиционния за Еньовден обичай за събиране и наричане на билки е част от програмата на Фестивала на дивите цветя в Родопите, който се  провежда от 21 до 30 юни в община Смолян. Фестивали на дивите цветя се провеждат в 5 флористично богати райони на Европа, един от които е Родопите, уточняват от Екологична организация "Родопи".
Акцент в програмата на фестивала са традиционните в региона обреди за Еньовден, когато според народните поверия билките са с най-лечебна сила.  Танцьорки от клуб "Хоро"- Смолян изпълниха днес тайнствата около бране и наричане на билки край с. Горна Арда. 
В рамките на Фестивала на дивите цветя в Смолян бе открита изложба- пано "Поляна от кръпки".  Паното включва десетки рисувани и везани върху плат изображения на цветя. Изработените от деца и възрастни от цялата страна флорални мотиви ще бъдат изпратени за включване в европейската инициатива "Поляна от кръпки".

***

В сливенското село Бяла вече 14 години празнуват Еньовден, съчетавайки народните традиции и обичаи със съвременността

Сливен, 24 юни 2014 г. /Велина Василева, БТА/ Биоразнообразието в Беленския край е богато, а ритуалите по Еньовден - много красиви. Точно преди 14 години хората в сливенското село Бяла се връщат към стародавните обреди, свързани с лятното равноденствие и търсещи здраве, сила, плодородие и берекет от природата.
"Най-важното на празника Еньовден е да обърнем внимание на децата, които да почувстват природата, да я погледнат с други очи, да ги научим да я пазят, да ги насочим, че бъдещето е на екологичното земеделие, на култивираните билки. Трябва да ги накараме да разберат това, защото няма друга страна с такова богатство", каза в интервю за БТА Стоянка Маринова, председател на настоятелството в читалище "Христо Ботев", която е била и негов секретар от 1972 г. до 2009 година.

От 2000 година в селото се възстановяват обичаите за Еньовден

Проявите тогава са организирани по инициатива на фондация "Съхраняване на духа на българина", обяснява Стоянка Маринова. Включените в програмата обреди и обичаи за празника Еньовден са били издирени и открити от нея в трудовете на наши фолклористи и етнолози. В книгите тя открива подробности за старите обичаи. Така в Бяла преди 14 години хората започват да изпълняват стародавни обреди. Сред тях са избиране на лична мома, на Еньова буля (4-5 годишно момиченце), напяване и наричане на момински китки, ритуалът "Мълчана вода" и други.
И тази година празникът започва вечерта преди Еньовден. Тогава се изпълняват ритуалите "Избиране на лична мома" и "Мълчана вода". Те предвиждат момичетата да хвърлят венчетата си в реката и на която венчето изпревари останалите, става личната мома и тя ще води Еньовото буле и ще пълни "мълчаната вода". Смята се, че тази вода е лековита и затова се пази през цялата година.
"От миналата година по идея на младежи от читалището за този ритуал се ходи до извор в букова гора на около километър от селото. Всички извървяват на залез слънце целия път в пълно мълчание и така вървейки в здрачината, общуват с природата, слушат шума на гората", разказва Стоянка Маринова.

Ритуалите по Еньовден тук са много красиви

"С годините традицията се обогатява, например при обичая "наричане на китките" има и осъвременяване на наричането, разказва Стоянка Маринова. Тези ритуали са свързани с живота на младите момичета, с техните мечти и желания за женитба. Вместо някогашните "черни ботуши на кон яздят" (търговец) или "през дол бяга, върви стяга" (хайдутин), бъдещите женихи добиват съвременни образи като например "на стол седи, бяла книга държи" (учен) или пък "в голям град на голяма сцена" (артист).
На 24 юни преди изгрев слънце - около 5 часа сутринта започва брането на билките, тогава се свиват китки и венци, прави се голям еньовски венец. При втория ритуал "Еньова буля" моми и малки момичета правят наричания, хората се провират за здраве през еньовския венец.
Според поверието срещу Еньовден различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила. Затова на този ден е най-масовото им събиране.
В програмата на тазгодишния Еньовден в с. Бяла са предвидени още изложение на билки, мед и други лечебни продукти, каза Стоянка Маринова.
В сливенското село Бяла сега живеят около 1 300 души. Поминъкът им е свързан с млекопреработването, горското стопанство и с намиращия се наблизо Дом за хора с умствена изостаналост "Качулка". Голяма част от жителите пътуват ежедневно, защото работят в Сливен. Селото има и основно училище, в което учат около 90 деца.  

***

С ритуал по опушване на билките, събрани в утрото на Еньовден започна празникът на лятното слънцестоене във Велико Търново

Велико Търново, 24 юни 2018 г. /Марина Петрова, БТА/ С ритуал по опушване на билките, събрани в утрото на Еньовден започна празникът на лятното слънцестоене във Велико Търново. Стотици великотърновци посрещнаха Еньовден на Самоводската чаршия, съобщиха от общинската туристическа агенция "Царевград Търнов".
Гостите на архитектурния резерват са преминали през венец, със сплетени 77 и половина билки, събрани от участниците в Еньовденския сутрешен поход, които са брали лечебни треви по поляните край Велико Търново.
Според поверието, който изпълни този ритуал, ще държи далеч от себе си всякакви болести и страдания през цялата година.