site.btaБългарското семейство харчи средно под 1000 лева годишно за играчки, което нарежда страната на последно място в ЕС, съобщи предприемач

Българското семейство харчи средно под 1000 лева годишно за играчки или средно по около 90 лева на месец. По този показател България е на последно място в ЕС по средства, отделени от домакинствата за такива разходи. В играчките не са включени бебешките пособия. Това каза в интервю за БТА собственикът на веригата магазини за детски играчки "Хиполенд" Мариан Колев в навечерието на Деня на детето.

Същевременно в страната 98 на сто от третата по численост, според последното преброяване, ромска етническа група не са купували качествени детски играчки, а залагат главно на играчки еднодневки, които влизат в страната по незнайни пътища, каза Колев. Два процента от ромите обаче харчат десет пъти над българския стандарт за едно пазаруване или колкото средно едно семейство за година. 

За съжаление играчките са една от групите стоки, от които първо българското семейство намалява като бройки покупките. Когато свиваме коланите заради високите енергийни разходи и за храна, вместо пет, обикновено купуваме по една-две играчки за рожден ден и за Коледа, коментира Колев.

Цените на играчките запазват миналогодишните си равнища

Въпреки свитите разходи на българите за играчки, оборотите от 2022 г. се запазват аналогични на предходната година, но това основно е заради ръста на цените. Средно за този период в страната играчките са поскъпнали 7-8 на сто. От началото на годината цените са без промяна, а прогнозите са тази тенденция да се запази и до края на 2023 г., каза Колев. Според него по ръст на цените България е на средните за ЕС равнища. По-чувствително увеличение на цените обикновено има при играчките, които излизат за първи път на пазара и са с по-висока добавена стойност, но това е световна тенденция, коментира предприемачът.

Продължава тенденцията малкото български производители на дървени детски играчки да работят основно за външния пазар и то с пълния си капацитет, а забраната за износ на дървесина от Русия, която бе в отговор на европейските санкции, не им е оказала съществено влияние, смята предприемачът. Малкото останали наши производители на играчки са предимно фокусирани върху дървените изделия, основно заради факта, че цената на дървесината у нас е сред най-ниските в Европа. Продукцията ни отива в държавите от ЕС с висок стандарт и с развито екологично мислене - Германия, Франция, Нидерландия, Великобритания, коментира Колев. 

Онлайн или в магазините 

Онлайн продажбите в България по принцип са с най-ниски дялове в Европа, каза Колев. Преди Коледа, на 1 юни и през цялата година продажбите на играчки по интернет в страната са едни от най-ниските в ЕС с дял под 10 на сто. Минимален превес имаше онлайн продажбата по време на пандемията, но дори и тогава тя бе едва 15 на сто. След края й българите възродиха и засилиха традиционното купуване на играчки от магазините. Това се дължи отчасти и на манталитета ни - да видим и пипнем нещата - в случая играчките, освен това българите харесват, когато консултантите демонстрират възможностите им, коментира Колев.

Най-продаваните играчки 

Отдавна играчките не са познатите ни от социализма количка или кукла, с които да изпълним задълженията си към детето на рождения ден или Нова година. Новите играчки са с висока образователна стойност, с тях децата ни опознават света по-лесно, играейки, показват наблюденията на предприемача. По думите му играчките са подобни на модата, бързо се сменят тенденциите, те са свързани и с новите детски филми, но има и вечни образци. Един от тях е Легото и то от години е в челото на класацията на конструкторите. Независимо от множеството имитации, интересът към оригинала е постоянен, коментира Колев. На мода продължават да са куклите Барби, металните колички с колекционерски елемент. Магическият джин, който остана на пазара вече десета година, продължава да се радва на популярност и дори все повече възрастни обичат да общуват с него, расте и интересът към настолните игри, като те стават все по-стратегически и могат да се играят от цялото семейство часове наред. Тенденцията от последните години е да се предпочитат от потребителите играчки с много функции. Това обаче е свързано с проблема, че все по-бързо днешните деца губят интерес към традиционните играчки и ги заместват с електронните устройства, което обаче има и своите последствия - проблеми в зрението и други, коментира Колев. 

Инвестиционните планове 

В края на ноември тази година се очаква да е готов търговският парк на "Хиполенд", който ще се намира на мястото на бившия обувен завод в Добрич. В проекта миналата година компанията е инвестирала близо 15 милиона евро. Не разчитаме на банките, справяме се сами, коментира за инвестицията Колев.

От компанията обмислят след осъществяването на този проект да се фокусират върху други два ритейл парка - в София, където вече има определено място и парцел, и в Плевен - град, който по думите на Колев е доста подценен като локация. В момента компанията дава заетост на 350 души, а с новите търговски паркове броят ще доближи 450.

Тази седмица компанията ще има преговори с голям албански инвеститор, който иска да отвори 50 магазина "Хиполенд" в Албания като франчайз проект, разказа Колев. Обмисля се откриването на един или два магазина в Гърция, има интерес към инвестиция и в Сърбия. В Румъния са продължени договорите за двата съществуващи магазина, разказа Колев.