site.btaСтотици артефакти и находки от Римския, Късноантичен период и Средновековието откриват археолози край видинското село Синаговци

BOBSTH 07:25:02 13-08-2021
NT1107BO.001 07:25
Видин - археологически разкопки - снимки

Стотици артефакти и находки от Римския, Късноантичен период и Средновековието откриват археолози край видинското село Синаговци


Видин, 13 август /Ирена Данаилова, БТА/
Завършиха спасителните теренни археологически проучвания на 10 обекта по трасето на новия високоскоростен път Видин-Ботевград на територията на Видинска област, финансирани от АПИ. Стартът им беше даден в средата на април и на терен в продължение на близо пет месеца работиха екипи от Националния археологически институт с музей /НАИМ/ при БАН, каза за БТА доц. д-р Здравко Димитров от НАИМ, който ръководи едно от проучванията на археологически обект при село Синаговци. През 2020 г. екипи от НАИМ на БАН започнаха работа на четири археологически обекта край гара Срацимир, при селата Търняне, Синаговци и Слана Бара, които продължиха и през тази година, плюс на допълнителни шест обекта. Ръководители на част от обектите са археолозите Елена Василева - на обект Търняне, при Слана бара - Александър Манев, при Ружинци - Владислав Живков, при Макреш - Сергей Торбанов, при Медовница - Стефан Александров, уточни Димитров. Всичките обекти, на които работиха архелозите са много интересни, открихме останки от различни епохи - Средновековна, Късноантична и Антична.
Очакванията ни се оправдаха и при проучването открихме много различни артефакти, от различни епохи, допълни доц. Здравко Димитров. След завършване на проучванията и разкопките, археолозите ще освободят трасето, за да може да се изпълнява пътния проект, уточни доц. Димитров. На всички археологически обекти, на които се извършваха нашите проучвания няма иманярски нарушения, допълни още археологът и уточни, че навсякъде има осигурена постоянно охрана и наблюдение. Тези обекти са включени като охраняеми обекти към Районното управление във Видин и неговите подразделения. На всички обекти заедно с археологическите екипи работеха и хора от местното население, уточни доц. Димитров. В повечето обекти средно бяха наети от 100-150 работници. Така на практика в разкопките участваха над 1200 души за период от 4-5 месеца. А това означава работни места и заетост. На практика НАИМ при БАН се явява в момента най-големия работодател на територията на Видинска област. И с право може да определим Видинско като меката за археолозите днес, допълни Димитров.
Обект Синаговци, който ръководи доц. Здравко Димитров се простира на близо 60 дка, върху голяма част, от който ще премине трасето на пътя. Този обект е наситен с богати находки и артефакти, които са били регистрирани за първи път преди 2-3 години и днес ние работим върху открит там римски саркофаг от I-II век и два некропола, каза още доц. Димитров. На всички археологически три подобекти, на които се извършват нашите проучвания, няма иманярски нарушения, допълни още археологът.
Открихме некропол от времето на царете Симеон и Петър край видинско село Синаговци, уточни археологът. Три некропола и над 140 гроба от различни епохи разкрихме при спасителни разкопки по трасето на новия скоростен път. Всеки от тях дава важни сведения за миналото по тези земи. Над 300 досега са находките, по-голяма част от които са части от лъкове, стрели, части от въоръжения, фибули, накити, монети. Повечето са в много добро състояние и могат да бъдат включени в експозиции, обясни ръководителят на спасителните разкопки доц. Димитров.
Трите ни подобекта, на които работихме се намират на 12-15 км от антична Рациария. Това е нов археологически обект, който отново е по Дунавския път, по лимеса на Римската империя. Намира се точно по средата между античните Бонония и Рациария, до сегашните населени места Синаговци и Дунавци. На обекта се работи фактически от есента на 2020 г. Обектът е регистриран от колегата Стефан Александров през 2018 г. и през него преминава трасето на новия скоростен път София-Враца-Видин, важен път в Северозападна България. И до самото течение на река Витбол, малко преди вливането й в Дунав, има една речна долина, в която буквално се е живяло през всички исторически епохи. Открихме селище от времето на ранножелязната епоха и от времето на установяването на римския лимес, от времето на император Август и неговите наследници. Там има вероятно части от римска вила от ерата на принципата - II-III век и три некропола, които са от Тракийския период, от Римския и от Средновековието. Това са шест-седем обекта, които се застъпват и са с доста широка хронология. На мястото няма много архитектурни останки, но това пък е добре и за нас, и за изграждането на магистралата да няма проблем с преместването на трасето.
В замяна на това има много находки, които вече постъпват в Регионалния музей във Видин и се реставрират, разказа доц. Здравко Димитров. Находките са доста интересни, собено тези от некрополите. Те са най-атрактивни. Там ни изненада една малка могилка от ранножелязната епоха, от период VI-VII век пр. Хр. от така наречената култура бесараби. Това е едно село буквално срещу Видин от румънска страна, което колегите от Румъния са изследвали отпреди 30-40 години. Подобни практики откриваме и от нашата страна на Дунав. Открихме в три гроба много фибули, накити, а в гроб на воин, открихме, че е погребан със своя меч. Това е интересна находка. Тъй като имаме реставратори на терена, имаме възможност този меч да бъде събран, реставриран и да се покаже в музея. Така, че от Ранножелязната епоха имаме изключително важни находки, които още не са били откривани при археологически разкопки в България. Отделни елементи от тези накити са изцяло от бронз, което за Ранножелязната епоха е много характерно.
Отделни подобни находки са открити от иманярски находки при съседни гробни комплекси, но за първи път откриваме подобен обект и имаме шанса да го проучим, допълни доц. Димитров. Особено в Северозападна България, във Видинския регион за първи път откриваме следи от културата бесараби. Това са добри данни и изключителна изненада, тъй като предполагахме, че там ще има римски находки, тъй като това е границата на империята, когато през I век идват легионите на Дунав. Но освен римския некропол, открихме и тази могила. Тя е в една голяма нива, която се обработва, има си арендатори, тоест ако не бяха спасителните разкопки, ние никога нямаше да открием този обект и това е голям шанс.
/НТ/