Отношенията между Австрия и Унгария се обтегнаха тези дни, след като в неделя Виена обяви, че засилва контрола по границата със съседната страна, а ден по-късно във външното министерство в австрийската столица беше извикан и посланикът на Будапеща. Повод за напрежението стана решение на унгарското правителство да се избави от огромния контингент осъдени чуждестранни каналджии в затворите си, като ги пусне на свобода, при условие че напуснат Унгария.
Решението на Будапеща да започне да пуска на свобода чужденци, осъдени за каналджийство, предизвика в понеделник протест от страна на съседна Австрия, като Виена извика унгарския посланик. С мотив пренаселеност на унгарските затвори и разтоварване на унгарските данъкоплатци през април правителството на премиера Виктор Орбан издаде постановление, позволяващо чужди граждани, осъдени за каналджийство, да бъдат пускани на свобода, при условие че напуснат Унгария до 72 часа след освобождаването си, посочва Ройтерс.
"Смятаме, че с това действие се дава напълно погрешен сигнал", каза пред журналисти в понеделник Брюксел австрийският външен министър Александър Шаленберг преди заседание на външните министри от ЕС и добави, че настоява за "пълно изясняване" на позицията на Будапеща.
Австрия е една от основните дестинации за мигрантите, превеждани от каналджиите по така наречения Балкански път на миграцията през Унгария към сърцето на Европа. Поради тази причина Виена гледа на освобождаването на каналджиите като на заплаха за сигурността.
За много мигранти унгарският маршрут си остава привлекателен въпреки засилените полицейски патрули и стоманената ограда, изградена от Унгария заради миграционната криза през 2015 г.
Щом стигнат до Унгария, мигрантите след това сравнително лесно могат да се придвижат през отворените граници на Шенгенското пространство към богатите държави от ЕС като Австрия и Германия.
Орбан, който е на власт от 2010 г., води твърдолинейна политика против незаконната имиграция, което му създаде конфликт с ЕС и му навлече критики и от службата на върховния комисар на ООН за бежанците.
На пресконференция в понеделник унгарският външен министър Петер Сиярто защити освобождаването на затворниците с думите, че това е "суверенно решение" на страната му.
"Ние екстрадираме чуждестранните престъпници и е по-добре те да напуснат страната", каза дипломат номер едно на Будапеща след разговор с Шаленберг.
Над 13 процента от обитателите на унгарските затвори са лица, осъдени за трафик на хора, заяви говорителят на унгарската Национална служба по изпълнение на наказанията Дьорд Макула пред новинарския портал index.hu.
През последния един месец унгарската полиция връща или залавя по над 2000 незаконни мигранти на седмица по южната граница с Балканския регион, сочат данните на унгарските органи на реда.
Австрийският вестник "Пресе" посочи, като се позова на съобщения в унгарски медии, че е възможно да бъдат освободени 700 лица, предимно граждани на Сърбия, Румъния и Украйна, като въпреки освобождаването присъдите им няма да бъдат отменени. Изданието допълва, че решението на Будапеща за пускането на свобода на осъдени за каналджийство чужденци вече се е натъкнало на съпротива в самата Унгария, най-вече от страна на изтърпяващите присъди в затворите за други престъпления, но също и на правозащитници.
Като друга мярка срещу решението на Унгария австрийските власти обявиха, че ще затегнат полицейския контрол по границата, като ще се правят засилени проверки с акцент върху превозните средства с унгарски, сръбски и румънски номера, влизащи в Австрия от съседната държава.
По принцип досега австрийската полиция оказваше активна помощ на унгарските си колеги в противодействието на организирания трафик на мигранти и борбата с каналджийството, но сега това сътрудничество ще бъде поставено на изпитание, отбелязва ДПА.
Отношение по напрежението между двете централноевропейски страни взе и Европейската комисия. В отговор на запитване за коментар от австрийската осведомителна агенция АПА оттам заявиха, че ще проучат въпроса, и добавиха, че са в "тясна връзка" с унгарските институции.
"ЕС разполага с необходимата правна рамка, но все още е твърде рано да се излезе с цялостна оценка", каза говорител на ЕК. "Първо трябва да проучим внимателно въпроса, преди да се произнесем."
Германското издание "Франкфуртер алгемайне цайтунг" отбелязва по темата, че подобни демонстративни форми на дипломатически протест като викане на посланици са доста необичайни за двустранните връзки между партньори в ЕС. Особено при положение че в борбата с каналджиите австрийското правителство си сътрудничеше доста активно с националконсервативното правителство на Орбан, коментира вестникът.
ФАЦ припомня, че през 2015 г. унгарският законодател е завишил доста значително наказанията за трафик на хора, като в случаи, при които има утежняващи вината обстоятелства като например престъпно сдружаване, те могат да достигнат до лишаване от свобода за срок до 15 години.
Унгарското издание "Хънгари тудей" (Hungary Today) допуска, че ходът на Будапеща може да е тактика да се накарат страните, облагодетелстващи се най-много от скъпата охрана на южната унгарска граница, да допринесат с финансови средства за осигуряването ѝ.
Унгарското правителство често изтъква, че разходите за изграждането, поддръжката и физическата охрана на границата е излязло на Будапеща над 1 милиард евро и въпреки всичко Евросъюзът отказва да подпомогне финансово тези усилия, поради което унгарският данъкоплатец е натоварен с плащането на огромни суми, допълва вестникът.
Дали и как ще се уреди спорът между Виена и Будапеща, предстои да видим, но той само показва, че осем години след голямата миграционна криза през 2015 г. този проблем далеч не е решен. Обстоятелството, че се стига до толкова остри дипломатически демарши между две членки на ЕС и дори до викане на посланици, е сигнал, че кризата може да се задълбочава.
Красноречиво доказателство за това е, че съвсем наскоро дипломатически спор за миграцията скара и две други съседни държави от Евросъюза - Франция и Италия. Тогава обвинение на френския вътрешен министър Жералд Дарманен към италианския премиер Джорджа Мелони в несправяне с овладяването на миграционните потоци от Африка доведе до остра реакция на италианския външен министър Антонио Таяни и отмяна на негово планирано посещение в Париж.
/НС/
news.modal.text
