site.btaС прожекции по целия свят ще бъде отбелязана 100-годишнината на „Треска за злато“

С прожекции по целия свят на 26 юни ще бъде отбелязана 100-годишнината на „Треска за злато“, съобщават от Българската национална филмотека (БНФ).

По думите им българската кинопублика също има възможността да бъде част от този празник, а само и единствено във филмотечно кино ,,Одеон’’ филмът на Чарли Чаплин ще бъде честван през целия ден - с пет последователни прожекции.

„Копието, което ще видим, е дигитална реставрация в 4К, създадена специално за случая от фондация ,,Чинетека ди Болоня’’. За целта реставраторите издирват филмови елементи в архивите по цялото земно кълбо. Световната премиера на тази реставрация беше само преди месец на филмовия фестивал в Кан“, разказват от БНФ.

Припомнят, че Чарли Чаплин използва най-немислими източници на комедия за създаването на "Треска за злато": „ Първата идея му хрумва, докато разглежда стереоскопични снимки от златната треска в Клондайк през 1896 г. Особено впечатлен е от изображението на безкрайна редица златотърсачи, изкачващи прохода Чилкут – входът към златните находища. По същото време, случайно прочита книга за трагедията на групата „Донър“ от 1846 г., при която няколко емигранти, затрупани от сняг в Сиера Невада, били принудени да ядат собствените си мокасини и телата на починалите си спътници“. Чаплин, доказвайки убеждението си, че трагедията и смешното никога не са далеч едно от друго, се заема да превърне тези истории за лишения и ужас в комедия. Запраща иконичния образ на скитника в Аляска, превръщайки го в златотърсач и изправяйки го срещу редица опасности – студ, глад, самота и понякога дори нападение от мечка гризли. Друг интересен факт е, че Чаплин наема 2500 реални бездомници, които да пресъздадат златотърсачите в масовите сцени.

,,Без съмнение, решението да бъде върнат скитникът към корените (или към пропастта) на американската митология, да бъде поставена неговата самотна фигура на фона на заснежения пейзаж от раждането на една нация, превръща филма в произведение с несравнима, главозамайваща интензивност’’, казва Чечилия Ченчиарели, един от ръководителите на реставрационния проект.

/ДД