site.btaУвеличаването на хората с психопатии и зависимости са два големи здравни проблема на българското общество, според специалисти

Увеличаването на хората с психопатии и зависимости са два големи здравни проблема на българското общество. Това каза психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова на дискусия в рамките на Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми във Варна. Тема на разговора бе психичното здраве на българското общество, в него взеха участие и директорът на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ Иванка Динева и социологът проф. Иво Христов.

Психичното здраве на българите доста се поразклати в последните десетина години. Ставаме свидетели на ненормално поведение, каза Гълъбова, но поясни, че тежките психични разстройства - психози, са едно, а друго са психопатиите или личностовото разстройство, с което се сблъскваме всеки ден. По думите психопатите много често реагират с агресия. Те не желаят да спазват обществените норми и искат да достигнат личната си цел, независимо какви щети ще донесе това на околните. Те са опасни, вредят на себе си и другите и придават този неприятен облик обществото ни, добави специалистката. 

Другият много голям проблем, който разклаща сериозно психичното ни здраве, са различните видове зависимости - алкохол, наркотици, хазарт, екрани, обясни лекарката. Те водят задължително до социална смърт, освен ако зависимият не реши да се бори и лекува. По думите й в България няма специализирани терапевтични центрове за лечение на зависимости и тези пациенти стигат до психиатриите, затворите или гробищата. 

По данни от Националния център по обществено здраве и анализи, за миналата година през лекари са минали 11 800 души с остра интоксикация, каза Гълъбова и добави, че според нея реалният брой е три пъти повече. От тези регистрирани случаи над 1 700 са на деца до 18 години, отровили се с наркотици или алкохол. 

Ако продължим по този начин, ще стигнем до разпад на обществото, а ние сме тръгнали уверено по този път, каза тя. Притеснителното е, че употребата на различни вещества отключва психози. По думите й вече никой не се друса с хероин, използват се психостимуланти като кокаин, амфетамин, метамфетамин, метадон и всякакви дизайнерски дроги, които се използват масово. Проблемът с тях е, че „удрят“ центрове в мозъка, свързани със сърдечната дейност и изходът често е летален. 

Д-р Гълъбова смята, че и сред политиците и властимащите има хора със сериозни личностови разстройства, както и такива, които употребяват забранени вещества, а това е обезпокоително, защото води до липса на емпатия. Това е белег и на цялото ни общество според нея - липсата на чувство за общност и грижа за другия.

В заключение лекарката обобщи, че съвременният човек е много тревожен, иска да живее бързо и да опита от всичко, защото смята, че светът ще свърши, а той няма да е пробвал всички удоволствия. Релаксът, удоволствието и индивидуализмът са издигнати в култ. Деца израстват в безлюбие и насилие, затова стават или насилници или жертви. 

Това, че психичното здраве започва да става тема у нас, е добре, каза директорът на ИА „Медицински надзор“ Иванка Динева. Тя също смята, че в обществото ни има липса на емпатия и грижа, както и че е недопустимо да се срещат случаи на хора, на които е отказана медицинска помощ. Трябва да ценим създаденото назад във времето и да отглеждаме децата без екрани, добави Динева. 

В дискусията се включи и социологът проф. Иво Христов. Според него българското общество няма представа за себе си, но няма и ресурс и желание да я създаде. В природата на българина е да смята себе си за идеален, чуждо му е да поема отговорност, няма социална кохезия и обвинява другия или обстоятелствата за всичко, което всъщност зависи от него самия. Това е полуобщество в социален разпад, каза той.