site.btaОБНОВЕНА До влизането в еврозоната КНСБ започва ежемесечно наблюдение на 20 стоки от малката потребителска кошница, съобщиха от синдиката

До влизането в еврозоната КНСБ започва ежемесечно наблюдение на 20 стоки от малката потребителска кошница. Това съобщи на пресконференция президентът на синдиката Пламен Димитров. Той посочи, че досега са правили такова наблюдение за издръжката на живота всяко тримесечие. 

Димитров отбеляза, че могат да допринесат с обективна информация и с постоянното сравнение, което правят на стоките в малката кошница, с шест-седем държави от Европейския съюз.  

Ще наблюдаваме двадесет стоки в малката потребителска кошница ежемесечно, техните ценови измерения в 28-те области на страната, каза Любослав Костов, директор на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ и главен икономист на синдиката. Говорим за 17 основни групи - всички хлебни изделия, зърнени култури, включително брашно, хляб, ориз, месо и месни изделия, яйца, мляко, мазнини, зеленчуци като домати, краставици картофи, ябълки и лимони от плодовете. Бензина ще наблюдаваме и към тях добавяме баничката като закуска, чаша кафе и минералната вода, посочи той. По думите му целта е да се гарантира защитата на потребителите чрез предотвратяване на необосновано увеличение на стоките и услугите. На сайта на КНСБ ще публикуваме ежемесечна информация за изменението на тези цени, за да може хората да правят справки и да сезират органите, обясни Костов.

Той посочи, че миналата седмица КНСБ и правителството са подписали Меморандум за сътрудничество във връзка с въвеждането на еврото и недопускане на необосновано повишаване на цените на стоките и услугите. Костов съобщи, че КНСБ ще участва в т.нар. обществен съвет с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). С КЗК вече се видяхме, с КЗП предстои среща тази седмица да таргетират общи действия, допълни той. 

Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че позитивният конвергентен доклад би трябвало да означава конвергенцията да се стимулира, а сближаването става като се вдигат доходите. Той отбеляза, че в първоначалния вариант на бюджета за 2025 г. е било заложено 10% увеличение, а след това са станали 5%. По думите му независимо от войната, от кашата, от еврото, хората си искат увеличението на заплатите. 

Сред недофинансираните сфери Пламен Димитров посочи здравеопазването, включително медицински сестри, училищно и детско здравеопазване, обществените медии – БНТ, БНР и БТА, Агенция “Пътна инфраструктура“, агенциите в сектор „Земеделие“ и Държавен фонд "Земеделие", Агенцията за ядрено регулиране, градският транспорт в Русе, Националната агенция за приходите и Агениция „Митници“. Президентът на КНСБ отбеляза, че допълнителните средства в Бюджет 2025, които са нужни за тези администрации, са малко над 62 млн. лева. Според синдиката тези допълнителни средства ще позволят да се удовлетворят исканията в тези сектори и сфери и да се даде 5% увеличение на заплатите от 1 юли 2025 г. Дори и в затруднен бюджет могат да се намерят тези средства, стига да има политическа воля и желание, което до момента не се демонстрира, независимо от разговорите, които имаме с финансовия министър многократно, коментира Димитров.