site.btaРепублика Ирландия започна дебати за военния си неутралитет на фона на войната на Русия срещу Украйна

Република Ирландия започна днес обществени дебати за военния си неутралитет на фона на войната на Русия срещу Украйна, предаде Франс прес.

Сравнително отдалечената островна държава, получила независимост от Британската империя след Първата световна война, остава встрани от Втората световна война, в която нейният дългогодишен колониален господар е сред съюзниците, изправили се срещу нацистка Германия. След това, по време на Студената война, бедната по онова време Република Ирландия запазва традиционния си военен неутралитет, макар на практика да е част от западния блок.

Република Ирландия се присъедини към Европейския съюз през 1973 г. - заедно с Великобритания. Но за разлика от британците, които впоследствие, през 2016 г., гласуваха за напускане на ЕС, ирландците са сред най-ентусиазираните му поддръжници, както последователно показват редица проучвания. Това не е случайно: някога бедната Република Ирландия по редица причини постепенно стана една от най-богатите държави в съюза. Страната обаче запази своя военен неутралитет, а темата за евентуалното й присъединяване към НАТО остана дълбоко на заден план, далеч от общественото внимание.

И тогава дойде 24 февруари 2022 г., когато избухна първата голяма война в Европа от близо 80 години - нещо, което изглеждаше немислимо след края на най-смъртоносния конфликт в историята на човечеството, съвсем доскоро. През май миналата година Финландия и Швеция - две северни страни, които също са част от западния блок, но запазиха военен неутралитет по време на Студената война - кандидатстваха за членство в НАТО, аргументирайки се с възобновената руска заплаха. И така изведнъж перспективата за присъединяване на Република Ирландия към Северноатлантическия съюз, което само допреди няколко години изглеждаше като нещо ненужно, изведнъж се превърна в "горещ въпрос", при все че страната е на хиляди километри от Русия за разлика от Финландия, която има около 1340 километра обща граница с империята на Владимир Путин.

Обществените дебати в Република Ирландия, инициирани от правителството - безпрецедентна коалиция на двете традиционни големи политически партии в страната плюс Зелените - ще продължат до вторник. Въпросът разпали страстите в страната.

Президентът Майкъл Хигинс, който има предимно церемониални правомощия, обвини кабинета, че "си играе с огъня". Ирландия се намира в "много опасен момент", предупреди той в статия, която публикува в изданието "Бизнес пост".

За сметка на това премиерът Лио Варадкар омаловажи последиците от дебатите. Обществените консултации нямат "никакви скрити цели", увери той и допълни, че през петте дни ще бъдат обсъдени редица военни теми.

"Ние сме много ясни по отношение на нашата политика: не възнамеряваме да се присъединяваме нито към НАТО, нито към който и да било военен съюз. Ще инвестираме в нашите собствени въоръжени сили", подчерта ирландският премиер.

Около 1200 души са се записали за участие в дебатите, които започнаха днес в Корк (втория по големина град в Република Ирландия), преди да се преместят в столицата Дъблин през заключителните два дни от консултациите - понеделник и вторник.

Форумът e председателстван от известната политоложка Луиз Ричардсън. Специалист по проблемите на тероризма, ирландката стана първата жена, избрана за ректор на прочутия Оксфордски университет - пост, който заемаше в периода 2016-2023 г.

Ричардсън впрочем влезе в полемика с президента Хигинс, който припомни, че тя е удостоена с ордена на Британската империя. Ирландската политожка на свой ред обвини държавния глава, че разпалва антибританска реторика с политически цели.

С бюджет за отбрана в размер на 1,1 милиарда евро, страната с население от пет милиона души остава далеч зад останалите членове на Европейския съюз. Това прави Република Ирландия прекалено зависима от нейните съседи за сигурността й, твърдят някои критици, цитирани от АФП.

Въоръжените сили на страната наброяват едва 8500 души. Те все пак участват в мироопазващи операции по света. Част от такива мисии са около 500 ирландски войници, повечето от които са разположени в Ливан.

След началото на войната руски военни кораби редовно преминават край острова. Това предизвика опасения в ирландските правителствени кръгове от саботаж, най-вече от прекъсване на трансатлантически комуникационни кабели.

Република Ирландия разполага само с шест плавателни съда и два самолета, които да патрулират над нейната изключителна икономическа зона, при положение че на страната се пада дял от една шеста от териториалните води на целия Европейския съюз.

Правителството вече подчерта необходимостта Ирландия да се подготви за кибератаки като тази, която парализира здравната й система през 2021 г. и бе приписана на руска хакерска група.

Според проучване, проведено този месец от института "Ипсос" за вестник "Айриш таймс", 61 процента от жителите на страната са за запазване на сегашния военен неутралитет. В същото време 55 на сто от анкетираните подкрепят "значителното засилване" на отбранителните способности.

Миналата година ирландското правителство обяви, че иска да повиши до 2028 г. разходите за отбрана до 1,5 милиарда евро - безпрецедентно увеличение.

През февруари Република Ирландия се съгласи да се включи във военната помощ, която Европейският съюз оказва на Украйна. По-конкретно 30 ирландски военни инструктори ще обучават украински войници.

Политиката на военен неутралитет води началото си от борбата за независимост от Британската империя, посочва АФП. Република Ирландия придобива независимост през януари 1919 г. - малко след края на Първата световна война, но е обхваната от кръвопролитна гражданска война. Тя в крайна сметка води до приемането на конституцията от 1937 г., с която страната е обявена за република.

Макар че военният неутралитет не е записан изрично в основния закон, ирландските правителства се придържат последователно към този принцип. За това Република Ирландия отнася критики от Великобритания и Съединените щати, с които традиционно поддържа тесни връзки и където живеят милиони ирландци.

И ако на този етап обществените дебати, както изглежда, няма да доведат до сериозни политически последици, не всички споделят това мнение.

Малка група демонстранти прекъсна със скандирания "Не на НАТО" речта, с която ирландският министър на външните работи Михол Мартин откри консултациите в Университета на Корк, съобщи АФП.

Освен това участниците в протестната акция, няколко десетки на брой, разпънаха транспаранти с лозунга "Да на неутралитета, не на войната".

Михол Мартин нарече групата "антидемократична" и я обвини, че пречи на дебатите.

А само бъдещето ще покаже дали обществените консултации след време ще доведат до политическа инициатива за присъединяване на Република Ирландия към НАТО, или поне за отказ от военния неутралитет.